Mitkoivanov's Weblog

ноември 4, 2012

СЪРДЕЧНИ БОЛКИ

   Когато дядо ви Митко  Гравитона се реши най-после да  направи по-задълбочени изследвания на болното си  сърце, бяха минали повече от 40 години от първия  срив в работата на сърдечната му машина.  Тогава беше само на 26 ….

Събуди  се една  сутрин  бившия спортист, а  сърцето му пърхаше като на беззащитно птиче  „Колибри”. Дотътри се до болницата пеша, събра погледите на лекарите с неговите над 220 удара в минута и след като му проведоха елокрокардиоверсия, сиреч под пълна упойка го „удариха” с над 400 волта ток –  го  върнаха  в синусов ритъм и  го изписаха. Не забравиха да му честитят втори живот и да му обяснят, че  в далечната 1973 година,  медицинската наука още не знаела достатъчно за неговия WPW синдром. За това трябвало да не пие, да не пуши и като прави секс да не се вживява много… Да се чуди  защо да живее? За едното пазене ли? …

Ама това е вехта тема. Сега искам да Ви  разкажа какво стана онзи ден, като го изпратиха от „Токуда” до  ІІІ-та градска, дето пък били се специализирали в сърдечните биотокове и WPW   синдроми,  като неговия.  От  обясненията, че сърцето му няма никакви функционални  изменения, дядо ви  Гравитон се  успокои. Направо приятно му стана, когато чу от младите медицински сестри , че си е здрав и прав, но е  по-чувствителен мъж! ..   Е,  жена му го взе на подбив  и почна  да му натяква, че макар и да бил пенсионер,  можел  да се хване на някаква работата, та да помогне на  семейния  бюджет…

Разбира се, дядо Ви  Гравитон въобще не и се връзваше.  Беше се  пенсионирал с прилична железничарска пенсия. Мислеше най-после да се отдаде на мечтата  на живота си  да стане писател, пък и старата му 89 годишна майка се осланяше на него да я гледа. За това  сутринта,  като излязоха от „Токуда”с жена му  и взеха такси да ги закара до ІІІ-та градска, където  обгаряли сърцата отвътре ,   ама точно дето били преките пътища на биотоковете ,    той вече си беше решил да не се съгласява и сега само изучаваше  вселената и живота в нея, за да го опише.

Ала задръстванията  и конфликтите, не само по натоварените софийски улици и булеварди,    а въобще с неуредиците  в живота си бяха част от  реалността на самата вселена.       За това, докато пътуваха и шофьора на таксито  раздаваше  ядосано „благословии” наляво и надясно,  по всички минали и настоящи управници, разговора неусетно се сведе до тъжната констатация, че живота от ден на ден става все по тежък. Не само цените на горивата, гумите и резервните части, но най-вече на храните и необходимите за отглеждането на двете му деца неща  се вдигаха  и то обратно пропорционално на количеството  ползващи таксиметров превоз. Болшинството хора все по-нямаха пари, за разлика от малцината богати, дето имаха все повече.

Тъй споделяше  таксиметровия  шофьор и като установи, че все повече хора са  принудени даже да крадат, за да  изхранват  семействата си, рече:.

– Като няма работа, като няма с какво да изхраня децата си какво да  правя?  Мога ли да се прибера в къщи с празни ръце? Ще ме принудят  да нахълтам в някой магазин,  ако ще да убия магазинера, но да занеса храна  и пари в къщи!

Дядо  Гравитон и жена му се спогледаха стреснати от заканата на шофьора.

-Е не бива така. – понечи да го успокои  тя.

-А какво да правя ? – контрира я шофьора.

-Ами идват избори, помисли за кого гласуваш!

– Управляващите не мислят за хората? За туй и аз от години не гласувам.

– А не помисли ли, че продавача в магазина може да е брат ти, роднина  или друг обикновен човек? Той какво е виновен? И той е принуден по 12 часа на ден да стои в магазина за” жълти стотинки”, и той иска  само  да нахрани и  децата си? – намеси се и дядо Ви  Гравитон, но шофьора не отговори. Гледаше все така навъсено и сърдито.

Таксито бавно си пробиваше път в гъмжилото от измъчени  безнадеждници.Във въздуха се настани тревожна, предупреждаваща тишина. И тримата замълчаха умислени за собствения си  ад  и  безпътицата в която бяха натикани.  Сърцата им се свиха от болка по хората. Забиха неравномерно и тежко, като предупреждение за идваща буря!

 

 

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: