Mitkoivanov's Weblog

ноември 25, 2012

ПРОЗРЕНИЕ

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 6:12 pm

Когато беше малък,

искаше  толкова  малко!

Искаше само да порасне!

Можеше да тича, да скача,

 да преброди

планини и полета,

да преплува реки и морета!

Можеше  да извършва чудеса,

Можеше да прави красота!

Можеше да обича,

да се радва на света…

Сега е голям.

Толкова голям,

че  може  малко!

А  иска  много!

Иска да тича,  да скача,

да се весели и да пее,

да прелети над планини и пустини,

да преплува морета и години,

иска  да обича и да е обичан!

Иска, но не може! …

Когато беше малък,

животът бе пред  него!

Сега  е  голям

и  в живата е сам,

 пред  отвъдното!

 

 

ноември 11, 2012

УСЕЩАНЕ ЗА ЕСЕН

Filed under: Фотография, музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:07 pm

Денят бе слънчево обагрен.

Подухна вятър,

с хлад покри,

хора, птици, а цветята

ги сланата скри.

Западния вятър досъблече,

златни дрехи и мечти,

даже и  земята,

със ръжда покри.

Есенния ден изтече,

неусетно свечери.

Новолуние повлече,                                      

студено греещи звезди.                                

Тишината се завтече                                     

и гълчавата покри.                                         

Горе пък в небето,                                           

ято птици се вклини,                                     

със крилете си разсече,                                

мигащия огън на звезди.                             

Крякат, врякат и се карат,                            

плачат жерави уви.                                      

Дълъг път на юг ги чака,

че далеч, са топлите страни.

И както птиците на юг отиват,            

тъй, децата ни добри,

по залеза на слънцето се вдигат,

и оставят ни сами.

 

 

ноември 4, 2012

СЪРДЕЧНИ БОЛКИ

   Когато дядо ви Митко  Гравитона се реши най-после да  направи по-задълбочени изследвания на болното си  сърце, бяха минали повече от 40 години от първия  срив в работата на сърдечната му машина.  Тогава беше само на 26 ….

Събуди  се една  сутрин  бившия спортист, а  сърцето му пърхаше като на беззащитно птиче  „Колибри”. Дотътри се до болницата пеша, събра погледите на лекарите с неговите над 220 удара в минута и след като му проведоха елокрокардиоверсия, сиреч под пълна упойка го „удариха” с над 400 волта ток –  го  върнаха  в синусов ритъм и  го изписаха. Не забравиха да му честитят втори живот и да му обяснят, че  в далечната 1973 година,  медицинската наука още не знаела достатъчно за неговия WPW синдром. За това трябвало да не пие, да не пуши и като прави секс да не се вживява много… Да се чуди  защо да живее? За едното пазене ли? …

Ама това е вехта тема. Сега искам да Ви  разкажа какво стана онзи ден, като го изпратиха от „Токуда” до  ІІІ-та градска, дето пък били се специализирали в сърдечните биотокове и WPW   синдроми,  като неговия.  От  обясненията, че сърцето му няма никакви функционални  изменения, дядо ви  Гравитон се  успокои. Направо приятно му стана, когато чу от младите медицински сестри , че си е здрав и прав, но е  по-чувствителен мъж! ..   Е,  жена му го взе на подбив  и почна  да му натяква, че макар и да бил пенсионер,  можел  да се хване на някаква работата, та да помогне на  семейния  бюджет…

Разбира се, дядо Ви  Гравитон въобще не и се връзваше.  Беше се  пенсионирал с прилична железничарска пенсия. Мислеше най-после да се отдаде на мечтата  на живота си  да стане писател, пък и старата му 89 годишна майка се осланяше на него да я гледа. За това  сутринта,  като излязоха от „Токуда”с жена му  и взеха такси да ги закара до ІІІ-та градска, където  обгаряли сърцата отвътре ,   ама точно дето били преките пътища на биотоковете ,    той вече си беше решил да не се съгласява и сега само изучаваше  вселената и живота в нея, за да го опише.

Ала задръстванията  и конфликтите, не само по натоварените софийски улици и булеварди,    а въобще с неуредиците  в живота си бяха част от  реалността на самата вселена.       За това, докато пътуваха и шофьора на таксито  раздаваше  ядосано „благословии” наляво и надясно,  по всички минали и настоящи управници, разговора неусетно се сведе до тъжната констатация, че живота от ден на ден става все по тежък. Не само цените на горивата, гумите и резервните части, но най-вече на храните и необходимите за отглеждането на двете му деца неща  се вдигаха  и то обратно пропорционално на количеството  ползващи таксиметров превоз. Болшинството хора все по-нямаха пари, за разлика от малцината богати, дето имаха все повече.

Тъй споделяше  таксиметровия  шофьор и като установи, че все повече хора са  принудени даже да крадат, за да  изхранват  семействата си, рече:.

– Като няма работа, като няма с какво да изхраня децата си какво да  правя?  Мога ли да се прибера в къщи с празни ръце? Ще ме принудят  да нахълтам в някой магазин,  ако ще да убия магазинера, но да занеса храна  и пари в къщи!

Дядо  Гравитон и жена му се спогледаха стреснати от заканата на шофьора.

-Е не бива така. – понечи да го успокои  тя.

-А какво да правя ? – контрира я шофьора.

-Ами идват избори, помисли за кого гласуваш!

– Управляващите не мислят за хората? За туй и аз от години не гласувам.

– А не помисли ли, че продавача в магазина може да е брат ти, роднина  или друг обикновен човек? Той какво е виновен? И той е принуден по 12 часа на ден да стои в магазина за” жълти стотинки”, и той иска  само  да нахрани и  децата си? – намеси се и дядо Ви  Гравитон, но шофьора не отговори. Гледаше все така навъсено и сърдито.

Таксито бавно си пробиваше път в гъмжилото от измъчени  безнадеждници.Във въздуха се настани тревожна, предупреждаваща тишина. И тримата замълчаха умислени за собствения си  ад  и  безпътицата в която бяха натикани.  Сърцата им се свиха от болка по хората. Забиха неравномерно и тежко, като предупреждение за идваща буря!

 

 

Create a free website or blog at WordPress.com.