Mitkoivanov's Weblog

септември 29, 2011

ВИНОВЕН ЛИ Е ?

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 10:33 pm

        

Добре, виновен е! Но искам да  Ви разкажа три  кратки истории, случили  се в родното  селище на това дете:

           В първата ще Ви напомня, че когато при обсадата на Плевен  се водела една от най-кръвопролитните битки в Освободителната Руско-Турска война  (1877-1878 ),  в Пордим нямало нито едно циганско семейство.  Пордимци  живеели още заедно с кокошките си в землянки. Съдбата и военните действия отредили в селището да се настанят Главните квартири на Руската и  Румънската армии и пордимци били погалени от фортуна. Защитата, мира и спокойствието, след 500 годишните набези на османлиите,  били гарантирани.Нещо повече. Дори малкото турци, които владеели земята на селището, подплашени от идващите руски войски забягнали. После,  в селото руснаците организирали българска власт, а самия руския император Александър ІІ, поканил пордимските първенци в Москва и им подарил камбани за църквата „Св.Димитър”. Тъй живота в селището потръгнал на по бързи обороти от околните села , селището станало  притегателен център. Заедно с  новите  преселници,  дошли и първите 3-4 семейства цигани. Но за тях и потомците им, дето заработили като ковачи и ратай в новосформираните чифлици,  след малко…

       А сега, втората история:  Тя също започнала непосредствено след Освобождението с оттеглянето на руснаците.

       В селището дошъл американския пастор Д-р  Едуард Хаскел и съпругата му  Елизабет . Наистина американските месионери Хаскел имат неоценим принос  в развитието на  Пордим и младата развиваща се по пътя на капитализма страна.  Това, че още в началото на 20 век, със събрани от тях средства построили сегашната ПГСС „Д-р Хаскел”, е най-малкото добро, което са направили. Нещо повече. Години наред,  те  организирали  Народен университет с безплатни курсове за местното население. Ограмотявали жените и децата в селото,    учили мъжете   на съвременно за годините си животновъдство, лозарство, градинарство, дърводелство и бубарство. С жените,  провеждали курсове по шивачество, готварство, сушене и консервиране на храни и най вече с отглеждане и  възпитание на децата. През летните месеци, работник от училището минавал с каруца по къщите и превозвал малките деца до  детската градина в пансиона. Майките спокойно могли да  работят на полето.  Постепенно,  просперитета на селището бил осигурен за десетилетия напред…

       Третия момент в развитието на Пордим е след Втората световна война. След разрухата от войната, образованите пордимци се захванали за работа. Още преди 1944 година направили  първите опити за коопериране. 1952 основавали ТКЗС „Урожай”. Започнали с ръчен труд и животинска тяга. Положили основите на кооперацията. После със събраната допотопна, пред военна техника и наличната животинска тяга, а сетне и  с внесени от Съветския съюз машини, те  организираха машинотракторна станция . С много ентусиазъм и всеотдаен труд, кооперацията,  обогати своята дейност.  Разви животновъдство,  със стотици  крави и овце. Започна промишлено отглеждане на  хиляди пилета, кокошки и свине.  Разработи  и градинарство, лозарство, полевъдство. Имаше даже и пчелин. Във  внушителните бригади,  наред с всички работеха и циганите. Работеха, хората,  не само в полето и конюшните, а мнозина  от тях станаха отлични овчари, кравари, дето ги наричаха –  „Оператор на жива биологична единица”). По възрастните пордимци още помнят трудолюбието на ковача  Желязко, касапина Идрис и неговите синове, даже хромавия Цеко с каруцата му. Децата и внуците им учеха заедно с българчетата в „Долното училище” (сега е частен палат на едър земевладелец), а също и в техникума на Д-р Хаскел(В момента също почти разграбен).Както децата учеха заедно, така и  възрастните работеха заедно. А работа , колкото за целия китайски народ. Мнозина и българи и цигани се вляха и  в машиностроителната промишленост по градовете. На гарата  в Пордим се товареха за изност вагони с домати,грозде, дини, захарно цвекло; разтоварваха се въглища и строителни материали. Жилищния фонд в Пордим се обнови, в циганската махала също. Селището се радиофицира, после се моторизира, а след 1970 година и „Москвичите” и „Жигулитата”  постепенно забръмчаха по улиците. В циганската махала, също. От нея излизаха вече трактористи, заварчици, шофьори, строители придобили професии в трудови, строителни  и жп войски. Работни места имаше не само на гарата и в ТКЗС-то, построени бяха „Държавен резерв”, „Зърнени храни”, „Билкооп”, „Строителни конструкции”, цех за трикотажни изделия, построиха се  три микроязовира, прокараха се канали и даже сухите земи по високото станаха поливни.

        Киното и ресторантите се пълнеха с пременени хора. Жените за празник си шиеха нови рокли. Събота дансинга в двора на РПК-то се изпълваше с танцова музика и веселие. Ухаеше на кебабчета и кюфтета. Салона на Читалище „Република” пръщеше по шевовете от зрители за самодейния състав  или гостуващи трупи. Гостуваха илюзионисти, артисти,  Мистър Сенко и Факира Мити, естрадни изпълнители и хумористи. В горещите летни вечери  гледахме  филми в лятно кино.

           За спорта да не говорим. Пак кооператорите изградиха, със собствените си ръце, и пистата, и баскетболната площадка, и футболния терен,съблекалните и пейките на стадиона, че даже  парк и втори дансинг. Както ТКЗС-то бе национален първенец години наред, така и футболния отбор бе национален селски първенец. През 1951 и 1953 година, футболния отбор на „Урожай”  Пордим бе Селски национален първенец.Гостува  му и китайски или корески футболен отбор, не помня вече. Но по възрастните още помнят бързото,  мургавото крило Гарчо…

          ТКЗС-то със собствени средства изгради огромна детска ясла и градина.  В  троянското село Чифлика, пордимци си построиха   собствена почивна станция. Работи и  днес.

        В детската музикална школа към читалището се учеха деца без значение на етнос. В училище на госпожите се казваше другарко, а децата се възпитаваха да са другарчета…

        Но това беше!… Сега се налага  да продължа така:

       С началото на преходния период, дойде разрухата! Най напред изгоря мелницата (и още десетина в окръга), земята от ТКЗС-то се върна на собствениците, кравите и другите животни бяха изклани , машиния парк  разграбен…Машините и целия наскоро построен светъл, оборудван с нови машини цех за трикотаж се приватизира. Бизнесмена дето го купи за жълти стотинки, ги натовари и закара в Турция с думите: „Много сте глупави това българите. С тези машини ще изкарам двойно парите,  само  за една година”

       Цеха за метални конструкции също затвори врати и бе разграбен. На гарата,  ЖП кантара беше демонтиран и в Пордим безработицата се настани трайно  и неотстъпно,  като ръжда на препикано желязо.

       Хората почнаха да се майтапят: „ В селището, работят само  кмета, попа и даскала”. Но отдавна вече  нямаше поп, трите училища се събраха в едно. Деца, кой знае защо нямаше и за едно , камо ли и за ограбения и изоставен селскостопански техникум на Д-р Хаскел. Хубаво, че Пордим стана община,  та има поне общинска администрация и Районно полицейско управление… Охранителния бизнес разрастна. Казват, че в общината имало над 100 охранители…И защо ли??

       Останали без работа младите хора от циганската махала се впуснаха да „приватизират” де какво намерят (нали гледат политиците и новоизлюпените бизнесмени  та се учат). За много цигански семейства продажбите във Вторични суровини, се превърнаха в единствен източник за прехрана. В землището на Пордим май вече не остана полезно изкопаемо, желязо или мед. За продукцията от полето да не говорим. И да се чуди човек, как все още има цигани дето  не крадат. Захващат каквато и да е работа за 2-3 лева и един хляб или събират кестени и  орехи за жълти стотинки…

        Детето от снимката не ходи на училище!? Събира кестени по улиците  и помага на майка си да осигурят насъщния за деня. А утре? Другия месец? Зимата?…  А като порасне?…Все на социални помощи ли ще се оповава?..

       Не е важно да му дадете една риба, за да го нахраните,  Господа – научете го да  лови риба. Още по добре, научете го да  я отглежда! …Образовайте го!..

Тогава бъдните поколения ще Ви споменават и след смъртта,  така както все още споменаваме Д-р Хаскел и неговото дело в Пордим! Така както, по- възрастните хора споменават с носталгия за общия труд и колективното изграждане!

        И не смейте да казвате, че детето е виновно! Виновните сте Вие ,  Господа политици от прехода! Не потъмнявайте живота му още повече!

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: