Mitkoivanov's Weblog

май 28, 2010

В ПЛЕВЕН – из цикъла Красива България

        Когато преди седмица потеглих с влак от София за Плевен, необичайно за сезона, температурите клоняха към замръзване – само 7 градуса по Целзий. Зънзикайки от студа в бързия София – Варна, без да искам асоциирах с незаслужено замръзяваните  вековно топли връзки на Плевен с Русия. Възмущавах се душевно от доказания застой в общественоикономическото развитие на града в  годините на прехода и може би точно за това се зарадвах още повече, когато на гара Плевен ме посрещна мило тържество. Откриваха  рехабилитираното и преустроено приемно здание на гара Плевен, за което са похарчени близо 3 милиона лева.

Най сетне започнатото от предходното правителство начинание беше завършено. Въпреки замразяването на обекта от безконечните проверки и търсенето „под вола теле“,   плевенчани и гостите на града,  днес имат  нещо,  което заслужават – ЖП гара  – близка до европейските стандарти. Свещенници извършиха водосвета, както  си е редно,  и  министъра  на транспорта откри придобивката на строената 1931 година    ЖП гара Плевен.

  

Интериор в ЖП гара Плевен

      Честито, безаварийно, със здраве,  удобство и удоволствие да се ползва облагородената  ЖП гара Плевен!

     … Честно да си кажа и аз, като по-голяма част от случайно попадналите в този момент на гаровия перон,  си зададохме въпроси: Каква е заслугата на сегашния министър на транспорта , информационните технологии и съобщенията г-н Александър Цветков, да извърши  откриването?  Може би трябва да споменем  с благодарност и името на Петър Мутафчиев – предходен министър!   Пък в настоящия   момент на  криза,  на икономии на финансови средства и съкращения на персонала  в железопътния транспорт,  на кому бе нужна тази показност и харчене на ненужни средства?… Кому бе нужно това забавяне, като си беше ясно, че започнатото ще се довърши. Впрочем, рано или късно, така ще стане и с  Атомната електроцентрала в Белене и  другите   започнатити енергийни обекти.  Кой печели от забавянията –  незнам, но знам, че България, Плевен, населението на страната ни губи…

     …Все още бе студено, но обедното време даже и в Плевен се  затопли. Оставих зад гърба си дразнещите мисли и се отправих с фотоапарат към центъра на града. Пролетта напираше в парковете и душите на плевенчени.

Advertisements

май 15, 2010

НЕЩО ПОЗИТИВНО – покана за удоволствия!

   

Разглезена порода сме това гражданите на Пловдив;  особено живеещите в ЖК Тракия !   Магазин до магазин, автобус след автобус, маршрутка след маршрутка, че  и жп гара даже! На всичкото отгоре и булевардите едни такива широки,просторни,  озеленени  и приятни не само за пътуване, ами и за разходка,  било с велосипед или пеша.  Че навсичко отгоре в ЖК Тракия и с чистотат се справят. Чисто е и безпризорни кучета няма даже.  А през зимата  – парното топли, пролетта  – птици пеят по дърветата; междублоковите пространства и те още са просторни и пълни с въздух и зеленина, зеленина – да ти е драго да живееш като срещаш множеството млади майки с колички и невръстни деца.  И бистра, „дал бог” дето се вика, на път и под път, едно от друго по уютни и приятни, да се чудиш в кое да поседнеш на чаша кафе с приятели.

           Е, има и скептици дето ще кажат: „ Да ама лятото ще изпукате от жегите в това равно тракийско поле!” Ще изпукаме ама друг път. Зеленината дето ни охлажда и освежава е едно на ръка, пък  ний се научихме да се разхождаме по охладените магазини: кеф ни Форума, кеф ни търговския комплекс Сани, Метро, Техномаркет, Технополис, РУМ Тракия , Форума, Юска, Баумакс…  да ме прощавате, но не мога да изброя всички…      А забравихте ли  Аква Ленд – Пловдив !?    

           Заповядайте, елате в ЖК Тракия! Тук не само ще се облагодетелствате от конкурентната борба за по ниски цени на стоки, но и ще си отпочинете  и забавлявате…

            Сега ще  Ви открия още един оазис за горещите летни дни. В него,  не само можете да напазарите всичко необходимо на атрактивно ниски цени, не само има къде да се отморите в прохладна обстановка на кафе или чаша аперитив,  но и децата ви има къде се забавляват…  Не е нужно да ги водите по  каменните върхове на планините ни. Достатъчно е докато пазарувате, да ги оставите в сигурните ръце на инструкторите в подножието на УНИКАЛНА ЗА СТРАНАТА НИ СТЕНА ЗА КАТЕРЕНЕ…  А какво ще кажете за ЗАЛАТА ЗА ТЕНИС НА МАСА?… Но каквото и да говорим,  върхът на удоволствието в горещите летнти дни  е „G ise”- АТРАКЦИОННА ПЪРЗАЛКА С ЛЕД В МОЛ !

          И всичко това в новооткрития   МОЛ   ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ !

                                                                                                      

                                                                             

 

 

май 9, 2010

С ПРАЗНИКОМ !

Filed under: По света — Етикети:, , — гравитон @ 2:04 pm

 

май 4, 2010

ПРАЗНИЧНА РЕЦЕПТА за Гергьовден

Filed under: кулинария — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:59 pm

        И понеже било криза,  и не всеки има възможност да си купи цяло агне, аз ще ви припомня една рецепта, дето ако я изпълните пръстите си ще оближете на връх Гергьовден!

Необходими продукти:

– месо    2 кг. ( агнешко или свинско, плешка или бут)

Шпековаме го (  надупчваме  на 7-8 места и слагаме в дупките 7-8  скилидки чесън).

 Заливаме месото с марина от:

                                          – 5-6 супени лъжици зехтин.

                                          – 1 супена лъжица чер пипер.

                                          – 1 чаена лъжичка бял пипер.

                                           -1 чаена лъжичка розмарин.

                                           -1 чаена лъжичка червен пипер.

                                           -1 супена лъжица горчица.

                                           -150 милилитра бяло вино.

                                           -1 супена лъжица сол.

   За два три часа оставяме залятото с марина месо да поеме от нея. После, в «китайски» плик за печене или в тенжера с капак «Йена глас» печем 1 час и 30 минути на 200 градуса.

 Преди сервиране се нарязва на филии. Сервира се с картофено пюре. Стават 8-10 порции. Консумира се с червена или бяло вино. Яде се с настроение, апетит и наслада.

      Внимание: Има опасност от пристрастяване! Весели празници приятели!   !  Свети Георги да  Ви  пази!

    Е,   ако пък имате пари за цяло агне,   направете го така:

ЛЕГЕНДА ЗА МОСТА / І част/

   

          Голям сакатлък стана… В късната пролет на 1528 година,  Мустафа паша,  везир   и  ваалия на Одринския санджак,  заедно с жена си Емине и 16 годишния си  първороден  син,  гостува цяла седмица на  Филебилийския бейлербей.

        Двамата, стари акрани от еничерските години,  след много канене,  най-после се събраха. Настаниха кервана и охраната  в  Куршум хан,  дето се   помещаваше и абаджийския еснаф.   Мустафа паша даде нужните наставления,  колко, каква аба  и сукно да се купи, за кога и как да се натовари и двете семейства се събраха в сарайте на бейлербея… То бяха спомени, то бяха сладки лафове на нергеле,  гъсти шербети и  новия лукс  –   каймаклия кафе.  Седмицата се изниза като мънисто от скъсана броеница.

         Жените и те,  уж  по свободни, но и на тях времето се изплъзваше, като ухание на  гюл и индийски подправки, та се чудеха как да намерят време за хамама и мазилата му.  Куюмджиската чаршия   ги примамваше,  като златен наниз от персийски  и арабски  стоки  и колкото очите им поглъщаха златния блясък, толкова  по гладни оставаха, та нямаха насита да купуват.     Разрастнала  със златарските си работилници и магазинчета, чаршията ги обсеби, с разнообразието    от стоки   на  еврей и търговци от Дубровник и Виена. Те  бяха с по  модерна  и финна европска направа.   За други стоки не ламтяха толкова.  Като жени,   се заглеждаха  и  по богатото разнообразие от сърма, кожуси, чехли и  разни  женски флинтифлюшки. Скритите им в атлаз и коприна,  бели и  пухкави   снаги, неусетно отмаляваха от целодневното ходене по филибилийските калдъръми. Заслепени от играта на златен блясък, очите  им  едва събираха примамливост,  та вечер със сетни сили приласкаваха мъжете си и да ги освободят от напрежението.

         Каквото и да говорим,  двамата  високопоставени мъже си имаха и сериозна работа.

        Мустафа паша беше дошъл да напазари  някои  стоки за  към  Високата порта, па и за новите си сарай на брега на Мерич,  пред  големия брод при Канакли, Бъндерлия  и  Гебран.  Във  Филибе не бе идвал от години. Сега  пред очите  му,  вечния град на тепетата се показа, като един от най-многолюдните, най-богатите и най-уредени градове на Европейска Турция – търговски, стопански и  административен  център на  цяла Румелия. Почти изцяло свързан със задоволяване потребностите на султанския двор и висшата  османска администрация, поради близостта си до Истанбул и изобилието на суровини, града  се  бе развил  в  процъвтяваща имперска работилница.  Благородна завист завладяваше душата на Мустафа.   Гледаше на всяка крачка, как   властта, в лицето на бейлербея, се отнася благосклонно към занаятчиите, пък те тихо и мирно си работеха, с раболепно уважение   и страх. Пъстротата  от чалми и фесове, от фереджета и пъстри шалвари му напомняше за многонационалната пъстрота в империята и го караше да огледа  работата  и  на   бояджии и платнари. Стоката на всички отиваше   предимно за Одрин и Истанбул, но  оставаше и на занаятчиите, та  филипополци разпространяваха търговията не само по цялата  Румелия, но  и  в Мала Азия, Сирия, Тракия, Влахия, Македония, че и до Босна и  Немската земя.

Бакали,фурнаджии, бербери, часовникари, златари, папукчии и чехлари, фесаджии и кафтанджии, помагаха еснафа  в усилията му да задоволи това пъстро  гъмжило от османлии, милет и  еврей,   готови да дадат  последната си  жълтица за храна, облекло и посюда.   Предлагаха  се разнообразни по форма и направа  казани и тепсии,   а до тях редом лъщяха ибрици и калайдисани съдове за вода  и шербети. Барутчии,  ножари   и  тюфекчии,   с достойнство и гордост,  продаваха изкустната си ръчна изработка оръжие, не само във Филибе, но и в по другите главни градове на империята. И докато в Сливен  тюфекчийте изработваха основно държавни поръчки – еднотипно сурово оръжие за армията, то филибилийските тюфекчий бяха прозрели една силна за това време истина:   „Достойнството на човека се мереше по облеклото и неговото оръжие.”  Тяхното красиво лично оръжие радваше окото и внушаваше авторитет, с изкусно изпипаните гравюри върху цеви, ложи, ударни механизми и приклади.  Изкустните набивки от злато и сребро,  с инкрустации, монтирани на седеф, рог и месинг върху персийски червен  восък,  намираха радушен прием най-вече, щото не само радваха окото но и будеха респект и уважение… Ще рече: и те като другите занаятчии работеха  за славата на Всевишния и благоденствието на младия султан Сюлейман І, възкачил се на трона 1520 година и неговите правоверни.

         Цяла седмица, двамата мъже   обикаляха работилници и дюкяни, пазаряха се, договаряха, купуваха, а  вечер бистреха политиката, доволно потриваха ръце от чутите през деня новини за нови победи на турското оръжие в Кавказ и Персия,  Багдат и Мароко, та през Босна и Черна гора, чак до Будапеща и Виена и  се наслаждаваха  на живота.   Тимарската система и мирийския режим на земята,  осигуряваше не само на Султана, но  и на тях – бившите еничери,  участници в превземането на Белградската крепост през 1521 година, спокойствие  и благоденствие.   Колкото повече разговаряха двамата мъже, толкова по се убеждаваха,че под крилото на Алах,  за  Османската империя  и самите тях,   идеха още по хубави дни !…

       Но, седмицата свърши.    На осмия ден, в ранните пролетни часове,  домакини и гости се сбогуваха.

       Натоварените с аба,  шаек и сукно  5 камили, 12 мулета и 6 коли,  потеглиха  охранявани от 20   добре въоръжени заптиета. Керванът потегли покрай пълноводните пролетни води на Мерич.  Насочи се срещу  изгряващото зад облаците пролетно слънце и се запровира из равното като тепсия Горнотракийско поле,  като ленива змия към леговището си. Колите заскърцаха, под  тежестта на надиплените платове,  между върбалаци, пирамидални каваци  и отделни  габърови горички и ниви. Копитата на камилите монотонно и мързеливо затропаха в  настойчевия си опит да дастигат забързания конски тропот и турска  реч.       

      Като се поотдалечиха от Фелибе и по гелемите и спокойни села, Мустафа паша  нареди на водача  да изпрати по две конни заптието напред и отстрани та да следят за разбойници  и  села засегнати от чумата. Разбойници наистина  надничаха от далече из върбовите храсти на ленивата, мътна и пълноводна река Мерич  и дебнеха, само някой еврейн или търговец да се отдели от охранявания керван, че да го нападнат.     По потъналите в калта румелийски селца с вокопани в земята, покрити със слама и тръстика бедни коптори,  пълни с парцаливи деца и кокошки, цареше мизерия, студ и влага. Често в тях върлуваше и чума,  та можеше да ги изненада наистина.  За туй си  беше по разумно препускащите напред заптиета да предупредят за опасността, и кервана да ги заобикаля.

      Мустафа Паша яздеше великолепния си черен като гарван жребец, радваше се на  пролетта и събуждащата се зеленина и правеше сметки. Като доверено лице на Султана  милиони акчета държавни пари минаваха през ръцете му  и таз година, най-вече от  християнското население под формата на данък джезие. За да бъдат пищно стъкмени от главата до петите еничери, топчии, джебеджии, секбани и солаци   от редника до висшите военачалници, само за доставките на сукно за еничерите, беше получил  17 436 488 акчета от джезието, данък вурху овцете, пхриходите от мукатайте и от продадените парчета долнокачествено сукно.  308 593 акчета  от тази сума даде за доставка на сукно на Ахмед Чуваш, а останалите 17 127 895 акчета изразходва сам.  

        От Солун закупи сукното по 45 акчета, а от Истанбул – по 50 акчета. Количеството сукно, което не му достигаше закупи  сега от Фелибе на стойност по 15 акчета.  Или всичко  закупи   364 766 аршина сукно на стойност 16 727 715 акчета.

       Закупи  и  7 545 аршина  сукно сопроман по 120 акчета единия, което прави 750 900 акчета или общо 372 312 аршина сукно на стойност  16 727 715 акчета.

        Изразходвани  и  692 937 акчета за яки на  56 778 –те души еничари, джебеджии, топчии и другите родове платена войска, а също така и за сукно сопроман, предназначено за яябашиите, бьолюкбашиите и секбаните и за чешжири на солаците. Според  обичая, таз година само за еничерския ага, бостанбашията и останалите  се отпускаха 33 750 акчета. Неговото не се губеше!

        Сумата за таксата на гемиите, които превозваха сукното от Солун, за носачите, дето го  пренасяха  възлизаше на…

        В този момент,  от юг се чу врява и  ненадейно из зад поредния обрасъл с върби завой се изпречи бляскавата свита на  Рустан паша. Водения от него дълъг керван се проточи с катърите си носещи багажите и следвани от колона пет дълги коли, които превозваха  харема му. Херметически затворени и покрити с дебело восъчно платно, те бяха наистина добре охранявани. През платното напразно недискретно любопитство би пожелало да проникне за да открие светкащите очи на някоя черкезка красавица. Дестина черни цербери със свиреп поглед окръжаваха и пазеха сладостите на господаря си.

         –     Салем алейхом – поздрави Мустафа  паша.

         –     Алейхом салем  –  отговори му Рустан паша  и докато керваните се разминаваха, двамата спряха, слезнаха от конете  та размениха по някой лаф.

          –   Накъде сте били , Рустем паша? От Стамбул ли се връщате? – попита учтиво Мустафа паша.

          –    Бяхме и в Стамбул, но сега идваме от Едрине, на гости ти ходих пък теб те няма. Сега се  прибираме към Шумен, ага. Ами Вие от къде се връщате? – попита на свой ред Рустем паша.

          –    Вай, вай, сърцето ми натъжи  Рустем паша, как не  си бях в Едрине  та да те посрещна, да ми погостуваш.  Ако знаех по-рано щях да тръгна.   Прощавай, приятелю,  сукното не ми стигаше, та понапазарувах  във Филибе.

          –    Не натъжавай сърцето си ага, на есен направо от Шумен, първо на теб на гости ще дойда,  пък после  на панаира в Карнобат заедно ще идем. Не се коси! Алах да е с нас! Пак ще се срещнем. Пък ти сега внимавай през Мерич като минаваш с толкоз стока, че много е придошла. Ние за малко сакътлък щяхме да направим. Едната кола с кадъните щях да изпусна в реката. За малко сала да се обърне. Ама сполай на бога, Алах е милостив, размина ни се…

          –   Тъй да бъде! Ще се надявам Рустем  Паша , дума даваш !? На есен  те чакам, нарочно да ми дойдеш…

          Още не бяха се разделили двамата паши и към тях като нивестулки,  с жълтите си чалми, се присламчиха двама еврей.

          –   Мараба! Всевишния здраве  и богатство да дава на Падишаха и на вас,  правоверните в царството му  –   поздравиха еврейте  повели конете си и   правейки  метани  още от далече .

          –     Моше……… – хикимин и  Ицхак……… търговец. С мен пътуват за по безопасно и в Шумен ще ги водя, пък от там за Влашко ще ги проводя. – представи ги Рустем паша.

          –  Пари да трябват  назаем,   почти без лихва ще уредим – почна да предлага единия.

          – Продаваме и купуваме и сукно. Гъша мас ако трябва само кажете. Скъпоцени камъни  можем да доставим на  Вас, златни накити  на сметка ще  Ви продадем. – запредлага настойчево с мазната си усмивка търговеца.

         –  Данъци можем да откупим ага, пък роби ако трябва само кажи за 1000 до 4000 акчета ще доставим парчето. – предложи хикимина, от което стана ясно, че повече е търговец отколкото доктор….

         Мъжете поприказваха, размениха по още някоя любезна дума и се разделиха с прегръдка.   Тръгнаха… Мустафа паша на юг по пътя надолу  към  Канакли, а  Рустем паша, съпътстван от двете жълти чалми, на север, срещу течението.  Препуснаха  в галоп,  да застигнат отдалечаващите  се  кервани…  

         … Подир пладне от северо-запад  подухна студен  и  влажен вятър.  Притъмня. Засветка и загърмя.  Дебнещите  от сутринта, тежки дъждовни  облаци се търколиха   от Родопа планина и настигнаха кервана на Мустафа паша. Скупчиха се  над главите  на керванжиите  и   като от счупени глинени делви се заизлива едър пролетен дъж .   Нивото на реката се размъти и  заприижда на талази, па понесло кал и цели върби се юрна към морето. Пътя омекна, разкаля се, колелата на колите затъваха  оставяйки криволичещи   следи. Копитата на конете и камилите преплъзваха и  животните, под товара от хора и стоки,  едва смогваха да се предвижват.

           Привечер,  прогизнал от мокрия дъжд, керванът все пак  стигна   главния  брод на пълноводната река Мерич.  Това правеше местността  особено важна от стари времена.  Повече от два века, стария международен път, строен още от римляните и минаващ край  древното антично селище Бурденис, беше изоставен. Сега и войската и търговците,   дипломатите  и пътешествениците  пътуващи  от старата столица Едрине и  Солун  или от Виена и Белград  през Сердика, Татар Пазарджик и  Филибе и Харманли, вървяха  за към новата столица на империята, вечния град Стамбул,  все по десния бряг на рекатата. Това налагаше преминаването на брода. За тази цел се  създаде  цяла професия на лодкари  поддържащи линия от салове и каици.   Така от само себе си, тук се оформяше  ново околийско селище. Обединило трите стари махали – Канакли, Баядър и Гебран, селището разстеше с месеци като вилает на  Мустафа паша.  Прозорлив беше  пашата, пък и баща му беше от Канакли, та за това като приключи с еничерската служба  и   бащата на сегашния  султан  Сюлейман І,  му предложи да си избере място за област на тимар,  избра това място, макар да беше само на 25 000 крачки   /30 километра/ от Едрине.

            Небето над  Канакли се изцеди. Дъждът спря  внезапно,  както и беше започнал. Топъл вятър от юг  завърна облаците обратно към баирите на  изсточно родопските ридове  и  свечеряващото небе просветна. Керванът на Мустафа паша и  дошли преди него търговци, зачакаха   каиците  и саловете, стояха неуверено  пред брода с надежда   нивото на придошлата  река  да спадне.  Някой вече се мъчеха да палят огньове , готвейки се да нощуват.  Мустафа паша гледаше  ту мътнатните, забързани води,  повлечените дънери и  цели дървета ; ту отсрещния бряг с просветващите огньове на новостроящите му  сарай и се чудеше да премине ли или да изчака. Жена му, сина му, керванжийте и животните от кервана трепереха мокри и объркани.

–         Мустафа паша,  опасно е !  – рече му  онбашията на салджиите Кара Колю. –  От деца се знаем, послушай ме – Ако ме питаш  мен, по добре не минавай сега. До сутринта водата ще спадне.  Запали  огън изчакай.

           –   Кара Кольо,  мокри и изморени са ми хората,  от Филибе идем пък и нощес в Харманли почти не сме спали. Виж жената и сина треперят, студено е, а отсреща е дома  и. 

           –   Ти си знаеш Мустафа паша, но пак ти казвам: От деца сме израсли заедно. Да  съм те подвел  някога?  Послушай ме! Дай да запалим огньове, не вали вече, ще се изсушат па сутринта голямата вода като се изтече, по живо по здраво ще Ви прекараме и Вас и стоката.

           –   Бе как да стоя тука, ей отсреща, на другия бряг е дома ми… Поне с каик жената и сина да прекараме?

           –   Недей Мустафа, бърза  и силна  е водата. Виж какви дърветия мъкне. Те сал обръщат ти за каик ми говориш. – продължи да го увещава Кара Колю.

          Мустафа паша се подвоуми   още малко. Погледна пак, ту  към кервана с жена си и детето, ту към отсрещния бряг, дето  белееха  новите му сарай, па като срещна настойчивия поглед на Кара Колю и го видя,  че почна да пали огън, махна  с ръка и рече: – Тъй да бъде! – и разпореди да запалят огньове.

           Не мина  половин  час  и от  прогизналите дрехи на хората,  наобиколили горящите огньове,  се заиздига пара.   Стоплиха се,  разприказваха се, извадиха  ядене и взе да става весело.     На единия бряг заплака гъдулка, от другия  задрънка кемене, чу се бозуки и  песен на гръцки.  Небето,  едно и за двата бряга,  посипа с блещукаши  звезди буйните води на реката.  Новия полумесец  надникна зад последния облак и се заслуша в смесицата от езици, а    плахия писък на далечна гайда раздра тишината. Пролетната вечер се спусна над  изпълнените с гълчава брегове  и   опита да завие  със спокойствие земята.

          Чу се приближаващ  конски тропот и  от  тъмните върбалаци зад последния завой,  връхлетяха трима спахии с по два коня. На първите яздеха въоръжените мъже, а на вторите, от двете страни, като дисаги висяха по два коша. От кошовете уплашено надничаха по две детски главици, без да се разбере момчета ли бяха или  момичета.  Спахийте се ориентираха бързо и спряха пред най-големия огън, от където Мустафа паша стана и придружен от гавазите си  ги посрещна.

–                   Кой  е тука онбашията,  къде са  салджиите? – попита без да поздрави

първия.

Мустафа паша се подразни от самоувереността и  нахалството на  новопристигналите, но понеже се беше вече изсушил и   нахранил,  изправи се пред тях и с ръка на ятагана  и с достойнство  рече:

           –     Сполай  Ви   и добре сте дошли! Аз съм Мустафа паша, втори везир на султан   Сюлейман  І, Всевишния дълъг живот да му дава и съм ваалия на санджака. А вие кои сте?

           Като видяха твърдостта  в припламващите от огъня очи на изправения пред тях достолепен мъж, ръката му  на   инкростирания ятаган,  па и  десетината веднага застанали  зад него въоръжени гавази,  самоувереността и се изпари, тримата  слезнаха от конете и  с метани  първом поздравиха, после се представиха, а накрая този дето вървеше се напред заразправя:

          –        От Маджарската земя чак идваме, Мокри сме до кости.   Освен плячката   и   тез роби в кошовете,    писма и карти  от  Виена  на Султана носим – Да нямат край дните му, Алах с богатства и здраве да го засипе. 

         –         Час по скоро трябва да минем реката отсреща!  Ще се поизсушим  за час два, па сабале на рано  продължаваме за  Стамбул. –  намеси се в разговора и втория  спахия с нетърпящ възражение глас.

         –         Не  може  да стане. – прекъсна го Мустафа паша и продължи  авторитетно. –  Много дъжд  се е  изсипал  и нагоре, ага .   Водата  приижда на талази,  мъкне цели дървата.Опасно е!  Заповядайте останете с нас,  изсушете се , починете пък сутринта  първи с нас ще ви прехвърлят салджиите.

         –        Нямаме време паша, времето ни е скъпо, пък и новините   и   информацията дето  носим не търпят отлагане. Минаваме!.. Кои  са салджиите, двойно ще и платим, но трябва да се прехвърлим веднага оттатък. – каза третия турчин, а  по тона и държането   му  веднага се разбра, че е най-важния от тримата.

         Конят му, макар и изморен от дългия и кален път,   стоеше с вдигната глава и демонстрираше с красотата си. Черната  му  дълга грива потреперваше в синхрон с нетърпеливото риене на предния му ляв крак и   свидетелстваше,  както  за  буйния нрав на красивото животно, така и за твърдия характер на стопанина.                 

          –       Аз    съм Караджа паша – представи се спахията и застана  достолепно с пълното си бойно снаражение пред  Мустафа паша. Беше въоръжен с великолепен лък, колчан стрели и приковаваща погледа, изящна сабя дамаскиня.  От дясната страна на седлото стърчеше забучено в небето дълго копие и   сочеше пътя на стотиците отнети с него вражески души. От лявата висеше и малък, очукан от  копия, саби и боздугани  здрав щит и свидетелстваше за многобройните битки в които бе взел участие стопанина.  Метална,  не толкова здрава,   но лека ризница,  подчертаваше стройното телослужение на спахията и го правеше достоен по красота на коня.

          –        Мен ако питате, ага  не минавайте, изчакайте!? – опита се да го вразуми  Мустафа паша.

        – Не те питаме, паша! В името на алах и Султана, съдествай ни! Сам си военен и разбираш, че трябва да рискуваме.   Нека дойде салджия!

        Мустафа паша разбра, че тези хора са решени да рискуват живота си.    Наистина беше длъжен да и съдейства,  за това подвикна към съседния огън:

–         Кара Кольо, ела тука с най добрия си салджия!

Веднага от  съседния огън, явно подслушвали разговора между  военните дойдоха  онбашията на салджиите Кара Колю и   още двама салджии.

Щом дойдоха и третия турчин, дето личеше, че е  най-главен, им нареди:

–         Пригответе веднага най-големия сал и ще  ни прехвърлете на отсрещния бряг.  Плащам ви тройно.   Тръгваме веднага!

–         Опасно е ага  , ще потънем, водовъртежи има силна е водата.- рече плахо и  салджията.

–         Казах, тройно ще ви платя, тръгваме веднага!

–         Нека да са поне двама салджиите, наистина  водата е силна. Сам няма да може…

–         Добре  Мустава паша,  тръгваме  с шестте коня и багажа.  Но щом са двама, само двойно ще платя – съгласи  се спахията и поведе коня си към реката.

           Нямаше как,  разтичаха се.  Спуснаха се  и други хора та помогнаха. Приготвиха  двата  по  големи  сала, свързаха ги един с друг,  за по сигурно, прекараха на тях   неспокойните  коне и уплашиния и товар и като отвързаха  сала от  големите дървени колове на брега  потеглиха.

              На другия бряг беше  Канакли. Отсам  Гебран и Баядър.   Разделяше ги само тъмната придошла вода на реката. Свързваше ги решителността на конниците и  умението на салджиите.

            Най-напред водата ги понесе плавно, после хода на саловете се ускори.   Когато наближиха средата на реката, течението забърза. Вълни от вода, тиня и камънаци заблъскаха саловете от всякъде, завъртяха ги и въпреки опитите на салджиите, саловете станаха неуправляеми.  Две големи,  понесени по течението върби,   връхлетяха   сала   с корените  и клоните си.  Един по-дълъг, неочистен още от водната мелница клон, се плъзна над сала, зашлеви  с листатите си разклонения два от конете и те подплашени се втурнаха към срещуположния край на сала.  От пренесената тежест  сала се наклони,  другия му край се наддигна над водата ,   а  следващото дърво,  като че ли   това и беше чакало.   Със злоба се мушна под сала  и направи непоправимото. Издигна  и без това  надигнатия край на сала, конете изцвилиха обезумели,  скочиха паникьосани по наднадолнището и в следващия  момент, товара,  конете и хората се изсипаха в тъмната мътна вода. Още минута   придошлата вода носи по забързаното си течение викове за помощ, пръхтене на коне  и    празните салове. Хората по двата бряга на реката се щураха и вайкаха безсилни да направят нещо за потъващите пред очите и хора и животни.

           После всичко утихна. Само придошлата река , отнесла  поредните си жертви,  невъзмутима и жестока,  продължи  да тече.  Мустафа паша  още дълго    стоя на брега.   До него жена му,    прегърнала     шестнайсет годишния и син  се взираше във водата и плачеше… 

                                          /   следва   /

май 3, 2010

КАТО СИЯНИЕ В ДУШИТЕ

        Северното сияние е нещо мистериозно, загадъчно, магично, неопознаваемо и незабравимо! Който е имал щастието  да се   докосне  със сетивата си до него, никога не може да го забрави! То се загнездва дълбоко в чистата човешка душа и звучи в съзнанието  до смъртта … а кой знае може би и в отвъдното.  Човек просто се слива с него от младостта си до дълбока старост…

            Не искам да ви занимавам с природното явление северно сияние. Това вече го бях направил.   .    СЕВЕРНО СИЯНИЕ – есен в Коми    Днес искам да  Ви запозная с популярния , в средите на комските  жители оркестър „Северно сияние“.  

          Изграден като музикална птица Феникс в огъня на сибирския мраз и Дома на културата в п. Благоево  – КОМИ АССР,  през далечната 1986 година, оркестър  „Северно сияние“ се   сформира с любовта  и всеотдайния, денонощен труд  на   Недко и момчетата около него.

       Златните медали от Прегледите на  художествената самодейност, са най-малката награда за връзката, която осъществяваха  между съветските и българските граждани в Коми. С музикалните си изпълнения,  тези млади момчета и момичета,  премахваха  границата между народностите и времето.   За това,  днес  когато са вече около 50-те и  в сърцата и все така свети душевния огън на  топлата, родена в мразовития Север, любов и дружба,  не ни остава нищо друго освен  да им кажем: БЛАГОДАРИМ ВИ, ЗА ТОВА КОЕТО БЯХТЕ, ЗА ТОВА КОЕТО СТЕ, ЗА НЕОГАСТВАЩИЯ ОГЪН КОЙТО ПРЕДАВАТЕ НА ПОКОЛЕНИЯТА!

Блог в WordPress.com.