Mitkoivanov's Weblog

октомври 31, 2009

КОПНЕЖ

IMGP5582

Родопите - зимата, Тракия - есента, историята - времето и белия гълъб!

Advertisements

октомври 30, 2009

НАПРАВИ СИ ПОДАРЪК с музика на PREM JOSHUA

Filed under: Фотография, музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:40 pm

 За да избягаш: от тъгата на падащите есенни листа, от проникващия хлад на мокрия дъжд, от неудволетвореността  на изминалия ден, и настъпващата зима; за да не гониш напразно спомена за топлите слънчеви лъчи и уюта на лятото; остави мислите  да те понесат  в едни от най-красивите места на майката земя и нейната природа! Направи си подарък! Отдай се  пет минути,   музиката на Prem Joshua  да те понесе на своите крила. Включи се на цял екран и  ще усетиш  ТИХАТА   КРАСОТА, ВЕЛИЧИЕТО И ВЕЧНОСТА !  Може би и Ти си сродна душа и ще ти хареса!!

октомври 29, 2009

ЗА РОЗАТА И КРАСОТАТА

 Да публикувам следващите редове,  ме провокира поста на Вили, „Царицата на цветята”.

     Въпреки, че току що се връщам от   ЦВЕТНА ЕСЕН,  Специализирана изложба за цветя , декоративна растителност, градинско оборудване и аксесоари, аз няма да  Ви занимавам с нея. Пловдивчани могат да я посетят в палата №4 на Панаирното градче до 1-ви ноември. За мен по интересното е пред палатата…

IMGP5561IMGP5562      Впрочем и в Палата № 2 бе интересно, провеждаше се Италиански  фестивал на красотата и прическата.

IMGP5558

Но не това  искам да споделя. Като се замислих за поуките от „Царицата на цветята” си спомних един много хубав грузински тост.   Ще Ви го преразкажа доколкото си го спомням. Ето го:

     Живял някога прекрасен принц.  Приказното му царството  се намирало чак на другия край на пустинята. В него били влюбени три принцеси, три неземно красиви рози.

Те толкова искали да се омъжат за него, че поели към царството му през страшната пустиня.  Вървяли, вървяли, пустинния вятър ги брулел с горещите си пясъци, слънцето ги изсушавало с жежките си лъчи и те имали нужда да пият вода.  Стигнали оазис с кладенец животворна вода. Поискали да пият, но кладенеца им казал.

               – Ще  дам вода само на оная която ми даде  листенце от своя цвят.

       Първата сестра отговорила:

  –  Но ако ти дам  листенце, няма да съм вече толкова красива и принца няма да

ме хареса. Отказала да пие вода и  продължила жадна.

                   Втората сестра, въобще не се замислила и му дала най свежото си листенце. Пила вода и освежена продължила .

                   Третата, се замислила и понеже все още чувствала, че има сили, също отказала и продължила.

                   Вървяли те, вървяли, слънцето ставало все по жежко, вятърът все по сух.  Трите  красавици  изнемогвали от жажда. Стигнали второ кладенче. Кладенчето също поискало листенце.

–         Не няма да ти дам, защото принца няма да ме хареса – отказала отново

първата принцеса и продължила пътя си.

–         Добре – пак дала листенце втората  и много свежа продължила  напред.

–         Хубаво, ето ти това листенце – съгласила се и третата и  като му подала

най-малкото си и опърпано от жегата листенце, продължила освежена по пътя към принца.

                   Вървяли те през пясъчните бури и пустинни жеги и стигнали трето кладенче. Кладенчето също поискало листенце.

                 Първата пак  твърдо отказала да даде от листенцата си.   Втората отново с готовност се лишила от следващото листенце, а третата   се въздържала да пие и не дала листенце.

                  Продължили трите принцеси през пустинята. И на всяко кладенче първата не давала  листенце и не пиела вода.   Втората давала на всяко кладенче и се напивала  до насита.  А третата продължила на едно кладенче да дава листенце, но на следващото да не дава.  

                  Най-накрая прекосили пустинята и принца ги посрещнал:

                 Първата била с всичиките си листенца. Но понеже не пила никъде вода, листенцата и били сухи и сбръчкани. Така,  загубила красатота си не била избрана от принца.

                 Втората,  имала само две три свежи листенца и също не била харесана от принца.

                  А третата,  запазила по голямата част от най-големите си листенца. И понеже пила вода през кладенче, те били запазени и изглеждали красиви и примамливи. За това принца се оженил за нея.

                  Нека  пием за жените  които знаят кога, как, на кого и по колко да дават!

октомври 28, 2009

МАЗОХИСТ – ПРЕМЕЖДИЕ С ГАРНИТУРА УДОВОЛСТВИЕ

IMGP5553  

Сутринта на   Димитров ден, именния ми ден, се бях засилил да ритна бакърчето и да се кротна в трапа.  Събуждам се към 8 и 15 , целия потен. Отварям очи, ама тялото ми нещо не  ще да се събужда. Отпуснало се като медуза на плаж. Само сърцето ми пърха и то на пресекулки. Засили се като игла на шевна машина на ситен бод, па спре  та си почине, претропа един два пъти на по дебел тигел и пак заситни. Лоша работа  Ви казвам. На всичко отгоре и дъхът ми току се събере в гърдите и припари над слъчевия сплит. Викам си, това ще да е душата ми, сили се да излезе с драгоценния ми дъх! Не че ми е чак толкова мила на моите пенсионерски 62 години, но нали съм си магаре, заинатих се.

–         Ще излезеш – викам и  –  ама ако те пусна – и тайно от жената си вземам под езичето едно нитроглицеринче, гледам да не разбере, че не съм добре и да замине на работа. И успях, не се издадох.                                                                                                                    Замина тя, към 9 без нещо и аз се развихрих. Смукнах си още едно глицеринче, поизпотих се още малко и започнах самолечение. Взех апарата за кръвно налягане и меря. Меря, пък то кръвнот се снишава и се крие. Показва ми едни цифри 80/40. На мене  бе,  дето пия животоподържащи  лекарства (толкова ги и пия ) за високо кръвно,  пък уж съм диспансеризиран. От второто глицеринче ли от що ли, но сърцето ми  заряза ситния бод и мина само на неравни по дебелина тегели. Спрях и да се потя. Само ми е едно такова отпаднало,  досущ като на брокер акциите по време на криза

 –    О, ей  сега ще си те напомпам –  заканвам се аз.

    За начало изпивам   150  полусухо  Мерло на „Винпром Ямбол ЕАД”… Не може да се опише… на гладно, още по тръпчивичко и  киселко ми се стори, но затопли от гърлото ми надолу и натисна душицата  да си трае на мястото. И какво ? Отпаднал, не отпаднал започнах… Нали имен ден имам,  гости съм поканил.                 

     –   Може да ми е последен този Димитров ден, но няма да разочаровам приятелите – обещавам си аз и след още една чаша, само че кока кола  този път,  започнах да чистя апартамента, да бърша  прах и останалите задачи  възложени от  домашния прокурор, жена ми…                                                                                                            Иииииийййййййййй, чакайте малко, че  както се разприказвах, няма да ми стигне един компютър с думи да стигна до края на случката…. Та както и да е. Изчистих, избърсах, подредих, ходих и до магазина та купих още  каквото бе наредила прокурорката и седнах. Че то станало 17 часа. Седнах значи, но сърцето не сяда. Пак си скача на където иска.

–         Бе що не взема да ида до джипито? Само така за информация, една електрокардиограма да ми направи! Пък утре ако оживея ше видия!                             След това спонтанно решение, минавам аз под душа, обличам ново бельо, като запред доктор, вземам си здравната книжка и останалите лични медицински бумаги и отивам.Разгеле доктора там. Опашката също. Сядам и чакам. По едно време излиза сестрата и казва:

–         Мите, (Те с д-р Божил Илков вече ни познават и по име с жената),  ти пък за какво си? – пита тя.

–         Сърцето нещо…тупа както си иска.

–         Ама защо идваш тука бе човек? За такива случай викай веднага Спешна

помощ. Ние какво да те правим ?

–         Искам само една електрокардиограма да ми направите. На моя отговорност.

…. Ей на пак се разприказвах….

Накратко: накараха ме да чакам двама пациенти, приеха ме, прегледа ме човека, направиха ми  кардиограмата, нахокаха ме, че не си пия редовно хапчетата и след като установиха, че в този голям медицински център в Тракия в момента няма кардеолог, д-р Илков взе да ми обяснява, че няма данни за инфаркт, но да не се правя на интересен и веднага да ида до Спешно отделение на ВМИ, щото те били дежурни в момента и ми се полагало от здравната каса да ходя два пъти в годината.

–         Хубаво – викам докторе –  ще ида, ама утре сутрин, то стана вече 18 часа.

–         Човече не си викай белята отивай сега. Там хората имат и апаратура и всичко и ще те оправят, ще ти сменим и лекарствата. И за друг път да знаеш, няма защо да идваш тук, направо там отиваш.Не си знаете правата. По здравна каса си имаш право два пъти в годината ,   безплатно на  преглед с кардиограми и с пълни изследвания. Ползвайте си правата, не  Ви трябва направление, не ви трябва нищо. Само трябва да отидеш сега и утре сутрин в 8 да дойдеш да обсъдим и резултатите. Разбрахме ли се?

            – Разбрахме се ,Д-р Илков – отговарям му аз обличайки се. – Утре сутрин ще отида  в Спешното и после ще дойда. Таз вечер не мога. Нали сме  Димитровден и аз като именник гости съм поканил.

            Доктора се плесна по челото, па се зае   да приема   другите си пациенти от опашката…

            Като се прибрах, жената току що си бе дошла. Разшетахме се и 19 без нещо, заидваха  гостите,всичко беше готово. Че като захванахме един хубав Димитров ден, че като се раззвъняха ония  ми ти телефони и скайпове да ме поздравяват, че като се разприказвахме и разпихме (e аз не толкова – нали си знаех, че съм болен) и то мина 1 часа след полунощ.                                                                                                          Колкото и невероятно да е,  на сутринта се събудих  жив, не умрял. Опипах си пулса, позаслушах си сърдечните удари, никаква промяна,  все така твърдо и неотклонно си работеше  пущината, ама неправилно.

–         Няма как трябва да се ходи на лекар – казах си аз и, минах под душа. Облякох чисто бельо и риза, дезодорирах се и чак тогава казах на жената.                                 Както обикновено, у нея моментално възникна съмнение, че съм разбрал правилно къде трябва да отида. Осъзнавайки, че тя е права, не я лиших от удоволствите да се обади на домашния ни лекар и тя, след като му звънна, ме насочи в правилната посока.

          В    9 и 15 минути вече бях пред вратите на Спешното отделение в УМБАЛ „Свети Георги” Пловдив (Университетска Многопрофилна Болница за АктивноЛечение ).

           Нама да ви описвам обстановката, само ще споделя, макар и толкова рано, положението   беше изнервено. Охкания,стенания… тихи  и гръмогласни разговори, припряност и все някой по нахален пациент се престрашаваше,  та дразнещо грачещия звънец зад вратата на Спешното,  раздвижваше застоялия въздух и изкарваше пред чакащите  болни и придружители… едно  красиво миньонче в блестящо бели сестрински дрехи, дето много и отиваха.  Крехко и грациозно,  пък да му се чуди човек, от къде намираше този висок, респектиращ, глас и организираност, за броени секунди да въдвори ред. За нула време ни подреди кой след кого да влезне.

–         Докторке,    влизам,   имам  бъбречна криза и страшно ме боли. Ходих  на джипито, той ми сложи инжекция, по лошо стана. ООООхххх – заохка издокаран и с вратовръзка, 75-80 годишен  дядка и се насили да влезе, макар, че на ред пред него бяха две баби, аз и още някаква лелака.

–         Спокойно ще влезеш. Не бързай толкова. Нека да дойде доктора.. Ще чакате.

–         Не мога да чакам.  Боли, ох боли!

–         Господине моля Ви. Лекаря е зает. Имаме инфаркт в момента, имайте малко търпение!

–         Тя таз болница на нищо не прилича.Дано вие да имате бъбречна криза та да видите какво е.

–         Господине, знам какво е, но не е само тази болница. Като не  Ви харесва идете в друга – посъветва го подразнена сестрата –  и усетила, че си поизпусна нервите, допълни по кротко – И ние имаме нерви. Разберете от снощи в съм на работа и ние имаме предел на силите.                                                                                                                      Дядото с бъречната криза, обаче, не се предаваше – Тази е моята болница. Тука искам да ме лекуват.

–         Ще почакате тогава  – отсече сестрата и се скри зад вратата да изпълнява други задачи.

–         Жена ми в тази болница 40 години е работила. То ще ми каже на мене. Това  младото, то  нищо не разбира. ОООХХХ  – и изохка отново дядката, продължявайки да търталясва и да изнервя останалите.  Явно много го болеше.                                 След не повече от 3-4 минути, от горните етажи дойде, около 40 годишен, светъл на кожа, коса и поглед, даже  усмихващ се, добре сложен  лекар…

             Стоп! Спирам, както поспирваше и сърцето ми, но ще продължа!…Значи следва!

октомври 25, 2009

ГРИЖА – една снимка за още размисъл

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 10:47 pm

       Само преди два дни масмедиите съобщиха:  11 годишна стана най-младата майка у нас!

Да се радваш ли да плачеш ли?…

      Само преди няколко дни, на буливарда пред моя дом в гр.Пордим,  направих снимка на това    

Събирачка на кестени

Събирачка на кестени


ДЕСЕТ ГОДИШНО  българско МОМИЧЕ. То не знае да чете и да пише. То не е ходило на училище. То не знае какво е игра с компютър и Nintendo за над 500 евро. То не знае какво е  и колко струва една екипировка по фехтовка! То не знае какво е и колко струва една екипировка за тенис  или за ски, един мобилен телефон за 400-500 лв. нито какво е МР 3 и 4. То не знае какво е парно. То не знае какво  са нови дрехи и първи учебен ден, но   ВЕЧЕ ЗНАЕ КАКВО Е ГРИЖА!

      Това   10 годишно  ромско дете от гр.Пордим знае, че със събраните от него кестени ще помогне на майка си и баща си да изхранят семейството този ден!

      Това българско дете можеШЕ да стане спортистка  от световна величина, можеШЕ да стане манекенка и филмова звезда, лекарка, инженерка или политик, учен и човек с когото България да се гордее!

       Какво ще направи България за него? Нима ще го остави на кучетата?

октомври 23, 2009

ЕСЕННИ ПЛОДОВЕ – три снимки

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 10:32 pm

Нарът разпукнал от сладост! Веселушки за зимата! Срамежливите дюли!Казват, че пилците…

се брояли на есен?

Аз ще Ви кажа, че и плодовете се берат на есен!

Ето Ви тук снимките на три есенни плода:

Разпукания от сладост нар

Ябълки-веселушки за зимата

и Срамежливите дюли

Не са ли ЕСТЕСТВЕН ЗАВЪРШЕК НА ЕДНА ПЛОДОРОДНА ГОДИНА !

октомври 22, 2009

АКЦИОНЕР – разказ ЗА ЕДНА ПРИВАТИЗАЦИЯ

    Теодоси Влаха или Стипцата, както му викаха в Строителномонтажния комбинат, стана акционер.Мнозина си мислеха, че отиде на работа във Винзавода заради историята и подигравките с мнимата печалба от тотото, дето му бяха погодили Джони,  Иван Пордимския и Горан Баламата, но истината беше друга.

    Макар и носител на Орден „Трудова слава” и съвестен строител на социализма, частнособственическото си се таеше у него и чакаша подходяща обществено- историческа ситуация, та да избие, да се развихри и да направи от него капиталист и бизнесмен. Затова като се чу за масова приватизация и купуване акции с боновите книжки, дето ги раздадоха на всички, Теодоси   се замисли сериозно. Най-напред тихомълком  огледа предприятията в родния си град,  разпита в кое как вървят нещата, кое е печелившо, кое губещо и за разрастването на кое переспективите са най-големи.После почете и се запозна с понятия като бюджет, финанси, монетарна политика, кейнсианство и пазарна икономика. Прочете и от книгите на Робърт Киосака,  „Как да станеш богат” и „Потоците на парите” и накрая преценявайки трезво или на трезво, Теодоси стигна до следните няколко извода.

     Първо: Трябва да се включи в масовата приватизация. Такава уникална възможност не бива да изпуска.

     Второ: Най-разумно е да се включи в някакъв бизнес и производство дето му е най-близко  и познато. Сравнително лесно стигна до истината, че с вино бизнеса  е най близък. Гледаше на село половин декар лозе, правеше си вино и ракия всяка година, а редовната употреба му даваше  самочувствието на вещ  дегустатор.

     Трето: Вино винаги се е пило и пак  ще се пие, от древни времена та до веки веков.  Пили са и траки и елини, и римляни и перси, а който се е опитал да спре развитието на този отрасъл все се  е провалял. Ослужливата му памет посочи Хан Крум- дето искал да изкорени лозята; Горбачов – със сухия режим за неговата перестройка;  САЩ – със сухия режим в началото на капитализма.(Последния пример му се стори най силен, щото го свърза със ситуацията у нас. И ние започвахме първоначално натрупване на капитали за построяване на капитализъм.)

     И четвърто: Теодоси прозря, че колкото повече капитали, сиреч акции събере, толкова по голям е шанса да успее.

      Една вечер, като останаха на саме с жена си и полупразната кана вино, Теодоси я накара да остави миенето на чиниите и да седне до него.

–         Жена – рече Теодоси с най-сериозното и делово изражение, което е имал някога

 на лицето си. – Слушай сега! Ще те питам нещо, но  отговорът да е да!

–         Кажи Теодоси – отговори  спокойно жена му, но като видя сериозноста му я

побиха тръпки, краката и се разтрепериха и тя седна уплашена на стола. –Какво е станало? Нещо лоши ли?

–         Нищо лошо! Напротив…

      Тук Теодоси със забавени плавни движения,  наля вино  в празната  чаша  на жена си, допълни  своята и отсече:

–         В този дом  аз ли съм главата на къщата?

–         Ти си ! Кой ти оспорва? – побърза да отговори жена му, поуспокоена от

неговото „Нищо лошо! Напротив.”

–         Слушай сега! – Теодоси вдигна пълната чаша пред очите си, жена му го 

последва и понечи да  се чукнат, но той отдръпна чашата си и попита – Какво е това?

–         Вино, какво е!

–         Жена, ти знаеш ли, че и в библията е казано „Във виното е истината!”

–         В твойта пияна библия сигурно! Таз вечер не  пи много пък  май те хвана?

–         Жена искаш ли да забогатем?

–         Искам, що да не искам-  отговори кротко Теодосиевица и като реши да не му

 противоречи, отпи от чашата.

–         Искаш ли децатани да да живеят охолно и да имат пари да изучат внуците?…

–         Нали ти казах, че искам, давай по нататък.

–         Жена, ти чу ли за масовата приватизация?…

–         Чух и какво от това?

–         Мисля да си вземем боновите книжки.

–         Добре, почти всички си ги взимат, ще си ги вземем и ние.

–         Само, че от теб искам да накараш и майка си и баща си да си ги вземат, аз се

заемам с майка и татко, а двамата трябва да убедим сина, снахата, зета и дъщерята и те да ги вземат.

–         Добре !  И какво ще ги правиш?

–         Щи кажа! Трябва да ги съберем всички заедно и с тях да купим  акции от едно

прпедприятие.

–         Добре. Ама децата нещо говореха да са в различни предприятия, че в едните ако

няма девиденти от другите щяло да има.

–         Не е така. Аз ще им обясня. Трябва да съберем всички бонови книжки и да

купим колкото се може  повече акции само от едно предприятие.   Така ще имаме по голям глас при управлението му. А постепенно межем да изкупим и останалите акции и то да стане наше.

–         Брей  и  кое е това предприятие? 

–         Винзавода  жено, винзавода, в него ни е бъдещето.

–         Ами ако продукцията му стане излишна и фалира. Какво правим тогава?

–         Жена, казах ти: Във виното е истината! Пило се е вино, пие се и пак ще се пие в

цял свят! Помисли си! – рече Теодоси, стана, допи си виното в чашата и като се усмихна доволен от собствената си прозорливост,  се оттегли да сънува розови сънища.

      Жена  му  остана  да прибере  масата,  па като поразмисли реши,   Теодоси имаше право. Трябва да го подкрепи!  От тази мисъл и стана приятно и спокойно.  От виното ли, от що ли, но една топла вълна я обля от гърдите, спусна се към слабините и тя забърза към спалнята. 

       Още на другия ден,  доошлайфания  в спалнята семеен бизнес-план влезе в действие.

Цялата рода, и стари и млади, до трето коляно, дето се вика, се включиха  с боновите си книжки зад носителя на Орден „Трудова слава”, като  най-достоен и вещ,   да го направят бизнесмен. Раздвижи се  Теодоси, разтича се, попрочете това-онова, попита тук-там и влезе в курса.  В края на краищата, къде с прехвърляния на синове и дъщери, на  внуци и внучки,  на жени и мъже , къде с дарявания и пълномощни,  но  Теодоси, де юре  и де факто,  стана акционер с цели  150 акции на   винозавода отсреща. Самочувствието му порасна,  като на преизбран селски кмет след местни  избори.  Накипри се и почна да ходи на работа  избръснат. Даже и  костюма подноси,  дето му го бяха шили  за награждаването с ордена.  И приказката му  стана една такава интелигентна и тежка, особено кога по мобилния телефон говореше, независимо дали с внуци и внучки или с дъщеря и снаха. Даже погледа му стана   по  умен и авторитетен. Колегите му го гледаха и завиждаха. Хич и не помисляха вече да си правят майтап с него.Понякога само някой се осмеляваше  плахо да го попита  за съвет, какво да прави със своите 5-6 акции от еди кое си предприятие. Социалния му статус видимо се промени и всички разбраха, особено като тръгна и с канцеларска чанта с някакви книжа, че скоро ще ги напусне.

         Така  и стана. Само 4-5 дена,  след като получи официална покана от Винзавода, че той Теодоси, еди кой си, притежател на еди колко си акции, се поканва следващия месец, на еди коя си дата, от еди колко си часа, еди къде си, за  провеждане на Общо събрание на акционерите при следния дневен ред:

  1.  Доклад анализ за финансовото и икономическо състояние на дружеството и приемане на балансовия отчет и отчета за приходите и разходите за …. г. 
  2.  Доклад на експерт-счетоводителя извършил одиторската заверка на отчета на счетоводния отчет  на дружеството за …. г.
  3.   Предложение на Съвета на директорите  за разпределение на печалбата на дружеството, реализирани през ….. г.
  4. Освобождаване от отговорност членовете на  Съвета на директорите за дейността  им през отчетния период на тяхното управление.
  5. Освобождаване и избор на нови членове на Съвета на директорите и определяне на възнаграждението им.
  6. Избор на експерт-счетоводител за одиторска заверка на счетоводния отчет за следващата година.
  7. Разни.

 

 Новоизлюпения акционер Теодоси еди кой си, очаквано напусна стротелно-

монтажния комбинат и премина на работа във Винозавода. Съгласи се да започне на свободното място водопроводчик, но вътрешно бе убеден, че на предстоящото общо събрание, като крупен акционер, ще бъде поканен най-малко  в управителния съвет.

            Дългоочакваната съдбовна дата на Общото събрание дойде. Предния ден нашия акционер посети стилист.   Последния   доофъка оголялата му  теме и подстриганата му глава заприлича на окосена ливада.         

          На сутринта стана рано.  Първо източи  цял бойлер, докато се изкъпе  и напари,та  чак се зачерви като варена скарида.  После се бръсна дълго и съсредоточено до гладко. След като  удари  и  една контра и уми лицето си с накакъв забравен одеколон, Теодоси, облече изгладената от жена му бяла риза,   вмъкна се зорлен, в почналия да му  отеснява  костюм от „ордена”, обу най-новите си трандафори, също от преди началото на прехода  и   за капак  се стегна със синя синтетична вратовръзка, захвърлена навярно от сина му. Жена му го огледа критично, побутна възела малко надясно и като го въоръжи с канцеларската чанта изтича пред него та плисна кристална чаша вода за късмет. Теодоси тръгна уверено към  своя нов живот, към своето забогатяване и благоденствие. Беше му леко и приятно. Чувстваше се силен  и всемогъщ. Минаващите край него хора, изглеждаха дребни и невзрачни, забързани и  вглъбени във всекидневните си грижи и  проблеми. На него му се струваше, че го гледат със завист.

           Когато пристигна в залата, установи че вече е наполовина пълна. Мнозина, като него пременени и издокарани, като сгодени цигани,  вече бяха седнали. Болшинството  гледаха неразбиращо, но в очите и светеше  огънчето на надеждата. Малка група хора, семпло облечени, даже и не костюмирани,  си показваха разни документи. Други се ръкуваха  и даже с разменяха  шеги и закачки. Държаха се толкова свободно, че  Теодоси даже и завидя. Сърцето му се  сви, възелът го стегна, костюмът му стана още по тесен, а трандафорите, спечени от времето го стиснаха чак за гърлото. Погледна ръцете си и установи, че пръстите му потреперват от притеснение, ушите му забучаха и от тук на татък всичко тръгна като на ускорена филмова лента.

            Събранието започна. Някакви хора седнаха в  деловия призидиум, заизлизаха  на ораторската банка, първо говореха нещо изпълнено с цифри и проценти, после хората вдигаха ръце и гласуваха нещо, гласуваше и той. По едно време каданса се забави, оратора представи някакъв човек, хората пак гласуваха и от тук на татък човекът започна да води събранието.

             В залата стана по шумно. Мнозина почнаха да шушукат и коментират помежду си. Теодоси се заслуша в тихите им разговори. Човекът зад него ядосано обясняваше на жената до себе си, че всичко е безмислено.

           –  Разбираш ли какво става? –попита той.

           –  Какво  може да става? Щом държавата вчера е прехвърлила 75% от акциите на Господина, значи  всички ние, останалите акционери, притежаваме само 25% от акциите?

           –  Че той, може да се каже, става едноличен собственик? – зачуди се мъжа.

           –   Може я! От тук нататък и никой от нас да не гласува, само с неговите си гласове, Той ще си взема каквито решения иска – обясни жената.

           Хората пак вдигнаха  ръце и гласуваха нещо. Теодоси погледна плахо назад и видя, че не само мъжът и жената зад него грасуват ами и цялата зала. Ръката му сама се вдигна и гласува и той.

–         Ха така  – възмути се под сурдинка и младия господин от ляво на  Теодоси. –

Значи,  понеже  са му  малко 75 %  от печалбата, ще си получава и една солидна заплата? Стана и Председател на Съвета на директорите.

       – През    тази и следващата години предлагам да не се изплащат девиденти за акциите. С тези пари ще се направи основен ремонт  – предложи  новоизбрания Председател.

         Залата пак гласува. Пак гласува и Теодоси. Само, че някои неща взеха да му се избистрят:  „Каква стана тя – попита се  Теодоси? – Излиза, че дивиденти няма да има, че наред с акциите на другите и с моите разполага Този човек, че Той ще си направи основен ремонт на собственото предприятие и ще стане още по богат, а аз ще си клепам като водопроводчик за едната  заплатица?”

         Събранието свърши.  Като болшинството от залата Теодоси си тръгна обезверен и омърлушен от притискащата го зала. Приска му се пак да е на строежите, да диша свободно от високата бетон помпа, далече от тъмнотията и влагата край винарските бъчви и цистерни, да се радва на топлите слънчеви лъчи и моралните награди и да не мисли за бизнес. Костюма му стана широк, разтъпкани обувките го отпуснаха, само синята вратовръзка със сложния възел, продължи да го души…

октомври 20, 2009

КОГАТО МИНАВА ПОЛУНОЩ

Filed under: музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:09 pm

   Когато минава полунощ и лятото си е отишло? Когато  от сина си имам лаптоп?Когато в оставените от него музикални файлове съм се насладил  на песните на младата американска певица Sara Gazarek,  какво ми остава ?  Разбира се да Ви кажа лека нощ с една от тях „Makes Me Feel This Way“. Приятни сънища? Когато минава полунощ е време за джаз!

октомври 19, 2009

ОТМЪЩЕНИЕТО – разказ

  • Теодоси  Влаха или Стипцата, както му викаха мнозина, не беше отмъстителен. Само, че откак най-близките му приятели  и съседи Джони, Иван Пордимския и Горан Баламата му спретнаха  номера с фалшивото обявяване на неговите числа от тотото,  си имаше едно наум. Уж им  беше  простил за майтапа и дето го изработиха цяла нощ да ги черпи по ресторанти и барове, но върху добродушното му и чистосърдечно лице легна една тъмна сянка на обида, най-вече поради подигравките на другите. За това ли и ли по други причини, но от месец време  Теодоси напусна и заработи  като водопроводчик в лозаро-винарския институт отсреща.  А тъй като  големите бъчви и цистерни с виноматериал се намираха само през оградата над тяхната жилищна кооперация, Теодоси преди ги гледаше зависливо през прозореца от долу на горе, а сега започна да гледа от горе на долу към  терасите на своите съседи. Тази работа го издигна в очите им! Като се има впредвид, че и тримата имаха данни да станат манекени на винпрома или поне мечтаеха да се уредят за дегустатори с материали на клиента, завистта им бе обяснима,  приятелството с него още по желано. За това снощи, като се срещнаха  след работа  пред входа на кооперацията и Теодоси им  рече:

  –  Ей, утре не е работен ден! Я  се качете до нас, да хвърлим едни  карти   като в добрите стари времена.   Ако знаете  какво страшно вино съм набарал, не ми е работа да ви разправям. Елексир ! Само с мезето съм малко зле,  та трябва към десет като се наспя  да ида да купя нещо, че и жената отива на село с децата.

              Като чуха за вино  и то елексир и тримата се занадпреварваха да предлагат:

              – Ей това е приказка,  Теодоси –  рече  Баламата и допълни – От мене една щафета шпеков и едно петало  домашна  луканка!

              –  Аз сутринта на рано ще опека килограм орехи,  имам и козя пъстърма – побърза и Джони да регистрира своя принос за очертаващия се запой.

              –   От  мен  пък  тава друсан кебап, че в неделя клах прасе, ама и половинка печени фъстъци ще донеса, че то се очертава яко раздаване на картите – не закъсня и  Иван Пордимския и добави – Да донеса  ракия и от новото вино?

              –   Айде сега ще се обиждаме!? Какво ти вино и ракия бе Иване? Аз вино имам да ви удавя!  –   обиди се Теодоси – Носете мезето, виното от мене.

            Сутринта в десет да сте се качили у нас – нареди той и продължи нагоре мърморейки – Аз по цял ден във вино ходя, те вино ще ми предлагат,   а бе вие само ми елате  пък ще видите…

              Кой какво прави тази  късна есенна нощ сам си знае. На сутринта, точно в 10 и тримата, понесли мезета, като за пред кръстник ,  нахълтаха  в апартамента  на Теодоси.  Жена му и децата  бяха  вече заминали за село, та не се наложи да преодоляват изпълнилите стълбището  апетитни ухания.  Нетърпеливо мъжете насядаха. Теодоси, наслага  пред всеки по една голяма чиния с мръвкалъци и студени мезета, сложи и една  голяма чиния с печени орехи и фъстъци и като се наслаждаваше на впитите в    празните чаши погледи, ритуално отвори най личния  шкаф:

–         Ето  го! Такъв елексир не сте пили в  живота си – посочи той с ръка мъдрещата се вътре, не  по-голяма от литър и половина, прозрачна кана, с тъмна като заешка кръв, искряща  течност.

–         Само това ли ти е виното, бе ? – не се сдържа Иван и тримата се спогледаха  разочаровани.

–         Спокойно! Като не стигне ще налеем! Ей ги бъчвите  – посочи Теодоси през

 прозореца към винзавода  и напълни  чашите.- А наздраве и добре сте ми дошли!

          Объркани, неразбиращи какво става, но примамени от искрящата течност тримата вдигнаха чашите  и се чукнаха  с   ухиления и самодоволен Теодоси. Кристалните чаши звъннаха поне октава над очакванията им.  Погледите им като на хипнотизирани потънаха  в бистрата червена течност. Ръцете им с ловкостта  на професионални дегустатори разклатиха с  леки  въртеливи движения чашите и плътната течност се разлюля по стените,  па се сниши на дъното  готова за скок към главите им. Примамени от външния вид на виното,  носовете и сами се забиха над чашите и потънаха в дъх на горски плодове, стара кожа и тютюн. Почти едновременно и тримата отпиха.   Задържаха виното, както бяха чували, че се прави,  усетиха кадифената му плътност, неповторимия му  меко горчив вкус с цяла амалгама, едва усещащи се плодови киселини  и примижаха от удоволствие. Преглътнаха. Виното се плъзна в  гърлата им, погъделичка небцата и сливиците им, а  като се разля навътре затопли най-напред гърдите им, после  стомасите, па накрая се изкачи в слепоочията и замая главите им.

              Накратко казано, виното беше превъзходно. Покори ги! Теодоси, през цялото време на дегустацията ги наблюдаваше изпитателно и  с превъзходството на бог над простосмъртни,  изрече едно безкрайно многозначно-   ЕЕЕЕЕЕЕ !

–         Нямам думи – призна  Горан- Това наистина е елексир!

–         Теодоси, вярно,  божествено е виното! Такова вино, честно да си призная никога не съм пил! Налей  ми пак – нетърпеливо поднесе празната си чаша и Иван към пълнещия вторите чаши виночерпец.

–         Ей  хора с  такова вино не ми е нужно парно. Това е истинско вино! –включи се и Джони в похвалите.

–         Теодоси от къде го набара? – полюбопитства  Горан.

–         Отсреща, от винзавода, от къде. Това е старо, отлежало вино от резерва.Не ме питайте повече.

–         Абе Теодоси,  няма ли някакъв начин за  Нова Година да ни снабдиш и нас?- попита Пордимския .

–         Ще  видим, отговори Теодоси многозначително и смени темата.- Какво

 викаш Джони,  с това вино, не  ти трябва парно, така ли?

–         Не ми трябва. Хич не съжалявам , че всички в кооперацията се отказахме отпарното. Само пари давахме. Че аз с парите за парното цяла година съм готов да си купувам такова вино.

–         То това парно ли беше, докато  минеше през винзавода и при  нас само  хладка вода. Той сега винзавода, доколкото знам,  също е изключен от централното парно. Гледам все на климатици като нас  са минали  – включи се и Горан Баламата  и пак поднесе чашата си.

               Виночерпеца напълни чашите и виното в каната свърши. Мъжете замезиха, отпиха и Пордимския стана.

–         Ще ида да донеса от мойто вино. Хубаво беше  Теодоси твоето вино, но бързо свъши. Без вино карти не стават.

–         Че кой ти е казал, че виното ми е свършило?

–         Ми нали гледам, че в каната ти няма нищо!

–         Като е свършило ще  я налеем пак- каза важно  Теодоси, но не стана.

–         Знаех си аз, че не му е само това виното. Купил е поне туба от винзавода –

застана на негова страна Горан и попита –   По колко го купи?

–         Нищо не съм купувал. Такова вино не се продава- продължи да се прави на

важен  Теодоси.

–         Колко приватизира, комшу, кажи си? – намигна  хитро Баламата и зачака отговор.

–         Кажи как го изнесе през портала, нали частна охранителна фирма пази –

попита заинтригуван и Джони.

–         Нито съм го купувал, нито съм го изнасял! Ще ви кажа, но между нас да си остане.

–         Добре де, казвай, гроб сме! Кажи от къде го вземаш? Не е вода, дявол да те вземе вино е това!-  ядоса се не на шега Пордимския.

–         Слушайте сега! – започна потайнствено Теодоси.-  Нали повсеместно се отказахме от централното парно?

–         Отказах ме се! – потвърди  Джони.

–          Нали почти всички се отказаха и от топла вода и си запечатаха тръбите?

–         Запечатаха ги! – потвърди  Пордимския, но аз не съм.

–         Че и аз не съм. Знам си, че нямам топла вода и не отварям крановете за нея.-

потвърди и Баламата.

–         Да, ама ние нали получавахме топла вода от абонатната във винзавода?

–         Така беше, вярно е! – каза и Джони и като придърпа стола още по напред  към масата, заговорнически попита:  – Какво искаш да кажеш?

–         Искам да кажа, че сте много тъпи. Това е!- важно отсече  Теодоси и млъкна.

–         Теодоси, чакай малко! Недей да се сърдиш, а обясни спокойно – помоли и също придърпа стола си  Баламата.

              –     Как да не се ядосвам,  като сте слаби реотани? Че може ли толкова бавно да загрявате? Та нали работя вече месец във винзавода?

              –      Е та, какво общо има това с нашето парно? Ти ни се подиграваш – скочи Иван – Отивам за вино.

              –      Отивай Иване, като няма друго вино Теодоси,   да не е магьосник, че да напълни пак каната? – подкрепи го  Баламата и се дръпна назад.

              –       Магьосник съм я! – потвърди  Теодоси и като приближи с каната  до чешмата рече: – Гледайте сега какво става. Гледайте, как  бати ви Теодоси от водата вино прави.-  Абракадабра, абракадабра, фокус- бокус, препарокус. Нека вместо вода вино да потече !– после поднесе под чучора на чешмата празната кана и преди да разберат другите какво става,  в каната потече от  божествената течност.

              Невярващи на очите  и  тримата  го начикулиха   и един през друг заразпитваха:

–         Не може да бъде! Кажи какъв ти е фокуса?- опонира Баламата.

–         Я да видя в шкафа зад мивката – осъмни се и  Пордимския –  Там ли си

скрил тубата с виното?

–         Нищо не съм скрил. Нали ви казах че работя във винзавода?

–         Добре де, каза! Какво по нататък? –  попита и Джони и поднесе чашата си за ново допълване.

              Теодоси му наля, наля и на другите, накрая и на себе си и натъртено изплю камъчето:

–         Като съм водопроводчик във винзавода, онзи ден направих байпаст от

цистерната  с резервата на винзавода и тръбите за топла вода от абонатната.   Така, че виното сега спокойно си слиза по бившия тръбопровод за топла вода до нас! Това е!

–         Теодоси, велик си – окопити се пръв Баламата и пресуши за сетен път чашата.

–          Евала ти правим Теодоси, евала! Никога не съм допускал, че си толкова находчив – сподели Иван и също подложи празната си чаша. Теодоси наля и на него, после и на  Джони  и рече:

              –     Ей пичове, да не ме издадете, че отидох в затвора. Те хората целия завод приватизираха   и никой нищо не им прави, ама мен за стотина литра вино, направо в панделата ще ме вкарат. 

               –    Гробове сме Теодоси не се притеснявай. Ама аз като не съм сложил тапи и не съм се отрязъл от щранга дали ще имам вино в тръбите? – поинтерисува се Баламата.

                –   Имате и вие, но си трайте, да не разбере никой. Цистерната е над 50 тона цялата.- обясни вещо Теодоси, замези авторитетно и демонстративно наточи нова кана с вино.- Ей ако точите и вие може най-напред да се наложи да поизточите водата от тръбите, няма да бързате и не се увличайте.

              Джони проследи свещенодействието му при пълненето на новата кана и ни в клин-ни в ръкав рече:

                – То се видяло, че няма да играем карти, ми се сетих, че едно гадже ще ми дойде по  обед –  ненадейно стана, извини се и се изниза като гердан от женска шия надолу по стълбите.

                Горан и Пордимския не чакаха. Заедно станаха и също  се разбързаха:

–         Теодоси и ние ще вървим, и без това  без Джони за четвърти, карти няма да играем – оправда се и Пордимския  и последван от Горан, също си тръгнаха.

–         Чакайте бе, какво се разбързахте? Това мезе на кого го оставяте? – попита Теодоси едва здържайки се да се не разхили.

–         Мезето остава за тебе, извинявай ма ние тръгваме – извини се и Баламата и

двамата с Пордимския се източиха надолу към апартаментите си.

               Незатворил още вратата Теодоси се разсмя доволен от себе си. Заключи от вътре и  отиде до  килера с двата водомерера. Затвори малкото кранче за обезвъздушаване на топлата вода и като махна тънкото  змийче- маркуче, измъкна окачената на високо двадесет литровата туба с вино, па седна на отрупаната с мезета маса. Беше отмъстен.

октомври 18, 2009

ПЕЧАЛБАТА – кратък разказ

      Че си беше скрипак Данчо  Стипцата,  всички знаеха. Но само най-близките му приятели: Баламата, Джони и Пордимския, познаваха неговата истинска страст – тотото.

Не минаваше тираж в който  да не пусне фиш   с твърдата убеденост, че  точно  този път ще удари направо шестицата.   А тази неделя  предчуствието  му бе по-голямо от всякога.  По миналата седмица  улучи цели две числа и още четири  зад тях,  миналия тираж, тотото го улучи с тройка и още три числа пред тях. И понеже Стипцата си имаше твърда стратегия,  да играе с едни и същи числа  и този тираж пусна фиша  си със шесте твърди цифри още във вторник, а до четвъртък  вече беше продънил  ушите на всички край него, барабар с Ончо Глухия, че ей на, тази неделя шестицата му е в кърпа вързана и голямо черпене ще падне. 

       До времето за обявяване на числата от поредния тираж имаша близо два часа. Стипцата  седеше в кухнята,  като кон на празна ясла и нетърпеливо поглеждаше ту към радиоточката, ту към бутилката ракия, дето беше приготвил да се почерпи за  печалбата. И тъкмо се  отнесе  в най-розовите си мечти, как печели шестица с 20 бона от тотото и как прави едно яко черпене на Баламата, Джони и Пордимския, дето все го подиграваха, че бил стиснат, телефона иззвъня тревожно:

–         Ало Данчо,  какво правиш, бе ? – попита го Горан Баламата от първия етаж и

недочакал отговор нареди-  Я слезни до нас, че сме седнали тука с пордимския и Джони  на шише ракия, ама нямаме четвърти да хвърлим едни карти!

–         Че да слезна, ама аз чакам да съобщят числата от тотото.

–         Слизай бе, ние сме в кухнята ще ги чуем от радиоточката. Пък може у нас да ти

е късмета!?

        Стипцата се почеса по оплешливялото теме, погледна към радиоточката, понечи да вземе приготвената ракия, но ръката му някак сама се отдръпна.  Мисълта, че наистина късмета му може да е у Баламата, за броени секунди го телепортира и достави с цялата му достолепност пред вратата на Баламовия апартамент.

–         Влизай, влизай – посрещна го ухилен Баламата, покани го в кухнята и тупна

пред него една стограмова скоросмъртница.

–         Ама радиоточката работи ли? – попита за всеки случай Стипцата и като седна

срещу Джони първо се увери, че радиоточката работи, пък чак тогава надигна чашата.

        –      Ха наздраве и да знаете, че сега като улуча шестицата голямо черпене ще падне.

         –        Готово, нямаш проблем, дай-боже у нас да ти е късмета- каза  Горан  Баламата,

 напълни чашите пак и  като цепи картите,  ги сложи пред Стипцата – Хайде  раздавай!

       Стипцата пое с готовност тестето и започна да раздава. Съсредоточен в разпределянето на картите въобще не обърна внимание на дяволитите погледи, дето си хвърлиха тримата, нито на заговорническите им сериозни намигвания. Играта му потръгна, картите му вървяха като на професионален покерджия и почнаха с Джони да печелят игра след игра. Пордимския и Баламата взеха да се сърдят и  заяждат, че имало нещо и че това на нищо не приличало с тоз неговия луд късмет.  Така или иначе губеха, та кога Стипцата предложи да направят кратка почивка за да чуе числита  от тотото с готовност приеха. После Баламата пак напълни чашите и всички съсредоточено заслушаха радиоточката. Само Джони стана.

      –  Аз ще ида да пусна една вода – рече той и излезе от кухнята, но не отиде към тоалетната,  а се шмугна в хола.  На секцията до телевизора, зареден с предварително направен подходящ запис, стоеше в стартова позиция лентов магнетофон КБ100. Джони седна  пред него и зачака да дойде часа за обявяване на числата от  тотото. По програма „Хоризонт” съобщиха точно време.  В момента в които трябваше да започне позната музикална прелюдия за обявяване на числата от тотото,  дясната му ръка  уверено превлючи с импровизирания превключвач от програмата на радиото към предварително направения запис на магнетофона  и в кухнята по радиоточката започнаха да се редят цифрите от фиша на Стипцата….В последвалата кратка пауза, като най-вещ тоноператор,  Джони отново прехвърли  радиоточката на нормалното предавене. В момента в който влезе отново в кухнята, първо го посрещна следващата,  примесена с космична тишина   мелодия, на  радиоточката.    Стипцата се отпусна на стола  и едва чуто каза:

       – Спечелих! Чухте ли? Казаха мойте числа?- после стана щастлив и запрегръща останалите.

       –   Честито Данчо, със здраве да си харчиш печалбата!-поздрави го Пордимския, а Горан Баламата го подхвана:

       – А честито и сега вече  голямо черпене  трябва да почерпиш !

       –  Ставайте, аз черпяяя – извика  възторжено Стипцата и поведе останалите надолу по стълбите.

        Така тази  неделна вечер, шумното каре обиколи  три ресторанта и  два бара. Стипцата  черпи за шестицата от тотото. Когато на другия ден си направи равносметка и разбра истината, първо се ядоса, после се изплаши че е похарчил много пари, а накрая  проумял, че  е похарчил само една месечна заплата, се почувства щастлив, че и той най-после е почерпил и то как !

Older Posts »

Create a free website or blog at WordPress.com.