Mitkoivanov's Weblog

октомври 18, 2009

ПЕЧАЛБАТА – кратък разказ

      Че си беше скрипак Данчо  Стипцата,  всички знаеха. Но само най-близките му приятели: Баламата, Джони и Пордимския, познаваха неговата истинска страст – тотото.

Не минаваше тираж в който  да не пусне фиш   с твърдата убеденост, че  точно  този път ще удари направо шестицата.   А тази неделя  предчуствието  му бе по-голямо от всякога.  По миналата седмица  улучи цели две числа и още четири  зад тях,  миналия тираж, тотото го улучи с тройка и още три числа пред тях. И понеже Стипцата си имаше твърда стратегия,  да играе с едни и същи числа  и този тираж пусна фиша  си със шесте твърди цифри още във вторник, а до четвъртък  вече беше продънил  ушите на всички край него, барабар с Ончо Глухия, че ей на, тази неделя шестицата му е в кърпа вързана и голямо черпене ще падне. 

       До времето за обявяване на числата от поредния тираж имаша близо два часа. Стипцата  седеше в кухнята,  като кон на празна ясла и нетърпеливо поглеждаше ту към радиоточката, ту към бутилката ракия, дето беше приготвил да се почерпи за  печалбата. И тъкмо се  отнесе  в най-розовите си мечти, как печели шестица с 20 бона от тотото и как прави едно яко черпене на Баламата, Джони и Пордимския, дето все го подиграваха, че бил стиснат, телефона иззвъня тревожно:

–         Ало Данчо,  какво правиш, бе ? – попита го Горан Баламата от първия етаж и

недочакал отговор нареди-  Я слезни до нас, че сме седнали тука с пордимския и Джони  на шише ракия, ама нямаме четвърти да хвърлим едни карти!

–         Че да слезна, ама аз чакам да съобщят числата от тотото.

–         Слизай бе, ние сме в кухнята ще ги чуем от радиоточката. Пък може у нас да ти

е късмета!?

        Стипцата се почеса по оплешливялото теме, погледна към радиоточката, понечи да вземе приготвената ракия, но ръката му някак сама се отдръпна.  Мисълта, че наистина късмета му може да е у Баламата, за броени секунди го телепортира и достави с цялата му достолепност пред вратата на Баламовия апартамент.

–         Влизай, влизай – посрещна го ухилен Баламата, покани го в кухнята и тупна

пред него една стограмова скоросмъртница.

–         Ама радиоточката работи ли? – попита за всеки случай Стипцата и като седна

срещу Джони първо се увери, че радиоточката работи, пък чак тогава надигна чашата.

        –      Ха наздраве и да знаете, че сега като улуча шестицата голямо черпене ще падне.

         –        Готово, нямаш проблем, дай-боже у нас да ти е късмета- каза  Горан  Баламата,

 напълни чашите пак и  като цепи картите,  ги сложи пред Стипцата – Хайде  раздавай!

       Стипцата пое с готовност тестето и започна да раздава. Съсредоточен в разпределянето на картите въобще не обърна внимание на дяволитите погледи, дето си хвърлиха тримата, нито на заговорническите им сериозни намигвания. Играта му потръгна, картите му вървяха като на професионален покерджия и почнаха с Джони да печелят игра след игра. Пордимския и Баламата взеха да се сърдят и  заяждат, че имало нещо и че това на нищо не приличало с тоз неговия луд късмет.  Така или иначе губеха, та кога Стипцата предложи да направят кратка почивка за да чуе числита  от тотото с готовност приеха. После Баламата пак напълни чашите и всички съсредоточено заслушаха радиоточката. Само Джони стана.

      –  Аз ще ида да пусна една вода – рече той и излезе от кухнята, но не отиде към тоалетната,  а се шмугна в хола.  На секцията до телевизора, зареден с предварително направен подходящ запис, стоеше в стартова позиция лентов магнетофон КБ100. Джони седна  пред него и зачака да дойде часа за обявяване на числата от  тотото. По програма „Хоризонт” съобщиха точно време.  В момента в които трябваше да започне позната музикална прелюдия за обявяване на числата от тотото,  дясната му ръка  уверено превлючи с импровизирания превключвач от програмата на радиото към предварително направения запис на магнетофона  и в кухнята по радиоточката започнаха да се редят цифрите от фиша на Стипцата….В последвалата кратка пауза, като най-вещ тоноператор,  Джони отново прехвърли  радиоточката на нормалното предавене. В момента в който влезе отново в кухнята, първо го посрещна следващата,  примесена с космична тишина   мелодия, на  радиоточката.    Стипцата се отпусна на стола  и едва чуто каза:

       – Спечелих! Чухте ли? Казаха мойте числа?- после стана щастлив и запрегръща останалите.

       –   Честито Данчо, със здраве да си харчиш печалбата!-поздрави го Пордимския, а Горан Баламата го подхвана:

       – А честито и сега вече  голямо черпене  трябва да почерпиш !

       –  Ставайте, аз черпяяя – извика  възторжено Стипцата и поведе останалите надолу по стълбите.

        Така тази  неделна вечер, шумното каре обиколи  три ресторанта и  два бара. Стипцата  черпи за шестицата от тотото. Когато на другия ден си направи равносметка и разбра истината, първо се ядоса, после се изплаши че е похарчил много пари, а накрая  проумял, че  е похарчил само една месечна заплата, се почувства щастлив, че и той най-после е почерпил и то как !

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: