Mitkoivanov's Weblog

септември 11, 2009

ЗА ДУПКИТЕ – разказ с размисъл

IMGP5188

–         Ей приятел, животът е дупка – ми каза веднъж един не много умен човек и допълни – Излизаш от дупка, бориш се за дупка и накрая влизаш в дупка. Да си призная, стори ми се, че е прав. Ама за времето!  То сега вече клонират и хора, пълно е със секс шопове и разните им  секс глезотийки, че и накрая изгорят го човека, разпилеят пепелта му и въобще не го погребват в гроб. Ще рече, философското му прозрение трябва да се ревизира. Това   обаче с нищо не отменя важността  на редица въпроси като: Що е дупка ?  Колко и какви видове дупки има? Какво е стопанското значение на дупките за земляните и  космоса?

        Такива едни размишления се завъртяха в главата ми вчера, след  като от късна сутринна дрямка, най-ненадейно, без предупреждение, ме изведе „картечен” шум и разтреперването от страх на  четвърт вековния панелен блок в който живея.

–         Бре  –  викам си –  пак ли земетресение стана  ( живея на някакви си 2-3 километра от епицентъра на последното земетресение край Ягодово, та съм наплашен)  или Бат Бойко  тръшна вече корупцията? 

           Скочих, значи, по долни гащи,  изправих се и коленете ми заприличаха на амортисьори от вибрациите на паркета. Чашите в бюфета и те, дрънчат и конкурират оглушителния шум. Поглеждам  полилея и той трепти, всеки момент ще  стане  летяща чиния.  Впервам уплашен поглед през стъклопакета на прозореца,  стъклата  се огъват и накъдрят пейзажа,  но срутени блокове  още няма.  Тази констатация ме поуспокоява  и събрал кураж  отварям прозореца. Шумът на талази се хвърга срещу ми и инстнинктивно се дърпам навътре. Стоя като парализиран  още десетина секунди, после и подтикнат от незадоволено любопитство, плахо поглеждам навън.

         Пред очите ми се разкрива „мила родна картинка”.   Само на два метра,  до моя прозорец, изправен като статуя във футористично изкуство,  на  още по-модерно алуминиево скеле, снажен строителен работник, в оранжев гащеризон и розова блузка  кърти панела. Къртача подскача в силните му мускулести ръце и като  тахан халва реже парчета  цимент и чакъл. Гледам и не вярвам на очите си.  На стената  вече се оформя квадратна дупка с размер 50 на 50 см. В горния край на дупката в носещия панел,  уплашено и плахо се подава арматурно желязо от конструкциата на  носещатата арматура. Едно голямо парче пада навътре  в изрязаната дупка,  къртача  спира неистовото си треперене, след секунда две и шума се запилява нанякъде. Още няколко секунди блаженна тишина и спокойствие,  и от дупката,  като в рамка на водевилен портрет се показа едрата, небръсната и разчорлена, циментова глава на съседа Запрян. Прашното му широко лице засиява в щастлива усмивка.

–         Стана бе! – обръща се той към работника и като ме вижда,  ми маха  доволен от себе си –  Здрасти!

–          Здрасти, ама не става така, Запряне! – подхващам укорително аз и и му се заканвам спръст.

–          А стана! Аз очаквах по трудно да е –  споделя той и осъзнал укора в гласа ми сменя усмивката с по сериозно изражение на  прашното си лице.

–          Запряне,  Запряне, какво правиш бе човече?  – подхващам аз.-  Може ли така да се кърти? Не виждаш ли, че това е носещ панел?  Утре като друсне едно земетресение към 6-та по  Рихтер и отиде панела и блока. Нали като срежеш тази дебела  арматура  и отслабва  конструкциято. При земетресение от таз дупка ще тръгнат най напред пукнатините.

–         Е, аз само прозорче на банята ще направя.Много мухъл се получава.

–         Мухъл, щото хората го направили с парно и банята ти суха и топла, и вентилация си има и никъде конденз нямаше, ама нали сме все по тънките сметки на твърдо гориво и на ток ще караме. Хубаво, че и саниране правиш, само че от мен запомни „Икономиата е майка на мизерията!”

      –    Е нищо няма да стане!

       –   Дано да не стане! То и на Охридското езеро за корабчето Илинден,  хората са си викали „Дано да не стане”,  ама стана!    Те стротелите  ако трябваше щяха да направят  прозорче, Запряне. Само, че са мислили за твойта безопасност, щото банята ти е земетръсната шайба.

–         Няма страшно – обажда се и работника. – Ние ще сложим подсилена рамка на прозорчето.

–          Каква подсилена рамка бе господине? От алуминиевата дограма ли? И  какво като срежете   стоманената арматура,  ще заварите алуминиевата дограма  за нея ли? Пък още повече това е фасадната страна на блока – негодувам аз и продължавайки да мърморя –    Всеки прави каквото си иска. ..Село селоооо, тя простотията по хората ходи… Свиня от кладенчова вода разбира ли?  – и се прибирам ядосан.

       Понечвам да вдигна  телефона, па да се обадя до кметството, че да дойдат да му лепнат на Запрян една глоба за дупката. Първом ми се прииска таз дупка да  допринесе за попълване дупките в бюджета на  кметството,  пък после реших да не отварям дупка в добросъседските си отношения и като махнах с ръка, продължих да философствам: за дупките по пътищата, за финансовите дупки, за дупките в законите и отговорността на хората, че даже и за черните и белите дупки в космоса!

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: