Mitkoivanov's Weblog

февруари 4, 2012

СТОЯНКА МУТАФОВА НА 90

      

                Несъмнено  световната комедийна сцена познава цели съзвездия  актьори и творци.Мнозина от тях са  оставили трайна диря,  с отделни роли или цялостното си творчество! Много от тях са светли личности и пример за подражание в живота и  изкуството.    Но Народната Артистка  СТОЯНКА МУТАФОВА  е  като слънцето  на  небесния  артистичен небосклон, пред което и най ярките сатирични  звезди   избледняват! 

            За това, в тези мразовити дни, когато СТОЯНКА МУТАФОВА  НАВЪРШВА 90 ГОДИНИ, ние,  нейните безкрайно обичащи я зрители, не само и  честитим годишнината, пожелаваме и дълголетие,  здраве, сили и  вдъхновение за още творчески постижения, но  и я приветстваме като КРАЛИЦА НА  КОМЕДИЯТА!

          

           

               ДОКОСВАНЕ ДО СТОЯНА (спомен)

               Преди повече от 30 години,  имах щастието да се появя на сцената до Стоянка Мутафова. Работех в Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта „Гео Милев”- Пловдив. Бях назначен за Завеждащ културно-масова работа,  но наред с пълната организация по планирането, осъществяването и самото провеждане, на така наречените мероприятия, често се проявявах и като водещ. Бях млад, неопитен, красив и отдаден на работата си. Опитвах се да бъда новатор в професията. При провеждане на множеството срещи между популярните по това време, артисти, журналисти, певци и изпълнители и работниците от железопътния и автомобилния транспорт в Пловдив, имах светлия пример на Кеворк Кеворкян и неговата „Всяка неделя”. За всяка среща се подготвях предварително. Проучвах старателно госта си. Запознавах се обстойно с неговата биография и творчески път и с цялостния сценарий на срещата и въпросите които задавах, се стараех да му  помогна да  представи и себе си и творчеството си от най-добрите си страни…

             В онази петъчна вечер, работниците от ЖП възел Пловдив, бяха освободени малко по-рано от работа. Имаха среща със Стоянка Мутафова. Срещата беше насрочена за 16 часа в салона на кино „Гео Милев”. От 18 часа следваше нова среща с работници от автотранспорта. Всичко беше уговорено. Последно се бях чул с Нея сутринта към 10. Знаех, че 650 местната зала ще „пращи по шевовете”. Всички я обичаха. Не само репликите на Баба Гицка бяха станали нарицателни, но и хората знаеха наизуст много от нейните рецитали на сатиричната сцена.

           Наближаваше 15.30 часа. Салона, изчистен, проветрен и празнично осветен, очакваше гостенката и публиката. На сцената бях поставил само една малка холна масичка с два стола и един микрофон. На голямата актриса не и трябваше нищо друго. Стигаше и сцената и публиката.Пред масичката, от където се готвех да я кеворкирам, от двете страни на 16 метровата сцена аранжирахме донесените от цветарника на ЖП-то саксии с цветя. С четвърта чига спуснахме светло синя завеса за „въздух”. Цялото прожекторно осветление обливаше със светлина масичката и столовете. Двадесетина минути преди обявения час  – 16, публиката започна да заема местата си. Но Стоянка Мутафова я нямаше…

           … В 16 без четвърт, залата вече беше  препълнена. Хората обичаха актрисата и я очакваха с нетърпение.  Аз я очаквах с притеснение… Бях я включвал не веднъж в концертни програми и чествания. Никога не беше закъснявала.Винаги беше точна и акуратна… Напрежението растеше. Часовниците из просторните фоайета на дома неумолимо се местеха към 16.00. Нея я нямаше. ..По това време още нямаше мобилни телефони. Нямах никаква връзка,  освен домашния и телефон. Още малко и щях да се предам. Тъкмо мислех да излизам пред публиката и да се извинявам за отлагането на срещата, когато при поредното ми нервно излизане пред входа на Дома, пред нас спря нейната стара  „Шкода”… Отдъхнах за миг, но като я видях в какво състояние е се притесних още повече.

–           Здравейте! Добре дошли! Нещо проблем ли има – попитах аз?

–            Лоша работа! Пред Пазарджик спукахме гума. Пък нямахме и резервна. Докато намерим друга гума, че спуканата не ставаше и мина час и половина.. На къде сега? – попита тя.

–          Заповядайте другарко Мутафова. Елате да си починете и да се освежите.

–         Няма какво да си почивам. Нали участието беше от 16 часа. Само малко да си пооправя фасадата и почваме. Не може да караме публиката да чака!

–         Но вие сте изморена,  починете си малко! – опитах да я уговоря аз, успокоен. – Сега ще отида да предупредя хората, че ще закъснеем десетина минути…

–         В никакъв случай! – прекъсна ме тя. – Никаква почивка. Та нали хората в залата идват направо от работа. След три минути излизаме!..

        Наистина, след няма и три минути, двамата със  Стоянка  Мутафова излязохме на голямата сцена. Залата избухна в бурни аплодисменти. Въпреки блесналите огромни прожектори се виждаше, че страничните врати зееха отворени заради натрупаните желаещи да влезнат. Салонът беше препълнен до краен предел…

           Поканих очакваната с такова любов актриса да седне на единия стол и започнах. До колко бях успял да я представя не знам, спомням си само, че разговорът тръгна естествено и леко, че всички прегради се стопиха и може би някъде след 7-8 минути,  Стоянка Мутафова не изтрая. Стана права, изправи микрофона на стойката и като го изнесе още два метра напред, към публиката започна първо с извинение за закъснението си. После така комично разказа за спуканата гума, че публиката се запревива от смях…

          Да си кажа честно, вече не си спомням какъв точно беше моноспектакъла и, какви материали бе включила, но помня че след извинението започна така:

–         Някои неща не мога да ги разбера!  Карате  Стоянка Мутафова да стои  седнала пред публиката?- обърна се тя към мен. –  А бе вие майтапите ли се… Артистът трябва да стои прав пред публиката… И друго нещо. Чувам жени да  говорят, че били изморени. Критическата ги хващала!?…Я стига, каква критическа? Няма такова нещо! На жената и трябва работа и любов, любов и работа! Така  никога няма да има време за умора и критическа!…

 

    

 

 

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: