Mitkoivanov's Weblog

януари 31, 2012

ПОЛИТИЧЕСКИ ВИЕЛИЦИ

                Отмина  еуфорията от топлината  на  Коледните и  Новогодишни празници. Отминаха и Иванов и Йорданов ден. Дойде   Атанасов ден, уж да ни донесе благата вест за наближаващата  пролет, пък то взе, че се застуди. Изненадващо, още по време на церемониите по стъпване в длъжност на новоизбрания Президент,   усмивките  застинаха  затрупани от  пухкав сняг.  Заприличаха на смразяващи гримаси.

Възмутен от ненормалното присъствие  на горещия  южен суховей от Гърция и Италия,  долнякът  се втурна без предупреждение  срещу разгорещените  спорове на богатите в Давос и покри с мораво синьо Балканите и цяла  Европа. Естествен  мраз  скова магистралите  и топлите надежди за решаване на финансовите и икономическите проблеми. Сибирски студ, без да се влияе от предложенията МерКози , се настани трайно, за да потвърди, че не той, а  Европа и Света трябва да се съобразяват с него.

У клетия, премръзнал  българин  проблесна  искрица  надежда. Идващия у нас,  от името на  Дядо Мраз, ще приключи най-после безконечните преговори с  Газпром  за осигуряване живителна топлина на България. Виелицата от стачки в железопътния транспорт и въгледобивната  промишленост; безконечните  искания  за повишаване цените на  електричеството, водата и топлото  -да бъдат подтиснати и регулирани.

И понеже всяко действие си има противодействие в този свят,  от далечна Америка,  към нас тръгна  високопоставена гостенка  –  самия Държавен секретар на САЩ, госпожа  Хилъри Клинтън.  Навярно недоволна от действията на  посланик  Джеймс Уорлик  у  нас и забравила, че и настоящата  финансова и икономическа криза тръгна от САЩ, Тя  първо ще присъства  в Мюнхен на традиционна  международна конференция по въпросите на сигурността и ще дойде да ни оправи.

С поред разсъждаващи източници, оправянето включва изразяване недоволство по  отказа ни,  Американската компания „Шеврон”, да прави у нас проучвания за шистов газ; натиск за противопоставяне на руската енергийна зависимост и не на последно място още по безропотното ни включване в действията на САЩ  и НАТО в Близкия изток  и най-вече в Иран.

Е, дано само действията спрямо Иран не доведат  до запалване на петролен огън. От него,  сибирския студ,   едва ли може да се повлияе. А и  петролните действия  на Иран са подпрени от интересите  в този регион на Индия, Китай и Русия!

Advertisements

януари 22, 2012

ПОДАРЪК…

Filed under: музика — Етикети:, , , , , — гравитон @ 12:47 am

Днес  е поредния ми рожден ден!   Мечтаех   си  малък подарък.   Да съм от 19 часа в Градската  концертна  зала  на  Шефилд … Да се  наслаждавам   на божествените изпълнения на  Katherine  Jenkins ,  в  поредния и превъзходен концерт…

Уви! Не съм там.  Жалко!.. Жалко,  не,  че не можех да събера  нужните   41  лири  за   билет   и сумата  за самолетен  воаяж  до Англия… Жалкото е,  че имах  парите,  но  не събрах  достатъчно желание!…

Уви съдбата си знае работата! Щом не можах да събера  решителност и достатъчно  желание,  си е  справедливо да не получа този подарък… нали!?.

Как го беше казал мъдреца: Има хора които цял живот се канят да живея! Има и хора които  цял живот гледат как другите живеят. Има и хора които цял живот живеят!  Сами избираме от кои да сме!

А аз все пак  ще си поднеса подарък.  Малък  виртуален подарък … Изпълнения на    още една превъзходна изпълнителка на прекрасна музика!… Насладете се  на  ADELE  с 

 [youtube=http:/www./youtube.com/watch?v=rYEDA3JcQqw}

И още!          RDRwqTNLGDs

януари 15, 2012

НАДНИКВАНЕ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:52 am

  

РАЗКАЗИТЕ  НА  ГРАВИТОН     КУЛИНАРНИ  РЕЦЕПТИ       ПРЕЗ ОБЕКТИВА    МУЗИКАЛНИ  ЗВУЦИ

януари 9, 2012

КАЧАМАК – прави се така…

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Знам,  сега вече се питате: как се прави?

Разбира се, че ще  Ви кажа!  Но четете внимателно, нали знаете – няма да повтарям. Повтаря се  с  втора порция!

И така:

Варене!

Слагат се да заврат на котлона  2 литра и половина вода с  1 супена лъжица и половина сол. Като заври водата се изсипва в нея наведнъж и  половин килограм царевичен грис.  Бъркаме интензивно. Следим да не стане на бучки или да загори на дъното на тенджерата.. Така при непрекъснато бъркане се вари 4-5 минути, не повече! Но интензивно както при варене на лютеница. Като се свари, вече се разсипва в съдове и се овкусява.

Овкусяване!

Качамака   се използва  за  предястие,  за основно ястие, а така също и за десерт.  Овкусяването зависи от вашето желание и фантазия и най-вече от наличните продукти.

1-ви вариант- за пред ястие  или за основно ястие:

–  Още с разливането на горещия качамак в плоския съд, за да  истива, слагаме в  горещия качамак  и 5-6 парчета краве масло(примерно 50 гр). Отгоре, без да разбъркваме, натрошаваме 100-150 грама сирене.

2-ри вариант – за основно ястие.

– С разливането слагаме нарязани на ситно парченца свински бекон (оригинала е с пръжки). Предварително  ги  запържваме с червен пипер и олио.

3 – ти  вариант – за десерт.

– Върху разлятия горещ качамак, поръсваме обилно със захар 3-4 лъжици да се топи и разтваря.  Отгоре  слагаме  5 – 6 лъжици   сладко, конфитюр, течен шоколад, мармалад или каквото  Ви се намира. (На снимката в малкия съд е със захар и около половин малко бурканче конфитюр от ягоди.)

Сервират се  квадратни порции в плитки чинийки.  Консумираме с ракия, водка, бира, вино, а десерта с коняк, ликьор, вермут или просто със студена вода!

Да ви е сладко и наздраве! Направете си удоволствието! Докоснете се до традиционната българска, народна кухна!

Купете си от магазина  пликче 500 грама царевичен грис, налейте 2 и1/2 л. вода,  сложете  1 и 1/2 супена лъжица сол и пристъпете към варене. Останолото е импровизация!

Приятен апетит приятели!

януари 8, 2012

ПРАЗ ЛУК С ОРИЗ И МАСЛИНИ – рецепта

                                                                                                             Както обикновено,       от Никулден до Иванов ден,      ние българите   си похапнахме обилно.  Горките ни тела… Време е да ги поразтоварим!       Освен           насила узрели цитросови плодове,  е време да хапнем  и нашенска,  вкусна,  постна манджа.

       Препоръчвам  Ви следната евтина, бърза и лека, нашенска манджа.                                                                                                                                Нужни са  само:

       –   3-4 стръка праз лук

       –   1 и 1/2  чаена чаша ориз

       –   200 грама  черни маслини

       –   1 кафена чашка олио

       (може и 1/2  консерва червени домати)

        –   подправки –  гьозум, чер пипер и сол. 

         Начин на приготвяне:

         Вземаме 3-4 стръка праз лук. Изчистваме ги и ги измиваме хубаво. После ги нарязваме на колелца.

          Изливаме в тенджерата 1 кафена чашка олио и в него задушаваме нарязания на колелца праз лук.

          Към полузадушения праз, прибавяме  за задушаване и  предварително измития  1 и 1/2 чаша ориз. Разбъркваме за 1-2 минути.

          Към задушените праз лук с ориз, прибавяме и 200 грама черни маслини.

          Заедно с маслините може да прибавим и   червени домати – 1/2  консервна кутия . Но (не е задължително)!

          Сега вече прибавяме и подправките: гьозум, чер пипер и сол на вкус и заливаме с вода.

          Количеството вода е 1 към 3 спрямо ориза. Това ще рече на 1и1/2 чаена чаша орис, наливаме 4 цяло и 1/2 чаени чаши вода и варим  в тенджерата  на умерен огън за 10 минути.

          Изключваме  тенджерата.Задушаваме хубаво, като изчакваме поне 1/2 час да се задуши.

          Сега вече може да прехвърлим яденето в тава или чувен за да се изпече на 180 градуса за 15 минути.

          Оставяме  готовото ястие да се охлади и сервираме!

           Добър апетит!

януари 6, 2012

МЪГЛА – опит за репортаж

    

Днес  е  6.01.2012 година, облякох  зимните дрехи, нахлупих  шапка върху наивната си старческа глава и се запътих в гъстата бюрократична мъгла, да  получа подновеното  си СУМПС(свидетелство за управление на моторно превозно средство).  Прекосих  с градския транспорт целия град( щото за сведение на читателите,  дето не са от Пловдив),  ЖР Тракия е в единия край на града,  а КАТ е захвърлен зад „Шекер  махала” и  битпазара.  Разстояние,  има-няма  над 15 км. с автобус 44 и билетче от цял лев. Слизам на спирката на  окръжна болница и от там през гората, калищата и студената зимна мъгла,  теглен от любопитство и необяснимо  желание да съм изряден. В  10 часа се нареждам  на опашка от  30 човека.  Двете служителки работят усърдно, професионално, дружелюбно и бързо. Ще рече:  с настроението си, и те като служителките в V РПУ, осъзнават, че са лицето на  МВР и правят всичко възможно да компенсират,  поне част от недостатъците в системата.

               След около 30 минути идва и моя ред.  Служителката  поема  акуратно документите ми  и минутите потичат.

              През панорамното, чисто стъкло,   виждам с какво усърдие и отговорност,  Тя   търси готовите ми документи в огромния класьор…  После в една странична купчина… След това  във втора… Следва  кратка консултация с колегата  в стаята… Минутите  изтичат и се наливат в напрежението на опашката… Документите   ги няма.  Служителката  излиза до съседната стая и там пак  търси и се консултира с колежките си… Документите ги няма…  Чувствам се виновен, служителката още повече. ..Опашката набъбва. Документите ги няма.

                   След близо 20 минути служителката се „предава”:

                    –   Съжалявам Господине! Навярно са върнати за нещо  в РПУ. Може би за подпис или за някакъв пропуск… Много се извинявам! Потърсете ги в районното  управление, където са подадени…

                    Поемам от чевръстите и ръце  документите,  които и дадох с номера на заявлението и срещнал  в погледа  и неудобството от неуспешната работа ……… се извинявам и аз  …..После  уточнявам :  Значи там да ги търся, нали? 

                    И се оттеглям под облекчителната въздишка на опашката…

                     Навън е мъгла и хлад.  Мургави  търговци на незаконни цигари ми досаждат  през  метри… На спирката, пред битпазара, 113 се  кани да потегли.  Притичвам и се качвам. Потегля. Дизеловия двигател буботи  и бълва на пресекулки  отровни сажди. Нещо в машината на МВР и държавата издиша…

                    …  През  мъглата  на  Централна гара, стрелките на времето  показват 12 без 15…  Тъкмо викам си ще заверя ЖП легитимациите  на съпругата  и на  89 годишната си  майка.  Привилегията  да има  ЖП легитимация и няколко свободни (разбирай безплатни билети) и остана от починалия ми баща, за неговите 48 години работа в БДЖ.  И дядо ми беше железничар,  и аз. Три поколения железничари е изпращала жената в пек и студ, в проливни дъждове и зимни виелици, затуй с гордост носи  признанието,  съпруга на железничар. Безплатните билети.. пак ги връщам неизползвани. Не е пътувала с тях.. но ги имаше и тази година…и  това  стопля старческата и вдовишка душа.

                    В 12 без 10 съм там където беше „Пътническа служба”- Пловдив. Вратата е непоклатима.  Зачитам се в налепените бележки за работно време.  – Няма. Има кратка бележка  „ „Пътническа служба” се премести на ул.”Васил Априлов” 3. Старото  ЖПУ“.

             Стигам пред забутана в задния двор на кино „Гео Милев” затворена врата. Вече е обед. Почивка от 12 до 12 и 45…

                    Тръгвам обратно към гарата. Купувам си пътьом новия вестник „Преса”… Трябва да се ориентирам в този мъглив свят… Пия бавно черното горещо кафе. Наслаждавам се на  горчивината в кафето и  живота. Усещам сладостта на  малките бели   кристали…

                   Убивам още половин час. Когато влизам в новите канцеларии не мирише на фалит.Мирише на прясно боядисано, дограмата е сменена с алуминиева, в двора е пълно със служебни автомобили…нови… стари са вагоните и локомотивите!

                  Служителките и тук са отзивчиви. Прибират старите неизползвани билети на майка ми, слагат по един печат за заверка в легитимацията и  казват да дойда пак след  15-ти, за билетчета .

–           Защо ?-  питам. – Нали   важат от 1-ви януари?

–          Такива са нарежданията!  След 15 ти. Още не са пристигнали от  София!

                  –      Ааа, разбирам, мениджърите, икономисти трябва да преброят колко листчета ще отпуснат!  Правят икономии!

                  С една дума и тук не свърших работа. Ударих на камък. Тръгнах отново към спирката на гарата. Пред сградата на бившия „Трансстрой”  6-7 годишно момиченце се е свило, като безпризорно котеце  върху замръзналия бетон,  протяга  премръзнала лапичка  и проси в мъглата, надежда…

                … След още  20 минути и трети  лев за билет,  автобус 29 ме  понася към Тракия. Тук мъглата е  по-гъста. Скрежът по дърветата  ги прави красиви.  В V РПУ,  служителките   се справят успешно с постоянната опашка пред гишетата…  Отново съм на ред.  Подавам на приветливата служителка номера на документите си за подновяване на СУМПС и  обяснявам  ситуацията…  И се започна пак една суматоха… Ровене из хартиени документи…  в компютърната система… прозвъняване на телефони до  КАТ и  ул.”Волга” в областната  Паспортна служба… консултации между колежки…   нови телефонни разговори. Напразно. Никой в системата не може да посочи,  каквато и да е информация  за потъналите в системата на МВР документи за СУМПС от 5.01.2012 години… Опашката и тук нараства… Служителките  с неудобство ме  молят  да изчакам в чакалнята пред гишетата…Уютно е. Топло. Чисто. Функционално.Хората от опашката ме поглеждат  съчувствено… никой не може  да ми помогне…Аз съчувствам на служителките…. Разтварям пак новия брой на вестник „Преса” и търся  спокойно информация!. ..

             След  близо час се предавам. Гладен съм. Служителката отново се извинява и ме информира, че продължават да търсят.

–           Ще ги потърся в понеделник – успокоявам  я аз.

–          Но първо мини от тук – усмихва се тя и ме изпраща.

Разделяме се като  приятели. .. Не  ме  яд. ..Пробивам  си път през тракийската мъгла, край паметника на законотвореца Кан Крум и съм  в къщи.  Нося си новия   в-к  „Преса”.  С него ще опитам  да поразсея  мъглата  в системата на МВР и  Държавата.

          

Блог в WordPress.com.