Mitkoivanov's Weblog

декември 30, 2012

ЕДНА НОВА НАДЕЖДА

2EHVZCAUTKZV2CA2YPUXFCA25HOJ5CA4DKIJCCAAY9XDKCA54MKWHCA5PPZV2CABSNXJUCACK7AMECAZ9PM8RCAVG49L1CAR74CDXCAUH1TRHCAO8DA5PCAQYOWQNCATKIN45CATBZWT7CADF7JOB

Да си призная, в такова скапано състояние на душевния си мир, не съм се чувствал отдавна…  И то по  Коледа и на връх Новата 2013 година!

Вярно е,   не се поддадох  на уплаха, нито на снежните виелици,  с които връхлетя зимата, нито по смразяващите внушения  от   тиражираните  предсказания за свършека на света. Винаги съм знаел, че са  се отнасяли  за света на маите, а не на евреите, арабите, китайците, индийците, негрите в Африка и ексимосите  зад полярния кръг и най-вече за нас – българите. Живота в Европа винаги го  е имало и несъмнено ще има още хилядолетия. Майката природа си знае работата. Създала ни е и ни търпи такива каквито сме или каквито  сме и нужни.

За съжаление въпреки всичките ми оптимистични и „здравомислещи” съждения, по неизвестни за мен мисловни пътища,  попаднах в края на годината в Сатурнова дупка, каквото и да означава това.

А то иначе и не можеше да бъде. Съдете сами. Първо семейния ми живот се „подреди” така, че  спокойствието и веселостта ми, от година време се изгуби в  Бермудски триъгълник  Пловдив –  София – Пордим. Мислите и чувствата ми се разкъсаха между топлия юг със самотната, имаща нужда от мен  съпруга, от една страна; от друга,  признателността и задълженията ми на добър и признателен син, който гледа  90 годишната си болна майка, вкопчена  със сетните си сили в белия свят, с единствената мисъл  и в утрешния ден да види светлината на слънцето; а от трета,   житейските проблеми на собствения ми син. Не знам как стана, но точно когато бях решил да се взема в ръце и да се захвана с изучаване на испански език ( с тайната надежда, че в бъдеще ще мога да разговарям с тринадесет годишния си внук, с когото не сме се виждал повече от година, и на когото снахата продължава да  внушава, че няма нужда да учи български, щото   българския е малък, ненужен, умиращ език,  а  не като английския), точно тогава, не знам кой дявол ме накара да се заема с препрочитането на „Престъпление и наказание” на Фьодор Михайлович Достоевски.

Не стига  това, ами една вечер, както гледах някакъв забавен телевизионен филм, установих от реплика на млада красавица, че не съм чел „Чужденецът” на Албер Камю. Прочетох и нея. То и без това  се чувствах , нещастен, неразбран –  чужденец в обкръжаващото ме   общество.

Ама за днешните  управляващи въобще и не мисля да споменавам – не заслужават. За тях прочетох написаното от Елин Пелин, в сборника разкази „Аз , Ти, Той”  и  то още през далечната 1936 година. Съдете сами, написаното  дали не се отнася за днешното време и политици….

Сега  Ви споделям  за днешните, обикновени, хора край мен.  Съсипани, трудови  хора с  мизерни пенсийки и жалки  доходи, хора, дето парите не им стигат  даже  за лекарствата и  отоплението през зимата. Андрешковци и Гераци,  принудени да крият данъци и такси, да хитруват на дребно и да се чудят с какви фокуси да избият за по евтина храна и ракия.   Хора, издигнали в смисъл на живота си физическото си оцеляване и засищането на дребните си житейски страсти.  Е,  вярно,  малцина успяват да продадат душите си и за сметка на  нищетата  и още по-голямото обедняване на другите, са започнали да натрупват мизерни капитали, даже   ще се  кандидатират и на поредните избори…  Ама това е друга тема. Нея, разбира се,  не могат да я разберат хора не прочели през целия си съзнателен живот и една книга, хора почти неизлизали извън рамките на родното си село и съдещи за продължителността на живота в  света, единствено по смъртните случай в тяхната махала.  Ще рече,  хора дето твърдят, че учения човек не може да ги научи на нищо повече, защото например, години наред си правили  сами виното и ракията и то без да четат дебели книги и да ровят из компютрите.

Пък аз вчера, като вдигнах  глава от компютъра, за да се порадвам на изчистеното след декемврийските бури и виелици просветлено небе, видях  високо горе на небосвода, огрян от залеза  самолет.  Движеше се  сребърната птица по обичайния си въздушен коридор  и  оставяше  следа, като преминаваща комета. Грях ми на душата,   завидях на пътуващите в него.  Летяха толкова високо и навярно пътуваха към своите близки и роднини,  за да посрещнат поредната Нова година.

Години наред и ние си я посрещаме.  Новогодишната ни трапеза е обилна( на някой повече на други по-малко). Мнозина успяват да поднесат на близките си  и  подарък я пуловер, я чорапи, някои даже скъпа техника. Мнозина се  забавляват, забравили вкуса на исконната българска мелодия и песен, отдадени на пошлата  чалга  и  тътена на пираткова  война,   за  възвестяване  настъпването на Новата 2013 година.

Новата 2013 година!  Не  е ли Тя само една  на  Нова  Надежда?  Надежда, че нещо може да се промени, че  Новата Годината ще бъде по-плодородна, че  природата ще е по-благосклонна, че пукотевицата ще пропъди недоимъка, злото , което   най-после и  ще свърши. Ще свърши, заедно с  новогодишните празници, а после  няма да ги има  войните,   неприязънта между хората ще отмине  ненужна,  като старата,   а   в  Новата 2013 година,  ще имаме повече здраве, разум,  разбирателство, съзидателност,  любов и щастие за хората!

има 1 коментар »

  1. След като празничната еуфория и суетене около настъпването на Новата година приключи, животът си продължава пак по старому. Онова, което мнозина си представят като започване на ново Начало, е всъщност бавно приближаване към Края му. Всеки Край има Начало, но не всеки Край води към Начало.
    Разбирам те, Митко… твоята Сатурнова дупка е и моя… Бъди благословен!

    Коментар от Соня Пехльова — януари 2, 2013 @ 9:27 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: