Mitkoivanov's Weblog

февруари 27, 2010

ТОЙ НЯМА КВАЛИФИКАЦИЯ ДА БЪДЕ ФИНАНСОВ МИНИСТЪР НА БЪЛГАРИЯ -подслушано интервю

        В петъчната вечер на 26.02, в шоуто на двама журналистически лилипути, един успешен и доказано съдебно,  некорумпиран бивш кмет на  София и бивш Министър председател на България, хвърли тежки обвинения към: Симеон Дянков, Иван Костов и Мартин Димитров. Какво проговори  икономическата съвест на  господин  Стефан Софиянски?

     „  Софиянски: Налице е голяма междуфирмена задлъжнялост. Фирмите изпитват големи затруднения, защото дестриктивния бюджет на Симеон Дянкав, продължава да стимулира тази фирмена задлъжнялост, а държавата дължи около 2 милиарда. Първо, трябва да се опиташ да отпушиш този процес, държавата да изплати държавните задължения. Все пак да влезнат някакви пари за потребление.

         Въпрос на  И.:  Но те казват, че е виновно правителството на Станишев.

       Софиянски:   Това съм се наслушал 7 месеца, старото правителство… международното положение, дето говорехме…

        Ти се явяваш на избори, като се явиш на избори, ти знаеш. Или знаеш защото се явяваш и искаш да управляваш, или седиш и мрънкаш, че някой ти е виновен.

         Аз смятам, че ако ти имаш достатъчна квалификация, както си влезнал през юли, до януари, ти трябва да  си преодолял, да си забравил да говориш за другите, да работиш  и да излизаш от кризата.   Това е! Изпуснати са 6-7 месеца, поради грешна политика.

          И:   Те казаха, че не са знаели в каква ситуация е държавата… ядосвате се…

       Софиянски:  Най малкото не е сериозно това. Ядосвам се, щото не може да се явиш на избори и после да викаш, ама аз не трябваше да се явявам, щото не знаех, че е толкова лошо.

         А.:  Вие даже казвате, че Симеон  Дянков, Иван Костов и Мартин Димитров са опасни за държавата. Казвате и нещо по лошо, че  Иван Костов знае, че по този начин водена финансовата политика води към тежка криза и го прави нарочно.

        Софиянски:   Тук вече не мога да преценя. Но се съмнявам, че чак толкова не е знаел (Костов) колко  тежка   е ситуацията.

          Започнах с икономиката.Нека погледнем обществения живот. Икономиката, говорих за нея. Тежка междуфирмена задлъжнялост,  икономиката работи на 60%. Никакво стимулиране от страна на правителството.

           Минаваме в следващия сектор –  земеделието. Закъснели субсидии и обременява се земеделския производител. На всичко отгоре,  поради чисто правителствени грешки, земеделието плаща данък.

         А.:  Пак е заради соц. Правителството.

       Софиянски:   Добре де, ама то беше преди 7 месеца.

         И:    Те сега отблокират някакви милиони?

       Софиянски:  ( смее се снисходително)   Много време ги отблокират….

                 Отиваме в третата сфера   – общините.   Общините, кметовете, които се грижат за нашето ежедневие, хората през които бюджети се осигурява нашия стандарт, детска градина, транспорт, чистота, всичко. На тях, също са им орязани бюджетите. Те също са в много тежка ситуация. Е добре. Как тогава, в тая ситуация, когато удариш икономиката, не плащаш  държавни задължения, когато не плащаш субсидийте на земеделието  – то затъва в дългове, когато не плащаш на общините ами ги ограничаваш и казваш: Ще ти платя, евентуално  ако има. И  искаш да излезеш от кризата!

          И и А  (заедно):  До къде може да се стигне? Какво може да стане?

        Софиянски:    Българския народ  е търпелив.

            И: Има твърдения, че април месец  няма да си получат хората заплатите и ще ги уволнят.

           Софиянски:    Надали ще стигнем до там. Освен това има … Така… Когато приемахме валутния борд, трябва да ви кажа : Ние  работехме с 330 милиона  под критичния минимум, държавен резерв. За това и беше толкова висока инфлациата. Сега има около 7 – 8…..7  милиарда държавен резерв, който поддържа стабилността на валутния борд.

           Можем да продължим до безкрайност да живуркаме. Както казах, все пак храната ще осигурим, но непрекъснато ще създаваме напрежение, непрекъснато ще има социален недоимък.    Ще вървим  на последно място в Европа, както сме и на последно място.   Ще живеем по милост и ще изпитваме ежедневни тежки затруднения. Може да се стигне и до катаклизми.

             А:   В понеделник ще ни гостува Симеон  Дянков в предаването. 

        Защо му поискахте оставката и искате ли да му зададете някакви въпроси..

           Софиянски:    Аз ще кажа защо му поисках оставката. Не се притеснявам . Защото смятам,…..не го познавам лично, човечеца, не мога да ви кажа… (смее се ).

         Но аз поисках оставката му, защото смятам, че той няма квалификацията да бъде министър  на финансите в България.

            А:   Ма той казва, че  е един от най-добрите  икономисти в света.

            И:    Казва, че е първи в Европа макроикономист. Какво каза… Че е голям специалист и  е в топ 7 на Европа. В топ 100 на света. Как ви звучи това?

Софиянски: (продължава)  Защото, бърка категорий, икономически категории, които не бъркат и преподаватели в университетите. Като например: Казва, аз постигнах излишък, когато има официални задължения от  един милиард.  Защото: е направил един много лош бюджет. Много лош бюджет – далече по лош бюджет, от този който Орешарски правеше.  Който ние тогава с основание  с Костов критикувахме.

       За това се чудя на поведението на Иван Костов. Защото той далеч по добри бюджети критикуваше и гласувахме заедно против, а сега СДС и ДСБ, гласуват за този бюджет, който е унищожителен.

            И:   Има ли кой да се справи по-добре от Дянков?

           Софиянски:  Не мога да ви кажа. Има си  Министър председател, който си избира екипа.

            И:  В смисъл, няма ли да е рискува една такава оставка в този  нежък и специфичен момент.

         Софиянски:    Ще бъде достойно!

            И:    Ще бъде достойно,  Симеон Дянков да си подаде оставката : месеца след като е поел властта… и да си подаде оставката?

          Софиянски:     И да се е справил?   И когато  икономическите показатели на  България са по-лоши от тези които са били преди 7 месеца. Какво трябва да направи!?

            А.   Хората смятат,  че вие критикувате Симеон Дянков и Иван Костов и  искате да се върнете в голямата политика.

Софиянски:   Не! Не виждам връзка, някаква.

                 Аз съм българин. Имам познанията, имам и позицията. Да  изразя….

                   И: (прекъсват го )    Ма това много непопулярно звучи. Аз гледам новините. От 7 месеца   една лоша  дума не съм чул за правителството…

           Софиянски :(вмята през смях)  Освен мен?

                   И:   (продължава)  И така имам 1-2, много така…  Госпожа  Татяна Дончева и няколко богати българи,  които казват, че правителството рекетира бизнеса. По новините никакво такова нещо не се чува. Значи, може би бъркате?

            Софиянски:   Освен обществената, аз имам и икономическа съвест, тоест, познавам достатъчно тези процеси, бил съм в такава ситуация. Смятам, че съм се справил за времето си в такава ситуация и знам какво трябва да се направи.

             …   Аз го казах. В момента във който имаш силно ограничено потребление и свита икономика, ти трябва да ги стимулираш.

              А: Не е ли по добре да не сте в центъра на вниманието, при положение, че имаше дела за престъпления по служба? Оправдават ви, факт! Но в момента се водят такива дела срещу бивши министри от предишното и по предишното правителство.  Не е ли по добре да не сте в центъра на вниманието?

Софиянски:   Или има процеси, или няма процеси, дали  Стефан  Софиянски или някой друг ще се окаже, това не е толкова важно. Важното е човек да се помъчи да помогне. Когато казвате едни позиции…

             И и А: (прекъсват го)   Не се ли притеснявате, че   могат да ви подгонят отново?

Софиянски:  Както казвате, аз не критикувам само. Аз казвам, какво трябва да се направи.  Да , притеснявам се ако ме питате. Притеснявам се, защото има едно такова обществено настроение да се бяга от основня проблем и да се тръгва  малко по повърхностно по странични проблеми. Атакува се всеки срещу всеки. Сега примерно по времето когато аз бях атакуван: Филчев,  Костов, Бойко Борисов , та и Алексей  Петров бяха едни много близки приятели, бяха един кръг, който работеше заедно…

               А: (прекъсва го) А Вие познавате ли се с  Алексей  Петров?

Софиянски:   Не. Познавам се разбира се ,  но така… нямал съм някакви … близки контакти.  Публично съм го виждал, така два-три пъти..

               И: (намесва се)  Много ми е интересна тази тема, която почвате, но генерал Борисов каза:   Алексей Петров ми е бил много добър приятел и същевременно моного сериозен враг. Така, че той не отрича,  че са си били близки в някакъв момент.

             Софиянски: Аз не обвинявам никого. Аз правя анализ на тази ситуация.  Така е. Така е било, сега са намерили някакви различия. Какви са те, какви са тия процеси, аз не мога да ги кажа, но не смятам, че те са важни. Точно това ми беше логиката, че не смятам, че те са в дневния ред на обществото.   Да си се карат, да се сдобряват. Ако някой е извършил престъпление да го търсят. За мен дневния ред днес, на правителството и на обществото е тежката икономическа ситуация  и липсата на всякакви адекватни мерки за излизане от кризата.

               И:  Добре, де! Това, което полицията прави, Вие сматате..

            Софиянски😦 заедно с него) …Е добро.Аз смятам че е добро, това което прави полицията.

               А:. Щото какво? Вие имахте проблеми само с икономическата политика.

Софиянски: Аз смятам, че икономическата политика на правителството е грешна. А по отношение на това което прави полицията, особено някои от акциите , смятам, че са съвсем правилни.  Без да коментирам, така, конкретиката, защото  не я познавам. Освен това,  България има съд. Пък и конфликта  със съдъ ми изглежда съвсем нереален…

               А.  Той не е ли преувеличен малко?… Вие вярвате ли в съда?

Софиянски: Ами имайте предвид, че един съд както така се обобщава… Едно дело минава през три инстанции. Ти не можеш да кажеш всички са корумпирани, те не вършат работа. Има една инстанция – гледат я едни съдий, има втора инстанция – гледат я други съдий, има трета инстанция – гледат я трети съдий.  Аз на всичките си дела съм минал на три инстанции. И трите инстанции са намерили, че халите са си хали и служат на  София, примерно.

               А:  Е добре, де. Ама защо така загубихте доверието на хората? Бяхте от любимите им политици. А последните избори, като че ли показаха, че не е така?

               Софиянски: Е аз не участвах във тях. Аз се оттеглих постепенно. Освен това с времето се натрупват някои негатив.

                  А:  Проблема е, че хората Ви възприемат като  най-богатия политик. Смятате ли, че това е проблема?

               Софиянски:  Не, не смятам, щото аз имам  едно ежедневие. Живея там където съм живял и преди десети ноември, имам едно нормално ежедневие.

                 И.: В последните години на вашето управление като кмет, имаше легенди за самолети, за стотици милиони.

               Софиянски: Да всъщност имаше. Видя се, че няма самолети, видя се, че няма стотици милиони, бяха фоерверки. Временни. Мина времето.  Нали ходя спокойно, ходя пеша по улиците, нямам проблеми с бита, нямам проблеми и с милиони.

                 А: Добре, поне карал ли си самолет?

               Софиянски: Не!

                  И:  А съпругата ви? Не си ли изкара книжка за самолет?

               Софиянски:  Неможа. Опита , стигна до някъде и не можа да завърши.

                  И: И за какво и е било книжка? Значи е имала самолет?

               Софиянски:  Книжка за самолет можеш да изкараш и да возиш други хора. Не забравяйте сега, че ако вземем повод от олимпийските игри, един от сериозните скачачи пропусна едно от състезанията, защото имаше изпити за комерсиално пилотиране. Човекът иска да става пилот и казва:”В момента не правя това, ще ставам пилот!”

     Но това е един флирт, който тръгна по едно време, мисля, че достатъчно ясно е, че отмина.  И аз освен, че не съм карал, не съм се и качвал на самолет, който  Алиса кара, няма и да се кача!”

        Аз пък  няма да коментирам. По добре е всеки да си направи изводите сам. Аз това видях, това чух и това  си записах в собствения блог!

февруари 24, 2010

МИНУТИ НАСЛАДА

   Днес,  докато редактирах  страници от недовършената си семейна сага Орис, имах удоволствието да слушам различни изпълнения на  незабравимото произведение  -Серенада   на  Франц Шуберт

.  Слушах го  десетки пъти,  в изпълнение на симфонични оркестри, пиано, орган, китара, тромпет и вокал. Честно да си призная винаги звучеше прекрасно.  Насладете се и  Вие!   Вижте :

Москва  – любов моя  и Серенада на Шуберт  със    Сергей  Рахманинов.

А ето как звучи и в изпълнение на Нана  Мускури

февруари 20, 2010

АНИМАЦИЯ

Един видеоклип с търговец,  бизнесмен,  престъпник,  полицай,  клошар и човечност!      С една дума, объркана работа, като българската действителност!

И една още по поучителна анимация!

февруари 11, 2010

МАГИЯ


100 каба гайди…
Един видеоклип с музика, вечна като космоса…
Музика – магия, която не остарява!
И един блог в който намерих приятел.

февруари 7, 2010

СПОМЕН ЗА КИТАРА и още нещо…

 

               Напоследък все по често оставам сам. Не знам защо, но не чувствам нужда да се явявам на обществени места и да се срещам с много хора. Все по често изпитвам нужда  да се спра на топло, да почета любима книга, да погледам телевизия и най-вече да се отдам на спомени. А спомени дал бог.  Остарях…

              Като дете, минавах от училище край нас, захвъргах ученическата чанта и къде обядвал, къде не, тичах  при децата в градинката.  На обед гледахме работниците от съседната дърводелска работилница как играят волейбол или футбол, а като спираха те, започвахме ние. Разбира се, че бяхме приятели с тях и те с готовност ни правеха мечове и пушки от чамови изрезки, а зимата даже и ски с канали. Играехме –  до вечерта! Родителите ни, изморени от тежкия труд  започваха да се прибират от работа.  Отивахме си в къщи и докато  нахранеха домашните животни, докато майките ни сготвят и отхвърлят поне част от несвършващата домашна работа,  прилапвахме набързо и отново хуквахме да  играем, своите вечерни игри. Това „стражари и апаши”,  импровизирани концерти и театрални постановчици, бяха любимите ни вечерни занимани. За контрол, за частни уроци не можеше въобще да се говори. С една дума,  растяхме като волни птички, прелитахме от махала на махала за футболни турнири и битки, който сами  организирахме и бяхме щастливи. Не  рядко прескачахме до местността Дрен, където ловехме рибки-кротушки в барата, печахме ги и под прохладните сенки на  гората от бряст, тополи и акации,  опознавахме природата и живота.

               Сигурно  вече си мислите, че сме расли като безпризорни. Не е така. Как успяваха да ни възпитат нашите толкова заети майки и татковци не знам.  Мисля, че главна заслуга имаха учителите ни в училище. Важното е, че станахме добри хора. Бяхме  си  организирали даже Тимуровска команда. Не само ходехме да помагаме на стари хора, но и почиствахме градинките и полянките по които играехме. Нещо повече. В двора, зад кръчмата на Калчеви, на една железобетонна плоча (не помня вече за какво беше),  си бяхме опънали палатка  от стари чаршафи.  В нея, всеки от нас беше донесъл по няколко от любимите си книги.Разменяхме си ги. С една дума сами си бяхме организирали обществена читалня. Впрочем, по това време ( около  1960 година), хората не само вземаха книги от чилищната билиотека, на която секретар беше бай Дашо Радоев – баща на поета,писател и драматург Иван Радоев, но и купуваха за подарък книги и то,  не само за нас децата, но и между тях възрастните.

            Та по това време в Народно читалище „Република”, с  библиотека, кино, художествена самодейност,  с много успешен самодеен театрален колектив  ( още се помни постановката на „Иванко – убиецът на Асеня” от Васил Друмев)   се организира и детска музикална школа с преподавател, един изключителен преподавател и музикант от Плевен   –   Симеон Чорбаджиев. Като казвам изключителен, не ви лъжа. Той беше единствения български концентриращ музикант на цитра. Човекът свиреше и преподаваше всички инструменти които са ви познати. Пиано не помня имаше ли в читалището, но на много деца като мен, въпреки голямото нямане, родителите купиха  собствен инструмен и ги записаха в шоколата. На едни купиха акордеон, на други духов инструмент, на трети цигулки, а аз и още няколко деца се обогатихме с китари.

           Та  за тази  „моя” китара,   искам да  споделя. Акустична, шестструнна, с два отвора, вълшебен резонанс и звук. Едно  произведение на изкуството от българската фирма „Кремона” в Пловдив. Как съм и се радвал, как съм я галил с поглед и нежни детски ласки, сами си представете, но звукът и е още в сърцето ми. Само че, народът го е казал: един процент талант и 99% труд.  Да ви се виждам трудолюбив? Е не достатъчно! Тръгнах на уроци при другаря Симеон Чорбаджиев. Той нагласяваше непохватните ми детски пръстчета по позициите на острите като нож струни, учеше ме на солфеж, пошляпваше ме с пръчката по ръцете когато грешях  и ме учеше да свиря на китара. Цяли две години.   Шести и седми клас.  Майка ми – звеноводка в ТКЗС-то и баща ми железничар, „отделяха от залъка си”, дето се вика, но плащаха уроците. Само, че не можеха да ми помагат. Е, татко беше музикален – свиреше на руска,  хармоника със седефени копчета (беше му спомен от фронта), на устна хармоника ( в джоба му винаги имаше една „пиколо”),  на гребенче с хартийка, на слюда между устните, че даже и на листо от сълкъм, а сутрин и вечер по изкусното му весело свирене с уста, комшиите си сверяваха часовниците… Мама не беше музикална, но аз бях. Лошото е, че бях и мързелив. Предпочитах да играя навън с децата, а не да свиря до втръсване  еднообразните , набелязани от Чорбаджиев упражнения в школата. А когато научих и няколко акорда за акомпанимент на песни,  в главата ми се загнезди  измамната, невярна мисъл, че вече съм се научил да свиря. Накратко, взех решение, че няма смисъл да харча парите на родителите си и спрях  уроците…

        Една пролетна привечер, дворната порта се отвори и минаващия за към гарата Симеон Чорбаджиев се озова очи в очи с татко. От  краткия разговор  между двамата, стана ясно, че вече месец не ходя на уроци, че съм имал потенциал и от мен можело да излезе нещо… Можело ама не стана… Баща ми отсече:”Както от всяко дърво свирка не става, така и на сила хубост не става”, после сподели виновно пред човека, че каквото зависело от него го направил. На голямото нямане (че и къща довършваше) ми купил  китара, осигурил ми пари за уроци, но като не искам, то си било за мене и изпрати човека поживо-поздраво. Е като се отдалечи Чорбаджиев,  имаше  „шамарена фабрика” и с моето „академично”  усвояване на музикалния инструмент – китара,  се приключи за винаги.

          Есента излезнах от село. Отидох да уча в техникум на 80 километра.  Китарата ме придружи. Понякога подрънквах по събирания с приятели, но най-често я вземах в ръцете си, когато оставах сам. Нейните звуци подтискаха самотата ми, изпълваха романтичното ми сърце, галеха душевните ми струни и подхранваха мечтите ми. Беше ми хубаво…  

        Като несподелена любов на пубери  и  тези 4 години отминаха несуетно. Пак не се начих да свиря. Заминах войник. Цели 3 години. Бях курсант.  Още от техникума се  увлякох по баскетбола   и  спорта окончателно измести влечението към китарата. Чак като започнах работа в Локомотивовагонния завод в Русе,  китарата отново  ми стана приятел,  настани се  в ръцете ми и  разнообрази душевния ми мир в малкото самотни вечери. Да,  най-вече когато останех сам си посвирвах, композирах си и се пренасях в света на мечтите. Е, тези мечти ме качиха на влака и ме телепортираха при съпругата, тогава  студентка 1-ви курс в Пловдив. След 5 години чиста искренна, ергенска любов се предадох. Оженихме се. Борба за жителство, работа, квартири, задочно следване, дете и китарата отново остана на заден план. Притаи се на гардероба и рядко, ама много рядко, когато останехме само двама я найстройвах и споделяхме привързаността си…

         Защо ви разказвам всичко това? Може би защото наскоро установих, че стоящата високо на гардероба китара, китарата с която понякога споделях преживяванията си, китарата чиито гриф се беше разлепил и аз с нежност, любов и трепет  залепих отново,  я няма. Беше изчезнала… Не тя не беше изчезнала. Просто жена ми беше правила чистка.

–         Д не би на стари години да се научиш да свириш на нея? Изхвърлих я!- отсече

тя.

Опитвам се да не и се сърдя. Но заедно с китарата, тя изхвърли и част от мен…

… Ще споделя и още нещо.

 Имам един приятел,  роднина. Учил е цигулка в детска музикална школа, завършил е средно музикално училище и музикалната академия в София с пълно отличие. Изпълнителски и преподавателски профил. Вече е професор. Изключителен преподавател – теоретик, уважаван и авторитетен.  Познавам го от 50 години. Но както никога не съм го видял да играе  на воля с нас децата ( защото все беше на уроци и свиреше); така и  никога не съм го видял да отвори шкафа в последните 40 години, да извади малката цигулка и да засвири,  било от радост или от  тъга…

КИТАЙСКИ ЩРИХИ – информация

          

 Като бивш железничар и радетел на техническия прогрес в света, не мога да не споделя:

         Току що научих от Radio China International , че днес е влязла в техническа експлоатация, започнатата през 2005 година, скоростна железопътна линия в Западен Китай.. Влаковете по нея  се движат със средна скорост от 350 км/ч.. За преодоляването от високоскоростните влакове,  разстоянието на 505 километровата скоростна линия, между Джънджоу и Хi’ан, са необходими по малко от два часа…

        Също така, но от сайта на радиото на български, научавам: Броят на произведените и продадените автомобили в Китай през 2009 година, е надхвърлил 13.5 милиона. Така за пръв път Китай заема първо място по производство и продажба на автомобили в света, измествайки САЩ.

        Необходим ли е коментар? 

        На  започващото от 1-ви май „ЕКСПО-2010” в Шанхай, организатор за националното ни участие е  Пловдивския мострен панаир .   България ще  представи  и златната маска на тракийския цар Терес и шлемът на владетеля Севт III.

Блог в WordPress.com.