Mitkoivanov's Weblog

май 16, 2012

ОТМЪЩЕНИЕТО НА МРАВКИТЕ

    

Не съм суеверен.  Не вярвам  на измишльотини , като :   петък  13 число – фатален ден. Освен това 13 май , което си е само преди  ден,  не беше петък, а чиста и  свята  събота.  Време за почивка. …    Не че през другите дни много  се бях разработил. Но  съботата си е дадена за почивка.  Тази  теза,   явно  бе защитена  и  от хладното пролетно време,   защото  вече трети, четвърти ден не спира да превалява  и да натиска живака на термометрите   под  16 градуса.  Така ги свали от  27-8 на  15-16 ,че и  мравките  в  лятната  кухня  ,  взеха това събитие за връщане  на зимата и почнаха да се запасяват , като железничари пред приватизация и като митничари пред избори. 

        Най-напред , подведени от  инициативата „Да изчистим страната за един ден!”,мравките  се  събраха, ако не от целия град, то поне от квартала и  организирано в индийски нишки  почистиха  забравените от мен хранителни отпадъци от  масата в кухнята.  Изнесоха ги без да допуснат , че може нарочно да съм оставил  тази смет,  знаейки българската народна приказка  „Сливи за смет”.

      После,   въодушевени от  аромата и прекрасния сладък  вкус,  на  половин  бурканче  сладко от розови листенца, пропълзяха нагоре по  металната  етажерка,  същи   гербери  без диплома,    по стълбицата на властта и направо  се  надрусаха. Дрогираха се от сладост.

        От там нататък спиране  нямаше. Подушиха  двете кутии  шоколадови  бонбони , солетите и бисквитите  за чай и кафе,   върху високия хладилник  и само  за един  мандатен след обед,   с превъзходен ред и организация, учейки се от финансовия ни  министър,  прибраха  и последните запаси на баба Мара,скътани  за посрещане на гости.  

       И какво? Вие си мислите, че спряха до тук?  Амиии!  Че кой и е учителя? Разкриха нови запаси  за  данък  „мравки”.     Намериха начин и  съвместно  със  силовите си структури, охраната и разузнаването  –  откриха , че  в полу празния  хладилник ,  треперят   бурканче  мед и два килограма захар. Меда  подарък  от  пчелите на роднини,  докоснали   европейски фонд,  а двата килограма  захар, баба  Мара беше купила  още при последното увеличение на пенсията от  времето  на тристранната коалиция.  Пазеше  захарта  тя,  за  личния  си земеделски  фонд  ягоди  в двора , за да направи на внучето компот  в  нейната сива икономика… Такъв и беше плана.  Но намеренията на хората  винаги са  били  едно,  плановете на мравките друго,  а действията  на министрите от  дясно правителство съвсем други … Нали помните приказката в която по време на криза, намерили жито за семе от мравуняците?  Е и моите мравки изглежда я помнеха.    Защото,  като отворих  онзи ден хладилника  и ми причерня пред очите.  И от мравки. Много бяха.

          -Ей сега  – викам си – ще  ви дам  за душиците  мравчени.    – Говоря им  аз и въртя  на ляво  колелцето  на термостата.  –  „ Ще им организирам   сибирски  мраз!” – мисля си   и пресмятам на ум  колко замразени   бутчета  мога да изкарам на евро пазара …

        Влезнах в конфликт на интереси с мравките . Обявих и война.  Реших да  ги предам на бялата смърт…

          Минаха няколко часа.  Времето уж хладно , ама гледам  отвън  постната супа, от доматите  ли от що ли, че и оризената яхния,  почнали да шупват. Развалят се, значи.  Искат си хладилника.

            Отварям вратата  на хладилника и що да видя.  Мравките станали още повече,  захарните песъчинки по-малко, а от пчелния мед няма и зрънце.  Изплаших се.  И хладилника и той, дето е  белоруска здрава, поевропейчена марка и той се беше изплашил.  Направо  като  живо същество пред смъртта си се  беше изплашил, че чак се беше подмокрил.   Чак сега усетих , че съм много бос   в хладилното дело  и  войните с мравките.   

           Краката ми изцопаха   по   подгизналите черги пред хладилника, а аз започнах да разсъждавам: „ То тук уж сме град, но сме си град от селски тип. Хладилен сервиз отдавна няма. До града  са 20 километра, кажи го 40 отиване и връщане.  Ама то  трябва да го закарам, да се върна и после като го ремонтират, пак да отида и да го върна.  Всичко  над 80 километра. Де е  Киро на кирия. … Ще стане една  – отиде  пенсията.”

          Мислих , мислих и накрая  ми просветна:   положението не може да е  толкова безнадеждно . В 21 век живеем.  Във века на информацията и  АИ ТИ технологиите.  Отворих лаптопа и се разтърсих из  интернета за сервиз  на моята марка  хладилник. … Голямо  ровене падна. Намерих сервизи не само в столицата и половината областни градове  у нас, ами  и в половината бивш Съветски съюз.   Навсякъде  готови да ме обслужат. Срещу заявка и заплащане, разбира се.   Гледам прайс  листите … Хладилника струва  в левове примерно  600 , а компресора 290 лв., термостата  и той  има няма 45 лв..  Ама няма как. Лято идва , нищо, че сега е хладно. Трябва да се прави. …

        Е  проучвах, проучвах и днес  на обед се хвърлих  на едно име и един телефон от обявите в интернета.  Хладилния техник взе, че ми вдигна.

–           Какъв е хладилника  – пита.

–          Такава марка, такъв модел – казвам аз.

–          Какво му е ? – пита пак човека.

–          Ами сега не  работи. Работеше си много хубаво. Но онзи ден му завъртях термостата да замразява повече и той взе, че спря.

–          Ама  компресора работи ли? Чува ли се?

–          Не,  въобще не потрепва. Само трите  лампички,  бялата, зелената и червената светят, но хладилника и  фризера   не  охлаждат .

–          Добре ей сега до час идвам да го видя. Къде да ви намеря ?

       Обяснявам аз  как да дойде човека  от  Плевен до  Пордим, обяснявам  как да дойде  в къщи и зачаквам  обнадежден и тръпнещ при мисълта за цената… Не минава и час   и пред портата спира  сервизна „баничарка”. ..  Идва младежът, разпитва ме пак, като  истински доктор,  прислушва болния хладилник  и хем ме майтапи за войната с мравките.

–            Добре си го наредил – казва той! –  Ще струва  42 лева за частите и ремонта и 8 лева за бензина. –  И ме гледа въпросително.  –  Да  го правя ли ? – с една дума.

–          Давай,   прави го !– отговарям аз успокоен и предлагам кафе.

Честно да ви кажа, за около половин час, вещо и акуратно,  младежа  смени термостата, хладилника  зажужа отново,  като работна пчеличка, както беше работил над 10 години. Убедих се, че в тази държава още има хора дето си вършат работата.  Контролните ни лампички  с хладилника  засветиха  успокоени.  Останах доволен. Дадох  и бакшиш. Заслужи си го  техника. Разделихме се като приятели…

            Сега съм решил и с мравките да стана приятел… Аз, биячът на мравките,   Още  си мисля,  дали те    ми повредиха хладилника?    То си  беше „отмъщението на мравките”..

Я  сега  вижте  и трите части на филмчето „Биячът  на мравки”

 http://vbox7.com/play:8576e345  – 1 част

http://vbox7.com/play:2293b620 – 2 част

http://vbox7.com/play:cbca37ab  –  3 част

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: