Mitkoivanov's Weblog

март 27, 2012

ЗА КОТКИТЕ И ХОРАТА

Filed under: внуче — Етикети:, , , , , , , , — гравитон @ 9:22 pm

        Тази зима беше сурова и тежка. В бащината къща вилняха виелици и сибирски студ… Не ги усетих. Още за Kоледа се качихме със сина и старата ми, 89 годишна майка, на сребърното „Морано” и отпътувахме от Пордим към топлия, южен Пловдив. Избягахме от настъпващата зима. Цели три месеца парното в апартамента жужеше и ни обливаше с мека топлина и уют..

Когато за   Коледа, заключихме родната къща и се натоварихме на луксозния автомобил,  на пътния праг ни изпратиха двете домашни котки. Гледаха ни  животинчетата с неразбиращ, изпълнен с  обич  поглед и ни укоряваха. Напускахме градения с толкова труд и лишения дом.. и тях. Изоставихме ги. Изоставихме ги на произвола на съдбата. Изоставихме ги за цяло тримесичие, на минус 20 градусови температури, без храна и вода. Предадохме ги. И тях и дома си. Изоставихме ги,  като хилядите български синове и дъщери, зарязали домовете си, родителите си и Родината си, и тръгнали по широкия свят да търсят „топлина и уют”.

         Гузната ми човешка съвест  се разбунтува. Накара ме да се замисля за котките и хората. Да се питам дали ще оживеят? Дали съм прав като ги изоставих?

         За това вчера, когато автомобила ни върна обратно и на пътната порта  ни посрещнаха  двете живи и здрави животинчета, искрено се зарадвах. Те се умилкваха, галеха се о нас, радваха се и ни говореха нещо на своя котешки език.

         Пред къщния праг, пролетния ветрец разнасяше птичи пера и остатъци от миши опашки… Котките  бяха ловували.  Носили те своя лов пред прага на къщата и се отчитали пред стопаните си. В този момент прозрях:  Те не само са се  борили за  своето оживяване, не само са  останали  пазачи на дома, но и са останали верни на своя дом и стопани!

          …Да, човекът е голямо животно! Само той може с „лека ръка” да гледа едно живо същество, като „принцеса”, а  в следващия миг, да го захвърли на произвола на съдбата!..

Advertisements

4 Коментари »

  1. Никога повече не ги изоставяйте! 😦

    Коментар от Marfa — ноември 27, 2012 @ 6:31 am

    • Ще се опитам! Виновен съм! И все пак, дивото зове и в тях, че даже и в човека.

      Коментар от гравитон — ноември 27, 2012 @ 9:25 am

      • Именно, то и в човека зове. Но си е друго да са край топлата печка и щастливо да ти мъркат в краката, мъничетата. 😦

        Коментар от Marfa — ноември 27, 2012 @ 3:49 pm

        • Какво беше това щастие за българина? Струва ми се, че от ден на ден все повече научаваме, какво са щастливи кокошки, щастливи крави, щастливи прасета, щастливи котки и щастливи кучета, а хората стават все по нещастни и озверени ??… Днес пак, някакъв идиот е убил три годишното си дете!?

          Коментар от гравитон — ноември 27, 2012 @ 6:12 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: