Mitkoivanov's Weblog

октомври 26, 2010

В ПОРДИМ ДУХЪТ Е ЖИВ

       Разрешете ми да не се съглася, че духовния и културен живот на България, е само в столицата София.  И това е хубаво, както е хубаво, че разноликия пъстър живот  си тече и развива,  въпреки смяната на политически сили, правителства и личности, въпреки недостига на средства и нескончаеми реформи. Най-радостното, според мен е, че това става и в най-малките общини, навсякъде където все още корените на българщината не са изкоренени. И макар и на втори план, след битката в бита за оцеляване,  народа има сили да намира необходимост, време и сили за културен живот и духовно развитие.

              Ето например: може би най-малката община в  България е Община Пордим, а и тук кипи духовен и културен живот.

              По стара, отколешна традиция тук хората превършват работа до Димитров ден.  На Св.Димитър е   кръстена и красивата, изградена с червено бели камъни църква с камбани подарени лично от  руския  император Александър ІІ при срещата му с пордимските първенци. Повече от столетие камбаните огласят с гласовете си равното плодородно поле на Средна  Северна България. От кокетната, уникална камбанария,  построена от  Уста Генчо – Тревнелията,  камбанната мощ се носи на запад до Плевенските възвишения, на юг по Пред Балкана и Стара  планина, на запад над криволичещите води на река Осъм , па се понася на север над  Дунава,  за да напомня на поколенията за онези славни битки при обсадата на Плевен през 1877-78 година и  за кръвта на хилядите руски и румънски войници, дали живота си  за Освобождението на България.   

          В  тези  тържествени дни, от 22 октомври, до 26 октомври, с които се отбелязва 33-тата годишнина от обявяването на Пордим за град,  та чак до 14 ноември, когато е традиционния ежегоден събор на  Пардим  е празнично.

          Погледнете  само някои щрихи от проведено на 23 октомври в музикалната зала на СОУ”Св.Кирил и Методии” с преподаване на народна музика и хореография  тържество,  с което проф.д-р Венко Александров бе  удостоен със  званието „Почетен гражданин на гр. Пордим” и   представи  книгата си „Към последния етаж – размисли”. Ще се убедите, че духа на друг  пордимчанин – поета,писател и драматург Иван  Радоев е жив  и днес.

         Вижте и моменти от откриването на изложбата с картини на друг почетен гражданин на гр.Пордим, художника Никола Николов и сами ще се докоснете до особения  дух на Пордимчани!

         Ще се убедите, че  огъня запален от американското семейстово  Хаскел, основатели на Професионална гимназия по селско стопанство „ Д-р Едуард Хаскел” се  предава от поколение на поколение и е жив и днес.

          И най-важното: не забравяйте, че хората тук са гостоприемни, както са посрещнали някога   руските,румънските и финлайските освободители ще посрещнат и вас – с открито сърце и български дух, с люта ракия и руйно вино,  тежки мезета и открити сърца. От Вас се иска само да посетите  Събора в гр. Пордим на 14 ноември 2010 г.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: