Mitkoivanov's Weblog

март 30, 2013

КРЪЧМАРСКИ МАСАЛИ

imgp8161

         В тия  мартенски дни, пролетта надникна за ден два и избяга уплашена от  спускащия се  от североизток    морав цвят  на  телевизионните  синоптични карти.  Пак заваля сняг  и  скова студ. Кърската работа и агротехническите мероприятия  в селските дворове,  се  оттеглиха за близкото бъдеще. На преден план  се наложиха  неотложните, ежедневни  посещения  в селската кръчма.

         Но от как  Горбачов стартира  „Перестройката”  и опита да  въведе сух режим,  даже единствената ни,  оцеляла в прехода  кръчма  се промени.  Ресторанта на РПК-то, за трети път смени наемателя си и стана  кафене.  Обеднели през време на прехода,  хората  вече не пият  концентрати и вина, а минаха на кафе и чай.  На всичко отгоре,  след  поредната , тъпа директива  на европейския парламент и нашите   депутати приеха  закон.  С него се забрани  тютюнопушенето  на обществени места и в закрити помещения.  Така  даже и най-пристрастените  пушачи, през десетина,  двайсет минути  почнаха да излизат  на улицата  за да „забият по гвоздей в ковчега”.

        Младежите, и те  обиколиха по чужбина, обиколиха, па като се увериха, че и там няма  работа се прибраха по бащините къщи и само  сегиз-тогиз се вясваха.   И то само кога  дядовците и бабите  им даваха пари от пенсиите,  заработени през „лошия” социализъм.  В най-добрия случай се разквасваха с часове,  по на една бира   или сокче, а най-често   по къщите се събираха ,  на червено  или домашна „усойница”.

        Само тук там някои върнал  се от града,   70 годишен пенсионер   си позволява да пие  чайче  с „кокалче”.    С „кокалче”  ще рече,  с 50 милилитра  ром или коняк. Пият  старците по едно, а понякога  две и на раздумка разтягат кръчмарски масали.  

                През големите витринни прозорци, като на длан се вижда общината и целия градски площад.  Шивачките от  частните цехове в  стола  на бившето АПК и някогашния ресторант под канцелариите на ТКЗС-то,   вече са се прибрали  в цеховете със зазидани прозорци  и изкуствена неонова светлина. През  кратката обедна  почивка,  хапнали по една баничка, изпушили  по една цигара на детската площадка  или на стъпалата  пред  входа на шивалните,  подгонени от студа,  шивачките вече  шият  като роботи  на „чорбаджията” , доволни и на това, че имат работа!

         На площада  са останали само няколко бездомни  кучета. Подмамени от миризмата по хартийките  от  баничките или  някой домашен сандвич, кучетата навират глави в  поставените с пари по европейски проект кошчета за боклук , ровят и  ги отстъпват  на вятъра да ги разнася.

        Пред  ДСК-то  спира  минаващия от града автобус.  Слизат пет-шест  местни, мъже и жени.  Ходили  са до окръжния град, най-вече по доктори или за по-евтини  лекарства  в  аптеки „Марешки”.

      Пред  банкомата и клона на ДСК-то е пусто и тягостно. Днес  не е ден  нито за пенсии, нито за  социални   помощи.  Само в горния край пред магазина на Помпиера, дето даваха на версия,  работничките по чистотата, като всеки ден  са  разхвърляли метли, пият  кафе от автомата пред магазина и чоплят  семки.   Някой  даже обсъждат  поредния европейски проект, с който щели  да ги интегрират.

ЛЕКАРСКА ТАЙНА

         В кафенето, край  масата под  портрета на  Тодор Живков, седят от час време, редовните клиенти, група словоохотливи  пенсионери,   разпалено коментират протестите  и последните клюки в градчето.

        Вратата  на полупразното заведение,  се отвари.  Като  по график,  в цял  ръст и здраво телосложение, влезе   Божо  Гайдаря.   За своите около 75 години дядо Ви  Божо е добре.  Лицето му е опънато и бяло,  над  живите му  добродушни  очи, се кипрят доволно количество светло кестеняви  къдрици.    Стойката му е изправена,  походката  твърда и напориста –  годините не му личат. Обстоятелство,  което се обяснява  с упражнявания  от него  физически труд.

      Ами съдете сами,   макар да е бил  шофьор, механик, закупчик и още какъв ли не, човека винаги е работил и допълнително.  Не че парите не са му стигали, ама да помогне на децата.  Отглеждал е   през  годините ,  като се почне от крави, телета, прасета, овце  и  кокошки,  та се стигне до магаре.   А  магарето, както е известно,   след идването на демокрацията,  се  превърна  в  основна движеща сила  на  животновъдното му  стопанство.    С негова помощ , той  осигурява  храна за изброените животни,  и то в люта конкуренция с множество  мургави собственици на коне и незаконни  каруци,  с които  щъкат  денонощно,   като скакалци по полето  и  прибират    сено, люцерна и  уж  баберек  царевица и  слънчоглед  от  полето.  А  понеже е  не само  работлив, но  и разбран  и не конфликтен,   Божо си  е уважаван и авторитетен, та години вече е избиран от земеделските кооператори  за член на  контролния съвет на кооперацията.

        За туй   главите на насядалите   под портрета на Тодор Живков, веднага се обърнаха към него да го посрещнат.    Той поздрави,  както обикновено, но още преди да седне, ежедневната компания    разбра, че този път има  нещо  „гнило”.  Божо Гайдаря, днеска,  не бе във форма. Видя им се  кисел.  За това,   Величко Миланов, негов  екран и колега от контролния съвет го попита:

–         Какво става бе Божо, видиш ми се,  не си във форма? Нещо лошо ли се е случило?? Нали наскоро теле закла, цяла бала пари направи от него?

–         Мани!  Остави телето и парите от него! Останах без яйца.

–         Що  бе, удари ли се нещо ? – попита разтревожен и  Митко  Тунев,  помислил за мъжките атрибути на приятеля си.

–         Не бе! Останах без кокошки.

–         Как си останал без  кокошки? Та нали онзи ден   говорехме за тях?- почуди се  Тунев.

–         Е, да де! Говорихме…. И ти какво ми каза: „За да снасят повече яйца, да им дам сол”?

–         Е, и?

–         Е, и !  Дадох и!

–         И какво като и даде?

–         Абе какво? Тя не е за разправяне….   Отидох  си от тука, онзи ден,  като говорихме и се прибрах  у нас за обед. Минах най напред  да нагледам  добитъка. Гледам овцете нямат вода. Налях и, а в яслата,  при ярмата,  ми се хилят  трите  буци  каменна сол. А, викам си, стига са близали, и без това и е много, що не взема едната, малката… килограм, два  да имаше.   Взех аз буцата. Цапардосах я два, три пъти та я натроших на парчета, колкото да може в чутурата  да влезнат. Наслагах парчетата  в чутурата и с черяслото  ги наситних на парченца, колкото  оризови зърна.  После ги насипах в тепсиите из двора, а кокошките  почнаха веднага да кълват.

       Влезнах си аз в къщи,  доволен от свършената работа.  Жената стоплила яденето и седнахме да  обядваме.   Салата направила, телешко сготвила и аз и викам: Я жена да му ударим по една ракия, па да му опънем и по едно вино и без това след обед  нямаме работа.  Можем и да му дремнем.

–         Ами вода на стоката  наля ли? – пита жената.

–         Налях! – викам.-   И на телето и на магарето, че и на овцете налях…

……И хапнах ме ние, и замезихме и пийнахме приятно, че даже и два часа поспахме. ….Като станах, не беше мръкнало още.  Отивам  да нахраня  животните за през нощта и що да видя?  Кокошките край  поилките  скупчени.  Скупчени…  ама  вътре  в поилките вода няма.  Вода няма и   всичките кокошки  все по гръб налягали,  налягали завалиите  с навирени крака и  разперени криле  –    вечен сън заспали…   Иде жената в този момент, че като ги видя, че като писна, реве  ти казвам, не мога да  я успокоя.

      Хеле по едно време се съвзе. Прежали ги, значи.

–          Я, вика, върви,  дай един леген и гореща вода,  да ги попарим и да ги оскубем.Поне перушината и да взема, пухени  възглавници за децата ще направя.   

И започна да ги скуби  жената,  хем скуби, хем плаче.    Колкото пера е оскубала толкова  е и сълзи изплакала.  Оскубахме ги и  жената ми вика:

–         Вземи та изкопай един трап и ги зарови. С чумата по кокошките шега не бива. – Диагноза и сложи, значи.  При щрака ми на мен в главата, от  какво  ще да е тази „чума”, ама смея ли да призная.   За туй, плахо и викам:  Жена, то и утре мога да ги закопая, времето е студено, нощес няма да и стане нищо, ама какво ще кажеш да взема да занеса една на Величко Горанов – ветеринарния лекар, да я прегледа, аутопсия да и направи. Може пък да не е  и отровно месото и да могат да се ядат.

–         Добре! –  вика жената. – Отивай!   

И отивам аз по тъмно у ветеринарния. Нося му една оскубана кокошка и му обяснявам каква е работата…    Признавам си, значи, каква съм я свършил…  Той са сме е и ми вика:

–          Така си е, „пресолил си манджата”! Гледай сега тука! – и разрязва гушата на кокошката. От  вътре се посипа цяла шепа сол,  като ориз.  Дрънчи по подложената  чиния,  звука се забива направо в мозъка ми.  

–         Докторе, – викам му  – какво да ги правим? Отровни ли са?

–         Нищо му няма на месото, – смее се човека и обяснява. – Гледай сега тука. От никаква чума не са  ти болни  кокошките , ами много сол си им дал.

–         А бе знам ли, той  Митко  Тунев ми рече сол да им дам и аз…

–         Той човека хубаво ти е казал, но се слага по малко, и то ситна с бърканината. А ти какво си направил. Нахвърлял си сол като ориз. Че кокошките  обичат да кълват камъчета, не знаеш ли?  Що са рекли хората „кокоши мозък” – глупави са един вид и са взели солта за камъчета.      А и ти като не си и налял и  вода ?..Уредил си ги. Ама как да е. Нищо му няма на месото. Отивай и ги чисти,  па затваряй в буркани или реди  във фризера.

–         Хубаво  – викам му. – Разбрах та, само, че как да кажа на жената, бе докторе?  Ето ти тука за прегледа, ето и за аутопсията, – плащам аз – ама имам молба: –  Хайде да не казваме на жената каква е причината. Нали има лекарска тайна?

–         Добре! – смее се ветеринарния и ми намига. – Лекарска тайна, тъй да бъде!…

 

 

Advertisements

март 25, 2013

БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА

Giovanni-Marradi Пустия му Giovanni Marradi (http://www.giovanni.com/ и http://www.giovanni.com/biography.html, голям вълшебник е. Как се допълва с ведрата, жизнерадостна природа! Как нежно птиците му пригласят и се надпреварват, кой по бързо и повече доброта да събуди у Вас. Усещате ли, как Ви прави по-добри, по-спокойни и жизнерадостни? Е, няма що, вълшебник е!
Ето, оставяте се на пролетния дъжд от нежни звуци и се понасяте с крилете на душевната и естетическа наслада. Градския раздиращ шум от моторни возила и каращи се хора изчезва, плача на гладни деца затихва, гърмящите някъде бомби и изстрели онемяват. Няма недоволни и гладни. Вие благоговеете полетели с неговата музика!
Затваряте унесени очи и ужасните пламъци от поредния самозапалил се факел на нищетата и безнадежността избледняват. Музиката и видеото Ви принасят сред най-красивите и приятни места на вселената. Сърцето Ви се изпълва от топла, пролетна нежност и любвеобилност! Неусетно скандиранията на тълпите протестиращи, зазвучават в ушите Ви, като химни на радостта.
Всичко пошло, грозно, гадно, низко и нечисто, нечестно и разрушително изчезва. Живота Ви е красив и привлекателен. Живеете в приказка, дишате свободно, реете се като пухкаво облаче из безбрежността на чистото синьо небе и светът е прекрасен!…
…И така, докато звучи музиката на Giovanni Marradi!? ..
…А светът около Вас си е същия! Вие сте били други!.. Просто за кратък миг сте успели да избягате от негативното в реалността!

Музика в природата

март 21, 2013

ОТИ ЧЕ СИ ПРАВИМ СЕПУКУ, КАТО МОЖЕМ ДА И ПРАВИМ НАПУКУ!

Filed under: музика, Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 2:10 am

Хей хора, защо да си правим сепуку, можем да и правим напуку! Та светът е прекрасен! Просто трябва да го вземем в свои ръце!

ПРИЗЕМЯВАНЕ

IMGP2736

Миналата нощ небето си беше чисто и дълбоко. Ярката луна се  застопори в средата на тъмносиния кадифен похлупак и заразказва приказки.  Досущ кокошка на пиленцата си, тя зашепна  на  разпръснатите край нея звезди, за прогонената на север зима. Ама съмна. А като съмна, слънцето протегна най-напред няколко лъча,  та разгони забравените от зимата облачета, па като се изкачи  на нейно място, светилото посипа и двора на дядо Ви Гравитон с мека топлина. Облачетата се разбягаха на юг и  се сляха с белия калпак на  Балкана. Небето стана ведро и прозрачно,  като планинско езеро.

        Стана топло. От мократа рехава пръст се издигна пара. Зажужаха пчели и буболечки. Гургулици  запяха  дует с пъстри косове и се защураха след летящите шарени пеперуди.  Котките се заумилкваха около напъпилите клонки  – да се парфюмират,  разгонени.    Кокичетата бяха прецъфтели, минзухарите и те, а синчеца и зюмбюлите последваха игликата и плахо разцъфтяха.  Даже холандското шарено лале разтвори, като  пеленгатор двойния си четирилистен цвят, погали с  тичинки поредната работлива пчеличка в цвета си и се вгледа в нашенското слънце. Беше  13. 02 часа на 20 март 2013 година. Първия ден на пролетта.

       Дядо Гравитон, напук на своите 66 години, защрака с лозарската ножица по самия връх на 35 годишната голяма ябълка пред къщи.Просветлява я. Чисти сухите клончета, изрязва гъстите филизи и  му   е  хубаво и леко на душата. Гледа, стареца  от високо  двора с раззеленените салати, редовете лук и чесъна от есента,  одобрява вида на изрязаните вече праскови, кайсии и  сини сливи и му  иде да полети.

       Такъв си е от дете, обича си  по дърветата  и  къщата да стърчи. От високо  надолу да гледа, уж  вижда  по-хубаво, пък погледа му  все нагоре мери,  към небето. Нощем , луната и звездите съзерцава, пътя на светещите самолети и спътниците  сравнява. Денем, движението на облаците и полета на птиците, под  дирите на реактивните самолети  следи. 

       Мисълта му и тя, като облаците – отнесена. Ей на и сега,  рее се непокорната му  мисъл, като подгонена от пролетни ветрове. Непослушна и непредвидима, задъхана и забързана, тя е ту весела и безгрижна, ту бавна и тъжна, ту целомъдрена и величествена, ту глуповата и емоционална, като на влюбен юноша.

       Кацнал е дядо  Ви Гравитон на един от най-високите клонове на ябълката, слуша обедните новини по радиоточката от долу и си мисли:” …Не бива да ги орязвам, много, тези клончета! От тях плод ще чакам. Лятото през горещниците,  сянка  кой ще прави пред къщи?..Нали пак ще извадя масата и пластмасовите столове! . Е, кой каквото ще да говори, но си е хубаво под сянката на ябълковите листа;  студена биричка да  пийне човек, с кафе и кока-кола да се подкрепи, със студена ракия гости да посрещне…”

      Тъй разсъждава дядо Ви Гравитон и тъкмо вдига завистлив поглед към поредния отминаващ самолет,   радиоточката говори:” Пети мъж се самозапали  за   месец.  41 –годишен мъж в Ситово е с 90% изгаряния, „-Писна ми, няма хляб, вече не се издържа!” – написал предварително самозапалилия се…

      …Лозарските ножици онемяха…След минута мълчание и е дин обвинителен  въпрос:-  До къде ни докара  Бойко?…- дядо  Гравитон се пресегна с ножицата към едно по далечно клонче, тишината се раздра от пукот, последва втори  и близо 90 килограмовото тяло на стареца, уж изпаднало в безтегловност, побягна от първата класа на летящия самолет,  устремено към земята.

    Дядо  Гравитон се приземи! Падна, като правителството на ГЕРБ!  Клонът се строши!

март 15, 2013

МАЙСТОРИ НА ПЛЕВЕНСКАТА СЦЕНА

IMGP2699Снощи (петък 14 март 2013г), на сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” Плевен, имаше МАЙСТОРИ! Превърната в строителна площадка, сцената се оказа тясна за развихрилите се резбари на българското драматично изкуство. Често театралния еснаф на Плевен, извайваше драматичните дантели, направо сред зрителите в салона. Поставяните от класика ни Рачо Стоянов, драматични въпроси, избухваха на сантиметри до зрителите и допълнително свиваха сърцата им. Зрителите се чувстваха като част, не толкова на театралната трупа, колкото на реалните герои, живели преди век. Така, това успешно, модерно, режисьорско решение на постановчика Димо Дешев и помощник-режисьор Биляна Вълчева, допринесе допълнително за драматизма, на писаната още през 1922 година, но актуална и днес, пиеса.
Аудио и видео дизайна на Асен Антонов в постановката, засилва и без това силното усещане на зрителя, че съпреживява типично българска легенда.
За вълнуващото душевно изживяване на зрителя, несъмнено допринася и ненатрапващата се, вещо пренасяща в обстановката на действието сценография на вещата Зоя Минева.
До тук, нарочно не се спирам върху играта на главните герой – актьорите: Георги Ангелов- майстор Тихол, Мариета Калъпова – Гена, Елица Анева – Милкана, Адриан Филипов – Живко, Генадий Николов – Добри, Александър Димитров – Найден, Мариан Стефанов , Сергей Константинов и Надя Новоселска. Тяхното въплъщение в Рачо Стояновите герой, е толкова пълно и въздействащо, че не може да се опише. То трябва да се види, да се чуе, да се съпреживее. Искрените истински сълзи в очите на Елица Анева, трепета в гласа и и специфичните обертонове в пеенето на Надя Новоселска – Жената която разказва, хващат зрителя за гърлото и го правят съпричастен с изживяванията на героите в тази успешно представена драма…
„МАЙСТОРИ” – е още една ПОСТАНОВКА НА ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” – ПЛЕВЕН, която НЕ БИВА ДА СЕ ИЗПУСКА !
Билети на касата в театъра -8373-46
Информация на телефон -83-52-76
E-mail: teatur_pleven@abv.bg; http://www.teatur-plevenbg.com

IMGP2676IMGP2683IMGP2687IMGP2688IMGP2689IMGP2690IMGP2691IMGP2695IMGP2698

март 13, 2013

ГОРЯЩИЯ ЖЕЗЪЛ ! ЧОВЕК СЕ ЗАПАЛИ ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО!

ДИМИТРЕ ПРОСТИ МИ!

САМО ПРЕДИ НЯКОЛКО СЕДМИЦИ, ТИ  СЕ ОТБИ В МОЯ САЙТ :

ЗА БЪЛГАРИТЕ В КОМИ – спомени

111 Преглед

 И НАПИСА СЛЕДНИЯ КОМЕНТАР:

Изпратен на 08.02.2013 в 1:00 pm

Dzoridzav Komi mu.!
izminaha 30 g. ot kakto go vidiah v mrazovitata koslanska gara.
biah na 21 i opredeleno se ujasih ot obshtata spalnia kadeto ni nastaniha sled kato pribraha chervenite ni pasporti.Biah razpredelen v Blagoevo kadeto mi dadoha edin kran Zil s spukan blok na dvigatelia.Chasti niamashe i za da mi go zavari edin zadgranichen nekadarnik mi poiskaha 5- rubli a az imah 30.E na dalavera si prodadeoh kojenoto iake za da platia na choveka no kato vidiah kak zavariava razbrah che sam preeban vse pak imah 1 va stepen ot elektrokarnia zavod i znaeh kak se darji pone rakohvatkata i kak se zavariava chugun na blok.
kakto i da e estestveno che bloka proteche kato… i stana goliam skandal mejdu dvete sekcii v brigadata na montiorite ednite za zavarchika a drugite mrazesgti go.
ta taka za da mi zatvoriat ustata mi dadoha zapoved za chisto nov samosval v Usogors i mi varnaha parite.Ta rabotata tragna dokato ortaka mi ne se reshi da izkara kat.E za da e na po dobre platenia Lesovoz
i na men mi biaha pisnali neuredicite v zaplashtaneto na samosvalnite brigadi i noshtuvaneto po vahti i eto che na 22 g. imah kat. E i se kachih na hiper kamiona makar MAZ.Samo edin den biah stajant poneje biah sviknal da obsibvam darvenite pliti davaiki s kilometar poniakoga nazaden.Hihi poglednah si snimkata koiato e ot vestnik mai komsomolskaia pravda beshe kadeto biah nai mladia lesovozadjia.
i takaa zaliuvih si mestnata krasavica ot koslanskia magazin za zlato i se ojenihme s pishtna svadba v siktivkarskia restorant Vichegda.
i gosti i kuponi i gosti i kuponi
jena mi beshe zasichala che sam spial po 5 chasa za cialal sedmica.Sled kursa kupon spriateli i dokato se usetia ortaka i zvani da go smeniam.da naistina imashe hubavo v lesovoza
otnosno pushkite imah 4 ta nali pokrai tiah se zapoznah s jena mi.Luda glava mai biah no niakoi kolegi mi se iadosvaha che kato spuskah trosheh darvenite mostcheta .Smeeha se che imam malko krache a e tolkova tejko che izpraviashe maza na zadni gumi ako zakasam.Iadosvashe me che tam imashe mnogo drebni i stisnati dushichki otishli sam s celta da spestiat siakash niama da jiveiat sled kato si kupiat Volgata.
namrazih ruskite vozila ot tam i s si kupih pejo.
mai haresvam mnogo ruski neshta no nai mi haresvat puhkavite ruskinki v snejnite dni s shapkite i iakite im nad sinite ochi i chipite nosleta
iska mi se da she chuia i sabera s hora rabotili prez 1983 -86 g. ako moje svarzani s lesovozite. Skaipa mi e:jezal.
shte se radvam da pogovorim
da si priznaia oshte sanuvam spuskaneto na libinska magistrala i viatka 2A kadeto se obrashtah kato pumpal:-)

http://www.jezal.narod.ru

АЗ ТИ ОТГОВОРИХ :

Изпратен на 08.02.2013 в 3:26 pm | В отговор на www.jezal.narod.ru.Ей човече бъди жив и здрав! Видях http://vbox7.com/user:jezalm?p=favorites и http://jezal.narod.ru/nkovani.html !

Хиляди спомени и мисли нахлуха в главата ми. Запитах се комския студ или нажеженото желязо в твоето ковашко огнище носят повече човешка топлота? .. Стигнах до извода, че горещи, търсещи, творчески сърца като твоето, дават от топлината си и на замръзналите върхари в тайгата на Коми и на коравото студено желязо, за да го направят меко и послушно, за да му дадат живот и душа, да го превърнат в художествено произведение сгряващо с красотата си човешките души! В един Жезъл – символ на властта на човека над природата! Благодаря ти, че се отби в сайта ми! Нека Бог е с теб, където и да си, с когото и да си, каквито и спънки да има край теб! Бъди все така победител! Жезълът е твой!
Поздрави от
Митко Иванов – живял в Благоево Коми АССР само от 1985 до 1988 година!

РАЗБИРАМ ТЕ! ЗНАМ, ТРЯБВАШЕ ДА НАМЕРЯ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ И ДА СПОДЕЛИМ!..

ХОРА, ТРЯБВА ДА СПОДЕЛЯМЕ ПОВЕЧЕ.СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ ОЧОВЕЧАВАНЕ! 

МИСЛЯ СИ,  ТОГАВА НЯМАШЕ ДА ИЗВЪРШИШ ТОВА, КОЕТО СИ НАПРАВИЛ ДНЕС СЪС СЕБЕ СИ  ПРЕД ПРЕЗИДЕНТСТВОТО…

ДРЪЖ СЕ! ТИ СИ ЗАКАЛЕНА В МРАЗОВИТИТЕ ЗИМИ НА КОМИ И КОВАШКОТО СИ ОГНИЩЕ СТОМАНА!..

 ЗА БОГАТАТА ТИ ДУШЕВНОСТ И ТАЛАНТ, ЗА ПРЕКРАСНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ  ИЗЛЕЗЛИ ИЗ ПОД МАЙСТОРСКИТЕ ТИ РЪЦЕ  ИСКАХ ДА НАПИША…

КУРАЖ ПРИЯТЕЛЮ!  ИЗРАБОТЕНОТО ОТ ТЕБ РАДВА ОЧИТЕ  И ДУШИТЕ НА ХОРАТА! НЕГО ГО ИМА, ТО ОСТАВА ЗА ПОКОЛЕНИЯТА!

ТИ СИ ТВОРЕЦ И НИЕ ЧОВЕЦИТЕ,

 ИМАМЕ  НУЖДА ОТ ТЕБ!

………..В КОВАЧНИЦАТА НА ДИМИТЪР     http://www.jezal.narod.ru/

НЕ ЗАТВАРЯЙ ВРАТИТЕ!   НЕ  МИНАВАЙ ОГРАДАТА!     

 

ЧОВЕЦИ, КНИГАТА ЗА ГОСТИ НА ДИМИТЪР ВИ ОЧАКВА!

 

 

 

 

 

 

 

 

Одобряване

111 Преглед

БАЛАНС

IMGP2647     Не знам защо, но като гледам този млад  котарак ми идва наум за  Служебното ни  правителство?

Охранен, пъргав, добре гледан и доказал се в живота. С една дума успял е да се издигне. Разбира се,   за неговото издигане е допринесло  най-вече, влечението му към небесната синева, тоест  любовта към свободата  и дясната политика, поставяща го над цвъртащите мишки и мълчащото мнозинство.

Замътен, струва ми се,   във Вашингтон, при последното длъжко посещение на Цветанов и по краткото на Борисов зад окена,  новия кабинет, е с къде по интелигентни хора от измъчилите ни през последния мандат управляващи. Очаква се подкрепа, като се почне от Вашингтон и Париж, та да се свърши с  Пекин  и Брюксел. Надяваме се,  че и  стажа в Харвард,  Европейската банка за развитие, фирмите на ТИМ  и коридорите на герберската власт ще са от полза. За Кремъл не знам!?

За това, като пожелавам успех на новото Служебно правителство, ми се ще да напомня:  Господа министри,  следва да служите   на протестиращите и мълчаливото българско мнозинство, а не толкова на  на задокеански, европейски или  картелни и други монополни работодатели. Иначе казано балансирайте внимателно!  Паданете  от дясно или от ляво на мрежата,  може да предизвика гладните цвъртящи мишки да  прегризат и мрежата…

От Вас се иска да издържите два месеца,  пък  протестиращите и мълчащото мнозинство, този път първо да мислят с главите си, пък после да гласуват!

imgp9142

март 11, 2013

КАЗВАМ АЗ АМА КОЙ ДА ЧУЕ

Точно преди една година в този блог написах: ПО НАНАДОЛНИЩЕТО !
И каква стана тя? Прав ли бях?reject

март 7, 2013

РАЗМИШЛЕНИЯТА НА ЕДИН ГРАВИТОН

Filed under: По света, Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 1:00 am

Picture 131IMGP2597

Това денонощие  не живях напразно!

     Притварям  очи,  кадрите  се впускат,  като  на филмова лента,  час по час – цели двадесет и четири…за секунда… Нормална скорост, за нормален ден,  ама в  ненормална държава…   

     В поизоставената  цветна градина на  деветдесет годишната ми майка,  слънцето  гали с лъчите си  напъпилите цветя. Пролетен ветрец подухва и разклаща приведените бели камбанки на кокичетата. Веселият им  звън предизвестява възраждането на природата и заглушава тревожното, натрапчиво  крещене на радиоточката…Колко е хубаво, че пчелите и птиците в двора, не разбират  нейната  неискреност  и измамност…

     Днес е ден на национален траур. Млад  мъж,   в разцвета на силите си се самозапали. Не е първия. Други пък изтребиха целите си семейства. Този изгоря от отчаяние,  като факел на протеста срещу невъзможността   да се живее достойно, като факел срещу същите управници, лишили го да живее човешки,  нормално…

       В центъра на столицата изниква, поредния за последните 23 години, палатков лагер…Народа протестира. Хиляди млади хора, дни наред излизат,   по площадите на градовете ни.  Понесли плакати,   обърнали на война националния трикольор,  те обикалят,  като сомнамбули  в „бермудските  триъгълници” на властта,  между  мафията и  държавата…  Искат  да се чуе техния глас, искат  да контролират и да упражняват властта ..на народа.

    … Този филм сме  го гледали. Беше  преди поколение!  Техните родители искаха „развод” с народната власт”,  скачаха  по площадите и танцуваха „Последен валс”.  Беше когато частната собственост стана неприкосновена и започна приватизацията на построеното от народа.  Беше времето,  когато започна разрушаването на социалистическата държава  и раздаването на нейната  собственост..  на шепа избрани  и чужди. Беше време разделно! ..

…Обед е. Покатерил съм стари  кокали на  високата трънясала  ябълка пред бащиния дом. Щракам с острите лозарски ножици по летораслите и издънките, режа  изсъхналите клончета, прочиствам я и я просветлявам, та да влиза слънцето в короната и…

     Наследство  от  татко са,  и ножицата  и  „Червената превъзходна”.  Посади я  баща ми  с внука си,  дето му поднови името. Тогава синът ми беше  на 7 години – първолак.  Сега, е на 40…

     Тогава дядо му – железничаря, поддържаше удвоената ЖП линия и се радваше на електрическата тяга. Сега по електрифицирания участък минават няколко влака и то дизелови мотриси. Закриха близките гари,  пратиха на  скраб  коловозите по тях, а слушам, че и втората линия от „удвоената” щели да махат.

    Тогава сина учеше „Де е България”, а днес  обикаля света  – по работа. Ей на,  сега лети за  Рим, ама няма да види Папата. Подал оставка светия старец… Сигурно си има причини …Объркан свят  Ви казвам.

    … А аз съм на високо. Недосегаем съм. Запалил съм печката при старата си майка, сготвил съм, прането съхне, двора е обърнат и готов за пролетните зеленчуци, зазимените лозички са отгребани, салатите се зеленеят и протягат  листенца към слънцето .  Обгръщам  с поглед вече  орязаните праскови, сливи, кайсии и череши. Погледа ми спира на белещите се от тиксото  облагородявания с които се правя и аз на господ и ми е драго. Денят ми е успешен, не минава напразно.

       В този момент, поредния, превърнат в блестяща точка самолет  пресича ореола на слънцето и провлачил след себе си диругата изгорели газове, изпреварил звука на мощните си двигатели и ми напомня че не летя. 

       А уж съм свободен…  да  се кача на следващия клон, на следващото дърво,  да разхвърлям оборски тор в другия край на двора или  да отида до  фурната и аптеката… Но пенсията е чак  след няколко дни. Добре поне, че тока, водата и данъците са платени.  Останалото е суета и мечти.

       Работата в двора и борбата за насъщния ме чака, заглушила протестите.

март 3, 2013

НА КОЛЕНЕ !

IMGP25783-ти март 2013 година! България, гр.Пордим, Костицата и Къщата-музей”Цар Освободител Александър ІІ”.
IMGP2583От тук са водени сраженията при обсадата на Плевен. В тази главна квартира на Руската Освободителна армия, е взето важното решения за зимния преход през Балкана! Тук е бил изработен Санстефанския мирен договор, възвестил на 3 март 1878 година пред целия свят, Освобождението на България!
Днес на колене е руското оръжие, възкресило България от тъмнината на Османското робство!
IMGP2587IMGP2585
Даже „Фонтана на сълзите” по убитите в Освободителната Руско –Турска война 1877-1878 година, e разрушен и безпаметен. Пресъхнал и пълен с непризнателност и неблагодарност!

Create a free website or blog at WordPress.com.