Mitkoivanov's Weblog

октомври 28, 2011

ФЕНОМЕНЪТ ПЛОВДИВ – ЕСЕННИ ЩРИХИ

       В този феноминален град, модернизма и традициите  се борят хилядолетия. Кой да излезне на преден план и от своя страна да се превърне традиция.Навярно за това градът е вечен, като културата си.

  В него  по-често отдават площадите си за култура, отколкото за политика.

  Осъзнали са, че политиката и политиците са преходни, а културата и произведенията на творците – вечни.

Понякога на  музиканта  се обръщат  много гърбове. Но  музиката  му,  пак  се провира  и докосва душите на хората.

 В този град кокетни бистра приканват със своя уют, към отмора и задушевен разговор.

  Вода  и време изтичат нагоре, в стремежа на  пловдивчани да издигнат тежестта на хилядолетната история и бъдещето на града.

  Непрестанно,  усилия и признания се редят в хилядолетната  история и обогатяват духовноста на Пловдив.

          Случва се трапезата да е празна, да има обезверени хора край кошчетата за смет…       Животът продължава, понесъл надеждата за бъдните поколения,  бременен от  душевността на своето време –  Пловдив живее с  бъдещето!

В този град,  винаги се е строило – строи се и днес. За това  го има построеното някога, за това се чува ехото на историята и примамния шепот на неговото бъдеще, в надпреварата с времето.

                                                                           

   Тук, из зад зелинината на времето плахо надничат,  със скромността си яки, като стожери на християнската духовност камбанарии…

                                                                                                      

 Това е Стария град. Галерия Филипополис …

                                               

   Малко по нагоре,  Градската художествена галерия….     още по- нагоре по едрокалдъръмената улица, Ви очаква  допир с част от иконното богатство  на нашия народ  и неговите  занаяти……  

…от старите  къщи ви приканват с магнетизма на българските носий  и произведения на  човещкия труд  труд и душа …

А може ли да дойде човек  до  Пловдив  и да не надникнете в Коюмджиевата къща?

   Виждате ли как приканващо  стои отворената порта  с къщата на пословичния  Начо Културата!? В този дом, десетилетия наред в задушевни срещи и раздумки, между художници, писатели, музиканти и артисти, извисени над града и времето,  се раждаха идеите за истински шедьоври на изкуството!

    … Но нека  спра с моите недостойни за пловдивската култура  разсъждения и ви оставя да се насладите на  старите къщи…

 .. Като влюбени, те са навели стрехи една към друга, сякаш за да се докоснат….

 … Тези къщи се спускат,  като водата от ручей по твърдите камани и изпълват с ромон, спокойствие и  загадъчнаст  всевремието на  стария град…

 Простете ми,  пак се разприказвах.  Предлагам  Ви кратка поредица  със  снимки, направени  от стария град, с изглед към съвременен  Пловдив…

     Да, това са разноликите покриви на  Пловдив!

      В Стария град, често ще видите такива, обрасли във бръшлян врати.  Зад тази  врата,   само до преди двадесет и косур години се намираше едно скромно заведение с прекрасни коктейли, прохлада и душевна топлина. Наричахме го  „В  старите занаяти”. Тази порта пази спомена за младостта ни, за първите ни трепети и новосъздадената семейна обич на хиляди пловдивски семейства!… Пази спомена, както следващата тежка порта,  пази векове наред и насажда в сърцата ни копнежа ни за  Европата  и любовта ни към  Родината и вечния град….

   Над езерото свечерява!

 По средата на малкото езерце в началото на парка, красиво  фонтанче стои умислено и безводно..

    В есенния хлад стара жена записва своите  изстрадани мисли. Мъдростта на времето остава за поколенията.

   Двете деца от скулптурата пред детската площадка, са все така приятелски прегърнати  и наблюдават от десетилетия, как в този феноменален град децата израстват и стават баби и дядовци на своите внуци….

                                                                                                            

       Отново е дошла есен. На хълма на  Освободителите, Альоша  стои все така твърд и непоколатим.

     И времената са други. Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев” вече не е на профсъюзите! Казано простичко – на работниците и техните деца, не е и градски. Но в  него пак ще се помещава и операта, а той  и ще носи името на родения в  Пловдив, именит бас – Борис Христов.  Така,  дома на културата и Борис  Христов също  остават за гражданите на  Пловдив и света!

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: