Mitkoivanov's Weblog

юни 10, 2012

„НА КОЛЕНЕ”

За това колко е цивилизован един народ,  съдим по отношението и грижите на този народ към историческите паметници в държавата му.

За морала на един народ, съдим по признателността на този народ към неговите Освободители.

За това, днес, когато виждам какво  отношение се демонстрира  към  Музей „Великий княз Н.Николаевич” гр. Пордим, ; мястото от  където са  ръководени военните действия  при решителните за хода на Освободителната Руско – Турска война 1877-78 година военни действия при обсадата  на  Плевен;   и  е подготвен Сан Стефански  мирен договор,  с който фактически се възстановява България, ме обхваща срам и възмущение.

В музейните помещения днес има само безлични фотоси. Те  разказват  за войната и  пребиваването на  Великий Княз Николай Николаевич в Пордим. Но ги няма десетките оригинални картини  и портрети, рисувани от полевите руски художници.  Няма ги безценните музейни експонати, които крехката ми детска душа е скътала, с преклонение и възхита  към руските, румънските и финландските войници,  дали живота си за да ни освободят  от  половин  вековното Османско  иго.

Само на 20 метра пред  къщата музей, там където е бил полевия лазарет  и днес , се издига скромния паметник  на Пирогов.   За съжаление,  пропитата с кръв  зелена площ, редовно се превръща в автомобилен паркинг.

В музейните зали,  днес липсват така ефектните „восъчни” фигури , на офицери и войници в цял ръст и в пълно бойно снаряжение от различните родове войски.

Няма ги личните вещи,  докосвани от  Княз Николай Николаевич, походното легло в  което е спал и най-важния музеен експонат, безценната светиня за българския народ –  писалката  с която е подписан  Сан Стефански  Мирен договор…

За съжаление  и повечето от оръдията и автоматичните  картечници вече не са тук, да не говорим за синджирите, щиковете и сабите  от толкова ефектната декоративна ограда…   „Приватизирани“ са  от „признателни българи” и са станали духовен  скраб.

Разрушен е „фонтанът на сълзите” –  символ на скръбта  и признателността  към  66 000 загинали и 140 000 ранени във войната.

Онова,  което оръжието и войската на  вековната  Османска империя, не   могла да направи за векове,  го  правят  днес  „ българи” – поставят на колене руското оръжие, донесло ни  Освобождението!

    Руши се  светиня! Руши се, не на последно място, от трусовете и вибрациите, предизвикани  от преминаващите непосредствено до сградата на музея, свръх тежко товарни камиони и селско стопанска техника. Движението  им час по-скоро трябва да се отбие. Иначе, ще отбием и останките от туризъм в Пордим!

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: