Mitkoivanov's Weblog

юни 6, 2010

БАУУУ – кратък разказ

Filed under: разкази — гравитон @ 3:52 pm

       Добри  Хрисимия  беше приведен зет. По любов се ожени за Богданка Мамината, а   понеже тя бе единствено дете на мама и татко, хрисимия, среден на ръст, синеок, с руса къдрава коса, хубавец и зевзек и половина, без да се замисли за евентуалните последствия,(  преди  цели 30 години)  се  съгласи  да живее у тях . Тъст нямаше. Последния бе  починал отдавна от раните си във  Втората световна  или от „добър семеен живот”,  не беше много ясно от кое точно,  пък и честно казано,  не е  тема на нашия разказ . Това статуково  обаче,  автоматично  издигна  Хрисимия в ранг – глава на семейство и като отговорен и съвестен мъж,  той  се зае с ентусиазъм и всеотдайнст да гради най-малката клетка на социалистическото общество – семейството. И то успешно.

     Търговското образование, дето имаше,  му позволи да заработи като счетоводител, първо в МТС-то после и в Кооператива, което пък  му носеше не само хубава заплата, но и добър статус в обществото.

     Господ им даде с Богданка две хубави деца, момче и момиче и те заживяха мирно и  щастливо, макар и  заедно с тъщата,  за която искам да Ви разкажа.

    Че той бе зет като мед – беше; ама  тъщата не бе цвете за мирисане. Едра, охранена,  с  изкривени в О,  от тежестта и годините,  дебели крака и масивна глава, тя имаше широки и  здрави челюсти,   тънки присвити устни и строги присвити  очички, та бе достойна за прототип на цербер. С една дума обичаше да командва и да се меси във всичко и навсякъде. А беше и  в собствения  си двор! Наследи го   с над 100 декара земя, завещани от баща и , уж богат за времето си чорбаджия. Така, въпреки, че Добри  построи всичко в двора тя  се изживяваше като собственичка на всичко.

    Отиде  зет и да нахрани животните, тя след него  като манък  на подплашено коте ще приджявка:

–         Тъй ли се хранят кокошки? Я колко зърно

си разсипал!

Понечи Добри да полее доматите и пипера, тя

пак изкочи от някъде и се нахвърли като куче- пазач на дрипав циганин:

–         Ей, удави ги!  Едни домати, като света не може да полее.

    Облече се  Добри  с чиста риза и тръгне да излиза към центъра, а след него като  вой   на бясна кучка се извива гласа на тъща му:

–         Няма ма,  няма работа в къщи ,  та  ми се нагласил като згоден

циганин и хукнал по кръчмите… Бе,  па не вземе да се спре малко, да свърши нещо,  като на хората мъжете ма дъще. Ми то само по кръчмите ще ходим, само по сватби ще свирим…

       Тук е редно да отворим една скоба и да поясним, че  Добри Хрисимия,  освен дето свиреше в селската музика си беше и душата на компаниите. Приятели му бе дал господ,  та често се прибираше почерпен. Разсъждавайки трезво по въпроса и той,  а и повечето от съселяните му бяха стигнали до правилния извод, че главна причина за честите  застоявания в селския ресторант и неухотното му прибиране в къщи,  се дължат не толкова на влечението му към почерпката и компаниите, колкото на факта, че години наред в къщи го очакваше  тъщата с постоянното си ръмжене…

       Веднъж му писна.   В един злокобен ден,  като издебна, че  жена му и децата бяха отишли до града. Хрисимия,  събра кураж и направи следното:

      Като видя от ресторанта, че тъща му отива към магазина за домашни потреби, дето обикновенно се застояваше да клюкарства, той изостави компанията и бързо се прибра в къщи.

      Най-напред влезе долу в стаята на тъща си. Сгъна бялата покривка от разтегателната маса и я прибра в гардероба. После разтегна двете страни на масата, така че между тях остави около 20 сантиметра разстояние по средата. Извади един приличен на бялата покривка бял чаршаф и го застла на  масата. След това взе един остър нож и внимателно направи процеп на чаршафа и то точно над свободното от двете части на масата място. Без да се бави изтича в двора, хвана  любимото  пиле на тъща си  и го закла. Върна се в стаята и нацапа обилно чаршафа  с кокоша кръв.  Остави окървавения нож на масата, намаза с кръв и главата си и след като скри в банята закланото пиле се  мушна под масата. Накрая провря внимателно главата си между двете разделени дъски на разтегателната маса през направения в чаршафа процеп, издърпа с ръце четирите краища на окървавения, застлан като покривка чаршав и с лице към вратата зачака.

      Няма и след минута портата се тропна и тъщата затътри чехли по плочника пред къщата. Спря се пред вратата и като  видя, че е забравена открехната, изръмжа едно:”Пак оня некъдърник я е оставил отворена!”, доотвори я с бастуна и влезна. В първия миг не видя нищо. Но   като сложи на дивана до вратата  найлоновите торби с покупки и се изправи, погледа и замръзна върху следната  сюрреалистична  картина.  От средата на  окървавената  покривка на масата, цялата обляна с кръв, я гледаше с облещения си  поглед „отрязаната”,   разрошена глава на зет и.  Същисаната тъща ококори очи, отвори мощни челюсти да завие, като вълчица на месечина, но  в този миг, главата на масата отвори уста, чу се само едно:

–         Бауууу! –  бастуна  тупна на земята, със  затворени  от ужас очи, 

след него се просна и  собственицата  .

      Първо  се строполи, после изхърка,  накрая    изпруженото женско тяло прерита два пъти и преди още изплашения  Добри да излезе из под масата, тъща му  се превърна в труп, а  той   в подсъдим.

    … В съда Добри Хрисимия, в своя защита  успя  само  да каже :

   –   Господин Съдия,  та тя 30 години все ме лаеше, а аз  само веднъж и казах едно „Баууу”  и тя взе, че получи разрив на сърцето?!…

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: