Mitkoivanov's Weblog

декември 5, 2010

БЕЗСЪНИЦИ И ШОКОЛАД …

      

      Че на кого не се е случвало да бъде разстърсен от гледан филм! С Него се случи, тази вечер – в навечерието на Никулден и наближаващите  Коледни празници.  Синът със снахата и внука празнуваха Никулден в Италия, а 88 годишната му майка стоеше сама на село, доволна, че децата и са добре…

      Неделния ден отмина, така неусетно, както се бе спуснал от  Родопа  планина, заедно с утринната мъгла, сутрешния хлад и ситния, като сълзите на прелетни птички, дъжд. Парното разстилаше приятната си топлина в уютния апартамент…

     Вечеряха и както обикновено, дистанционното на 50 инчовия плазмен телевизор ги поведе  из  плетеницата  филмови програми. Още не бяха приключили, когато отпивайки от чашата си с малцово уиски, погледа му се потопи в кадър от филма „Безсъници в Сиатъл”. И двамата го бяха гледали, но  оставиха настройката  на  PROBG, за да го изгледат. Филмът отново ги грабна с искреността си, с подкупващите образи изградени от Мег Райън, Том Ханк и чаровния Роб Райнър. Оставиха масата неприбрана и се настаниха, той на стария фотьойл, срещу телевизора, а тя на още миришещтия на  ново ъглов диван и неговата естествена, червена кожа.

   Неусетно Той започна да съпреживява трепетите на главните герой.

       През главата му прелитнаха мисли, една от друга по-сантиментални и романтични. Прииска му се да има такъв уред, който да улавя и записва не думите и мислите в съзнанието му, а чувствата които го изпълваха…  Погледна към Нея,  и спря погледа си на все още красивото и изразително лице. Тя го погледна с дълбоките си умни очи и попита:

–        Какво?

–        Нищо! Просто ми се иска да ти кажа, че те

 обичам.

      Тя се усмихна с тъгата на четиридесетте години брачен живот  и стана. Излезе от хола, отиде до тоалетната, после когато се върна в хола си донесе чинийка с печена, карамелизирана тиква и загледана в поредните кадри  започна да яде.Ядеше лакому и ненаситно, като че ли не бе хапнала токущо, цяля купа, рибена чорба от сьомга, 50 грама сирене, лютеница, прясна зелена салата с домати и три – четири парчета пържена сьомга.

      Той анализираше ситуацията. Искаше му се да е  легнал при нея, да я е  прегърнал, а тя склонила глава на гърдите му, да следи взаимоотношенията между героите. Едно парче тиква се изплъзна от вилицата,  погали  меката черна блуза над едрите и гърди и се спря в скута и. С бързината на котешка лапа, ръката и се стрелна и хвана парчето тиква в движение и  го сложи лакому в устата и. Онази уста, със сочните малинови устни, които бе целувал с толкова страст и любов. Онази същата уста, която му беше шепнала в младостта:”Обичам те, мой полубог!”

        Филмът продължаваше, напрежението растеше… а Тя стана, отиде до кухнята и донесе голям натурален шоколад. Разчупи го и като го остави на малката холна масичка, първо попита:

–        Искаш ли? – после си отчупи едно голямо

парче, сви се отново на модерния кожен диван и предъвквайки шоколада,  след молко  заспа…

Не след дълго, монотонното и тежко дишане и

 неравномерно хъркане го отнесоха. Потопи се във  филма на тяхната любов. От мига на запознантството му с крехката ученичка, през студентските години и първите години на съвместния и живот, раждането и отглеждането на техния син, после някак неочаквано видя как и неговия син, техния внук, е вече 11 годишен и му стана мъчно. Живота се беше изнизал… Душата му жадуваше за ласки, нежност и любов, а  усещаше само горчивината на шоколада!
Още http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fef8e15f

Advertisements

3 Коментари »

  1. Шоколадови сънища
    Заспивайки , последната мисъл която се въртеше в съзнанието му беше колко красива я намираше преди години.Спомняше си извивките на нежната и талия .Очите му често я следяха с нескрито удивление.Но на него през ум не му минаваше как тя гледше на тяхната дълга съвместна житейска история. Тя все още беше влюбена дълбоко в него .Гледаше топлите му очи и все повече чувстваше как не би могла да си представи живота си без този, на когото дължеше всичката радост ,всичко постигнато и още това, което щяха да постигнат.Нейния поглед бавно се спускаше по лицето му и отново се връщаше там-в дълбоките му очи.Там ,където беше потънала преди много време и от където не искаше спасение.Там тя се чувствае най-сигурна и най-обичана.Достатъчно и беше да си извърне главата към нея и тя вече летеше от щастие.А искаше още да има от този живот.Толкова набързо прелита покрай тях.Винаги щеше да се чувства като че не се е наживяла достатъчно с него.Все още щеше да желае да видат двамата изгревите, да се вълнуват на красивите залези …. а вечер-техните тихи ,приказни вечери.Те бяхя пристана за нейната отворена за обичта му душа…Тя още беше по момичешки влюбена в него….обичаше го както в първия момент в който го видя.

    Коментар от lilia — декември 5, 2010 @ 11:54 pm

    • lilia, благодаря ти!… Светът е хубав с отворени за обич души. Натуралния шоколад е редно и да горчи…

      Коментар от гравитон — декември 6, 2010 @ 8:48 am

    • Колко хубаво си го написала! Завиждам на щастливеца с мисълта за когото си го писала…

      Коментар от гравитон — април 16, 2012 @ 4:21 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: