Mitkoivanov's Weblog

май 30, 2012

ПАРЦАЛЕВСКИ СМЕХОТРУСОВЕ

   

Днес 30 май 2012 година, от 19.30 часа в гр. Пордим имаше смехотворни  трусове с епицентър,  салона на НЧ”Иван Радоев”. Тук,  Театралния колектив на НЧ”Георги Парцалев”от гр.Левски,  гостува с  най-новата си постановка. Пордимската  взискателна публика се смя от сърце, най-напред на смешните 2 лв. за вход,а  през следващия час и половина на изградените успешни образи на  СЕЛЯНИ В ЕВРОПА – ПОРНО БЕЗ ГРАНИЦИ !  Актуалната съвременна  комедията, представена от театралния колектив,  със   сценарист  и режисьор  Огнян Панайотов, не само  провокира често публиката, спонтанно и невъздържано да прекъсва с ръкопляскания и смях играта на актьорите Стефан Личев, Мария Вилхемова, Георги  Романов, Генко Тончев,Милена Митева, Румяна Бонева, Величка Панайотова, Магдалена Любенова, Иван Панайотов, Косьо Косев, Василка Ненкова, Йордан Първанов, Найде Селейдинова, Даринка Иванова, но накрая със ставане на крака и дълги аплодисменти им благодари за вещата игра, с която защитиха името на патрона на НЧ”Георги Парцалев”.

май 28, 2012

ПАУЛОВНИЯ –това чудо на природата ?

     

          Аз нали съм си по идеите за осъществяване на проекти по  бързо забогатяване, още миналата пролет се запалих по идеята за отглеждане на ДЪРВОТО ЧУДО! Разрових се из НЕТА, събрах информация и снимков материал, проучих и няколко проекта за изграждане на плантации  с  Пауловниеви растения в Китай, Австралия, Африка, Бразилия, Панама и Коста Рика. Видях  и направени плантации, даже  у нас  в България. Оказа се, че няма никакъв проблем, поне десетина фирми да ме снабдят със семена, разсад или направо с  фиданки за цяла плантация от 100 дка., в Централна Северна България. Изчислих ги, че ми трябват около  11 000 фиданки. При цена, около 3.50 лв., няма и 40 000 лв. Да, ама след 5 до 8 години ще имам от 11 000 дървета по  1 кубичен метър високо качествена мебелна дървесина на цена, над 200 долара, че и допълнителни приходи от  раздробена дървесина за горене и зелена биомаса. За кислорода и другите ползи да не говорим.  С една дума  ГОЛЯМА ДАЛАВЕРА!

        Само че,далаверите  са за далавераджиите, а в чудеса не вярваме!  И нали съм си българин, а ние българите сме си и Тома Неверни, взех че се разрових още по на дълбоко.  Какво установих?

  1. Оказа се, че да играя за европейски пари е почти невъзможно. Трябва да съм на финансово и политическо  ниво,  поне колкото  приятелката на ББ, г-жа  Цветелина Бориславова.
  2. Поради агресивността на дървесния вид Пауловния (много прилича на Айлантуса – така наречения Див Американски орех), засадиш ли го веднъж  няма отърване. Самовъзстановява се и агресивно заема площи,  заглушавайки другата растителност.
  3. В  редица Североамерикански щати и в Канада, внасянето  и развъждането на растителния вид Пауловния е забранен.
  4. Опитите за сега, да се  аклиматизира  Пауловнията в  нашата зима,  са уж за минус 18-20 градуса. (В северна България тази зима задържа дълги периоди с минус 20-22 градуса. Пауловнията, наред с лозите и други аклиматизирани овошки измръзна.
  5. Летните засушавания през юли и август, също се отразяват негативно. Особено през първата година е необходимо изкуствено напояване,  на всяко дръвче по 40-80 литра.
  6. Твърдението за липса на неприятели по  Пауловнията е силно преувеличено. Самия факт, че листата не са отровни и са годни за храна на  животни, насекоми  и други вредители, водят до  допълнителни капиталовложения за огради,  хербициди и  инсектициди.
  7. Използваните  инсектициди  и хербициди  тровят  пчелите и от там се вреди на опрашването на другите растения, особено плодните.
  8. Пъновете на отрязаните дървета са много трудно унищожими. Използват се химически препарати, минерални масла и деривати,  изгаряне както са в земята, но най-сигурно си остава  механичното и физическо отстраняване. Дървото има силно развита коренова система.
  9. В нашия край  –   Централна  Северна  България, не маловажен проблем е и опазването на дърветата от бракониери, най-вече роми.
  10. Необходима е специализирана техника за окастряне, пръскане, рязане, разкрояване и обработка на дървените трупи.

        Отчитайки посочените минуси за отглеждането на  Пауловниева гора, аз се отказах. Реших първо да проверя до колко са издържливи дърветата при  условията у нас.

На снимката  Ви показах едно самостоятелно растение, което посадих от разсад през миналата пролет. През зимата върхът му  бе измръзнал на цели 30  см. Дръвчето през миналата пролет, лято и зима, порасна  около 50 см.  И то постоянни грижи за него. Беше му подсигурена достатъчно влага чрез капково напояване.  За времето от 24 март, до 24 май, на растението избиха нови филизи отстрани и след като оставих само един филиз, дръвчето порасна за тези два месеца  на 105 см.

         Споделям всичко това, за да е от полза на желаещите да отглеждат и печелят от отглеждането на ПАУЛОВНИЯТА – Китайското  ДЪРВО ЧУДО!

         За онези които разполагат с  достатъчно финанси, площ и желание да имат в дворовете си ПАУЛОВНИЯ  с декоративни цели, ще кажа:  дървото е изключително красиво. Може да се отглежда и като храст стига да не махаме страничните филизи. Не е без значение, че  цветовете на  Пауловнията са красиви и ароматни.   Дървесината му е по трудно запалима, но е високо калорична.

       И така!   Опитайте да си отгледате в  градината Пауловния!  Опитайте, но не забравяйте, че природата след хилядолетия естествена селекция,  е отредила сред какви растителни видове,   е най-добре да живеем, да се храним и да  и  се наслаждаваме!

май 22, 2012

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В БДЖ

Съкращения в БДЖ

   

              Когато  рано тази сутрин дрънченето на празните чаши  в салонния бюфет,  подземния тътен и люлеенето на  стария бащин дом, ме събуди,     веднага се досетих, че има земетресение.   Не се изплаших.   Преживял  съм и  други  по-големи земетресения,  като  онова от Вранча  и другото от   Стражица.  Някои от стените на  къщата и до сега стоят с пукнатини,  а в съзнанието ми, пак   изплува  гледката с   вълнообразното движение на  релсите от коловозното развитие на гара Пловдив, където  живеех в малките блокчета до сами 6-ти челен и лично видях, как  релсите се надигаха  като морски вълни.

               И този път, двадесетината секунди се изнизаха като въздишка.  Къде от страх да не се повтори, къде от любопитство,  излязох  пред  къщи.   Пордимското небе  блестеше като огромен  звезден воал,  метнат от   виртуозен илюзионист. Само за броени минути,   3-4 метеорита се стрелнаха  от  различни  посоки и скорост  и оставяйки за кратко  следи, изгоряха. Беше  3 часа на 22 май 2012 г. Кучетата  масово се разлаяха. Тук там се  включи и   тревожно крякане на кокошки,  плах  птичи глас по дърветата… После всичко  утихна. Уличните лампи си светеха,  прозорците на околните къщи  жумяха заспали в тишина.  От  към маслобойната, както обикновено си се носеше непрекъснатата , еднообразна   песен на машините…   Първо тихо, после засилващо се до силно и отново затихващо  нагоре  по релсите на Згалевския баир  премина  влак. Животът си потече в нормалното русло.

               –       Щом  влаковете си пътуват, значи няма нищо страшно ! – казах си аз, бившия железничар, дето  като на  баща му и дядо му , живота е  минал  край железницата. Аз, стария железничар, който  от опит знае, че  „В кондиция ли е железницата,  значи и държавата е добре. И обратното!” А то, сега какво земетресение някакво? Нищо работа. Виж това дето става с железопътния транспорт в България е друго нещо. Истинско земетресение   ги друса железничарите вече над 20 години.  Изподруса ги. Къде бяха 82 хиляди  – къде са 25. Съкратиха  ги. Не останаха вече…А къде  бяха пътнически влакове с 15 вагона, къде са с един? …  Ама още  съкращения  щяло да има…. Ей право да  Ви кажа, в това раздрусано време, не ми мирише на  реорганизация,  оптимизация  и модернизация, а  най ми  мирише на приватизация и по скоро на  чиста ликвидация!  Защото като съкратите вагона или локомотива  и вече няма  да има влак! … 
                                               
      Вижте и    Най – Бързия влак в света!

май 19, 2012

МЕРДЖАНОВ Е ПРАВ, ЧЕЛЕНТАНО ОЩЕ ПОВЕЧЕ

            

http://novinite.bg/articles/12002Атанас Мерджанов за 48 конгрес на БСП

 Песен на Челентано, с която ми се иска да извикам: Сега е момента! Българските социалисти са част от разумното Човечество!
КЪДЕ ВОДЯТ СТЪПКИТЕ, КОИТО ПРАВИМ? КЪДЕ ВОДЯТ СТЪПКИТЕ, КОИТО СЛЕДВАМЕ?

май 18, 2012

СЛАДКО ОТ ЯГОДИ – рецепта

                                                     

   И вчера и днес, пустия му пролетен дъжд и хлад,  се  бяха сговорили с политическите новини от радиоточката –  мъчиха  се да ми развалят  пролетното настроение и да вгорчат живота ми. Само че, както знаете, аз съм „от стара коза яре“ и  знам как да си посдладя живота сам;  щото  „каквото си направи човек сам, никой не може да му го направи“. А освен това, като виждах, че зрелите ягоди ще се изпоразвалят, издебнах  половин часовото прекъсване на божия плач и обрах зрелите ягоди –  цели 2 кг. и  половина… Реших да си сваря сладко от ягоди…

          Най-напред  ги измих  под течаща вода,  освобождавайки сочните червени плодчета,  от зелените листенца и опашчици. После претеглих  2 порции по 1 кг. ягоди , насипах ги в две отделни ,средни тенжери от алпака и ги поръсих с по 1 кг. захар на пясък. Сложих капаците на тенжерите и ги оставих да пренощуват в хладилника.

        Днес като се наобядвах, долях във всяка тенжера по по-малко от 1/2 чаена чаша вода и  започнах  да ги ваpя на котлона. Без много бъркане, на по-слаб огън и с една лъжица обирах  и изхвъргах насъбраната отгоре пяна. Щом започнеше да ври много силно съдържанието в едната тенжера я сменях с втората. Същата процедура  и с нейното съдържание и отново смяна на тенжерите. Така за около час,  направих  5-6 смени до сваряване на сладкото. Критерий ми беше , като поставя в една суха чиния   половонин кафена лъжичка от сиропа на сладкото, то той да не се  разлива. Пробвах също и с по една капка  от сиропа да се задържа и да не пада от обърнатия нокът на палеца ми.

         След като прецених, че сладкото е сварено достатъчно, изсипах във всяка една от варките по едно пакетче лимонтозу (лимонена киселина), купена от всеки магазин за хранителни стоки и варих с внимателно разбъркване още по 5 минути. Сладкото беше готово за разсипване.  Разсипва се в малки  сухи, бурканчета от детски храни или от конфитюри.  Ако желаете да обогатите  аромата на сладкото може да сложите във всяко бурканче по 1-2 листенца мента или джоджан. Завъртате сухите капачки още докато сладкото е горещо и ги оставяте да изстиват обърнати ( изправени върху капачките). Това е!   Ето продуктите за една порция.

Продукти:

1 кг. зрели ягоди (ако са големи се нарязват на две или на четири)

1 кг. захар на пясък

1 пакетче ( чаена лъжичка) лумонтузу (лимонена киселина)

1/2 чаена чаша вода

По 1-2 листенца мента или джоджан (по желание)

Да  Ви е сладко.  Ето вижте:

        

май 16, 2012

ОТМЪЩЕНИЕТО НА МРАВКИТЕ

    

Не съм суеверен.  Не вярвам  на измишльотини , като :   петък  13 число – фатален ден. Освен това 13 май , което си е само преди  ден,  не беше петък, а чиста и  свята  събота.  Време за почивка. …    Не че през другите дни много  се бях разработил. Но  съботата си е дадена за почивка.  Тази  теза,   явно  бе защитена  и  от хладното пролетно време,   защото  вече трети, четвърти ден не спира да превалява  и да натиска живака на термометрите   под  16 градуса.  Така ги свали от  27-8 на  15-16 ,че и  мравките  в  лятната  кухня  ,  взеха това събитие за връщане  на зимата и почнаха да се запасяват , като железничари пред приватизация и като митничари пред избори. 

        Най-напред , подведени от  инициативата „Да изчистим страната за един ден!”,мравките  се  събраха, ако не от целия град, то поне от квартала и  организирано в индийски нишки  почистиха  забравените от мен хранителни отпадъци от  масата в кухнята.  Изнесоха ги без да допуснат , че може нарочно да съм оставил  тази смет,  знаейки българската народна приказка  „Сливи за смет”.

      После,   въодушевени от  аромата и прекрасния сладък  вкус,  на  половин  бурканче  сладко от розови листенца, пропълзяха нагоре по  металната  етажерка,  същи   гербери  без диплома,    по стълбицата на властта и направо  се  надрусаха. Дрогираха се от сладост.

        От там нататък спиране  нямаше. Подушиха  двете кутии  шоколадови  бонбони , солетите и бисквитите  за чай и кафе,   върху високия хладилник  и само  за един  мандатен след обед,   с превъзходен ред и организация, учейки се от финансовия ни  министър,  прибраха  и последните запаси на баба Мара,скътани  за посрещане на гости.  

       И какво? Вие си мислите, че спряха до тук?  Амиии!  Че кой и е учителя? Разкриха нови запаси  за  данък  „мравки”.     Намериха начин и  съвместно  със  силовите си структури, охраната и разузнаването  –  откриха , че  в полу празния  хладилник ,  треперят   бурканче  мед и два килограма захар. Меда  подарък  от  пчелите на роднини,  докоснали   европейски фонд,  а двата килограма  захар, баба  Мара беше купила  още при последното увеличение на пенсията от  времето  на тристранната коалиция.  Пазеше  захарта  тя,  за  личния  си земеделски  фонд  ягоди  в двора , за да направи на внучето компот  в  нейната сива икономика… Такъв и беше плана.  Но намеренията на хората  винаги са  били  едно,  плановете на мравките друго,  а действията  на министрите от  дясно правителство съвсем други … Нали помните приказката в която по време на криза, намерили жито за семе от мравуняците?  Е и моите мравки изглежда я помнеха.    Защото,  като отворих  онзи ден хладилника  и ми причерня пред очите.  И от мравки. Много бяха.

          -Ей сега  – викам си – ще  ви дам  за душиците  мравчени.    – Говоря им  аз и въртя  на ляво  колелцето  на термостата.  –  „ Ще им организирам   сибирски  мраз!” – мисля си   и пресмятам на ум  колко замразени   бутчета  мога да изкарам на евро пазара …

        Влезнах в конфликт на интереси с мравките . Обявих и война.  Реших да  ги предам на бялата смърт…

          Минаха няколко часа.  Времето уж хладно , ама гледам  отвън  постната супа, от доматите  ли от що ли, че и оризената яхния,  почнали да шупват. Развалят се, значи.  Искат си хладилника.

            Отварям вратата  на хладилника и що да видя.  Мравките станали още повече,  захарните песъчинки по-малко, а от пчелния мед няма и зрънце.  Изплаших се.  И хладилника и той, дето е  белоруска здрава, поевропейчена марка и той се беше изплашил.  Направо  като  живо същество пред смъртта си се  беше изплашил, че чак се беше подмокрил.   Чак сега усетих , че съм много бос   в хладилното дело  и  войните с мравките.   

           Краката ми изцопаха   по   подгизналите черги пред хладилника, а аз започнах да разсъждавам: „ То тук уж сме град, но сме си град от селски тип. Хладилен сервиз отдавна няма. До града  са 20 километра, кажи го 40 отиване и връщане.  Ама то  трябва да го закарам, да се върна и после като го ремонтират, пак да отида и да го върна.  Всичко  над 80 километра. Де е  Киро на кирия. … Ще стане една  – отиде  пенсията.”

          Мислих , мислих и накрая  ми просветна:   положението не може да е  толкова безнадеждно . В 21 век живеем.  Във века на информацията и  АИ ТИ технологиите.  Отворих лаптопа и се разтърсих из  интернета за сервиз  на моята марка  хладилник. … Голямо  ровене падна. Намерих сервизи не само в столицата и половината областни градове  у нас, ами  и в половината бивш Съветски съюз.   Навсякъде  готови да ме обслужат. Срещу заявка и заплащане, разбира се.   Гледам прайс  листите … Хладилника струва  в левове примерно  600 , а компресора 290 лв., термостата  и той  има няма 45 лв..  Ама няма как. Лято идва , нищо, че сега е хладно. Трябва да се прави. …

        Е  проучвах, проучвах и днес  на обед се хвърлих  на едно име и един телефон от обявите в интернета.  Хладилния техник взе, че ми вдигна.

–           Какъв е хладилника  – пита.

–          Такава марка, такъв модел – казвам аз.

–          Какво му е ? – пита пак човека.

–          Ами сега не  работи. Работеше си много хубаво. Но онзи ден му завъртях термостата да замразява повече и той взе, че спря.

–          Ама  компресора работи ли? Чува ли се?

–          Не,  въобще не потрепва. Само трите  лампички,  бялата, зелената и червената светят, но хладилника и  фризера   не  охлаждат .

–          Добре ей сега до час идвам да го видя. Къде да ви намеря ?

       Обяснявам аз  как да дойде човека  от  Плевен до  Пордим, обяснявам  как да дойде  в къщи и зачаквам  обнадежден и тръпнещ при мисълта за цената… Не минава и час   и пред портата спира  сервизна „баничарка”. ..  Идва младежът, разпитва ме пак, като  истински доктор,  прислушва болния хладилник  и хем ме майтапи за войната с мравките.

–            Добре си го наредил – казва той! –  Ще струва  42 лева за частите и ремонта и 8 лева за бензина. –  И ме гледа въпросително.  –  Да  го правя ли ? – с една дума.

–          Давай,   прави го !– отговарям аз успокоен и предлагам кафе.

Честно да ви кажа, за около половин час, вещо и акуратно,  младежа  смени термостата, хладилника  зажужа отново,  като работна пчеличка, както беше работил над 10 години. Убедих се, че в тази държава още има хора дето си вършат работата.  Контролните ни лампички  с хладилника  засветиха  успокоени.  Останах доволен. Дадох  и бакшиш. Заслужи си го  техника. Разделихме се като приятели…

            Сега съм решил и с мравките да стана приятел… Аз, биячът на мравките,   Още  си мисля,  дали те    ми повредиха хладилника?    То си  беше „отмъщението на мравките”..

Я  сега  вижте  и трите части на филмчето „Биячът  на мравки”

 http://vbox7.com/play:8576e345  – 1 част

http://vbox7.com/play:2293b620 – 2 част

http://vbox7.com/play:cbca37ab  –  3 част

май 14, 2012

ЗА ТАЛАНТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО

         Съгласете се, че има   много хора отдадени на  огромното си  желание  да  бъдат  творци. Познавам  личности, които  водени от желанието си да станат  актьори, кандидатстваха  по 7-8 пъти  във ВИТИЗ. Някои от  тях  го  завърших а.   Изучиха  историята, теорията, практиките  в  театралната професия,  добиха  опит  и  майсторлък  и станаха актьори .  Малцина от тях,  станаха  даже и творци.  Но болшинството,  останаха само занаятчии. Липсва  и  живецът.

        По същия начин  има  и  завършили  консерватория  или  художествена  академия, литература или духовна  семинария; отличници  изучили и усвоили инструментариума и тънкостите  на избраните от тях професии. Професии,  с които  живеят, вдъхновяват се  и се  чувстват щастливи  или  разочаровани.  Мнозина от тях  са артисти, певци,инструменталисти, журналисти, писатели, поети, композитори и спортисти, които с право се  гордеят с постиженията си… И въпреки това, въпреки всеотдайността  им, въпреки  жертвеността  им  и  безпределната  любовта с която творят,  те  все не могат  да създадат изключителното,  неповторимото, великото си  произведение  в  изкуството. Все не и достига, онова  малко  нещо , което е невидимо,  което   хваща  „за гърлото”, спира дъха, което разтуптява сърцето, превръща емоцията в сълзи и те кара да се замислиш …Нещо , което е  подправката  на   най-вкусната  храна  за духовния  мир на човека  от днешното и утрешните поколения  в изкуството..

       Липсва и таланта.  Онази    магическа   искра, дадена   от природата,  с  която малцина  творци, са надарени  свише  и успяват  да  развият  и обогатят;  всеотдайно,  с трудолюбие, с постоянство,       целенасочено   и  с   много  любов,    за да  горят   в огъня на изкуството.  Да горят,  пръскайки  светлина и духовна топлина  към  човешките  души.

      Не е нужно да се съгласявате.   Сравнете  двете снимки  и   се  запитайте,  коя  от свещите Ви носи светлината, топлината и божествения  огън!?

      

май 12, 2012

БЪЛГАРЩИНА – фоторепортаж от един празник

  Кликнете на която снимка изберете и ще я разгледате увеличена !

май 11, 2012

МАЙСКА ПРЕЛЕСТ – снимки на цветя

Вярвам, бихте се съгласили, че и безредието, пренебрежителното  разхвъргане в цветната градина (пък и в живота), често носи по-голяма топлина,  красота и наслада, със своята непретенциозност.  Нали сте виждали онези цветни градинки   в селските дворове, дето почти всяка българка  създава   край пътеката  от пътя, до вратата  на къщния си праг.   Така е и у нас. Април си отиде с прецъфтяването на лалета, зюмбюлите, синчеца, теменужките и игликите,   и дойде месец май,  с красотите на боожурите и розите….   

НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ – вечерна фотосесия на котарак

 Тази вечер, докато вечеряхме  на хлад, най-спокойно котака на съседите дойде и се настани на третото стъпало за старата ни къща. Въобще не ни досаждаше.  Даже си задряма.

По едно време се загледа  изпитателно! 

     После  вдигна глава пренебрежително…

А когато забеляза, че го снимам, свъси вежди и погледна сърдито…

   Изглежда, че не беше толкова ядосан,  защото стана и седна   в кокетна котешка стойка….

      Щом  го „щракнах“, обърна глава и се замисли….

     Накрая уморен от позирането заспа…

       Напразно, нашата кокетна, шарена, грациозна, Белошийка го стрелкаше с огнения си поглед!?…

Older Posts »

Блог в WordPress.com.