Mitkoivanov's Weblog

април 3, 2012

КАРУЧКА ТОР – поетико прозаично

  

            Като в някаква мистична среща,  стана случилото се със мен:    Стопления  ден жужеше ,  и светът е обновен.   Щракат ножици из клони, режат  в сухите лозя;  порят сечивата в двора , гонят гнилите листа .  Семена в лехите разпилявам  и поливам  ги с вода. Пара от земята се издига,  пърхат птиците с крила. Любовта ли в тях говори? Май, ДОШЛА Е ПРОЛЕТТА!

     Пред вратата  се   примоли,  кльощав   циганин с тъга:  – Нека  – казва -договорим,   ще докарам  тор,  срещу храна…  

      Гледам аз Човека през стобора   и магарешката му кола:  –  Колко лева – викам –  искаш, че ми трябва за цветя?

      –  Седем лева  – пита – искам,  но каквото ми дадеш…Може да изкараш,  от мазето зимнина.  За тора ти гарантирам, че е точно за цветя… От далече ще докарам, ще разхвърлям и добре ще наторя!..

        И докараха събратята във  двора, каручката  магарешка с лайна. Разпиляха драгоценното гюбре:   из лехите,  с   ягодите  и  цветята, под лозите и  овощните  стебла…

        Дадох,  както се разбрахме,  бутилка вино и храна. А макар, че  времето  делеше,   пенсионния ми весел ден, сложих, без да се замислям и  дестак от мен.

    Нахранихме му значи и  децата, снабдихме  в двора,  флората  с храна. Красота си купих днеска,  цветна ми е пролетта!

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: