Mitkoivanov's Weblog

април 27, 2012

В ПЛЕВЕН, „КОКОШКА” СНЕСЕ ЗЛАТНО ЯЙЦЕ

В това театрално събитие се убедиха днес, 27 април 2012 г., от 19 часа, претенциозните театрални зрители изпълнили Драматично-куклени театър „Иван Радоев” – Плевен.
В изключително красивия, исторически и сам по себе си, произведение на изкуството театър, критичната плевенска публика се срещна едновременно с не без основание наричания „модерен Чехов” – руския автор Николай Коляда,; с многообещаващата млада, македонска, гост режисьорка – Александра Кардалевска и българските актьори : Ива Николова – (звездата Алла), Александър Димитров –(Той),Мариан Стефанов – (главния режисьор), Мариета Калъпова – (жената на режисьора) и Теодора Абрашева в ролята на Г-жа Кокошката.
Сред семплите декори и костюми на сценографа Зоя Минева и музикалното оформление на Асен Антонов, постановката, по един забавен и увлекателен начин ни повежда в живота; напомня ни, че светът е сцена, в която сме актьори. Непретенциозно, наистина по Чеховски, героите в пиесата ни предизвикват да се замислим, не сме ли и ние притиснатите от обстоятелствата човешки същества, мечтаещи за щастие и широки хоризонти…Не сме ли и ние копнеещи за полет птици, които за съжаление се задоволяват с щастието на мътещата своите яйца птица?…
Каквото и да говорим за „Кокошка” на Плевенския Драматично-куклен театър „Иван Радоев”, несъмнено, постановката е успешна и ще се превърне в златно яйце за трупата. След нормалната нервност в премиерния спектакъл, ще следва развитие и нови още по-приятни срещи с публиката. Гаранция за това са пиесата, режисьорския прочит и търсения за свързване на модерност с школата на Станиславски и разбира се, таланта и вдъхновената игра на актьорите.
На премиерното представление положителния заряд от постановката почувстваха не само плевенската театрална общественост, но и присъстващите гости от Републикт Македония, водените от Деректора на Център за култура „Антон Панов” , господин Драган Аврамовски – Гуте.

Advertisements

април 25, 2012

Над гр. Пордим НЛО ?

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 8:12 pm

След тежките 28 градуса топлина, днес 25 април 2012 година и в Пордим връхлетя пролетна прашна буря и зявяля освежителен дъжд! Слънцето полегна на запад за сън, но преди това погали отминаващите на изток дъждовни капки и небето захлупи с красива дъга, окъпаната природа.
След няколкото снимки, на изток, над разлистените, окъпани кестени видях,…. плавно движещ се блестящ предмет. Не приличаше на самолет. Освен това, до сега никога не съм виждал „коридор“ в който да се движат самолети от юго-запад на северо-изток… Успях да направя само една снимка с любителската си, скромна камера PENTAX Optio Z10.
Опитах с моите малки технически възможности на лаптопа, да разгледам летящия обект с различни увеличения и си мисля, че това не бе самолет. А дали е така ТЕ ЩЕ НИ КАЖАТ!
Може би и Вие ще опитате да разгледате увеличен обекта с двоен клик. Прилича ли Ви на самолет?..

април 21, 2012

СИНДРОМА НА „СВРАКАТА”

Мнозина от надникващите в този блог, са останали с грешното впечатление, че съм добър човек. Дали е така – не знам! Но със сигурност се опитвам в мислите, постъпките и мечтите си да не бъда лош и стиснат. Ето, без да се поколебая, първо ще споделя новата си идея, как може да спечелите от синдрома на свраката!
Впрочем, какво представлява „синдрома на свраката”?… Синдрома на свраката – това е желанието и да клъвне и отнесе всичко, лъскаво в гнездото си. По наукообразно казано, синдрома на свраката е ирационален афинитет към блестящи предмети. Ако лъскавия обект е извън обсега на притежание на потърпевшия, това обикновено води до силна, макар и краткотрайна мания над него. Има го и при хората, нали?
И тъй като свраките от хилядолетия са известни с манията си да присвояват безконтролно оставени и достъпни им блестящи предмети, като златни, сребърни и други лъскави бижута, то хората първо нарекли свраката – крадлива, а второ свързали с нейното име заболявания, като Аспергер и други форми на аутизъм при хората.
Но за това друг път. Сега, как да спечелите от самите свраки? Установихме, че крадливите свраки често задигат оставени, макар и за миг, златни и сребърни пръстени, обеци, колиета, гривни, гердани и други дребни бижута. Хилядолетните наблюденията сочат, че свраките неотклонно ги „складират” в собствените си гнезда. Следователно, ако искаме да спечелим от свраките, е достатъчно да претърсим техните гнезда. Количествата бижута които са складирани там, приятно ще Ви изненадат!

април 18, 2012

живей!


ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ! – Евстати Бурнаски
на Матей Шопкин;
music:Kevin Kern – Pearls Of Joy

април 11, 2012

ПРОЛЕТНИ БАГРИ И НЕЖНОСТ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 11:03 am

април 6, 2012

И КАКВА СТАНА ТЯ?

   

       Великобритания потвърждава ангажимента на страната за ЯДРЕНАТА ЕНЕРГЯ, „като част от разнообразен енергиен микс” и ВЕЛИКОБРИТАНИЯ и АНГЛИЯ  сключват ядрено споразумение; ФИНЛАНДИЯ  развива БЕЗОПАСНА АТОМНА ЕНЕРГИЯ; ЧЕХИЯ обсъжда с ГЕРМАНИЯ строежа на  НОВИ ЯДРЕНИ РЕАКТОРИ, като  Чехия разширява АЕЦ”Темелин”; РУСИЯ и ТУРЦИЯ си сътрудничат  в използването на АТОМНА ЕНЕРГИЯ ЗА МИРНИ ЦЕЛИ и двете страни заедно ще работят в областта на ядрената и радиационна сигурност, сиреч и Турция ни удари енергетиката,  а нашето „далновидно” правителство,  взе  неадекватно  решение за отказ от АЕЦ „Белене”?

        С една дума,  България се отказа от АЕЦ „Белене” под натиска на  САЩ,а от шистовия газ, под натиска на Русия!  И каква стана тя?.

        Не ни остава нищо друго освен,  чрез няколко снимки да надникнем в Белене. Тук и въздуха мирише на безработица, отчаяние и загубени надежди..

април 5, 2012

НОЩА Е ПЪЛНА С НЕЖНОСТ… роди се музика

Filed under: музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:29 pm


ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ

       

    Какво е,           да  се насладиш на прекрасна  музика, в изящна, потънала в злато и разкош  концертна зала?

    Какво е,  да  изпиташ естетическа наслада от изящните извивки и движения в танц на  сцена и балната зала?

     Какво е,  да потънеш в изяществото на багрите, картините и скулптурите в световните изложбени зали и музей на изкуствата?

     Какво,  е да харесваш красотите и суетата край модните подиуми и червените килими на световния артистичен елит?

     Какво е,  да бъдеш великодушен, добър и благотворителен, когато си потънал в разкош и излишък?

     Лесно е.!?

     Но трудно и истинно, е да съпреживееш божествеността на естествената птича песен и тананикането на работещия роб; да се зарадват очите ти от тихите стъпки на дивия звяр и изящните движения на бягаща кошута,  на  размаха на летящия орел и пърхащите птичи крилца, на плавността в извивките на бягаща змия и спокойствието на прозрачния въздух в утринна  мъгла….

      Истинно  е,  да откриеш парада на разцъфтелите цветя, дървеса и треви, да усетиш музиката на небето и водата ;  шумоленето на  клоните и пукота на камъка под слънчевата светлина и знойния  мраз…

       Истинно е, да видиш красотата в движенията на каменоделското тяло, във фигурата на крехката  перачка  и   фолклорния танц..

      Истинно е, когато   срещнеш  в образите на  засмяното бебе и  уморения  поглед на  стария човек,   надеждата и безнадежността…

      Истинно е, когато  с  лекота  споделиш  в  зимния ден , крайчеца на завивката си,  трохата хляб  и глътката вода!…

Истинно е!…  И  трудно!…   Но… това е изкуството на живота!

април 3, 2012

КАРУЧКА ТОР – поетико прозаично

  

            Като в някаква мистична среща,  стана случилото се със мен:    Стопления  ден жужеше ,  и светът е обновен.   Щракат ножици из клони, режат  в сухите лозя;  порят сечивата в двора , гонят гнилите листа .  Семена в лехите разпилявам  и поливам  ги с вода. Пара от земята се издига,  пърхат птиците с крила. Любовта ли в тях говори? Май, ДОШЛА Е ПРОЛЕТТА!

     Пред вратата  се   примоли,  кльощав   циганин с тъга:  – Нека  – казва -договорим,   ще докарам  тор,  срещу храна…  

      Гледам аз Човека през стобора   и магарешката му кола:  –  Колко лева – викам –  искаш, че ми трябва за цветя?

      –  Седем лева  – пита – искам,  но каквото ми дадеш…Може да изкараш,  от мазето зимнина.  За тора ти гарантирам, че е точно за цветя… От далече ще докарам, ще разхвърлям и добре ще наторя!..

        И докараха събратята във  двора, каручката  магарешка с лайна. Разпиляха драгоценното гюбре:   из лехите,  с   ягодите  и  цветята, под лозите и  овощните  стебла…

        Дадох,  както се разбрахме,  бутилка вино и храна. А макар, че  времето  делеше,   пенсионния ми весел ден, сложих, без да се замислям и  дестак от мен.

    Нахранихме му значи и  децата, снабдихме  в двора,  флората  с храна. Красота си купих днеска,  цветна ми е пролетта!

Create a free website or blog at WordPress.com.