Mitkoivanov's Weblog

април 24, 2010

ТЕРОРИСТИ – действителен случай

           

               Отивам към хижата. Имаме среща за хапване и пийване с приятели. Спускам се по още не раззеленилите се ниви…. Вървя сам по  път от юг на север….По небето се носят  високи черни облаци. Трябва да са от вулкана дето изригнал някъде на другия край на земята. Точно както съобщават медиите, не летят никакви самолети. Не ми пука.  Крача  здраво по земята… Наближавам  кръстопътя  на около 200 метра по-на високо от сгушения в ниското железопътен кантон. Преди да завия наляво и нагоре към хижата, забелязвам долу на жп кантона  трима съмнителни. Пренасят  на прибежки някакви чували. Оглеждат се и вършат нещо тайно.  Прикривам се зад един още не разлистен храст и осъзнавам, че носят взрив. Снишкам се и на бегом  дотичвам в хижата.

–         Пичове,  долу на жп линията до кантона, 3-ма терорристи зареждат линията  с чували взрив, а  вие ми  се черпите ! – и  трескаво  им казвам какво съм видял.

–         След 15 минути от север  по жп линията,  ще мине  муждународния влак  – засилва още повече напрежението съдържателя на кръчмата…  

       Всички вече  сме разтревожени. Банкетът е забравен… В хижата има и две момчета с мотор…. Как да спасим влака? Нямаме телефонни номера на предната гара. Сещам се и питам двете момчета:

         – Момчета можете ли  с мотора  да  отидете  до предната гара?  На няма и  2  килиметра по на севере  е.  Идете и  предупредете  за готвената диверсия.  Нека спрат влака! Иначе ще бъде взривен.

          В този момент ми идва на ум, картина от турски сериал. Там виждам, изписан телефонния спешен номер за цяла  Европа   –  № 112.    Звъня  по мобилния и предупреждам:  „Терористи еди къде си ще взривят линията. Влака трябва да се спре”….

        Други двама-трима  от нас, вече летят с буса  си надолу по черния, кален път към кантона. Тръгвам  тичайки по нанадолнището на  черния път  и аз.  Когато пристигам там,  от вътре изскачат двама паникьосани терористи. Тръгналите с буса колеги вече са там и  ги гонят от вътре.

      –     Стой, Държавна сигурност- викам аз и кой знае защо светя отдалече с мобилния.

      Като ме виждат двамата терористи  хукват обратно вътре. Влизам.Те са трима. Единия хуква през някаква врата и бяга отзад. След него се измъква и втория дангалак. Третия понечва паникьосан насам на там…. Викам:  – Стой! Предай се! Ще стрелям. …

      В ръцете на единия колега наистина се озовава пистолет.

      Третия терорист,  с голото теме, нисичък и кривокрак,  се опитва да бяга. Оглеждам се да го цапна с нещо,   с какво. Под  ръка ми попада някаква много дебела стъклена бутилка, като от  шампанско. Колегата до мен,  чете мислите ми.

     – Стой! Лягай на земята и ръцете зад  тила – крещя аз.

     –   Много е мръсно – отговаря ми терориста.

     Оглеждам се и виждам на  гардероба до мен нещо като покривка на сини и бели шахматни квадрати.

     Присягам се и  я свалям на пода. Колегата до мен  вече е грабнал в ръка бутилката и тупа по голата глава терориста. Той  ляга на пода  и се предава.

    В този момент,  водят  от задните стаи и втория терорист с вдигнати на тила ръце.

    Отдъхвам спокойно….

    …Отново сме в хижата. Всички разпалено обсъждаме  какво  и как стана.  Тогава се сещам, че с терористите имаше и един висок и приличащ на нещо средно, между геройте от шоуто на  Слави, именно  Гацо Бацов и Ръдърса.

     – Там имаше и трети терорист! Какво стана? Избяга ли? – питам аз.

     – Не бе,  той бил агент на  ДС и внедрен в групата за да не позволи да стане диверсията…

    Надниквам в  съседното помещение на   кръчмата и виждам въпросния,  заобиколен от  ухилени и разпалени участници в акцията. Черпят  се.

    Влизам, той ме посреща засмян и се прегръщаме.  Международния  префучава по линията долу в дерето.

–         Наздраве – казвам  аз, вдигам чашата… и се събуждам!…

…Сърцето ми продължава да бие лудо. Потен съм. Мисълта ми изплува от подсъзнанието и се избистря  в действителността.   Викам си:”Какъв хубав разказ става от този сън! Я да запиша съня си, докато не съм го забравил. Ставам. Светвам. Включвам компютъра и трескаво записвам всичко това.

–         Брей, мисля си – до къде ни докараха? И съня ни обсебиха, и подсъзнанието ни превзеха, толкова ни наплашиха с лошите, че нямаме мира и в съня си!…

           А разбери сега, кое е виртуално, кое действително, кое сън!?

Advertisements

2 Коментари »

  1. Ха ха ха…. Хубава история! Първоначално помисих, че е действителен случай от едно далечно минало, но като се намеси мобилния и 112, стана ми ясно – сън е!

    Коментар от вили — април 27, 2010 @ 8:12 pm

    • Вили, то си е жив действителен случай от миналата семица!
      Ошашавих се и от вулканични облаци ти казвам …

      Коментар от гравитон — април 27, 2010 @ 11:00 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: