Mitkoivanov's Weblog

октомври 29, 2009

ЗА РОЗАТА И КРАСОТАТА

 Да публикувам следващите редове,  ме провокира поста на Вили, „Царицата на цветята”.

     Въпреки, че току що се връщам от   ЦВЕТНА ЕСЕН,  Специализирана изложба за цветя , декоративна растителност, градинско оборудване и аксесоари, аз няма да  Ви занимавам с нея. Пловдивчани могат да я посетят в палата №4 на Панаирното градче до 1-ви ноември. За мен по интересното е пред палатата…

IMGP5561IMGP5562      Впрочем и в Палата № 2 бе интересно, провеждаше се Италиански  фестивал на красотата и прическата.

IMGP5558

Но не това  искам да споделя. Като се замислих за поуките от „Царицата на цветята” си спомних един много хубав грузински тост.   Ще Ви го преразкажа доколкото си го спомням. Ето го:

     Живял някога прекрасен принц.  Приказното му царството  се намирало чак на другия край на пустинята. В него били влюбени три принцеси, три неземно красиви рози.

Те толкова искали да се омъжат за него, че поели към царството му през страшната пустиня.  Вървяли, вървяли, пустинния вятър ги брулел с горещите си пясъци, слънцето ги изсушавало с жежките си лъчи и те имали нужда да пият вода.  Стигнали оазис с кладенец животворна вода. Поискали да пият, но кладенеца им казал.

               – Ще  дам вода само на оная която ми даде  листенце от своя цвят.

       Първата сестра отговорила:

  –  Но ако ти дам  листенце, няма да съм вече толкова красива и принца няма да

ме хареса. Отказала да пие вода и  продължила жадна.

                   Втората сестра, въобще не се замислила и му дала най свежото си листенце. Пила вода и освежена продължила .

                   Третата, се замислила и понеже все още чувствала, че има сили, също отказала и продължила.

                   Вървяли те, вървяли, слънцето ставало все по жежко, вятърът все по сух.  Трите  красавици  изнемогвали от жажда. Стигнали второ кладенче. Кладенчето също поискало листенце.

–         Не няма да ти дам, защото принца няма да ме хареса – отказала отново

първата принцеса и продължила пътя си.

–         Добре – пак дала листенце втората  и много свежа продължила  напред.

–         Хубаво, ето ти това листенце – съгласила се и третата и  като му подала

най-малкото си и опърпано от жегата листенце, продължила освежена по пътя към принца.

                   Вървяли те през пясъчните бури и пустинни жеги и стигнали трето кладенче. Кладенчето също поискало листенце.

                 Първата пак  твърдо отказала да даде от листенцата си.   Втората отново с готовност се лишила от следващото листенце, а третата   се въздържала да пие и не дала листенце.

                  Продължили трите принцеси през пустинята. И на всяко кладенче първата не давала  листенце и не пиела вода.   Втората давала на всяко кладенче и се напивала  до насита.  А третата продължила на едно кладенче да дава листенце, но на следващото да не дава.  

                  Най-накрая прекосили пустинята и принца ги посрещнал:

                 Първата била с всичиките си листенца. Но понеже не пила никъде вода, листенцата и били сухи и сбръчкани. Така,  загубила красатота си не била избрана от принца.

                 Втората,  имала само две три свежи листенца и също не била харесана от принца.

                  А третата,  запазила по голямата част от най-големите си листенца. И понеже пила вода през кладенче, те били запазени и изглеждали красиви и примамливи. За това принца се оженил за нея.

                  Нека  пием за жените  които знаят кога, как, на кого и по колко да дават!

Advertisements

4 Коментари »

  1. И аз бях днес там. Само цветната есен разгледох и както винаги си купих бъдещи лалета, нарциси, роза… И на мен отвън по ми харесва отколкото вътре в палатата.
    Интересна приказка, с различен поглед върху красотата.

    Коментар от вили — октомври 29, 2009 @ 7:43 pm

    • Хубаво, че си успяла да се порадваш на последния топъл ден от златната есен. Купила си си луковици за пролетни цветя! Значи мислиш в переспектива. Следователно си от третия тип жени, които знаят …
      А днес вече е зима. До колкото си спомням, обичаш зимната белота. Навън е мрачно и тъпо, но това не пречи помислите да бъдат пролетни и светли…
      Усмихнато настроение Вили!

      Коментар от гравитон — октомври 30, 2009 @ 7:45 am

  2. […] ЗА РОЗАТА И КРАСОТАТА […]

    Pingback от НЕ ДЪРЖА ДА Е СТОЛИЦА, НЕКА ДА Е ВЕЧЕН ! « Mitkoivanov's Weblog — август 18, 2011 @ 4:16 pm

  3. […] ЗА РОЗАТА И КРАСОТАТА […]

    Pingback от НЕ ДЪРЖА ДА Е СТОЛИЦА, НЕКА СИ Е ВЕЧЕН ! « Mitkoivanov's Weblog — август 26, 2011 @ 1:49 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: