Mitkoivanov's Weblog

март 30, 2013

КРЪЧМАРСКИ МАСАЛИ

imgp8161

         В тия  мартенски дни, пролетта надникна за ден два и избяга уплашена от  спускащия се  от североизток    морав цвят  на  телевизионните  синоптични карти.  Пак заваля сняг  и  скова студ. Кърската работа и агротехническите мероприятия  в селските дворове,  се  оттеглиха за близкото бъдеще. На преден план  се наложиха  неотложните, ежедневни  посещения  в селската кръчма.

         Но от как  Горбачов стартира  „Перестройката”  и опита да  въведе сух режим,  даже единствената ни,  оцеляла в прехода  кръчма  се промени.  Ресторанта на РПК-то, за трети път смени наемателя си и стана  кафене.  Обеднели през време на прехода,  хората  вече не пият  концентрати и вина, а минаха на кафе и чай.  На всичко отгоре,  след  поредната , тъпа директива  на европейския парламент и нашите   депутати приеха  закон.  С него се забрани  тютюнопушенето  на обществени места и в закрити помещения.  Така  даже и най-пристрастените  пушачи, през десетина,  двайсет минути  почнаха да излизат  на улицата  за да „забият по гвоздей в ковчега”.

        Младежите, и те  обиколиха по чужбина, обиколиха, па като се увериха, че и там няма  работа се прибраха по бащините къщи и само  сегиз-тогиз се вясваха.   И то само кога  дядовците и бабите  им даваха пари от пенсиите,  заработени през „лошия” социализъм.  В най-добрия случай се разквасваха с часове,  по на една бира   или сокче, а най-често   по къщите се събираха ,  на червено  или домашна „усойница”.

        Само тук там някои върнал  се от града,   70 годишен пенсионер   си позволява да пие  чайче  с „кокалче”.    С „кокалче”  ще рече,  с 50 милилитра  ром или коняк. Пият  старците по едно, а понякога  две и на раздумка разтягат кръчмарски масали.  

                През големите витринни прозорци, като на длан се вижда общината и целия градски площад.  Шивачките от  частните цехове в  стола  на бившето АПК и някогашния ресторант под канцелариите на ТКЗС-то,   вече са се прибрали  в цеховете със зазидани прозорци  и изкуствена неонова светлина. През  кратката обедна  почивка,  хапнали по една баничка, изпушили  по една цигара на детската площадка  или на стъпалата  пред  входа на шивалните,  подгонени от студа,  шивачките вече  шият  като роботи  на „чорбаджията” , доволни и на това, че имат работа!

         На площада  са останали само няколко бездомни  кучета. Подмамени от миризмата по хартийките  от  баничките или  някой домашен сандвич, кучетата навират глави в  поставените с пари по европейски проект кошчета за боклук , ровят и  ги отстъпват  на вятъра да ги разнася.

        Пред  ДСК-то  спира  минаващия от града автобус.  Слизат пет-шест  местни, мъже и жени.  Ходили  са до окръжния град, най-вече по доктори или за по-евтини  лекарства  в  аптеки „Марешки”.

      Пред  банкомата и клона на ДСК-то е пусто и тягостно. Днес  не е ден  нито за пенсии, нито за  социални   помощи.  Само в горния край пред магазина на Помпиера, дето даваха на версия,  работничките по чистотата, като всеки ден  са  разхвърляли метли, пият  кафе от автомата пред магазина и чоплят  семки.   Някой  даже обсъждат  поредния европейски проект, с който щели  да ги интегрират.

ЛЕКАРСКА ТАЙНА

         В кафенето, край  масата под  портрета на  Тодор Живков, седят от час време, редовните клиенти, група словоохотливи  пенсионери,   разпалено коментират протестите  и последните клюки в градчето.

        Вратата  на полупразното заведение,  се отвари.  Като  по график,  в цял  ръст и здраво телосложение, влезе   Божо  Гайдаря.   За своите около 75 години дядо Ви  Божо е добре.  Лицето му е опънато и бяло,  над  живите му  добродушни  очи, се кипрят доволно количество светло кестеняви  къдрици.    Стойката му е изправена,  походката  твърда и напориста –  годините не му личат. Обстоятелство,  което се обяснява  с упражнявания  от него  физически труд.

      Ами съдете сами,   макар да е бил  шофьор, механик, закупчик и още какъв ли не, човека винаги е работил и допълнително.  Не че парите не са му стигали, ама да помогне на децата.  Отглеждал е   през  годините ,  като се почне от крави, телета, прасета, овце  и  кокошки,  та се стигне до магаре.   А  магарето, както е известно,   след идването на демокрацията,  се  превърна  в  основна движеща сила  на  животновъдното му  стопанство.    С негова помощ , той  осигурява  храна за изброените животни,  и то в люта конкуренция с множество  мургави собственици на коне и незаконни  каруци,  с които  щъкат  денонощно,   като скакалци по полето  и  прибират    сено, люцерна и  уж  баберек  царевица и  слънчоглед  от  полето.  А  понеже е  не само  работлив, но  и разбран  и не конфликтен,   Божо си  е уважаван и авторитетен, та години вече е избиран от земеделските кооператори  за член на  контролния съвет на кооперацията.

        За туй   главите на насядалите   под портрета на Тодор Живков, веднага се обърнаха към него да го посрещнат.    Той поздрави,  както обикновено, но още преди да седне, ежедневната компания    разбра, че този път има  нещо  „гнило”.  Божо Гайдаря, днеска,  не бе във форма. Видя им се  кисел.  За това,   Величко Миланов, негов  екран и колега от контролния съвет го попита:

–         Какво става бе Божо, видиш ми се,  не си във форма? Нещо лошо ли се е случило?? Нали наскоро теле закла, цяла бала пари направи от него?

–         Мани!  Остави телето и парите от него! Останах без яйца.

–         Що  бе, удари ли се нещо ? – попита разтревожен и  Митко  Тунев,  помислил за мъжките атрибути на приятеля си.

–         Не бе! Останах без кокошки.

–         Как си останал без  кокошки? Та нали онзи ден   говорехме за тях?- почуди се  Тунев.

–         Е, да де! Говорихме…. И ти какво ми каза: „За да снасят повече яйца, да им дам сол”?

–         Е, и?

–         Е, и !  Дадох и!

–         И какво като и даде?

–         Абе какво? Тя не е за разправяне….   Отидох  си от тука, онзи ден,  като говорихме и се прибрах  у нас за обед. Минах най напред  да нагледам  добитъка. Гледам овцете нямат вода. Налях и, а в яслата,  при ярмата,  ми се хилят  трите  буци  каменна сол. А, викам си, стига са близали, и без това и е много, що не взема едната, малката… килограм, два  да имаше.   Взех аз буцата. Цапардосах я два, три пъти та я натроших на парчета, колкото да може в чутурата  да влезнат. Наслагах парчетата  в чутурата и с черяслото  ги наситних на парченца, колкото  оризови зърна.  После ги насипах в тепсиите из двора, а кокошките  почнаха веднага да кълват.

       Влезнах си аз в къщи,  доволен от свършената работа.  Жената стоплила яденето и седнахме да  обядваме.   Салата направила, телешко сготвила и аз и викам: Я жена да му ударим по една ракия, па да му опънем и по едно вино и без това след обед  нямаме работа.  Можем и да му дремнем.

–         Ами вода на стоката  наля ли? – пита жената.

–         Налях! – викам.-   И на телето и на магарето, че и на овцете налях…

……И хапнах ме ние, и замезихме и пийнахме приятно, че даже и два часа поспахме. ….Като станах, не беше мръкнало още.  Отивам  да нахраня  животните за през нощта и що да видя?  Кокошките край  поилките  скупчени.  Скупчени…  ама  вътре  в поилките вода няма.  Вода няма и   всичките кокошки  все по гръб налягали,  налягали завалиите  с навирени крака и  разперени криле  –    вечен сън заспали…   Иде жената в този момент, че като ги видя, че като писна, реве  ти казвам, не мога да  я успокоя.

      Хеле по едно време се съвзе. Прежали ги, значи.

–          Я, вика, върви,  дай един леген и гореща вода,  да ги попарим и да ги оскубем.Поне перушината и да взема, пухени  възглавници за децата ще направя.   

И започна да ги скуби  жената,  хем скуби, хем плаче.    Колкото пера е оскубала толкова  е и сълзи изплакала.  Оскубахме ги и  жената ми вика:

–         Вземи та изкопай един трап и ги зарови. С чумата по кокошките шега не бива. – Диагноза и сложи, значи.  При щрака ми на мен в главата, от  какво  ще да е тази „чума”, ама смея ли да призная.   За туй, плахо и викам:  Жена, то и утре мога да ги закопая, времето е студено, нощес няма да и стане нищо, ама какво ще кажеш да взема да занеса една на Величко Горанов – ветеринарния лекар, да я прегледа, аутопсия да и направи. Може пък да не е  и отровно месото и да могат да се ядат.

–         Добре! –  вика жената. – Отивай!   

И отивам аз по тъмно у ветеринарния. Нося му една оскубана кокошка и му обяснявам каква е работата…    Признавам си, значи, каква съм я свършил…  Той са сме е и ми вика:

–          Така си е, „пресолил си манджата”! Гледай сега тука! – и разрязва гушата на кокошката. От  вътре се посипа цяла шепа сол,  като ориз.  Дрънчи по подложената  чиния,  звука се забива направо в мозъка ми.  

–         Докторе, – викам му  – какво да ги правим? Отровни ли са?

–         Нищо му няма на месото, – смее се човека и обяснява. – Гледай сега тука. От никаква чума не са  ти болни  кокошките , ами много сол си им дал.

–         А бе знам ли, той  Митко  Тунев ми рече сол да им дам и аз…

–         Той човека хубаво ти е казал, но се слага по малко, и то ситна с бърканината. А ти какво си направил. Нахвърлял си сол като ориз. Че кокошките  обичат да кълват камъчета, не знаеш ли?  Що са рекли хората „кокоши мозък” – глупави са един вид и са взели солта за камъчета.      А и ти като не си и налял и  вода ?..Уредил си ги. Ама как да е. Нищо му няма на месото. Отивай и ги чисти,  па затваряй в буркани или реди  във фризера.

–         Хубаво  – викам му. – Разбрах та, само, че как да кажа на жената, бе докторе?  Ето ти тука за прегледа, ето и за аутопсията, – плащам аз – ама имам молба: –  Хайде да не казваме на жената каква е причината. Нали има лекарска тайна?

–         Добре! – смее се ветеринарния и ми намига. – Лекарска тайна, тъй да бъде!…

 

 

2 коментара »

  1. Уф, отпусна ми се душата!😀

    Коментар от Графът — април 2, 2013 @ 10:16 pm

    • Тъй де Графе, отпусни се! Той живота, явно не е толкова сериозно нещо, щом има още хора и политици дето го карат на майтап!

      Коментар от гравитон — април 2, 2013 @ 11:32 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: