Mitkoivanov's Weblog

май 2, 2012

ЦЕЛУВКА НА ПЧЕЛА

Оказа се, че и приятните майски дни имат край.Свечери. През целия ден садих, копах и плевих зеленчуците. Накрая съжалих и прецъфтелите вече цветя, та взех, че полях и тях. Вярно: цветовете на игликата, зюмбюлите, синчеца и лалетата са прецъфтели, но с божата промисъл ги сравних, със старата ми 89 годишна майка и осъзнах, че и те като нея, вече не радват със свежестта и красотата си, но имат нужда от живителна грижа.
След близо 30 градусовата горещина през деня, въздуха се освежи. Захладя. Само гръмогласната радиоточка, дезинформиращо продължи да се горещи и надвиква с вечерния лай на псетата. Птиците запяха приспивната си песен и се сгушиха по двойки в разлистените клони на нацъфтелите акации, кестени и плодни дървета, за сън. Врътнах копчето на високоговорителя и в родния, пролетен дом се разстла благодатна тишина. Настъпи време за равносметка.
Бях доволен! Само над дясната ми вежда, неприятна, сърбяща болка ме върна в действителността…
Вчера по обед, провокирана от миризмата на изпотен от работа приятел и опитващата се с резките движения, негова жена, да го защити; някаква, обикновена, трудолюбива и незлоблива пчеличка ни удостои с вниманието си. Жужеше пчелата край нас и кръжеше войнствено, над главите на приятелите ми. Когато се сви в буйната коса на жената, а аз, като всеки нормален кавалер, опитах да се намеся, това малко, творение на природата, взе че се възхити от постъпката ми и навярно вече влюбено в мен … се спусна та ме целуна по веждата. ..Не със страст или яд, а просто така, като милувка, мимоходом. Целувката и ме парна под веждата, жилото и остана, а тя умря…
Слава богу не съм алергичен. Болката се търпи. Макар и с подуто око, ще я преживея. Но тази целувка и сърбежът от нея ме накараха да се замисля: мога ли като пчелата, с пълното съзнание, че ще умра, да защитя труда си и позицията си в живота!?

Advertisements

4 Коментари »

  1. Какъв въпрос! Мисля, че постоянно го правим. С всичко, с цялото си същество, всеки ден. И доказваме най-вече на себе си, че можем.
    А иначе – направил си го поетично – много ми хареса! Също и това, че завършва с въпрос, а започва с отговора. 🙂

    Коментар от Диана — май 3, 2012 @ 5:04 am

    • Когато го писах си мислех, че ние българите не го правим достатъчно! Някой го, други се, но много – не!…А това за въпроса и отговора, още веднъж показва, че съм опак човек!

      Коментар от гравитон — май 3, 2012 @ 12:21 pm

  2. Това е страхотно! Дори и от далечните германски полета, напоявани всеки Божи ден от дъжда на континенталният климат, аз се пренесох за момент на село. Саможертва на малката пчеличка в името на природата. Ние не го можем…. Съжалявам… Ние бихме избягали, щото така сме устроени. Животът ни взима жилото с всеки изминал ден, удар след удар… Както взима моето

    Коментар от Иван — май 4, 2012 @ 11:00 am

    • Прав си! „Животът ни взима жилото…“ Но дакато още не го е взел окончателно, нека го „ожилим“ и ние … Нека заситим сетивата си: взора си – със светлината и красотите на разнообразните форми и багри; слуха си – с приятния шепот и ромон в природата, с птичите песни и одите на радостта; обонянието си – с уханията на разцъфтелите треви, дървеса и цветя, с носещите се край нас аромати на вкусна храна и питиета; усещането – от докосването на топлите слънчеви лъчи, от свежестта на капките вода или парещия мраз на зимния студ; да заситим духа си – с допира до природата и друго човешко същество… мисля, че тогава ще бъдем щастливи!

      Коментар от гравитон — май 4, 2012 @ 11:51 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: