Mitkoivanov's Weblog

януари 6, 2012

МЪГЛА – опит за репортаж

    

Днес  е  6.01.2012 година, облякох  зимните дрехи, нахлупих  шапка върху наивната си старческа глава и се запътих в гъстата бюрократична мъгла, да  получа подновеното  си СУМПС(свидетелство за управление на моторно превозно средство).  Прекосих  с градския транспорт целия град( щото за сведение на читателите,  дето не са от Пловдив),  ЖР Тракия е в единия край на града,  а КАТ е захвърлен зад „Шекер  махала” и  битпазара.  Разстояние,  има-няма  над 15 км. с автобус 44 и билетче от цял лев. Слизам на спирката на  окръжна болница и от там през гората, калищата и студената зимна мъгла,  теглен от любопитство и необяснимо  желание да съм изряден. В  10 часа се нареждам  на опашка от  30 човека.  Двете служителки работят усърдно, професионално, дружелюбно и бързо. Ще рече:  с настроението си, и те като служителките в V РПУ, осъзнават, че са лицето на  МВР и правят всичко възможно да компенсират,  поне част от недостатъците в системата.

               След около 30 минути идва и моя ред.  Служителката  поема  акуратно документите ми  и минутите потичат.

              През панорамното, чисто стъкло,   виждам с какво усърдие и отговорност,  Тя   търси готовите ми документи в огромния класьор…  После в една странична купчина… След това  във втора… Следва  кратка консултация с колегата  в стаята… Минутите  изтичат и се наливат в напрежението на опашката… Документите   ги няма.  Служителката  излиза до съседната стая и там пак  търси и се консултира с колежките си… Документите ги няма…  Чувствам се виновен, служителката още повече. ..Опашката набъбва. Документите ги няма.

                   След близо 20 минути служителката се „предава”:

                    –   Съжалявам Господине! Навярно са върнати за нещо  в РПУ. Може би за подпис или за някакъв пропуск… Много се извинявам! Потърсете ги в районното  управление, където са подадени…

                    Поемам от чевръстите и ръце  документите,  които и дадох с номера на заявлението и срещнал  в погледа  и неудобството от неуспешната работа ……… се извинявам и аз  …..После  уточнявам :  Значи там да ги търся, нали? 

                    И се оттеглям под облекчителната въздишка на опашката…

                     Навън е мъгла и хлад.  Мургави  търговци на незаконни цигари ми досаждат  през  метри… На спирката, пред битпазара, 113 се  кани да потегли.  Притичвам и се качвам. Потегля. Дизеловия двигател буботи  и бълва на пресекулки  отровни сажди. Нещо в машината на МВР и държавата издиша…

                    …  През  мъглата  на  Централна гара, стрелките на времето  показват 12 без 15…  Тъкмо викам си ще заверя ЖП легитимациите  на съпругата  и на  89 годишната си  майка.  Привилегията  да има  ЖП легитимация и няколко свободни (разбирай безплатни билети) и остана от починалия ми баща, за неговите 48 години работа в БДЖ.  И дядо ми беше железничар,  и аз. Три поколения железничари е изпращала жената в пек и студ, в проливни дъждове и зимни виелици, затуй с гордост носи  признанието,  съпруга на железничар. Безплатните билети.. пак ги връщам неизползвани. Не е пътувала с тях.. но ги имаше и тази година…и  това  стопля старческата и вдовишка душа.

                    В 12 без 10 съм там където беше „Пътническа служба”- Пловдив. Вратата е непоклатима.  Зачитам се в налепените бележки за работно време.  – Няма. Има кратка бележка  „ „Пътническа служба” се премести на ул.”Васил Априлов” 3. Старото  ЖПУ“.

             Стигам пред забутана в задния двор на кино „Гео Милев” затворена врата. Вече е обед. Почивка от 12 до 12 и 45…

                    Тръгвам обратно към гарата. Купувам си пътьом новия вестник „Преса”… Трябва да се ориентирам в този мъглив свят… Пия бавно черното горещо кафе. Наслаждавам се на  горчивината в кафето и  живота. Усещам сладостта на  малките бели   кристали…

                   Убивам още половин час. Когато влизам в новите канцеларии не мирише на фалит.Мирише на прясно боядисано, дограмата е сменена с алуминиева, в двора е пълно със служебни автомобили…нови… стари са вагоните и локомотивите!

                  Служителките и тук са отзивчиви. Прибират старите неизползвани билети на майка ми, слагат по един печат за заверка в легитимацията и  казват да дойда пак след  15-ти, за билетчета .

–           Защо ?-  питам. – Нали   важат от 1-ви януари?

–          Такива са нарежданията!  След 15 ти. Още не са пристигнали от  София!

                  –      Ааа, разбирам, мениджърите, икономисти трябва да преброят колко листчета ще отпуснат!  Правят икономии!

                  С една дума и тук не свърших работа. Ударих на камък. Тръгнах отново към спирката на гарата. Пред сградата на бившия „Трансстрой”  6-7 годишно момиченце се е свило, като безпризорно котеце  върху замръзналия бетон,  протяга  премръзнала лапичка  и проси в мъглата, надежда…

                … След още  20 минути и трети  лев за билет,  автобус 29 ме  понася към Тракия. Тук мъглата е  по-гъста. Скрежът по дърветата  ги прави красиви.  В V РПУ,  служителките   се справят успешно с постоянната опашка пред гишетата…  Отново съм на ред.  Подавам на приветливата служителка номера на документите си за подновяване на СУМПС и  обяснявам  ситуацията…  И се започна пак една суматоха… Ровене из хартиени документи…  в компютърната система… прозвъняване на телефони до  КАТ и  ул.”Волга” в областната  Паспортна служба… консултации между колежки…   нови телефонни разговори. Напразно. Никой в системата не може да посочи,  каквато и да е информация  за потъналите в системата на МВР документи за СУМПС от 5.01.2012 години… Опашката и тук нараства… Служителките  с неудобство ме  молят  да изчакам в чакалнята пред гишетата…Уютно е. Топло. Чисто. Функционално.Хората от опашката ме поглеждат  съчувствено… никой не може  да ми помогне…Аз съчувствам на служителките…. Разтварям пак новия брой на вестник „Преса” и търся  спокойно информация!. ..

             След  близо час се предавам. Гладен съм. Служителката отново се извинява и ме информира, че продължават да търсят.

–           Ще ги потърся в понеделник – успокоявам  я аз.

–          Но първо мини от тук – усмихва се тя и ме изпраща.

Разделяме се като  приятели. .. Не  ме  яд. ..Пробивам  си път през тракийската мъгла, край паметника на законотвореца Кан Крум и съм  в къщи.  Нося си новия   в-к  „Преса”.  С него ще опитам  да поразсея  мъглата  в системата на МВР и  Държавата.

          

Advertisements

6 Коментари »

  1. И защо точно реши, че ще успееш да разсееш мъглата с вестник? 🙂

    Коментар от gost — януари 6, 2012 @ 8:31 pm

    • Казах само, че ще опитам! Както се знае, за опит пари не се дават! А тъй като, за разлика от Дянков, аз пари нямам, какво ми остава?.. Да си правя опити, като него. И то на свой гръб, не на гърба на цяла България!

      Коментар от гравитон — януари 6, 2012 @ 8:45 pm

    • А сега сериозно: ЗАЩОТО ВЕСТНИК „ПРЕСА“ Е НАДЕЖДА !

      Коментар от гравитон — януари 6, 2012 @ 9:19 pm

      • Съжалявам – аз съм циничен. Светлинката в мрака за мен не е краят на тунела, а по-скоро поредният влак. 🙂

        Коментар от gost — януари 7, 2012 @ 2:44 am

        • Опитвам се да мисля, че това са отдалечаващите се стопове на поредния отминаващ влак! Така по лесно се живее!
          Не ме е страх от светлините на идващия влак! Ще се прилепя до стените или отстрани на пода и ще се изправя, когато идващия влак мине край мен… Повече се страхувам от връхлитащия към гърба ми. Не винаги светлините от към гърба ни, са за да осветят нашия път напред !

          Коментар от гравитон — януари 7, 2012 @ 8:57 am

      • Във всеки случай тая светлинка трябва да се гледа с нужната предпазливост. И изобщо неприятното със светлините е, че те заслепяват и е трудно да видиш кой стои зад тях. 🙂

        Коментар от gost — януари 7, 2012 @ 1:23 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: