Mitkoivanov's Weblog

август 31, 2011

ЗА ЦЪРВУЛИТЕ И ПОЛИТИКАТА

 

        Що е то цървул и има ли той почва у нас?

Веднага бързам да  Ви кажа:  в  българската история (пък и в балканската), цървулите винаги са имали много важно значение. С тяхна помощ и трудовия народ по нашите земи, хилядолетия наред  е успявал да върви,  както по нажежената, така и по замръзналата българска твърд. Преодолявал с тях селяка синорите с бодланки и търнаци, газел из кал и дълбоки снегове и каквото и да ставало по голямата Европа и големия свят, каквито несгоди да му поднасяла природата или чуждите и своите политици, успявал  да обработи земята си, да изхрани челядта си и да тегли държавата си напред!

      За туй се загледах в една популярна напоследък  рейтингова снимка…уБАВЦИ

и се запитах:

       – Защо, аджеба, тази светла и незаменима политическа личност, макар и облечена в народна носия, не е обута в свидните за българина цървули , та да си е един завършен българин и патриот?

(То за патриота  Ботев си го беше казал.)

      Вярно, викам си,  има и изработени от старите занаяти цървули, дето се викат сценични и напълно ще пасват за селския политически цирк, разиграван от него.

       Ще пасват, но май нещо  го стягат, през горещата политическа есен. Та, то отколе се знае, че  кожата свинска, говежда и най вече народна, като почне да съхне и да се спича яко стяга и убива. За туй нашего българина, с неговата здрава връзка със земята, се знае: от вечерта още зарявал кожените цървули във влажната земя, сутринта ги обувал и те изсъхвали като по калъп на здравите му и силни нозе и леки и надеждни го понасяли по трънливата нива на живота.

       Знам, че трудно се влиза в обувките на народа, но да бяха поне някой реквизитни, театрални, кондури от градски тип, пак биваше. Да бяха гумени цървули дето и за тях патента си е наш? (Гумения цървул е патент N 13 на Иван Константинов Ветренски от гр. Пазарджик.)  А то лъскави задокеански или европейски обувки, трандафори и калеври, дето нямат нищо общо с националните за българина цървули  .

       Пък той народът си е го е казал „От всеки цървул трандафор не става!”?… Обратното, още повече!

Advertisements

август 25, 2011

МЪЖЕУБИЙЦА – снимка

           Ето я въпросната мъжеубийца. Може би  Ви харесва? Има изящна, изтънчена фигура, елегантна глава,  като на извънземно, удължени крайници, фино-зелено облекло и  нежност.  Толкова е приятна…, а никой не би  я избрал за сексуална партньорка. Защото ли?   Защото има навика, с който мъжкар прави секс, да му къса главата! … И защо ли хората я наричат БОГОМОЛКА ? 

Не знам? А Вие?

Тук още за БОГОМОЛКАТА!

КОТЕНЦАТА НА МАМА ПИСАНА – снимки

Показвам снимките за малко, защото и без това котенцата ще пораснат. Миналата година и майка им беше малка като тях!? …Кликнете ли на която и да е снимка, тя ще се уголеми!     

август 18, 2011

НЕ ДЪРЖА ДА Е СТОЛИЦА, НЕКА СИ Е ВЕЧЕН !

Filed under: Фотография — гравитон @ 4:16 pm

         За да се върна, по калдъръма от постове в блога си, бях  провокиран от   

100 неща, които обичам в Пловдив

СВЕЧЕРЯВАНЕ – кратък фото поглед

ПЛОВДИВ ЧЕТЕ – (ченгелче)

НЕЩО ПОЗИТИВНО – покана за удоволствия!

НА ПУК

ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК

КОПНЕЖ

ЗА РОЗАТА И КРАСОТАТА

ЗА САМОЛЕТИТЕ И БУКВИТЕ – прозрение

НЕСРЕТНИЦИ – фотосреща с избиратели

КЛЮКАРНИК

ПРЕДПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ – ТРИПТИХ

ПОКАНА БЕЗ ДУМИ – снимки от Пловдив

В ПАРКА – импресия 2

ИМПРЕСИЯ – снимка с въпрос

АВаНТюРА с АВеНТуРА и снимки от далече

       Това лято се оказа толкова тежко и жежко, че сладоледа започна да се топи още преди замрязяването в шоковите камери. И докато него, шока го стягаше и правеше по привлекателен и продаваем, то мен шока от безкрайните и безмислени  проверки,на разните контролни органи, ме скапа окончателно.

       За това,  един юлски ден,  зарязах бизнеса да се оправя сам. Избрах си една от предлагащите безкрайни удоволствия по света. Приведох и,  няма и 2000 лв  и полетях за цяла седмица. Най-напред до Мюнхен, а от там с  дълъг полет през океана, се озовах в Доминиканската република.  Захванах с една дума АВаНТюРА  като с   АВеНТуРА.

        Какво? Да не си мислите, че сега ще  започна да  Ви разказвам къде и как съм прекарал? Не познахте! Ще  Ви покажа само няколко снимки от тази незабравима авантюра в далечната Доминиканска република. Сами се убедете, какви красоти и още неизживяни удоволствия  Ви предлага тя!.. Пък дано  имате щастието да отидете и  Вие!

        Ще бъда откровен с Вас: освен  безкрайните плажове, гмуркането в кристалните карибски глъбини и сърфирането по вълните;  можете да посетите и джунглите, да се наслушате на меренге  и  още хиляди забавления. Но  Ви предупреждавам – Там, за сега,  не можете да намерите сладоледите ЧИЧО  ЧАРЛИ !

август 16, 2011

СКАКАУЕЦ – изчанчени мисли

 

    Да, наистина скакалец ! Обикновен скакалец! ..  Но какво чудо на природата?.. Какво съвършенство и  съвкупност  от осъвършенстване на форми и  непозната механика ?

     Мислите ли, че има в екстериора му,   в биологията му,  в математическите пропорции между отделните му части, в химическите реакции протичащи в него, излишно поне едно косъмче, поне една люспичка или атомче ,  поне една мисъл, чувство и нагон, който Всевишния (Господ, Природата , Извънземния разум или просто Живота), да не е поставил на правилното място и в правилното време?

            Вижте го, колко е съвършен! ..  А  може би  е ненужен  и неодухотворен!?  Може би е  безполезен, вреден, озлобен!  Знам ли? Може, прсто да е  истински ка’т  теб и мен и  на точното си място сътворен, прашинка нищна в кръговрата на живота, баланс в космичните везни?

            За туй те моля, я ни изтърпи!…

август 14, 2011

МОЙ МИЛИ КРАЙО !!!

Отечество

Любен Каравелов

 

Обичам те, мое мило отечество!

Обичам твоите балкани, гори, сипеи,

Скали и техните бистри и студени извори!

Обичам те, мой мили крайо!…

Ти си оная благословена земя, която ме е научила

Да обичам и плача над всяко човешко нещастие.

август 13, 2011

БЕЗДУМИЕ !

        Много се изговори и изписа за „Голямото четене“, „За малкото четене“, за това как  „Да изчистим България за един ден“!      Посъветваха ни да садим картофи и да ходим боси по асфалта на магистралите…

       Но не Ви ли обзема бездумие за духовните магистрали на народа ни,   когато гледате тази действителна, унизителна, покъртителна и срамна картинка в  кофата с боклук  за прасета …           или от прасета !?   И то  в Пловдив !?

АХ ТОЗИ ПЛЕВЕН – небрежна фото разходка по центъра

Не знам, дали все още Плевен е град на Българо-Съветската дружба, но знам, че Плевен винаги ще бъде град на Българо- Руската дружба! Не знам и дали този прекрасен град е забавил своето развитие през последните двадесетина години! Не знам, дали този уникален град е само на плевенчани или на цяла България, но със сигурност знам, че Плевен е исторически град с красота и уникално настроение. Знам, че Плевен е град с бъдеще!

август 11, 2011

НЕНАДЕЙНА СРЕЩА

             Нали сте съгласни, че  живота  често ни поднася  изненади, които най-малко сме очаквали? Така се случи това лято и с мен …

    От завършването на някогашния ССТ”Климент Аркадиевич Темирязев” в гр. Белене, бяха изминали цели 44 години. Може да не Ви се вярва, но през тези  години, кракът ми не бе стъпвал там. Всяка година съучениците се събираха,   канеха редовно и мен. Аз всяка година,  намирах  оправдание  да не отида на срещите.Това, разбира се,  не пречеше  да се срещат и без мен. Срещаха се те… и тъй като се виждаха често, някакси незабелижимо един за друг, неусетно  остаряха… В  моето съзнание и спомени обаче,  те си бяха останали онези 18 годишни,  красиви момчета и момичета с които гласувах за първи път…

      Преди 2 години не издържах. Както вече съм разказвал, след като бяха безкрайно настоятелни, а и този път организираха  традиционната среща в Клисура, за да са по-близо до  Пловдив,  където живея от 1970 година,  нямаше вече накъде  –  отидох на срещата…Няма да  Ви разказвам  и нищо за срещата. Ще Ви кажа само, че стана една весела, луда среща, като онези които си организирахме на млади  години. Болшинството, особенно женската половина, си бяха запазили момичешката лудост и дяволит блясък в очите. Цяла нощ не спряха да пеят, да танцуват и да лудеят.Аз бях разочарован. Трудно превеждах образите на старите баби и дядовци, до спомена за младите усмихнати съученици и съученички…

       

         Ех, как исках  да си останат, поне в моето съзнание,  каквито ги бях запомнил на 18 години…

       Но думата ми сега е за таз годишната среща. Отивам това лято в Белене.  Не бях ходил там от 44 години. За това,  още при първоначалните разговори за уточняване часа и мястото  на срещата, категорично отказах да ме посреща някой и т.н.  Вглъбих се, „скрих се” и се впуснах  да се потопя в атмосферата на крайдунавското градче…  Почти цял ден обикалях някогашните улици.  Водеха ме спомените по някогашните непохватни цулувки и трепети на първата ученическа  любов… Възстановявах миналото с първите победи на баскетболната площадка и футболното поле, с първия досег към литературата и театралната самодейност на читалищната сцена и училището… Вървях си значи  по старите беленски улици и се чудех,  как може толкова малко да се направи за благоустрояването и развитието на селището в което се строеше уж Втора атомна. Само зелените площи и плочници  в центъра имаха промяна. ..

       Наред със  старите, над половин вековни къщи,   кокетни жилищни блокчета, гледаха унило с празните си прозорци и лустро и навяваха тъга на  старите католически и източноправославни храмове…

     

  Късно след обед,  поуморен и натъжен, вървях към центъра и читалището. След час два, в питейното заведение под сцената,  щеше да се състои поредната  среща.   Тогава,  най-ненадейно и за самия мен,  срещнах Марин Денов.

Така си  и знаех. Ще попитате, кой е  Марин  Денов?I  И сте прави!  Малцина от Вас са от Белене, а още по-малко са тези които си спомнят името на  дългогодишния  радиопрограмен ръководител в градчето. Хилядите радопредавания, излъчвани от стайчката  на  първия етаж в градското читалище, отдавна са забравени. Мнозина,  от онези които са ги слушали и са се радвали на топлия кадифен глас на радиопрограмния ръководител, вече го слушат от отвъдното.  За по-младите,  тези „остарели форми”,  вече не са актуални.

             Но Марин  Денов си е останал общесвено ангажиран и търсещ контакт с родолюбивите и обичащите народната песен съграждани.

       Сигурно има и  хора,  били в Коми АССР   1985-1900 година.  Посещавали ежегодните прегледи на художествената самодейност,  мнозина от тях с   умиление си спомнят  сърдечните изпълнения на народния певец от  Благоево,  Марин Денов.

      Ето някои от неговите изпълнения:  „Разлистила се е черешка”„Калине” , „Есен се заесенява” , „Димум”, „Се качило моме на яболче” .

http://vbox7.com/play:a1f806fa

http://vbox7.com/play:83e14e81

Блог в WordPress.com.