Mitkoivanov's Weblog

юли 29, 2012

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ

Filed under: музика — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 8:02 am

Съгласете се, че рядко се среща такова изпълнение,    такъв контакт с публиката и такова  въздействие от изпълнението  на твореца!

Почувствайте го и Вие с

ОБИЧАМ ТЕ  на ЛАРА ФАБИАНИ

!

Дай боже на всекиму такъв успех при изживяването, изказа,    контакта и въздействието в общуването !

юли 27, 2012

НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ СЪВЕТА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПАУЛОВНИЯ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:55 pm

        Бях написал https://mitkoivanov.wordpress.com/2012/05/28/%D0%BF%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

   но сега не ми се пише, ама никак не ми се пише! И все пак, ако отглеждате дръвчета  Паувлония, то насилете се и прочетете какво прочетох аз из нета, за евентуални неприятности, при отглеждането на това дърво чудо. Аз, като няма къде да се катеря по стълбата на живота,  си посадих миналата пролет от саксийка , това дръвче Паувлония!

И така:

При БОЛНИ ДЪРВЕТА  Paulovnia.

Прави се стволова инжекция на дървото с Арсенал АС или хербицид ГЛИКОФОЗАТ  на равни интервали, посочени в хербицид LABEL, без март и април.

     За посадъчен материал: нанесете GARLON 4  – 20%….   масло, дизелово гориво или керосин (2,5 литра масло на 3 – галон микс с PERETRANT

     На младите кори по   повторно израслите  дървета и тези за  посадъчен материал намазваме старателно  и обилно  кората.

 Срещу плевели, насекоми и гризачи: 

Окосете около дръвчето областта и разпръснете по нея!.

Против зайци, кози и елени се използва  общ продукт  DEER AWAY (в превод).

Срещу насекоми, скакалци и гъсеници   можем да пробиете дупка във вонящ  от баровете сапун и да ги окачите   на оградата.  Напръскайте дърветата със ЛЮТ СОС.

Възпиращ ефект  с  пръскане:   На 1 галон американски  = 3,785 литра вода слагаме   ½  чаша мляко  + 1 яйце разбито + 1 супена лъжица олио . Прах за пране се смесва с един галон кана за вода.   За 5 литра, всичко 5 пъти и повече. Това трябва да продължи 2 седмици.

Гъсениците обичат листата на Пауловнията!  Необходимо е да се пази внимателно терминал пъпката на върха на дървото.  Качват ли се мравки и калинки по стеблото, значи има гъсеници и бълхи.

     ЗА ГЪСЕНИЦИТЕ       пръскаме с  прах SEVIN (в превод) или  спрей които се използват за домати.

    Хербициди за треви.  RAUND-UP   не може да бъде използван. Силната коренова система на Пауловнията усвоява бързо, заедно с хранителните вещества и хербицидите много  бързо. RAUND-UP   ще убие разсада или зреенето на дърветата ще настъпи много бързо.

  GRAMOHONE  FISILADE   \ Fisilade ( в превод)\ e  доказано безопасно за  Пауловнията. Допуска се само един контакт с хербицида и за много кратко време.

КАК ДА УБИЯ ПЪНА  НА ПАУЛОВНИЯТА?

Ако    излеете    ( Epsom Salt  – английска сол – магнезиев сулфат)  на корените на пъна, солта ще  убие  корените.   Каменна сол или „сол сладолед” ще убие  останките от вашия пън.   Може да се наложи да намалите височината на вашия пън до земята,  после слагате солта върху пъна и се покрива с пръст.  Това ще премахне пъна. 

Можете да закупите от магазин.  Продукт съдържащ бактерии, които в крайна сметка ще предизвикат гниене на пъна или разпадане.

Рязане на пъна многократно и запалване на пъна, могат да убият пъна.  За да продължи да гори пъна, можем да добавим каучук, дърво  и други горива..

Ако пъна е малък режем   ( раздробяваме), докато стане на каша.   Оставете пъна само за няколко  дена  и след  това може да копаете пъна из  земята.

Изрежете пъна ниско и след това го захлупете с черна пластмасова кофа   или  плик за храна от магазина. Ще трябва отгоре да сложите нещо, заради вятъра.  Прекъсването на светлината към пъна ще го предпази от повторно изкарване на филизи и пъна ще умре.

По естествено е с пробиването на дупки в дънера и ги напълвате с  азотен тор. Ако държите пъна влажен с азотния тор, ще допринесете за развитие на гъбички,  от които естествено са разлага дървесния материал.  Изграждането на компост купчина върху  пъна, ще ускори разлагането на пъна.

Можете да напълните отворите  (дупките) с пръст и да превърнете пъна в саксия.

Унищожаването на пъна може да стане и като залеете  със Сода каустик ( натриев хидроксид).    1 част  – сода каустик с 2 части  вода. Залейте пъна до просмукване, 3-4 пъти.

 Това намерих за Вас любители на Paulovnia-тa,  това споделям. Пък кой знае може да е от полза за някой от  Вас!  Успех в  отглеждането на дървото чудо –  Paulovnia!

      Не се мръщете! Аз Ви предупредих, че не ми се пише. И все пак може и да  Ви е от полза!  Знае ли се?

юли 22, 2012

ОБИР – разказ

     

     Тревожно е! Трети ден радиоточките  изпълват селските дворове на градчето,  с информация за кървавия терористичен  акт в Бургас.  Горещото юлско слънце прежуря от сутринта .   Живачния стълб на термометрите  се опитва неуспешно да надскочи,  вдигнатия  адреналин  на хората от  поредните съобщения из сводките на МВР,  за извършени обири, убийства, изнасилвания  и  други престъпления.

      Пред  хранителния магазин,  група роми пият кафе от уличния автомат.  По земята се въргалят множество пластмасови чаши,  хартийки и опаковки  от вафли и банички. Три-четири кучета –  придружители на групата по чистота,  се въргалят мързеливо по плочите пред магазина и въртят безгрижно опашки в очакване на  поредната порция милосърдие.

       В магазина е хладно и уютно. Дъха на шпекови салами, кафе, шоколад и други апетитни хранителни стоки, се разнасят  из полупразното помещение и „разваля”  свежия въздух на климатиците. Магазинера  приключва поредната сметка  и я записва в тефтера за версиите.

      Ненадейно, широката алуминиева врата на магазина се отваря и влизат двама клиенти от различен пол. Младата, красива, двадесет и няколко годишна,  руса и интелигентна  жена влиза втора. Пред нея в помещението се чува:

–       Никой да не мърда! Това е обир.

Погледа на магазинера инстинктивно се вдига от касовия апарат и спира на насоченото към него дуло от автомат „Калашников”.

– Горе ръцете! Казах,  това е обир! Давай парите! – приближава към него обирджията.

Излязъл от моментното вцепенение,  магазинера се осмелява да огледа фигурата и лицето на въоръжения индивид.

–  Много рано си дошъл. Още нямам оборот. Може ли да дойдеш по-късно да събера пари? Още ми е много малък оборота!  За сега  предлагам да се задоволиш с една пица? Става ли?

– Добре, но да е със сокче! – съгласява  се сериозния обирджия  и се надига на пръсти  да достигне   подадената му от магазинера пица!

– Дай му и сокче! – намесва се усмихната  майка на 5 годишното дете   и щастлива плаща.

– Аз пак ще дойда! Събери  повече оборот! – нарежда „обирджията”  и като  прибира пластмасовото си оръжие невъзмутим се измъква навън за да дочака своето време.

Настъпва, оживление, усмивки с благосклонни , одобрителни погледи към майтапа на детето … и   никой не осъзнава, колко е сериозно положението!…

юли 19, 2012

МАМА МЕ ПОГАЛИ – разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , — гравитон @ 8:57 pm

    

Обед е. Юлското слънце грее като в пещ. Хляб се пече – в буквален и в преносен смисъл.   Изплезили езичета,  птици и пълзящи твари   се крият  под сенките на дърветата и храстите  в барата. Тихо е. Само приглушения,  монотонен  ромон на водата в ручея, отмерва времето  край  пешеходния мост за фурната и задържа хлад и свежест…

      Тука,  преди години, като се юрна  демокрацията,  ликвидираха и животновъдството. Мандрата стана излишна,  като гребен за плешив човек и управата на  кооперацията, взе „мъдро” решение:  превърна  бившата мандра на фурна. До казанката за варене на ракия.  А тя,  в най-ниското на селото, в дерето  на барата.     Всеки  божи ден, хората  почнаха да се спускат по нанадолнището  за хляб, щото от хляба по голям няма, а и пред хляба всички са равни, и малки и големи.

     Та ето и сега,  самотен  пенсионер,  горещо-негорещо  –  се връща  от фурната. Тътрузи  уморени крака  през моста и  понесъл торбичката с топъл, дъхав хляб, пристъпя по нанагорнището към центъра.  Егенето  и  трудовия  стаж го дърпат назад и надолу към земята. Погледа му се влачи по неподдържания и изровен от пороищата  макадам, хич и  не вижда, че от високото се спуска възрастна жена с патерици.

–       Здрасти! – поздрави усмихната жената. –  Омеси ли?

–       Омесих и опекох  даже!

–       Днеска е малко по-хладно. То  каквото беше предните няколко дена, не се траеше. Всичко изгоря-  заговори го усмихната жената и се застопори  с патериците. – Опитвам да вървя, под сенките на дърветата – сподели тя и  видимо решена да побъбри докато си  почива,  с готовност продължи: –  Дъщерята си идва миналия месец, с внучката…  Тя дъщерята се беше  отдала на науките, та късно са ожени. Намери един немец… Сега получава по-голяма заплата и от него.  Живеят в Белгия. Праща  и на мен.  Помага ми. Ама дано помага господ ли,  природата ли, и аз не знам… Най-напред дъщерята не-можеше да забременее. Що молитви съм отправила към господ, аз си знам.  Едно цяло лято стояха  тука. Водих ги на кални бани. Из двора,  на птиците и зеленината се наслаждаваше и усети корените си. Сила от дърветата взе. Успокои се сякаш и  забременя. Да са ми живи и здрави, на 39 години  внучка за чудо и приказ  ми роди.

–        То и  аз вървя нагоре, пък съм навел глава и  мислите ми на три разкъсани…  Жената стои в Пловдив в апартамента, пенсионира се , но пак работи… Сина се устрои, слава богу  добре в София. Инженерство и икономика  изучи и той, апартамент в центъра на столицата си купи. А внука  го приеха едновременно и в Американския колеж,  в Испанската, че и в Немската гимназия…. А аз тука, на село, при майка! Гони жената деветдесетте лазарника,  без помощ вече не може…  Ама на мен най-ми е хубаво тук. Дето викаш при корените си…

Нощес  помпата на  герана ми жужа  до 2 и половина в надпревара с щурците,  и пак сутринта станах  в 5,  та  да  дополея – рече мъжа.

–      Е,  аз зеленчуци нямам, – продължи жената –  не мога, че на краката ставите са ми болни, ама двора ми, целия  е в овошки.

–        Не знам бе. Ей на, двама братя сме, пък сме различни. Брат ми върви и сече дърветата в двора си, че и на пътя ги подхвана. Няма сянка къде да си спре колата и сега стърчат  дънерите и, като  умрели хора,  изсъхнали и зловещи.

–      Е, що ги сече – попита учудено тя?

–      Пречели  му. Застроява и циментира наред…  Аз,   обратното, постоянно засаждам нови  дръвчета и се опитвам даже да ги ашладисвам. Сега имам 6 праскови, три ябълки, четири кайсии, четири сини сливи, две череши, две круши, две дюли и  три ореха, с тези на пътя…  От заровени орехчета сме ги отгледали с майка. За асмалъка,  с различните  сортове лози, няма да ти говоря,  нито пък за малинажите и смокините. Свежо и прохладно ми е в двора.

–        И при мен е така.  Сянка навсякъде и птича песен. Най-обичам сутрин и вечер, като почне  да се разсъмва или да се свечерява, тогава  птичките най-се надпяват.   Миналия месец дъщерята пак си беше дошла с внучката. Не могат да  се нарадват на свежия въздух и птичите песни. „В Белгия, майко, такава природа нямаме”- казва дъщерята. „Тука като си дойда,   от земята, водата и въздуха, пък и  чрез дърветата се зареждам! Хубаво ми е!

–      Аз не знам, помниш ли, в нашия двор имахме един голям орех. Садил го  прадядо ми.  Дето , вкусни орехи по няколко чувала беряхме  – нищо;  дето целия двор, барабар с двете къщи, на брат ми и моята,   се къпеха и през  най-горещите дни в прохлада и песента на птици в клоните, остави;  но съм имал случаи, като се разболея, въобразявах ли си не знам, прегърна с две ръце ствола му,   постоя така минута-две  и оздравея… Сякаш взимаше болестите и лошотията в живота ми. Правеше ме здрав  и жизнерадостен.

–        Пък аз, имах една круша в двора. Беше я садила майка ми… Кога се молех на господ за дъщерята,  молех се пред крушата  на починалата си майка, да ми помогне. Помня, като се роди внучката,.. бях се изправила до крушата да  благодаря, от вятъра ли, от някаква свръх естествена сила ли,  но една вейка се залюля и ме докосна нежно  с листенцата си. Почувствах: Мама ме погали!

Блог в WordPress.com.