Mitkoivanov's Weblog

ноември 17, 2009

ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК

       Обзет от носталгия  по най-добрите години на Групата пловдивски художници,  подтикван от любопитство по състоянието и проблемите на Дружеството на пловдивските художници,  във фаталния 13 номври /петък/  преминах по вечерната главна  на Пловдив. Поспрях на двадесетина метра  от  Римския стадион,  а очите ми сами потърсиха стъклената витрина на някогашния семпъл Млечен бар.  Там където,  привечер отсядаше,  сред млади хора  и деца,  великия Бай Златю.  За съжаление, млечния бар отдавна го няма, няма ги евтините принцеси и кашкавалки с чаша мляко или айрян… В центъра на града са само луксозни магазини за вещи, скъпи кафетарии, ресторанти и зали за хазарт. Няма ги кината, няма го специфичния културен дух на Пловдив. Улицата е накичена с латиница и не се различава от който и да е европейски град. В художествената галерия почти никой не влиза. Само някой уличен музикант, с премръзнали пръсти, излива душата си за жълти стотинки,  пред заслушания Мильо и засилва  носталгията по онова време,  когато пловдивчани познаваха преминаващите сред тях художници:  Колю Витковски, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Енчо Пиронков, двуметровите Здравко Захариев  и   Веселин Ковачев, а  като ги срещнеха по главната,   ги поглеждаха с преклонение и благодарност.

        Часовника на пощата все така неотменно тика времето. Влюбени двойки пак се срещат под него, после отминават   потъналия в мрак куклен спектакъл  на площадния актьор и не се запитват кой и накъде дърпа конците на куклите.

         Наред с педесетината млади хора в зала Сезони на Голямата къща ( ул.Кръстьо Пастухов 18) участвам в дискусия по Проблемите които среща Дружеството на пловдивските художници днес.   Дискусията е по инициатива на Народно читалище”Димитър Благоев”, Младежкото обединение и Движението на жените социалистки в БСП- район Централен. Тук е ръководството на Дружеството на пловдивските художници, депутата от БСП  – Захари Георгиев, Зам кмета на община Пловдив – Ганчо Колаксъзов, водача на групата общински съветници от БСП, Николай Радев, членката в комисията по култура в ОбС Пловдив,  Севдалина  Петрова, председателката на комисията по култура към ГС на БСП в Пловдив, журналистката Пенка Калинкова, художниците  членове на Дружеството на пловдивските художници  Милен Сиромашки, Димитър Чонов, Валери  Ценов и Нели Ценова, Евгени Петров, Матей Матеев,  граждани причастни към изобразителното изкуство  и културата.

         Проблемите, някак от само себе си се очертават в три основни пункта: в битовизма,  в духовното и в  переспективата.

           От  битовизма, изпъкват  проблемите  със сградата на ул. Гладстон 32 и финансовия недостатък.

          Дружеството на пловдивските художници е Сдружение с идеална цел и като такова не може да печели. Помещава се  в построената преди повече от 20 години  художествена галерия  на ул. Гладстон 32. Сградата е собственост на  Община Пловдив.  Дружеството на  пловдивските художници е настанено под наем, а  с договор от преди години и бог знае при кое старо ръководство,има  натрупани  суми за наем.

         Покрива на сградата се нуждае от  ремонт от години, което без съмнение е неизпълнено задължение на собственика – Община Пловдив.

         Дружеството на художниците,  за електроенергия и вода,  има  и други стари задължения, към В и К  Пловдив и към EVN.

           Така новото ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив,  наследява за стари плащания обща сума от около 20 хиляди лева!?  Но тъй като са му отнети и офисните помещения, а и по закон няма право да ги преотдава под наем, вече  не може да се разплати.

          С една дума, течащия  ПОКРИВ над  художествената галерия на ул.Гладстон 32, се превръща  в ПОКРИВ-ПОХЛУПАК за дейността на дружеството.

           Нещо повече. Поради липса на чуваемост от страна на  Община Пловдив и не добрата  съвместна работа между Общината и  Дружеството, в един голям период от време Община Пловдив позволява и са извършвани продължителни ремонти пред сградата на художествената галерия. С  тях  фактически ,се е пречило и възпирало нормалната работа на Галерията и Дружеството.

         Но това не е всичко. Обществена тайна е, че по времето на кмета Чомаков, се лансира идеята:   сградата да бъде разрушена и на нейно място да бъде изградена нова кооперация,  с прилежащи магазинни помещения.    Изглежда, че лансираната идея  още не е отхвърлена?  Излиза, че Дружеството и  Художестваната галерия се бутат умишлено към фалит и саморазрушаване на сградата.

         Прави чест на новоизбраното, младо ръководство на Дружеството, че не се предава и проявява интусиазъм и готовност за ново начало. Въпреки проблемите с материалната база, въпреки проблемите с недостатъчното финансиране, въпреки, че документацията на  Дружеството през преходните години е занемарена и изоставена,  днешното ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив,  е решено повече от всякога ,  отново да гради авторитета, който имаше  сред гражданите на Пловдив. Пловдивските художници се оказват наистина  пренебрегвани и изключвани при решаването на естетическите проблеми на града. А те са  част от Пловдив и са професионалисти в областта на монументалните, живописните  и други изкуства. Могат да бъдат полезни, защото за това са учили и са натрупали достатъчно естетически опит. Време е статута на Дружеството  като дружество наистина да си влезне в ролята.  За това е необходима в съвместнаната дейност на Дружеството на художниците и Община Пловдив, да се отвори нова ползотворна страница.  На първо време е необходимо, с  доброжелателност, да се подготви  и подпише  нов Договор за съвместна  дейност.  Художниците са готови да откликнат на нуждите на Общината и  са съпричастни към всякакви, прояви, изяви, поръчки  при художествените прояви в града ни. Дружеството има решимост и идеи за грандиозни неща,  с  които ще събудят хората да намерят  светлина в тунела.

         От дискусията останах с впечатлението, че  искат просто да си влезнат в ролята на естети,  а не на чиновници. За съжаление, години наред са се сблъсквали с чиновнически решения и истории, които са меко казани неясни и  нелепи за художниците. Това се получава, поради липсата  на  диалог между чиновниците и художниците.  Последните наистина имат идей как нещата да станат по хубави и по красиви. Те вярват, че КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА.

          Има възможност Пловдив да стане още по-красив и хубав,  по приемлив и уютен. Колкото повече красиви неща вижда   човек,  толкова повече красота и естетика  въздейства на мозъка му и на неговата психика. Много по щастлив е човек, когато вижда красиви неща около себе си.  За това художниците от  Дружеството в града на тепетата, наблягат в своите планове за дейност и върху работата с децата и младите. Чрез  съвмесни форми за работа с училища и читалища, те допринасят за постепенното приобщаване на децата и подрастващите към естетиката, към красивото.

Правят го защото знаят, че САМО С КЕБАПЧЕТА, БИРА И ЧАЛГА –  Н Е  М О Ж Е!

          Това сподели в дискусията художника  Евгений Петров, от позицията на зрял, млад човек-творец, живял  и  в САЩ цели 6 години и опознал света и живота.

          Те не забравят и  необходимоста от работа с възрастните художници – членове на Дружеството. Голяма част от тях, за съжаление, са вече инвалиди. За тях ръководството  е набелязало редица социални дейности  за  подпомагане и съпричастност, с  благородната цел,  да не се чувстват отхвърлени и изоставени.

             Слушах откровенията на тези млади творци и повярвах в тяхната чистосърдечна готовност да осъществят идеята: ако тази сграда се запази, и ако заработи както трябва, наистина да я направят един силен акцент, един клуб за красота и естетика. Повярвах и, защото и сега работят   абсолютно  безвъзмездно, защото и сега всичко което правят  е за авторитета и честта на Пловдив. Повярвах и защото осъзнават, че  града не е от вчера  или от днес,  а от 8 хиляди години и ще продължи да съществува  още дълго време. Неусетно прозрях великата истина, че ПЛОВДИВ Е ВЕЧЕН ГРАД, ЗАЩОТО ИЗКУСТВОТО  МУ  Е ВЕЧНО ,   защото  в този град винаги е имало творци като тях, допринесли заедно с Дамаск, Пловдив да претендира за един от най старите градове на света.

           На тях просто им се иска, както на времето Медичите са оставили Флоренция и Микеланджело е имал тяхната финансова помощ и на Папата, така и ПЛОВДИВ, да стане малко по независим град, с АКЦЕНТ НА КУЛТУРНО СРЕДИЩЕ И ТУРИЗЪМ . Археологическите разкопки на Пловдив, особено в последните години,  дават уникалната възможност това да се направи. Иска се само Община  Пловдив да и помогне и да чувстват подкрепата на гражданите.

            Битовизмите и финансите не са най-важното нещо! ВАЖНОТО Е МИСЛЕНЕТО В ПРАВИЛНА ПОСОКА. Мисли ли се правилно, нещата ще дойдат от само себе си.

За това,  Дружеството на художниците в Пловдив, търси съмишленици сред банкерите и менажерите в икономиката, сред хотелиерите и ресторантьорите в града, сред крупните инвеститори и изложители в Пловдивския панаир, Браншовите организации и обществени сдружения,  Министерството на културата и Община Пловдив, преподавателите и учителите от висшите учебни заведения  и училищата в нашия град, търси съмишленици сред интелигенцията на Пловдив и неговите граждани.

             И аз вярвам, че в близкото бъдеще,  наред със завоюваните златни медали на Пловдивския панаир  и на  спортни състезания, първенците ще се награждават  и с произведения на изкуството,   интериора на пловдивските банкови клонове, ресторанти и хотели ще е украсен с картини и  изящни произведения на пловдивските творци. Тълпи туристи  от целия  свят, ще  се  предвижват с кабинков лифт между тепетата и ще се дивят  еднакво  на  античните находки и съвременните скулптори в града ни, ще са щастливи, че са посетили ВЕЧНИЯ ГРАД ПЛОВДИВ,  КАТО СТОЛИЦА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА със своята  незагастващата  духовна искра: Дружество на пловдивските художници !

   

          

Advertisements

3 Коментари »

  1. […] ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК Posted by admin on Tuesday, November 17, 2009, at 1:00 pm. Filed under ремонти. Follow […]

    Pingback от ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК | Строителство и ремонти — ноември 17, 2009 @ 11:04 am

  2. […] ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК […]

    Pingback от НЕ ДЪРЖА ДА Е СТОЛИЦА, НЕКА ДА Е ВЕЧЕН ! « Mitkoivanov's Weblog — август 18, 2011 @ 4:16 pm

  3. […] ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК […]

    Pingback от НЕ ДЪРЖА ДА Е СТОЛИЦА, НЕКА СИ Е ВЕЧЕН ! « Mitkoivanov's Weblog — август 26, 2011 @ 1:49 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: