Mitkoivanov's Weblog

март 7, 2013

РАЗМИШЛЕНИЯТА НА ЕДИН ГРАВИТОН

Picture 131IMGP2597

Това денонощие  не живях напразно!

     Притварям  очи,  кадрите  се впускат,  като  на филмова лента,  час по час – цели двадесет и четири…за секунда… Нормална скорост, за нормален ден,  ама в  ненормална държава…   

     В поизоставената  цветна градина на  деветдесет годишната ми майка,  слънцето  гали с лъчите си  напъпилите цветя. Пролетен ветрец подухва и разклаща приведените бели камбанки на кокичетата. Веселият им  звън предизвестява възраждането на природата и заглушава тревожното, натрапчиво  крещене на радиоточката…Колко е хубаво, че пчелите и птиците в двора, не разбират  нейната  неискреност  и измамност…

     Днес е ден на национален траур. Млад  мъж,   в разцвета на силите си се самозапали. Не е първия. Други пък изтребиха целите си семейства. Този изгоря от отчаяние,  като факел на протеста срещу невъзможността   да се живее достойно, като факел срещу същите управници, лишили го да живее човешки,  нормално…

       В центъра на столицата изниква, поредния за последните 23 години, палатков лагер…Народа протестира. Хиляди млади хора, дни наред излизат,   по площадите на градовете ни.  Понесли плакати,   обърнали на война националния трикольор,  те обикалят,  като сомнамбули  в „бермудските  триъгълници” на властта,  между  мафията и  държавата…  Искат  да се чуе техния глас, искат  да контролират и да упражняват властта ..на народа.

    … Този филм сме  го гледали. Беше  преди поколение!  Техните родители искаха „развод” с народната власт”,  скачаха  по площадите и танцуваха „Последен валс”.  Беше когато частната собственост стана неприкосновена и започна приватизацията на построеното от народа.  Беше времето,  когато започна разрушаването на социалистическата държава  и раздаването на нейната  собственост..  на шепа избрани  и чужди. Беше време разделно! ..

…Обед е. Покатерил съм стари  кокали на  високата трънясала  ябълка пред бащиния дом. Щракам с острите лозарски ножици по летораслите и издънките, режа  изсъхналите клончета, прочиствам я и я просветлявам, та да влиза слънцето в короната и…

     Наследство  от  татко са,  и ножицата  и  „Червената превъзходна”.  Посади я  баща ми  с внука си,  дето му поднови името. Тогава синът ми беше  на 7 години – първолак.  Сега, е на 40…

     Тогава дядо му – железничаря, поддържаше удвоената ЖП линия и се радваше на електрическата тяга. Сега по електрифицирания участък минават няколко влака и то дизелови мотриси. Закриха близките гари,  пратиха на  скраб  коловозите по тях, а слушам, че и втората линия от „удвоената” щели да махат.

    Тогава сина учеше „Де е България”, а днес  обикаля света  – по работа. Ей на,  сега лети за  Рим, ама няма да види Папата. Подал оставка светия старец… Сигурно си има причини …Объркан свят  Ви казвам.

    … А аз съм на високо. Недосегаем съм. Запалил съм печката при старата си майка, сготвил съм, прането съхне, двора е обърнат и готов за пролетните зеленчуци, зазимените лозички са отгребани, салатите се зеленеят и протягат  листенца към слънцето .  Обгръщам  с поглед вече  орязаните праскови, сливи, кайсии и череши. Погледа ми спира на белещите се от тиксото  облагородявания с които се правя и аз на господ и ми е драго. Денят ми е успешен, не минава напразно.

       В този момент, поредния, превърнат в блестяща точка самолет  пресича ореола на слънцето и провлачил след себе си диругата изгорели газове, изпреварил звука на мощните си двигатели и ми напомня че не летя. 

       А уж съм свободен…  да  се кача на следващия клон, на следващото дърво,  да разхвърлям оборски тор в другия край на двора или  да отида до  фурната и аптеката… Но пенсията е чак  след няколко дни. Добре поне, че тока, водата и данъците са платени.  Останалото е суета и мечти.

       Работата в двора и борбата за насъщния ме чака, заглушила протестите.

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: