ЦЕЛУВКА НА ПЧЕЛА

Оказа се, че и приятните майски дни имат край.Свечери. През целия ден садих, копах и плевих зеленчуците. Накрая съжалих и прецъфтелите вече цветя, та взех, че полях и тях. Вярно: цветовете на игликата, зюмбюлите, синчеца и лалетата са прецъфтели, но с божата промисъл ги сравних, със старата ми 89 годишна майка и осъзнах, че и те като нея, вече не радват със свежестта и красотата си, но имат нужда от живителна грижа.
След близо 30 градусовата горещина през деня, въздуха се освежи. Захладя. Само гръмогласната радиоточка, дезинформиращо продължи да се горещи и надвиква с вечерния лай на псетата. Птиците запяха приспивната си песен и се сгушиха по двойки в разлистените клони на нацъфтелите акации, кестени и плодни дървета, за сън. Врътнах копчето на високоговорителя и в родния, пролетен дом се разстла благодатна тишина. Настъпи време за равносметка.
Бях доволен! Само над дясната ми вежда, неприятна, сърбяща болка ме върна в действителността…
Вчера по обед, провокирана от миризмата на изпотен от работа приятел и опитващата се с резките движения, негова жена, да го защити; някаква, обикновена, трудолюбива и незлоблива пчеличка ни удостои с вниманието си. Жужеше пчелата край нас и кръжеше войнствено, над главите на приятелите ми. Когато се сви в буйната коса на жената, а аз, като всеки нормален кавалер, опитах да се намеся, това малко, творение на природата, взе че се възхити от постъпката ми и навярно вече влюбено в мен … се спусна та ме целуна по веждата. ..Не със страст или яд, а просто така, като милувка, мимоходом. Целувката и ме парна под веждата, жилото и остана, а тя умря…
Слава богу не съм алергичен. Болката се търпи. Макар и с подуто око, ще я преживея. Но тази целувка и сърбежът от нея ме накараха да се замисля: мога ли като пчелата, с пълното съзнание, че ще умра, да защитя труда си и позицията си в живота!?