Mitkoivanov's Weblog

ноември 16, 2009

СПИРАЧКАТА – още един тъп железничарски разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:47 pm

       Ицо Спирачката, нямаше спирачка. Почнеше ли да пие, спиране нямаше. Еле пък ако е и аванта, някой да почерпи, отиде у киреча. Тъй стана и онази паметна вечер. Дойде касиерката на Техническа гара, раздаде заплатите и си замина. Тя си замина,  ние  останахме.  По стара железничарска традиция   да се почерпим, да побъбрим за спорт и работа, да си разкажем някой мръснишки виц и лакардия. С една дума сплотявахме колектива, не като сега : приведат заплатите  по сметка и всеки се свие скришом  да изтегли пари от банкомата.  А тогава,  работното време  още  не свършило  и   масата,  в пригодения за столова пътнически вагон вече  заредена с целия личен състав и достатъчно количество концентриран алкохол, безалкохолно и мезета. Кои бяха бързаците тази вечер не е важно. За Спирачката важното бе,  че  някой  черпеше. И „тръгна” човека, услади му се и пиенето и приказката. Стана забавен и весел, даже пропя.  По едно време излезе навън и се върна малко оклепан с грес и отработено масло, но това почти не направи впечатление на никого, щото си бяхме свикнали Ицо да си го виждаме такъв, като коминочистач. То и друг не можеше  да  е,  щото работеше като шлосер по автоматичните влакови спирачки и цял ден се мушеше под вагоните, та от там му беше и прякора Спирачката. Всъщност  толкова за вечерта. Като всяко хубаво нещо и тя приключи без особенни произшествия. Тръгнахме си почерпени, кой подкрепян, кой на „четири крака”. Ицо направи няколко отчаени опита да се качи на велосипеда. Непослушното седло първо го изхлузи  в ляво, после  в дясно на металната рамка и двамата, колоездач и волосипед, нежно си полегнаха, под веселите задявки на останалите почерпени членове от колектива. Присмехулните задявки на колегите амбицираха  Ицо Спирачката до крайност.  За всеобща изненада на присъстващите в това комично цирково представление, Спирачката, с твърдата си македонска глава, не се предаде. Захвана ново обяздване. Този път успя да се задържи цели 10 метра и когато реши да „форсира двигателя” на превозното средство, изправяйки се на предния педал, най-неочаквано,  велосипеда,  като необязден прериен мустанг издигна кормилото с предното колело напред, задното  и седалката явно си помислиха, че им освобождава път та хукнаха напред и Спирачктата се намери  дерайлирал по гръб на твърдия цимент.  При  този последен,  полууспешен опит  да се задържи на колелото, нашия каубой по неволя, ненадейно се отказа от следващи опити да спести пари от градския транспорт, заряза велосипеда и  полегналото  колело с което идваше, за да не харчи пари  и  се понесе,  същински моряк на палуба по вълните на живота.   Тръгна към любимия си  квартал Беломорски, като примерно македонско чедо при жена си –  македонката, дето му беше взела страха за 25 години брак…

          На сутринта,    бригадата беше гроги. Мълчат всички, движат се като сомнанбули и се опитват да влезат в час.Мълчи и Ицо. Лицето му посърнало, очите му сами се затварят, а той повдига вежди, въздиша тежко и видимо прави отчаяни опити да мисли. С една дума,  овесил нос, като  кръчмар  с пресъхнали бъчви.

–         Какво става бе Ицо, какво си обесил нос. Не си ли намери колелото? Ей го тука е в работилницата, прибрахме ти го снощи – подхваща го бай Илия.

–         Аз колелото намерих, ама   време ми се губи, не помня снощи къде съм ходил от тука, помня,  че тръгнах по едно време към кръчмата в квартала, цигари да си купя, помня, че като се прибрах в къщи, ключове   нямах. Звъня на  вратата,  насреща ми  тъщата. Дошла вещицата на гости от Благоевград и само рече:” Мари дъще, той всяка вечер  такъв хубостник  ли се прибира ?”… Легнах си с дрехите и съм умрял. Никакъв кадър, никакъв звук повече.  На сутринта,  гъз се вдига глава се не вдига.  Ставам  как да е, жената  мълчи, тъщата гледа с бялото на очите и мръщи вежди.

–         Жена – заоправдавах се аз пред двете. – Извинявай, почерпихме се, заплата взехме та се почерпихме, малко.

–         Бре дъще, ми той на това като вика малко, не мога да си представя, какво е за него  много? – подклажда огъня тъщата и се подхилва ехидно.

–         Като си взел заплата, къде са ти парите- пита жената и ме гледа свирепо?  Бъркам братчета в джобовете, само стотинки, ровя наред, скъсан лев няма. Мъча се да възстановя къде, колко съм пил, има моменти дето ни картина ни звук мога да възстановя, бяло петно ви казвам. Наведох глава, ни храна за през деня, ни пари и ей ме на, на работа идвам, ще се гладува този месец – споделя Ицо Спирачката  посърнал и отчаян като пребито и прокудено куче…

       Цели три дни Спирачката в това   агрегатно състояние вегетираше.  Взе назаем дестина лева и на хляб и халвичка я подкара. Еле на четвъртата сутрин Ицо ухилен. Лицето му просветнало, личи си, че и вечеря е имало.

–         Какво става бе Ицо? Променен ни се чиниш?    Тъщата ли си замина?

–         Тя тъщата, че я изпратих таз сутрин за Благоевград, изпратих я, ами и жена ми си призна. Нейната верица македонска, оназ вечер толкова пиян съм бил, че въобще не съм  усетил кога ме е пребъркала и  скрила  заплатата.   Акъла ми изкара. Бях се предал вече. За последен път  ще ми е,  ви казвам!

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: