Mitkoivanov's Weblog

октомври 29, 2010

Я СВОБОДЕН – песента е поздрав за избирателите на ГЕРБ

Filed under: музика — Етикети:, , , , , — гравитон @ 10:05 pm

За да чуете и видите това изпълнение на Кипелов, е достатъчно да щракнете с мишката върху http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=e09d83f6. Уверявам Ви, няма да съжалявате! Клипа е със субтитри на български. Уверете се в силата на великолепната поезия в песента. Като имам предвид предстоящите политически събития, мисля, че след 11 ноември песента ще зазвучи, още по убедително и често!

Advertisements

октомври 28, 2010

МЪРКВИЧКА – художника на Българския бит и душевност

         
Момиче от Пордим и Момиче в невестенска носия  -1890 г!
 Това са само две почти нейзвестни картини на Големия чешко-български художник Иван  Мърквичка. Те са рисувани през далечната 1890 година в с. Пордим. Позирали са му две пордимски девойки. Кой ли ще открие в тях своя  прабаба?
 Пътниче, Ти който си се запътил да опознаеш широкия съвременен свят! Поспри! Погледни своите корени и душевност….http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fd591333 

 …запознай се с  недостижимия чешко  български художник

   Иван Мърквичка !!!

октомври 26, 2010

В ПОРДИМ ДУХЪТ Е ЖИВ

       Разрешете ми да не се съглася, че духовния и културен живот на България, е само в столицата София.  И това е хубаво, както е хубаво, че разноликия пъстър живот  си тече и развива,  въпреки смяната на политически сили, правителства и личности, въпреки недостига на средства и нескончаеми реформи. Най-радостното, според мен е, че това става и в най-малките общини, навсякъде където все още корените на българщината не са изкоренени. И макар и на втори план, след битката в бита за оцеляване,  народа има сили да намира необходимост, време и сили за културен живот и духовно развитие.

              Ето например: може би най-малката община в  България е Община Пордим, а и тук кипи духовен и културен живот.

              По стара, отколешна традиция тук хората превършват работа до Димитров ден.  На Св.Димитър е   кръстена и красивата, изградена с червено бели камъни църква с камбани подарени лично от  руския  император Александър ІІ при срещата му с пордимските първенци. Повече от столетие камбаните огласят с гласовете си равното плодородно поле на Средна  Северна България. От кокетната, уникална камбанария,  построена от  Уста Генчо – Тревнелията,  камбанната мощ се носи на запад до Плевенските възвишения, на юг по Пред Балкана и Стара  планина, на запад над криволичещите води на река Осъм , па се понася на север над  Дунава,  за да напомня на поколенията за онези славни битки при обсадата на Плевен през 1877-78 година и  за кръвта на хилядите руски и румънски войници, дали живота си  за Освобождението на България.   

          В  тези  тържествени дни, от 22 октомври, до 26 октомври, с които се отбелязва 33-тата годишнина от обявяването на Пордим за град,  та чак до 14 ноември, когато е традиционния ежегоден събор на  Пардим  е празнично.

          Погледнете  само някои щрихи от проведено на 23 октомври в музикалната зала на СОУ”Св.Кирил и Методии” с преподаване на народна музика и хореография  тържество,  с което проф.д-р Венко Александров бе  удостоен със  званието „Почетен гражданин на гр. Пордим” и   представи  книгата си „Към последния етаж – размисли”. Ще се убедите, че духа на друг  пордимчанин – поета,писател и драматург Иван  Радоев е жив  и днес.

         Вижте и моменти от откриването на изложбата с картини на друг почетен гражданин на гр.Пордим, художника Никола Николов и сами ще се докоснете до особения  дух на Пордимчани!

         Ще се убедите, че  огъня запален от американското семейстово  Хаскел, основатели на Професионална гимназия по селско стопанство „ Д-р Едуард Хаскел” се  предава от поколение на поколение и е жив и днес.

          И най-важното: не забравяйте, че хората тук са гостоприемни, както са посрещнали някога   руските,румънските и финлайските освободители ще посрещнат и вас – с открито сърце и български дух, с люта ракия и руйно вино,  тежки мезета и открити сърца. От Вас се иска само да посетите  Събора в гр. Пордим на 14 ноември 2010 г.

КОФТИ РАБОТА ВИ КАЗВАМ

Да, кофти работа  Ви казвам, е  туй дето   Европейска държава  допуска,     начално училище  да се превърне в „сарай“ на бизнесмен, пък бил той и най-честния, най -способния;  щом край него се разхождат невръстни, опърпани    и  неграмотни  деца!

        Бивше начално училище в гр. Пордим и „циганската махала“ са красноречив пример за думите ми!

        И какво от това, че градчето в което живеят днес  хиляди роми, чества своята 33-та годишнина от обявяването му за град.  Голяма част от неговите  жители са обречени на нищета и неграмотност!

        

октомври 17, 2010

един микс с Катерине Дженкинс

            

  Наскоро имах удоволствието, макар и  най-случайно,  да се загледам в програмата на  телевизия   (C Music 11.823 H 27500 3/4 DVB-S (FTA). Изпитах огромно удовоилствие от предложените музикални изпълнения. Стана така, че потънах в прекрасните очи и глас  на една  изключителна  певица  – Катерине Дженкинс. Признавам с неудобство,че  до този момент не бях чувал нищо за нея. Любопитството и желанието да чуя още нейни изпълнения ме накара да потърся повече информация.

     Прекрасната и визия, завладяващия мецо-сопран и непринуденото и музициране, ме карат безрезервно да застана на страната на организаторите на английското музикално шоу, за популяризиране на класическата музика и превеждането и в съответствие със неумолимите изисквания  на съвременния технотронен и комерсиализиран свят. За това, с чиста съвест неглижирам опасенията на „оплаквачите на високото изкуство” и ви предлагам да се насладите на        Katherine Jenkins – Time To Say Goodbye LIVE

!

Оставете Вашия компютър да  Ви води  из микса и спорна седмица с добро настроение!

октомври 15, 2010

ЗЪБОЛЕКАРСКИ НЕВОЛИ – разказ

           

                                                                                                                                                           Да ви кажа честно, в миналото трябва да е имало умни  и предвидливи хора. Потвърждение на това мое подозрение е факта, че транспортна болница в Пловдив до скоро се беше гушнала до централна жп гара. Ще рече до сами коловозите. Спре значи парния или дизеловия локомотив под прозореца на зъболекарския кабинет на д-р Коджабашева на втория етаж  и пациента на зъболекарския  стол зарее уплашен поглед в мъглата и саждите на пухтящия пред потегляне парен локомотив. Посегне към бормашинката сто и тридесет килограмовата зъболекарка и още преди да се чуе „свиренето на славейчето”, преди още да осмислите жуженето и страстния трепет на остарелия зъболекарски стол, сградата почва да се тресе от преминаващ тежкотоварен влак. Неусетно вибрациите на огромните дизелови мотори нахълтват от всякъде и се преборват с породените  трепети на уплашения пациент. Започват да му действат като пълна упойка пред операция на забрал палец. Горкия пациент. Трети път отлепената коронка изкача от неопитните  пръстчета на стажантката в кабинета. Заиграва се  на гоненица по току що измития, протъркан теракот с нея и  чак четвъртия път стажантката успява да залепи коронката на оголения кътник. После с гордост от успешната маниполация  предава пациента на грижите на докторката. Напрегнал  съм се на стола, като бирена бутилка във фризер и вперил невиждащ поглед на перона не чувствам нищо.

           Докторката  разширява отвора от кариеса на предпоследния горен ляв кътник, почиства поставеното преди седмица лекарство за умъртвяване на нерва на зъба и навива в канала миниатюрна спиралка. До тук добре. Болния съм аз. Чувствам  болка, но вниманието ми си остава приковано от изгледа и шума пред прозореца. Търпи се. И ето тук става нещо необичайно. Парния локомотив изпухтява, изпуска пара, стоманените му колелета преодоляват сцеплението с гладките релси и превъртат на място. В този миг д-р Коджабашева дърпа  с двата си пръста спиралката с навития нерв.

Локомотивната свирка изпищява. Локомотива потегля. Изпищявам и аз. Усещането  е като, че ли потеглящия локомотив тегли здравия като рибарска корда нерв, направо от мозъка. В следващия миг аз, злощастния пациент се опитвам  да надвикам от болка писъка на локомотива и осъзнал обречеността на този си опит се предавам. Пред очите ми притъмнява от болката и без да се каня припадам…

          –  Хайде ставай, стига си се глезил! – изваждат ме от това  състояние два три шамара по бузите и  гласа на доктора от първия етаж. Доктора ме пръска   с  още малко вода и като вижда, че вече съм се  свестил и даже опитвам да стана, ме спира.-  Чакай малко сега да свестя и нея.

         Дошъл на себе си  извръщам глава и поглежда към приведения  към земята д-р Нанов. На пода, на влажния теракот, сто и тридесет килограмовото тяло на зъболекарката д-р Коджабашева се е проснало като спящ тюлен с облещени очи. Доктор  Нанов поръсва с вода прижълтялото като узрял пъпеш лице на колежката си, шляпа и на нея два-три шамара и и помага да стане.

        Не дошла още на себе си, д-р Коджабашева се оглежда замаяна и като спира погледа си върху мен  се развиква:

      – Ставай! Ставай!   Излизай веднага от кабинета и повече да не си стъпил при мен, като знаеш, че ти става лошо. Изкара ми акъла! Знам ли може да си алергичен нещо! Помислих си, че умря.

       … Така напъден и наплашен от д-р Коджабашева, години наред след този ми злощастен досег със зъболекарския стол  не посмах да отида на зъболекар…

       Мислех си, че никога вече няма да отида на зъболекар. Само, че зъбът не мислеше така. Отворен, прелъстен и изоставен като лековерна девица, прелъстена от стар коцкар, в един неискан ден, най-неочаквано за мен, той започна да ми създава проблеми. Бузата ми се поду, челюстта ми се схвана, болката забъка в главата ми, като буталата на онзи парен локомотив – ту бавно и тежко, ту забързано и ситно, като боксуващите му колела.

      Нямаше накъде. Още повече, че правех медицинско за работа в чужбина и се искаше устата ми да е септична. С една дума да няма в нея развален зъб. И мечка страх – мене не, престраших се. Само, че пак не смея да отида в транспортна болница, щото знам ли, д-р Коджабашева може да ме познае.

      И отивам, значи, във ВМИ. Сядам пред първия зъболекарски кабинет и треперя от болка и страх, като последен лист в студен есенен  вятър. Излиза по едно време една около 45 годишна зъболекарка, усмихва се и пита:

      – За мен ли сте?

      – Не знам – казвам и.

      – Влизайте – казва тя и се усмихва приятно.

      – Докторке, ама на мен ми става лошо на зъболекарски стол – мънкам аз.

      – Така ли? Няма страшно! Такива сте вие мъжете. Пъзлювци. Я сядай тука. А отвори устата да видим за какво става въпрос.

     –  Ами ако ми прилошее – не се предавам аз.

     –  А ти прилошее, а съм те ошамарила! – заканва се тя на майтап и пак се усмихва.

        Така ми говори тя, а  увереноста и  се превръща в спокойствие. Забравям че ми става лошо, забравям болката, спокойствието и  ме превзема, отпускам  се на зъболекарския стол и се оставям в ръцете и. Срещам погледа на добродушните и усмихнати очи и  почти не усещам боцкането за упойката. Тя продължава да ми говори. От приказките и разбирам, че е от Момчиловци. – Родопчанка и половина!  – мисля си аз и усещам как бузата ми изтръпва.  После… докато се усетя, зъболекарските клещи захващат болния, скапан зъб и силните и нежни ръце, с лекота ме освобождават от болките.

–        Готово!… Ето го!…Трябваше да дойдеш по рано.

Ако беше дошъл по рано можеше да го спасим. Виж каква фистола е направил. Това всичко се отразявало и на сърцето ти и е тровило организма ти…

       Така завърши тази история за разваления ми зъб и зъболекарката, която върна вярата  и доверието ми в медицината и професионализма на медиците.Само, че тогава здравеопазването беше безплатно, а сега вече загубих доверие в държавата.

Но на Графа имам доверие !

октомври 13, 2010

ЗА ВОДОМЕРИТЕ И РЕКЕТА

        

Нали знаете, че „от дето е капало пак ще капе” и че”капка по капка, вир става”? Знаете, нали? А знаете ли от къде капе? Не знаете? Е, аз ще  Ви кажа… От вас капе!  Защото „дето тече там капе”.  А във всеки български дом, славо богу, тече питейна вода. Даже за цивилизоваността на едно семейство хората съдят по количеството изразходвана вода… О, вие имате и течаща топла вода, тогава направо сте цивилизован и европеец. Сиреч от вашето семейство към касите на енергоснабдителните дружества, В и К и топлофикация,  всеки месец не капят, а направо текат  определени парични потоци..

      Спокойно! Няма да  Ви занимавам с измислените такси за включване на електромер,подръжка електромер и  преносна мрежа, нито за зелена енергия или такса електромер, а още по малко с проблемите ви с В и К. Те са си ваши. Претръпнали сте вече, че фирмата Ви за топлинно счетоводство, колкото  пъти  се  напъне да Ви  изчисли стойността на консумираната от вашето семейство топлинна енергия, всеки път ви определя различна стойност , пък било и за един и същи период от време.

      Даже няма да възроптая и по предстоящата смяна на индувидуалните топломери на радиаторите.  Наистина минаха 10 години от поставянето и и сигурно батериите им са се изтощили.  Е вярно в цивилизованите страни ги правят със соларни  батерии (като в старите елки) сиреч неизтощаеми. Ама ние сме…  няма значение…

      Днес думата ми е за друго. За новия каптаж, дето пълни вирчето на частни фирми и от проверка и ремонт  на индивидуалните водомери за топла вода.Бързам да Ви предупредя: всичко е законно – такива са ни законите!

       Ето,  съгласно  Закона за измерванията, чл.43 и чл.44, извършването на последваща проверка на индивидуалните водомери е на всеки 5 години и е задължение на собственика. 

       Има си и регистър за на лицата, оправомощени за проверка на средствата за измерване  съгласно  Наредба за реда за упълномощаване  на лица за проверка на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Има си и Списък на лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и…към 30.09.2010 г.  Конкретно за гр. Пловдив и битовите водомери това е  ООД упълномощено да проверява и същевременно да отремонтира водомерите.

          Нали не е трудно да се досетите какъв ще бъде резултата от проверката на уреда който ще занесете при тях?  Ще Ви отговорят, че уреда не е редовен, че е повреден и трябва да го ремонтират. Колкото повече повредени водомери освидетелствуват, толкова повече ремонтана работа ще си осигурят и съответно парични постъпления от Вас, нищо не подозиращите потърпевши клиенти. За това питам: Редно ли е на едно и също място, от едни и същи лица да се извършва, контрол, проверки и ремонт. Няма ли тук конфликт на интереси?А може би става въпрос за узаконен рекет. И ако знае някой нека каже на кого да се оплачем: на Омбудсмана на РБ, на Агенцията за защина на потребителите, на Държавна агенция по метрология и технически надзор (упълномощаваща проверяващите) или най-вероятно на арменския поп?

        На мен лично този казус ми струва на водомер по 15 лв. за проверка, още 20 лв. за ремонт, минимум 2 лв. за транспорт и не на последно място време и нерви .  За да ми съчувствате още по-силно, ще споделя, че в апартамента имам по два водомера за топла и два за студена вода. Сиреч операция „проверка водомери” ми струва общо 4х15+4х20+2= 142 лв.За ваше сведение и за ди спестите поне нервите и времето ще си позволя да Ви посъветвам: По добре е направо да си купите нови водомери, цената на които е около 35 лв.

       А сега пийте по една студена вода!

октомври 12, 2010

НА ПУК

   На пук на мократа и студена есен, на пук  на настъпващата зима, на пук на финансовата криза и некадърните  политици, на пук на  пошлост и бездуховност   –  поне 5 минути  с

октомври 11, 2010

НАСЛЕДСТВО – разказ вместо некролог

Filed under: разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 11:07 pm

Смъртта идва винаги неочаквана и неканена. И над 80 годишен да е човек, тя пак е неискана. Така се получи и със стринка Величка. Изпратихме я в отвъдното само преди три дни. Седмица по рано тя  ни слугуваше както го е правила цели 62 години. Готвеше, чистеше, отглеждаше в градината на двора зеленчуци и ни сервираше салатата. Сега даже  безбройните и  красиви цветя  осиротяха.

        Осиротяхме и  батко, аз, Христина, Марго; Калинка и  децата и Надето и Веско; децата на батко Милен и Владко и дъщеричката на Владко – Павлета. Цял футболен отбор от деца отгледани от нея.

        Преди около две седмици Павлета има рожден ден.

До късно през ноща веселие изпълваше Монковския двор.

Стринка Величка е жената най в дясно.

Цял ден и до късно вечерта двора на Монковци се огласяше от жизнерадостните весели  гласчета на десетината дошли за рожденния и ден деца и над двадесетте възрастни. Между тях стринка  Величка бе на особена почит. Не помня някога на някого да бе повишила тон, да се беше  скарала или ядосала. Беше хрисима и кротка и умееше да премълчава и живее с тревогите и неудачите на другите.

        Господ ги беше лишил с чичо  да имат собствени деца. След казармата батко се беше преместил да живее у тях и стана техен гледач.Ожениха се с  кака Павлина и му се родиха две деца.   Всичко това не попречи изброените по горе да бъдат до голяма степен отгледани от  стринка.  Къщата и даже и след смърта на чичо не остана без хора. Като една Сарандовица, над половин век стринка Величка деноношно приемаше гости. Децата си учеха уроците при нея, комшии и комшийки идваха да изпушат цигара на чаша кафе , а брат ми посрещаше  с богати софри свои и чужди   до ранни зори. Така, че кой кого гледаше не се знае… Работила не само на полето но и в детската градина и  в общината, стринка  Величка си беше трудолюбива и контактна. С чиста съвест може да се каже, че бе и отворена за новостите в живота и приемаше на драго сърце идеите на батко.То малки прасенца и свини-майки ли не храниха,  пилета ли не гледаха,зайци ли, телета ли не угояваха, с разни надомни работи ли не се захващаха, но стринка  Величка все успяваше и децата на брат ми и комшийските да отгледа,   и къщната работа да върти. А освен, че   готвеше вкусно, знаеше и как бонбони да направи,  бял мъж от мляко да завърти,  качамак и малай да направи, царевични пуканки да напука,   че и на наследствената машина Singer  да шие.

      С една дума всеотдайна беше жената.  Още преди десети ноември , без капка колебание, с чичо се отказаха от наследство двор и къща, а като почнаха да връщат земята прехвърли на батко и дела си от бащините  ниви и заживя без нищичко с едната надежда, че батко и кака, пък и децата  дето им ги отгледа,  няма да я оставят на улицата. И не сгреши..

Под звуците на духовата музика и студения есенен дъжд, Пордимското гробище прие стринка Величка.

За да не тежи на никого си беше направила приживе паметник със снимката и.

   Почина си жената за седмица от изтощение и притеснение по незгодите на единия братов син и семейните му търкания, дето вече се изгладиха, ама нея я няма, както няма и  наследство какво да му остави. Остана последната и пенсия, а и за нея трябвало да идат истинските наследници: братовия и син, кака му от София, както и роднина  момиче от Славяново. Оказа се с една дума, че батко тъй като не е осиновен не е и никакъв наследник.

      Ей тука е редно да си призная какво наследство  получих аз от горката жена.

      И така! Когато оженили стринка Величка – 17 годишно момиче за чичо ми  Митко, дето съм кръстен  на него,  аз съм бил на годинка, а батко на шест. Както сами се досещате стринка  била  още млада и неопитна,  нищо не разбирала  нито от къщна работа, за кърска да не говорим. За туй майка  поела по голяма част от къщните и кърски задължения на двете етърви, а стринка се заела с мен и брат ми…Как разказваше приказки само… И до днес помня от нея и храбрите, и глупавите  герои дето качваха магарето на дувара за да изпасе тревата. Помня разказваните от нея български народни приказки научени  още от нейната баба. Само, че стринка умееше не само да ни приласкае край себе си с бонбони и пръчки направени от нея със захар и оцет,  ами разказваше увлекателно и артистично. За това влиянието и над мен е толкова голямо, че се  запази и до днес. То е моето безценно  наследство от нея.

       Благодаря ти стринке Величке! Почивай в мир!

Нека не увяхват цветята на гроба ти, като спомена за теб !

октомври 9, 2010

КОТЕНЦАТА НА ВНУКА – фотосесия

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , — гравитон @ 9:42 pm

Дай лапа

Спящата красавица

Тя

Той

Те

Борба

Разбойникът и грацията

Чистница

Тя гледа сериал

Компютърен спец

Покана за игра

Единоборство 1

Единоборство 2

Разгорещеност

Дай лапа

Older Posts »

Блог в WordPress.com.