Mitkoivanov's Weblog

октомври 22, 2009

АКЦИОНЕР – разказ ЗА ЕДНА ПРИВАТИЗАЦИЯ

    Теодоси Влаха или Стипцата, както му викаха в Строителномонтажния комбинат, стана акционер.Мнозина си мислеха, че отиде на работа във Винзавода заради историята и подигравките с мнимата печалба от тотото, дето му бяха погодили Джони,  Иван Пордимския и Горан Баламата, но истината беше друга.

    Макар и носител на Орден „Трудова слава” и съвестен строител на социализма, частнособственическото си се таеше у него и чакаша подходяща обществено- историческа ситуация, та да избие, да се развихри и да направи от него капиталист и бизнесмен. Затова като се чу за масова приватизация и купуване акции с боновите книжки, дето ги раздадоха на всички, Теодоси   се замисли сериозно. Най-напред тихомълком  огледа предприятията в родния си град,  разпита в кое как вървят нещата, кое е печелившо, кое губещо и за разрастването на кое переспективите са най-големи.После почете и се запозна с понятия като бюджет, финанси, монетарна политика, кейнсианство и пазарна икономика. Прочете и от книгите на Робърт Киосака,  „Как да станеш богат” и „Потоците на парите” и накрая преценявайки трезво или на трезво, Теодоси стигна до следните няколко извода.

     Първо: Трябва да се включи в масовата приватизация. Такава уникална възможност не бива да изпуска.

     Второ: Най-разумно е да се включи в някакъв бизнес и производство дето му е най-близко  и познато. Сравнително лесно стигна до истината, че с вино бизнеса  е най близък. Гледаше на село половин декар лозе, правеше си вино и ракия всяка година, а редовната употреба му даваше  самочувствието на вещ  дегустатор.

     Трето: Вино винаги се е пило и пак  ще се пие, от древни времена та до веки веков.  Пили са и траки и елини, и римляни и перси, а който се е опитал да спре развитието на този отрасъл все се  е провалял. Ослужливата му памет посочи Хан Крум- дето искал да изкорени лозята; Горбачов – със сухия режим за неговата перестройка;  САЩ – със сухия режим в началото на капитализма.(Последния пример му се стори най силен, щото го свърза със ситуацията у нас. И ние започвахме първоначално натрупване на капитали за построяване на капитализъм.)

     И четвърто: Теодоси прозря, че колкото повече капитали, сиреч акции събере, толкова по голям е шанса да успее.

      Една вечер, като останаха на саме с жена си и полупразната кана вино, Теодоси я накара да остави миенето на чиниите и да седне до него.

–         Жена – рече Теодоси с най-сериозното и делово изражение, което е имал някога

 на лицето си. – Слушай сега! Ще те питам нещо, но  отговорът да е да!

–         Кажи Теодоси – отговори  спокойно жена му, но като видя сериозноста му я

побиха тръпки, краката и се разтрепериха и тя седна уплашена на стола. –Какво е станало? Нещо лоши ли?

–         Нищо лошо! Напротив…

      Тук Теодоси със забавени плавни движения,  наля вино  в празната  чаша  на жена си, допълни  своята и отсече:

–         В този дом  аз ли съм главата на къщата?

–         Ти си ! Кой ти оспорва? – побърза да отговори жена му, поуспокоена от

неговото „Нищо лошо! Напротив.”

–         Слушай сега! – Теодоси вдигна пълната чаша пред очите си, жена му го 

последва и понечи да  се чукнат, но той отдръпна чашата си и попита – Какво е това?

–         Вино, какво е!

–         Жена, ти знаеш ли, че и в библията е казано „Във виното е истината!”

–         В твойта пияна библия сигурно! Таз вечер не  пи много пък  май те хвана?

–         Жена искаш ли да забогатем?

–         Искам, що да не искам-  отговори кротко Теодосиевица и като реши да не му

 противоречи, отпи от чашата.

–         Искаш ли децатани да да живеят охолно и да имат пари да изучат внуците?…

–         Нали ти казах, че искам, давай по нататък.

–         Жена, ти чу ли за масовата приватизация?…

–         Чух и какво от това?

–         Мисля да си вземем боновите книжки.

–         Добре, почти всички си ги взимат, ще си ги вземем и ние.

–         Само, че от теб искам да накараш и майка си и баща си да си ги вземат, аз се

заемам с майка и татко, а двамата трябва да убедим сина, снахата, зета и дъщерята и те да ги вземат.

–         Добре !  И какво ще ги правиш?

–         Щи кажа! Трябва да ги съберем всички заедно и с тях да купим  акции от едно

прпедприятие.

–         Добре. Ама децата нещо говореха да са в различни предприятия, че в едните ако

няма девиденти от другите щяло да има.

–         Не е така. Аз ще им обясня. Трябва да съберем всички бонови книжки и да

купим колкото се може  повече акции само от едно предприятие.   Така ще имаме по голям глас при управлението му. А постепенно межем да изкупим и останалите акции и то да стане наше.

–         Брей  и  кое е това предприятие? 

–         Винзавода  жено, винзавода, в него ни е бъдещето.

–         Ами ако продукцията му стане излишна и фалира. Какво правим тогава?

–         Жена, казах ти: Във виното е истината! Пило се е вино, пие се и пак ще се пие в

цял свят! Помисли си! – рече Теодоси, стана, допи си виното в чашата и като се усмихна доволен от собствената си прозорливост,  се оттегли да сънува розови сънища.

      Жена  му  остана  да прибере  масата,  па като поразмисли реши,   Теодоси имаше право. Трябва да го подкрепи!  От тази мисъл и стана приятно и спокойно.  От виното ли, от що ли, но една топла вълна я обля от гърдите, спусна се към слабините и тя забърза към спалнята. 

       Още на другия ден,  доошлайфания  в спалнята семеен бизнес-план влезе в действие.

Цялата рода, и стари и млади, до трето коляно, дето се вика, се включиха  с боновите си книжки зад носителя на Орден „Трудова слава”, като  най-достоен и вещ,   да го направят бизнесмен. Раздвижи се  Теодоси, разтича се, попрочете това-онова, попита тук-там и влезе в курса.  В края на краищата, къде с прехвърляния на синове и дъщери, на  внуци и внучки,  на жени и мъже , къде с дарявания и пълномощни,  но  Теодоси, де юре  и де факто,  стана акционер с цели  150 акции на   винозавода отсреща. Самочувствието му порасна,  като на преизбран селски кмет след местни  избори.  Накипри се и почна да ходи на работа  избръснат. Даже и  костюма подноси,  дето му го бяха шили  за награждаването с ордена.  И приказката му  стана една такава интелигентна и тежка, особено кога по мобилния телефон говореше, независимо дали с внуци и внучки или с дъщеря и снаха. Даже погледа му стана   по  умен и авторитетен. Колегите му го гледаха и завиждаха. Хич и не помисляха вече да си правят майтап с него.Понякога само някой се осмеляваше  плахо да го попита  за съвет, какво да прави със своите 5-6 акции от еди кое си предприятие. Социалния му статус видимо се промени и всички разбраха, особено като тръгна и с канцеларска чанта с някакви книжа, че скоро ще ги напусне.

         Така  и стана. Само 4-5 дена,  след като получи официална покана от Винзавода, че той Теодоси, еди кой си, притежател на еди колко си акции, се поканва следващия месец, на еди коя си дата, от еди колко си часа, еди къде си, за  провеждане на Общо събрание на акционерите при следния дневен ред:

  1.  Доклад анализ за финансовото и икономическо състояние на дружеството и приемане на балансовия отчет и отчета за приходите и разходите за …. г. 
  2.  Доклад на експерт-счетоводителя извършил одиторската заверка на отчета на счетоводния отчет  на дружеството за …. г.
  3.   Предложение на Съвета на директорите  за разпределение на печалбата на дружеството, реализирани през ….. г.
  4. Освобождаване от отговорност членовете на  Съвета на директорите за дейността  им през отчетния период на тяхното управление.
  5. Освобождаване и избор на нови членове на Съвета на директорите и определяне на възнаграждението им.
  6. Избор на експерт-счетоводител за одиторска заверка на счетоводния отчет за следващата година.
  7. Разни.

 

 Новоизлюпения акционер Теодоси еди кой си, очаквано напусна стротелно-

монтажния комбинат и премина на работа във Винозавода. Съгласи се да започне на свободното място водопроводчик, но вътрешно бе убеден, че на предстоящото общо събрание, като крупен акционер, ще бъде поканен най-малко  в управителния съвет.

            Дългоочакваната съдбовна дата на Общото събрание дойде. Предния ден нашия акционер посети стилист.   Последния   доофъка оголялата му  теме и подстриганата му глава заприлича на окосена ливада.         

          На сутринта стана рано.  Първо източи  цял бойлер, докато се изкъпе  и напари,та  чак се зачерви като варена скарида.  После се бръсна дълго и съсредоточено до гладко. След като  удари  и  една контра и уми лицето си с накакъв забравен одеколон, Теодоси, облече изгладената от жена му бяла риза,   вмъкна се зорлен, в почналия да му  отеснява  костюм от „ордена”, обу най-новите си трандафори, също от преди началото на прехода  и   за капак  се стегна със синя синтетична вратовръзка, захвърлена навярно от сина му. Жена му го огледа критично, побутна възела малко надясно и като го въоръжи с канцеларската чанта изтича пред него та плисна кристална чаша вода за късмет. Теодоси тръгна уверено към  своя нов живот, към своето забогатяване и благоденствие. Беше му леко и приятно. Чувстваше се силен  и всемогъщ. Минаващите край него хора, изглеждаха дребни и невзрачни, забързани и  вглъбени във всекидневните си грижи и  проблеми. На него му се струваше, че го гледат със завист.

           Когато пристигна в залата, установи че вече е наполовина пълна. Мнозина, като него пременени и издокарани, като сгодени цигани,  вече бяха седнали. Болшинството  гледаха неразбиращо, но в очите и светеше  огънчето на надеждата. Малка група хора, семпло облечени, даже и не костюмирани,  си показваха разни документи. Други се ръкуваха  и даже с разменяха  шеги и закачки. Държаха се толкова свободно, че  Теодоси даже и завидя. Сърцето му се  сви, възелът го стегна, костюмът му стана още по тесен, а трандафорите, спечени от времето го стиснаха чак за гърлото. Погледна ръцете си и установи, че пръстите му потреперват от притеснение, ушите му забучаха и от тук на татък всичко тръгна като на ускорена филмова лента.

            Събранието започна. Някакви хора седнаха в  деловия призидиум, заизлизаха  на ораторската банка, първо говореха нещо изпълнено с цифри и проценти, после хората вдигаха ръце и гласуваха нещо, гласуваше и той. По едно време каданса се забави, оратора представи някакъв човек, хората пак гласуваха и от тук на татък човекът започна да води събранието.

             В залата стана по шумно. Мнозина почнаха да шушукат и коментират помежду си. Теодоси се заслуша в тихите им разговори. Човекът зад него ядосано обясняваше на жената до себе си, че всичко е безмислено.

           –  Разбираш ли какво става? –попита той.

           –  Какво  може да става? Щом държавата вчера е прехвърлила 75% от акциите на Господина, значи  всички ние, останалите акционери, притежаваме само 25% от акциите?

           –  Че той, може да се каже, става едноличен собственик? – зачуди се мъжа.

           –   Може я! От тук нататък и никой от нас да не гласува, само с неговите си гласове, Той ще си взема каквито решения иска – обясни жената.

           Хората пак вдигнаха  ръце и гласуваха нещо. Теодоси погледна плахо назад и видя, че не само мъжът и жената зад него грасуват ами и цялата зала. Ръката му сама се вдигна и гласува и той.

–         Ха така  – възмути се под сурдинка и младия господин от ляво на  Теодоси. –

Значи,  понеже  са му  малко 75 %  от печалбата, ще си получава и една солидна заплата? Стана и Председател на Съвета на директорите.

       – През    тази и следващата години предлагам да не се изплащат девиденти за акциите. С тези пари ще се направи основен ремонт  – предложи  новоизбрания Председател.

         Залата пак гласува. Пак гласува и Теодоси. Само, че някои неща взеха да му се избистрят:  „Каква стана тя – попита се  Теодоси? – Излиза, че дивиденти няма да има, че наред с акциите на другите и с моите разполага Този човек, че Той ще си направи основен ремонт на собственото предприятие и ще стане още по богат, а аз ще си клепам като водопроводчик за едната  заплатица?”

         Събранието свърши.  Като болшинството от залата Теодоси си тръгна обезверен и омърлушен от притискащата го зала. Приска му се пак да е на строежите, да диша свободно от високата бетон помпа, далече от тъмнотията и влагата край винарските бъчви и цистерни, да се радва на топлите слънчеви лъчи и моралните награди и да не мисли за бизнес. Костюма му стана широк, разтъпкани обувките го отпуснаха, само синята вратовръзка със сложния възел, продължи да го души…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: