Mitkoivanov's Weblog

юли 22, 2012

ОБИР – разказ

     

     Тревожно е! Трети ден радиоточките  изпълват селските дворове на градчето,  с информация за кървавия терористичен  акт в Бургас.  Горещото юлско слънце прежуря от сутринта .   Живачния стълб на термометрите  се опитва неуспешно да надскочи,  вдигнатия  адреналин  на хората от  поредните съобщения из сводките на МВР,  за извършени обири, убийства, изнасилвания  и  други престъпления.

      Пред  хранителния магазин,  група роми пият кафе от уличния автомат.  По земята се въргалят множество пластмасови чаши,  хартийки и опаковки  от вафли и банички. Три-четири кучета –  придружители на групата по чистота,  се въргалят мързеливо по плочите пред магазина и въртят безгрижно опашки в очакване на  поредната порция милосърдие.

       В магазина е хладно и уютно. Дъха на шпекови салами, кафе, шоколад и други апетитни хранителни стоки, се разнасят  из полупразното помещение и „разваля”  свежия въздух на климатиците. Магазинера  приключва поредната сметка  и я записва в тефтера за версиите.

      Ненадейно, широката алуминиева врата на магазина се отваря и влизат двама клиенти от различен пол. Младата, красива, двадесет и няколко годишна,  руса и интелигентна  жена влиза втора. Пред нея в помещението се чува:

–       Никой да не мърда! Това е обир.

Погледа на магазинера инстинктивно се вдига от касовия апарат и спира на насоченото към него дуло от автомат „Калашников”.

– Горе ръцете! Казах,  това е обир! Давай парите! – приближава към него обирджията.

Излязъл от моментното вцепенение,  магазинера се осмелява да огледа фигурата и лицето на въоръжения индивид.

–  Много рано си дошъл. Още нямам оборот. Може ли да дойдеш по-късно да събера пари? Още ми е много малък оборота!  За сега  предлагам да се задоволиш с една пица? Става ли?

– Добре, но да е със сокче! – съгласява  се сериозния обирджия  и се надига на пръсти  да достигне   подадената му от магазинера пица!

– Дай му и сокче! – намесва се усмихната  майка на 5 годишното дете   и щастлива плаща.

– Аз пак ще дойда! Събери  повече оборот! – нарежда „обирджията”  и като  прибира пластмасовото си оръжие невъзмутим се измъква навън за да дочака своето време.

Настъпва, оживление, усмивки с благосклонни , одобрителни погледи към майтапа на детето … и   никой не осъзнава, колко е сериозно положението!…

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: