Mitkoivanov's Weblog

юни 4, 2012

ЕВРО КОШМАР

                                                                                                          Беззвездна вечер.    Дори  луната се е скрила   пред  ослепителния  блясък на  неоновите реклами и лъскави   стъклено метални   сгради.  Градът спи. Неприятна тишина. Толкова е тихо, че и бръмченето на автомобила не се чува…

       Аз  сина и жената се прибираме  към  своя дом.  Още в началото на жилищния  комплекс ни посреща  спусната бариера.   Има  забрана за навлизане на автомобили. Съгласно  новоприет закон, трябва да оставим  колата на паркинг и да се приберем пеша. Места  за паркиране няма.  Навсякъде е някаква  забранена зона или  с такса в евро.  На  близкото кръстовище сина забелязва свободно  паркомясто.  Паркира.  Оставя автомобила и идва към нас.

       Влизаме  през въртящи  се блеснали  врати на луксозен хотел. Неспокойни сме от връзката автомобил  -„паяк”.  Когато се обръщаме към улицата , опасенията ни се оправдават, автомобила вече е вдигнат. Някакви хора идват и ни глобяват…Чудя се всеки ден как ще плащам за да се прибера в къщи  с автомобила? …

       Кой знае защо се качваме в асансьор.  И тук има служител, той  ни взема такса в евро, за да излезем от асансьора, отново на улицата. Още на първото кръстовище, нови служители ни спират и  искат  такса за преминаване на  отсрещния тротоар . Настъпателни са и агресивни… Изръсваме и последните си  евро, дори монетните… Няма  банкомати, предупреждават ни и че не работят с кредитни карти. Искат  кеш…    Вадя от дъното на портмонето си, скътаната  за „черни дни” десет  еврова  банкнота.  Давам  я. Оставам  напълно безпаричен…От всякъде ме преследват служители със  здрави  вратове….

        Побягвам. Искам да се прибера в „моя дом – моята крепост”… Казват ми, че  домът ми е  отнет за неплатени  данъци и такси…До пенсия  и заплата има много време… Изгубвам  всички. Сам съм..

      Преследвачите ме наближават… Над  мен,  птици летят. Някога можех и аз… Опитвам . Издигам се и плувам  във  въздуха… Давя  се… За въздуха се плаща…Не съм  си платил и летателния коридор…  Падам ,

         … В този момент, най-гръмогласния от комшийските  „първи  петли” ме  събужда…. Отварям очи и потъвам във волната птича песен  сред  дърветата… Завиждам  на птиците.    Не на враните и свраките за които съобщават , че  нападат  хора

        Сещам се пак за Синдрома на свраките и стигам до тъжната истина, че сме Обществото на свраките….

        Повече от всякога   ми се иска да съм свободна  птица, да размахам криле и да се издигна над  земята, далече от хората и техните закони…

 Спирам  оставения с уж релаксираща музика  компютър и се оставям в плен на приятния утринен  хлад… Часът е пет… Пускам помпата на герана и започвам да  поливам в градината. Земята е жадна.

   Предстои ми нов горещ и  кошмарен ден.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: