Mitkoivanov's Weblog

март 21, 2013

ПРИЗЕМЯВАНЕ

IMGP2736

Миналата нощ небето си беше чисто и дълбоко. Ярката луна се  застопори в средата на тъмносиния кадифен похлупак и заразказва приказки.  Досущ кокошка на пиленцата си, тя зашепна  на  разпръснатите край нея звезди, за прогонената на север зима. Ама съмна. А като съмна, слънцето протегна най-напред няколко лъча,  та разгони забравените от зимата облачета, па като се изкачи  на нейно място, светилото посипа и двора на дядо Ви Гравитон с мека топлина. Облачетата се разбягаха на юг и  се сляха с белия калпак на  Балкана. Небето стана ведро и прозрачно,  като планинско езеро.

        Стана топло. От мократа рехава пръст се издигна пара. Зажужаха пчели и буболечки. Гургулици  запяха  дует с пъстри косове и се защураха след летящите шарени пеперуди.  Котките се заумилкваха около напъпилите клонки  – да се парфюмират,  разгонени.    Кокичетата бяха прецъфтели, минзухарите и те, а синчеца и зюмбюлите последваха игликата и плахо разцъфтяха.  Даже холандското шарено лале разтвори, като  пеленгатор двойния си четирилистен цвят, погали с  тичинки поредната работлива пчеличка в цвета си и се вгледа в нашенското слънце. Беше  13. 02 часа на 20 март 2013 година. Първия ден на пролетта.

       Дядо Гравитон, напук на своите 66 години, защрака с лозарската ножица по самия връх на 35 годишната голяма ябълка пред къщи.Просветлява я. Чисти сухите клончета, изрязва гъстите филизи и  му   е  хубаво и леко на душата. Гледа, стареца  от високо  двора с раззеленените салати, редовете лук и чесъна от есента,  одобрява вида на изрязаните вече праскови, кайсии и  сини сливи и му  иде да полети.

       Такъв си е от дете, обича си  по дърветата  и  къщата да стърчи. От високо  надолу да гледа, уж  вижда  по-хубаво, пък погледа му  все нагоре мери,  към небето. Нощем , луната и звездите съзерцава, пътя на светещите самолети и спътниците  сравнява. Денем, движението на облаците и полета на птиците, под  дирите на реактивните самолети  следи. 

       Мисълта му и тя, като облаците – отнесена. Ей на и сега,  рее се непокорната му  мисъл, като подгонена от пролетни ветрове. Непослушна и непредвидима, задъхана и забързана, тя е ту весела и безгрижна, ту бавна и тъжна, ту целомъдрена и величествена, ту глуповата и емоционална, като на влюбен юноша.

       Кацнал е дядо  Ви Гравитон на един от най-високите клонове на ябълката, слуша обедните новини по радиоточката от долу и си мисли:” …Не бива да ги орязвам, много, тези клончета! От тях плод ще чакам. Лятото през горещниците,  сянка  кой ще прави пред къщи?..Нали пак ще извадя масата и пластмасовите столове! . Е, кой каквото ще да говори, но си е хубаво под сянката на ябълковите листа;  студена биричка да  пийне човек, с кафе и кока-кола да се подкрепи, със студена ракия гости да посрещне…”

      Тъй разсъждава дядо Ви Гравитон и тъкмо вдига завистлив поглед към поредния отминаващ самолет,   радиоточката говори:” Пети мъж се самозапали  за   месец.  41 –годишен мъж в Ситово е с 90% изгаряния, „-Писна ми, няма хляб, вече не се издържа!” – написал предварително самозапалилия се…

      …Лозарските ножици онемяха…След минута мълчание и е дин обвинителен  въпрос:-  До къде ни докара  Бойко?…- дядо  Гравитон се пресегна с ножицата към едно по далечно клонче, тишината се раздра от пукот, последва втори  и близо 90 килограмовото тяло на стареца, уж изпаднало в безтегловност, побягна от първата класа на летящия самолет,  устремено към земята.

    Дядо  Гравитон се приземи! Падна, като правителството на ГЕРБ!  Клонът се строши!

5 коментара »

  1. Date: Thu, 21 Mar 2013 01:12:15 +0000 To: gpentchev@hotmail.com

    Коментар от George Pentchev — март 21, 2013 @ 11:34 am

  2. Гравитон може и да пада, ама от ябълката, не като правителството на ГЕРБ!
    И, 66-годишен младежо, стига си се дядосвал!
    80-ият граф😀

    Коментар от Графът — април 2, 2013 @ 10:24 pm

    • Графе, прав си! И аз това се питам: Що се кося, като знам, че ще ми мине!? Ей на, днес се загледах в един виещ се високо в небето щъркел, заслушах се в чуруликането на първата завърнала се у нас лястовица, засадих репички и окопах салатите и ягодите… и ми стана леко и пролетно!

      Коментар от гравитон — април 2, 2013 @ 11:41 pm

      • Завиждам! Хем много!!!

        Коментар от Графът — април 3, 2013 @ 9:17 am

        • То няма място за завист, има място за действие… Вземаш от кварталния магазин една празна тенекия от сирене или по голяма саксия за цветя, пълниш я с пръст за цветя, после засаждаш 2-3 корена расад от пазара или семки от корнишони (или краставици) и като ги сложиш на терасата, започваш да ги поливаш като цветя. Ще те дарят с едни от най-милите цветове, ще завържат и ще имаш едно от най-вкусното мезе за ракия! Тогава пак можеш да наблюдаваш летящите осъществени мечти!
          Ха наздраве!

          Коментар от гравитон — април 3, 2013 @ 11:44 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: