Спомен От Един Миг – Рикардо Кочианте

Една любов като нашата,                                                                   
няма да свърши никога!
Една любов като нашата,
не може да умре никога!
Когато се обича истински,
нищо вече не може да те уплаши:
нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Когато дойде и ти почука на вратата,
понякога те наранява.
Когато събаря вратата,
се разбива в твоето сърце.
Не си разбрал, не си знаел, че е спряла в теб.
Тази любов, която сега те кара да я чувстваш,
така силна и голяма, вътре в теб.
Когато се обича истински,
нищо не може да те уплаши.
Нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Споменът от един миг,
е по-дълъг от един живот и върви винаги в теб.
Ако го стискаш между пръстите си,
остава затворен в прегръдката,
дори и след като си тръгнеш.
Споменът от един миг, не свършва никога.
Споменът от един миг, когато е истински,
когато е голям, може да остане и вечен!
Когато избухне в съзнанието ти,
остава затворен в сърцето ти,
дори и когато си тръгнеш!
Една любов като нашата,
никога не може да свърши!
Споменът от един миг,
не свършва никога!