Mitkoivanov's Weblog

август 25, 2012

ПРЕГРЪДКАТА

В Пордим отдавна не беше правена такава голяма сватба. Кумуваше сина на легендарния Димитър Калъчев. А Калъча не беше кой да е, всички го знаеха. Бивш партизанин и политзатворник от Вълчи трънския партизански отряд. Сега, 43 години след 9 септември 1944 година, бай Димитър още имаше власт и авторитет. Думата му се чуваше даже пред Първия.
За туй, щом се зашушука на сватбата, че ще дойде , любопитството у сватбарите се разпали като огън в борови клонки. Сватбарите започнаха да гледат в очакване към окичената с венец от цветя порта, та да видят от близо легендарния партизанин.
От тържествения обед не бе минало кой знае колко време. Някой караха още на ракия, други бяха минали на вино. Ракията и виното се лееха в надпревара с усмивките на сватбарите, а от съперничеството на двата елексира, двора на младоженика се изпълваше с весело, сватбарско настроение. Музиката не спираше. Младия кум – Георги Калъчев, водеше хорото. Весела сватбарска гълчава изпълваше простора и промушила се през полупрозрачната ограда се спускаше надолу към църквата, за да събуди заспалите, обвързани с паяжини камбани.
Пред портата спря черна „Волга”. От нея авторитетно слезе самия бай Димитър – бащата на кума Георги Калъчев. Разтичаха се, посрещнаха го, както се полага на стар кум. Настаниха го в знак на уважение на лично място, на масата на младоженците и младите кумове, наляха му червено вино , па понечиха да се чукнат с него.
– Чакайте ! Имам една молба. Искам да доведете тука на сватбата Игнат Богоев, от долния край на селото. Преди девети беше жандар в общината. Доведете го, искам да го видя! Кажете му : „ Стария кум Димитър Калъчев иска да дойдеш на сватбата!”
Сред по-възрастните настъпи смущение. Хората започнаха да си шушукат: „ Преди 9 септември, бай ….Игнат …. бил жандар в общината на Пордим, а бай Димитър, като партизанин пленен и докаран в мазето на Пордимската община”…
Сватбарите станаха неспокойни. Познаваха твърдия и сприхав характер на някогашния партизанин . Не знаеха как ще реагира сега. Дали не търси отмъщение?..
След половин час, доведоха бай Игнат. Позабавили се у тях, щото го изчакали да се избръсне и да се премени….
Когато влезе доведения бивш жандар в двора, бившия партизанин бай Димитър стана прав. Последва огромните си, страшни мустаци и тръгна решително към влезлия бивш жандар . На близо два метра пред него спря. Спря се и бай Игнат. Двамата достолепни старци се загледаха изпитателно… Музиката нестройно заглъхна, настана тревожна тишина… Всички погледи се впиха в изправените , един срещу друг, като на смъртоносен дуел, все още едри и снажни мъже.
Бай Димитър извади от кобура на кръста си, неразделния от партизанските години револвер …
Присъстващите „замръзнаха”. Даже листата на старата круша над тях, застинаха неподвижни и уплашени. Слънцето придърпа едно заблудено бухлато облаче и прежумя, да не гледа.
Проехтя изстрел!…Заедно с него, разперили ръце, двамата мъже се спуснаха един към друг … и се прегърнаха. Последва здрава мъжка прегръдка. После се отдалечиха няколко пъти един от друг, огледаха се един друг и звуците от взаимните им потупвания по гърбовете се смесиха с ръкоплясканията на хората. Старческите лица грейнаха весели , а очите и блеснаха от несдържани мъжки сълзи.
– Ей, все същия си Игнате, не си мръднал.
– И ти не си мръднал Димитре, само мустака ти е побелял – за авторитет.
– Видите ли го? На него дължа живота си. Тоз човек ми спаси живота – обърна се бай Димитър към сватбарите и нареди: – Гошо! Тука до мен го сложете да седне. До лявата ми страна, до сърцето ми.
Разтичаха се , настаниха един до други старците на най-личното място, наляха им чашите, но сватбата не тръгваше. Музикантите, и те любопитни се тикаха по-близо до тях , та да видят и чуят, какво си говорят тези човеци, дето съдбата и времето ги бяха изправили някога, на живот и смърт, пък сега се прегръщаха като кръвни братя!
– Синко, на бай си Игнат дължиш живота и ти, щото ако не беше сторил това дето го стори през 1943 година, нито аз щях да съм жив на девети, нито теб щеше да те има. За всичко на него да благодариш! Да си му благодарен цял живот, сине, че кога хората по 50 хиляди лева за партизанска глава вземаха, бай ти Игнат си сложи „главата в торбата”, та ме пусна – човек излезе.
– Айде стига Димитре – опита се да го прекъсне засрамен Игнат. – Какво толкова съм направил. Ти сам си избяга. Пък съм сигурен , че ти на мое място, тъй щеше да постъпиш.
– Ти ме остави мене! Аз все се бях отписал. Кажи сега на сина и на хората, когато през 1943 ме бяха хванали, след боя при партизанското ни скривалище във Вълчи трънската гора и ме хвърлиха долу в мазето на общината, ти какво направи?
– Е какво съм направил, ние си знаем.
– Ние си знаем, ама хората не знаят. А трябва да знаят! – прекъсна го пак Калъча и продължи да разправя на надвесените над тях сватбари.
– Ей тоя човек, видите ли го, нито приятели сме били, нито се познавахме… Той жандар в общината, за единия хляб на семейството, а аз ранен партизанин, пленен и затворен долу в тъмницата. До късно вечерта ме обработваха, бой, изтезания, пък аз на бой държа. От малък си бях инат и буен и як, та издържам. Издържам, издържам , ама тука в полицията,… а за жандармерията в Плевен не знам? Лежа в тъмницата и чакам да съмне и да ме почнат пак или в Плевен, в Околийското да ме закарат… И през нощта по някое време идва Игнат и говори тихо…. Кажи им Игнате, какво ми рече!?
– Бе какво съм рекъл? Рекох ти: Димитре, лоша работа. Дочух от пристава, утре заран ша та карат в Плевен в жандармерията на околийското. От там излизане няма. О мен да знаеш душицата ти ще вземат, затуй ако ти е мил животеца бягай. Фрасни ме някъде в главата, ама гледай да не ме осакатиш, че и аз жена и деца имам , вържи ме и бягай. Взимай ми пищова и бягай… Аз се ще се оправя някак си… Е това беше… Хей хора, ама ние на сватба ли сме се събрали или спомени да си разправяме.? Я , кум има ли тая сватба? Има ли младоженци тука? Кой каза наздраве за булката! Горчиво! Таз година булка догодина люлка! Ха наздраве! – провикна се бай Игнат и като стана прав, протегна се та се чукна с булката и младоженеца …
………….
… Когато след години се разнесе новината, че сина на Димитър Калъчев убил човек, малцина се изненадаха. Стария партизанин го беше уредил за „Отговорник по безопасността на движението” и младока отдавна се беше възгордял. Едър и снажен, досущ като баща си на младини, наследил неговите буйни мустаци и нрав, въпреки, че беше женен и вместо да се радва на любимата жена и две те им прекрасни дъщери, той все по-често се отдаваше на дълги запой и скандали, неусетно превърнали се в негов патент. На всичко отгоре придобитото му самочувствие се изроди в сприхавост и кавгаджийство. Само че както се досещате дявола никога не е сам. Една нощ се беше засякъл в Кайлъка с друг бабаит. Скарали се за нещо в ресторанта, стигнало се до кавга и не помня след изстрел ли или след прободна рана с нож, но другия младеж почина…
Баща му , стария партизанин бай Димитър, се срина. Затвори се в къщи, не се срещаше с никого, наведе поглед в земята и все се питаше: „Как стана така, че неговия син, сина на партизанина, дето стотици пъти бе рискувал живота си за благото на хората, да има син убиец?”.
Когато делото срещу сина му започна, бай Димитър не каза нищо. Когато Плевенската прокурорка поиска смъртта присъда, също. Не каза нищо и когато съда се произнесе със смъртна присъда. Само, когато близки и адвоката на сина му го увещаваха да отиде при Тодор Живков, да го помоли за живота на сина си, прегърбения от моралната тежест и бащина скръб бай Димитър отсече: „Каквото за всички това и за него! За това съм се борил.”…
Това бе последната смъртна присъда в Народна Република България! Изпълнена!

3 коментара »

  1. Това е истинския комунист. Слушал съм го, като пионер, до землянката в гората до Въл4итрън.

    Коментар от anatoli traikov -jsen — август 26, 2012 @ 9:19 pm

  2. ах, господин Гравитон … съвсем не очаквах такъв край …

    Коментар от deni4ero — септември 7, 2012 @ 8:22 pm

    • Такъв е живота – непреедвидим!

      Коментар от гравитон — септември 10, 2012 @ 5:39 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: