Mitkoivanov's Weblog

октомври 11, 2010

НАСЛЕДСТВО – разказ вместо некролог

Filed under: разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 11:07 pm

Смъртта идва винаги неочаквана и неканена. И над 80 годишен да е човек, тя пак е неискана. Така се получи и със стринка Величка. Изпратихме я в отвъдното само преди три дни. Седмица по рано тя  ни слугуваше както го е правила цели 62 години. Готвеше, чистеше, отглеждаше в градината на двора зеленчуци и ни сервираше салатата. Сега даже  безбройните и  красиви цветя  осиротяха.

        Осиротяхме и  батко, аз, Христина, Марго; Калинка и  децата и Надето и Веско; децата на батко Милен и Владко и дъщеричката на Владко – Павлета. Цял футболен отбор от деца отгледани от нея.

        Преди около две седмици Павлета има рожден ден.

До късно през ноща веселие изпълваше Монковския двор.

Стринка Величка е жената най в дясно.

Цял ден и до късно вечерта двора на Монковци се огласяше от жизнерадостните весели  гласчета на десетината дошли за рожденния и ден деца и над двадесетте възрастни. Между тях стринка  Величка бе на особена почит. Не помня някога на някого да бе повишила тон, да се беше  скарала или ядосала. Беше хрисима и кротка и умееше да премълчава и живее с тревогите и неудачите на другите.

        Господ ги беше лишил с чичо  да имат собствени деца. След казармата батко се беше преместил да живее у тях и стана техен гледач.Ожениха се с  кака Павлина и му се родиха две деца.   Всичко това не попречи изброените по горе да бъдат до голяма степен отгледани от  стринка.  Къщата и даже и след смърта на чичо не остана без хора. Като една Сарандовица, над половин век стринка Величка деноношно приемаше гости. Децата си учеха уроците при нея, комшии и комшийки идваха да изпушат цигара на чаша кафе , а брат ми посрещаше  с богати софри свои и чужди   до ранни зори. Така, че кой кого гледаше не се знае… Работила не само на полето но и в детската градина и  в общината, стринка  Величка си беше трудолюбива и контактна. С чиста съвест може да се каже, че бе и отворена за новостите в живота и приемаше на драго сърце идеите на батко.То малки прасенца и свини-майки ли не храниха,  пилета ли не гледаха,зайци ли, телета ли не угояваха, с разни надомни работи ли не се захващаха, но стринка  Величка все успяваше и децата на брат ми и комшийските да отгледа,   и къщната работа да върти. А освен, че   готвеше вкусно, знаеше и как бонбони да направи,  бял мъж от мляко да завърти,  качамак и малай да направи, царевични пуканки да напука,   че и на наследствената машина Singer  да шие.

      С една дума всеотдайна беше жената.  Още преди десети ноември , без капка колебание, с чичо се отказаха от наследство двор и къща, а като почнаха да връщат земята прехвърли на батко и дела си от бащините  ниви и заживя без нищичко с едната надежда, че батко и кака, пък и децата  дето им ги отгледа,  няма да я оставят на улицата. И не сгреши..

Под звуците на духовата музика и студения есенен дъжд, Пордимското гробище прие стринка Величка.

За да не тежи на никого си беше направила приживе паметник със снимката и.

   Почина си жената за седмица от изтощение и притеснение по незгодите на единия братов син и семейните му търкания, дето вече се изгладиха, ама нея я няма, както няма и  наследство какво да му остави. Остана последната и пенсия, а и за нея трябвало да идат истинските наследници: братовия и син, кака му от София, както и роднина  момиче от Славяново. Оказа се с една дума, че батко тъй като не е осиновен не е и никакъв наследник.

      Ей тука е редно да си призная какво наследство  получих аз от горката жена.

      И така! Когато оженили стринка Величка – 17 годишно момиче за чичо ми  Митко, дето съм кръстен  на него,  аз съм бил на годинка, а батко на шест. Както сами се досещате стринка  била  още млада и неопитна,  нищо не разбирала  нито от къщна работа, за кърска да не говорим. За туй майка  поела по голяма част от къщните и кърски задължения на двете етърви, а стринка се заела с мен и брат ми…Как разказваше приказки само… И до днес помня от нея и храбрите, и глупавите  герои дето качваха магарето на дувара за да изпасе тревата. Помня разказваните от нея български народни приказки научени  още от нейната баба. Само, че стринка умееше не само да ни приласкае край себе си с бонбони и пръчки направени от нея със захар и оцет,  ами разказваше увлекателно и артистично. За това влиянието и над мен е толкова голямо, че се  запази и до днес. То е моето безценно  наследство от нея.

       Благодаря ти стринке Величке! Почивай в мир!

Нека не увяхват цветята на гроба ти, като спомена за теб !

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: