Mitkoivanov's Weblog

декември 19, 2011

ИЗПИТ – „академичен” разказ (В памет на доцент Симеон Тодоринов)

        

         В  Пловдив  стана  много горещо. От потене, даже  Марица се  втали.  Заприлича,  на  манекенка след гладна  диета.  По старите  кореняци,  филибилий,   опитваха да обяснят, че някога реката била   пълноводна. По нея плували   каици и салове.Твърдяха те, ама  думите им не хващаха.  И  най-залюханите , дето бяха дошли да учат за висшисти  от помаклъка,  военните полета на  Виетнам или  африканските савани,  гледаха  пресъхващите локви на реката край  ВИХВП-то, но само разхождащите се,  като двойки в студентска книжка диви  патки,   потвърждаваха, че  това е река…   

       За построяването на новия мост  до ВИХВП  (Висш институт по хранително вкусова промишленост),  денонощно бухаше   една  шумна машина. Викаха и  механичен чук.  Някаква  голяма тежест,   ритмично се издигаше и спускаше   върху горната част на   „коловете” . Безмилостно  ги набиваше  през мокрия пясък в твърдата глина  под него. Пустия му  чук, работеше безотказно още  от ранната пролет.  Стоварваше  се с огромната си  сила и  грохотът му отброил  поредните 4-5 секунди,  изпълнил   коритото на реката,  нахлуваше  през прозорците   на изпитните зали, за да пропъди  и последните, колебливи знания на студентите  в юнската изпитна  сесия… Особено  по математика! .. А колко трудно се изкарва   тройка по математика,    най-добре знаят студентите на доц.Тодоринов,.

      В града на тепетата не  бяха тайна  множество  студентски,  наказателни акции. Една част от тях,  насочени  към пособията, личните вещи и самия професор, бяха ежедневие. Случваше се  след изпит, взискателния професор,  да се  появи  накуцвайки и с насинено лице …

      … Та този горещ юнски ден, доц. Тодоринов провеждаше изпит…

–     Колеги, книжките остават при мен срещу изтеглен билет. Сядате през две места по банките. Не опитвайте да си подсказвате или преписвате! Ако не сте учили достатъчно или не сте разбрали материала, само ще се объркате допълнително. Решете си първо изтеглените задачи и после  развивайте въпросите. Имайте предвид, че  6 мога да пиша само на  Господ,  5  на моя професор, 4 на себе си,  а 3 на асистентите  и някой трудолюбиви и талантливи студенти. Останалите оценки са за  вас. Който е готов  може да идва…

–       Доцент  Тодоринов, с колко време разполагаме?

–       Колкото  Ви е необходимо! Не бързам. Денят е ваш, вечерта също!

       Настана тишина. Само механичния чук от строежа на моста и ускорените сърдечни ритми на студентите се  надпреварваха да отмерват времето на изпита. Залата бе пълна  с  мълчание и тревожност. Тук там, някоя по смела химикалка препускаше  по  празния  лист. Замириса на усилие и непосилна мозъчна дейност…

      След половин час очакване,  една симпатична  студентка  от втората банка вдигна ръка.Лицето и  – по бледо  от белия лист.

–       Кажете колежке! Готова ли сте? Заповядайте!

      Момичето  пристъпи към катедрата и неуверено поднесе  изписаните листове..

–      Да  видим задачата… Яяя.. – изненада се доцента- Да, добре.  Но тук е по-правилно  да използвате кратката формула… Развили  сте  и въпросите си нелошо?  Дайте да погледна черновата!… Добре.Няма нужда да ми говорите.- И като разтвори   грижливо книжката  написа оценката.  После видимо доволен се подписа. – Заповядайте колежке! Вярвам, че и за третата част ще се подготвите така добре.

      –      Благодаря Ви доцент Тодоринов! – отговори премалялата от притеснение   студентка  и  побърза да се изниже от аулата.

       Отвън, пред вратата  настъпи оживление. Такова чудо отдавна не  се бе случвало.  Доцент  Тодоринов  беше  писал  четворка и то с плюс !!

–     Кой е следващия?.. Има ли и друг готов? – подкани   Тодоринов. После огледа с респект  наведените  студентски глави и  търпеливо зачака… Но мина  още половин час . Следващ  нямаше.

–     Колеги  хайде, няма да измислите математиката.  Други са го направили  хилядолетия пред вас.  Днес,   цял  час за мислене Ви  е предостатъчен… Как да  процедираме сега:?       По  факултетните номера ли да ви извиквам или сами ще  си идвате . .. Колега – обърна се професора  към широкоплещ,  мустакат студент  от последната банка –   Я елате!..Ваш ред е!

И се започна… Пристъпи плахо изпитвания  пред него, подаде  му надрасканите си листове и почва да се моли за тройка. Но  доц. Тодоринов, е непреклонен,  най-трудно пише тройка.  Не се трогва от изтъкваните  семейни проблеми с  невръстни деца  и  „пак умрели“ баби и други роднини. За стипендии и спортно-състезателна заетост,  въобще да не говорим.

  Поеме  листовете  доцента, хвърли им  бегъл поглед,  най-напред на задачите, а  като види, че не са решени,  намръщен,  мълчаливо разтваря  книжката, врътва  една голяма двойка, узаконява  я с неповторимия си подпис   и  без да каже друго, с  отработено движение на китката я хвърга към  вратата на аулата.  Плъзне се студентската книжка  по паркетния под и засрамена, се  сниши та се шмугне  в широкия процеп под вратата. От там излиза на воля  и скорост  в широкия, мозаечен  коридор. Носи се студентската книжка,  като сплескана хокейна шайба   през цялото фоайе и равно ускорително  пропада  по стъпалата до долния етаж. Тук, като същинска  танцьорка на сцената на Болшой театър,  се плъзга  още десетина метра и  спира за аплодисменти.

       Когато, късно вечерта и последния студент за деня,    мина  през горе описаната процедура,   процента на двойките надмина 90. Изтощеното  юнско слънце полегна зад хоризонта. Големия механичен чук от строежа на новия мост,  притихна в очакване на новия ден.  Множество  жаби и щурци огласиха в надпревара с  притихващия автомобилен шум,   настъпването на прохладната нощ. Доцент  Тодоринов  си тръгна. Пътят му минава край строежа на новия мост и по дървения пешеходен мост над Марица се отправи към Кършияка. Уморен е. Краката му тежат, главата му шуми и тежки мисли го затискат. Пак ще го вика ректора. След миналата изпитна сесия се стигна до там, че го викаха и в ОК на БКП. Набиваха му чемберите, че  пишел  прекалено много двойки.

–     А аз, какво да направя?  Това да не е физкултура или зачот. Математика е . Навсякъде ще и трябва. Като започнат работа ще са ми благодарни. В края на краищата, какви инженери ща станат,  без елементарни познания по висша математика? Нали ще стават инженер-технолози!? Как не разбират и в Партията?

             Тъй върви угрижения  доцент, а когато  стигна средата на моста, пред него се задоха  двама младежи.  Преградиха с атлетичните си фигури  тесния пешеходен  мост… Краката му,  колебливо  забавиха  хода си и той понече  да се върне. Но тогава, ненадейно  отзад го сграбчиха четири здрави младежки ръце и сандалите му  се отделиха от напечените дебели талпи на моста. Пренесоха се над парапета и увиснаха  над водата да се огледат.

       –     Ще спреш ли да пишеш само двойки? – запита го единия от носачите.

–       Или да те пускаме? – допълни въпроса втория.

–       Момчета не се излагайте! – кротко но твърдо отговори доцента.

–      Ще спреш ли да пишеш само  двойки? – запита пак първия и настоя . –    Какво се чудите, хвъргайте го – намеси се  третия.

     Още миг,  вися  мълчаливо и кротко над реката, после чу и последния младеж да го пита:

      –   А  доцента , знае  ли   да плува?- и преди да  се  получи отговор,   доцента  полетя със скоростта на приводняващ се парашутист,  надолу,   към огледалния образ на луната. Песента на щурците и птичия хор замряха пред плясъка  на водата  и  гузния тропот  на бягащите по моста студенти…

      Тялото му усети приятната топла вода.  Твърдото дъно  се допря до претръпналите  му нозе  и той забрави умората. Огледа се наоколо и видя, че е сам. Почувства  се освежен и добър. Водата му напомни детските години,  безгрижното детство  в  Чая и Марица. Спомни си детските щуротии и … прости. Обидата се отми  и заплува надолу по течението.  Стана му смешно и леко…Бе взел още един от изпитите на живота.

      На другия ден горещата изпитна сесия  и овладяването на математиката продължи. Механичния чук   на моста заблъска  по рано от всякога. Слънцето заприжуря  от сутринта.

      Доцентът, влезе в изпитната зала по-решен от всякога, да научи студентите си на математика. Мнозина отново наведоха глави, най вече  четиримата.

       Когато влезе в изпитната зала,  се усмихна и поздрави:

–        Добро утро! Е, как сте? Аз се научих да плувам, а вие? Научихте ли математиката?

После,  започна изпита и живота продължи! Провеждаше се поредния изпит… за студентите и доцент Тодоринов.

 

Advertisements

2 Коментари »

  1. Аз също съм му сърбал попарата. Беше отвратително! Заедно с Механич бяха легенди…

    Коментар от Лъчезар Кръстев — февруари 3, 2012 @ 5:39 pm

    • Надявам се, че не си го пускал и ти от моста?… А, че дескриптивната геометрия и трите части висша математика, архитектурата не бяха никак лесни, не подлежи на съмнение… Но какво да кажем за днешните студенти, като почти не знаят какво са по две части дескриптивна, аналитична и органична – по 2 части, неорганична химии, физикохимия и биохимия -също…

      Коментар от гравитон — февруари 4, 2012 @ 9:14 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: