Mitkoivanov's Weblog

юни 19, 2013

А ВЕЧЕРИТЕ ТУК СА ТИХИ !

И този горещ юнски ден избухна и се сгромоляса зад хоризонта на запад. Потопи се във вечерната прохлада и заспа да събира сили за нови „подвизи” и дела. Множество трактори и комбайни цял ден препускаха из плодородните земеделски блокове на Земеделска кооперация „Дрен” в Пордим и като ненаситни лами налапаха по близо 550 кг ечемик от декар. Природата се отблагодари щедро за положения труд.
Грохота от минаващите влакове, трактори, комбайни и камиони, като че ли за миг се стаи за кратката почивка и на пордимските механизатори и шивачки. Тук трудовите хора и интелигенцията не излизат на протестна разходка по жълти павета. Тук трудовите хора вечер почиват след тежкия изнурителен труд. С него те допринасят за прехранването и обличането на народа ни.
Тук не знаят какво са заплати от над две, три хиляди лева, не знаят какъв е лукса в прелитащите над тях самолети за задграничните курорти и шумните локали и барове в столицата. Те нямат луксозни автомобили и къщи, а в най-добрия случай карат автомобили втора употреба по за хиляда, две хиляди лева.
Малцина от тях се радват на по 50 лв.и хладната бира, които им дава поредната политическа партия за пътуване до окръжния град, било и на протестен митинг срещу собствените им интереси…
Тук нощем трудовите хора почиват. Моля за тишина! Мястото за говорене е Парламента ! Майка България не е уличница, господа!
Нека покажем пред света и себе си, че България е демократична, правова, парламентарна република! А най-хубавото господа, е че днешния горещ юнски ден, бе ползотворен и в Народното събрание! Решенията му са добри за България и нейния народ!..
Колко хубаво било, когато политическите евнуси се скрият! Просто няма кой да пречи на народа да твори, работи и се развива! Пред него се разкриват по светли възможности!
Останалото е разум, труд и съзидание!..

Advertisements

юни 10, 2013

ПРИЗНАНИЕ

IMGP3299Днес е един от последните дни на половинвековната ни семейна пътека .Вървим из многолюдния град. Жена ми ме е прегърнала.
Пред нас , мъж и жена на видима възраст около шейсетте … вървят хванати за ръце…
– Виж, има и други които се обичат! – споделя жена ми.
… И аз съм щастлив от нейното признание!


http://vbox7.com/play:1beaa51213&start=87

юни 7, 2013

СТРАННО НЕЩО Е ЖИВОТА !?

recovered_jpeg-digital-camera_8461

Странно нещо е живота!?  Уж е тишина, а над Пордим,  вечерния юнски въздух се изпълва с причудливи звуци. Не говоря за поредното ноктюрно на Шопен.  То си звучи от лаптопа и изпълва душата ми. Говоря за поредната топла и ухайна вечер, през  която седя в усамотение  пред бащината  къща и се наслаждавам на наниза прекрасни мигове.

Представете си нежната музика на Шопен…  и  тракането на металните свински корита при храненето на съседските свине. „Рапсодия” …

За още по нагледно си представете  как звучи   Giovanni  Marradi  и бесния лай на съседско куче… „идилия”, нали?

Какво да се прави? Такъв е живота!

Ето, невидима прелетна птичка запява своята нежна и възвишена, вечерна песен. Втора поема верния тон и простора неусетно се изпълва с причудливата песен на вечерния птичи хор. Пеят  божите създания своята  Ода на радостта и възхваляват природата…Блаженство… Красота и наслада за душата!

Изведнъж, първо от далече, после все по-близо и по-близо,  през високото звездно небе  се промушва,  като игла с копринен  бял конец, тежкото бръмчене на поредния, забързан  към далечни земи, самолет. Небето стене с бученето си от пробожданията, звездите потреперват като възбудени девици и готови  да се отдадат,  се възхищават  на човешкия гений… Самолетът отминава,  преследван от бученето на своите мощни двигатели.. и моята завист.

От звездния купол плахо се спуска покрова на тишината и птичите песни.  Листата на заспалите дървета прошумоляват  от ласките на вечерния ветрец и ми донасят  уханието на цъфналия трендафил. Вдишвам дълбоко и благоговея…

Решил, че е заситил сетивата ми с приятностти, свободния вятър сменя посоката си и  донася до разтворените ми ноздри вонята на  още живите пържоли… За капак минава  автомобил и раздира вечерта с пукота на сваления си ауспух.  Чалга ритми го надвикват от  мощните  тонколони. Трошката трасира пътя пред  тракането  на колелетата. Преминаващ забързан по нанадолнището на живота влак,  се спуска  към гарата…

Приземявам се …   поредния сблъсък на природата и  човешкия прогрес ме кара да разбера: Странно нещо е живота…Ноща избледнява… Зазорява и отново е ден……

юни 5, 2013

БЕЗСЪНИЦИ

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 2:53 am

IMGP3131

Имаше чувството, че се намира в някакъв празен котел, в  огромна зала с машини и съоръжения, където множество трансмисии  неспирно се движат, създавайки в главата му едно постоянно бучене. Това беше заобикалящия го свят. Живота,  като  ехото от  преминаващия  нагоре по възвишенията влак и опитващите да внесат хармония птичи песни от заспалите клони на нощните кестени.

Беше само три през нощта. До изгрева в дъждовното майско утро имаше цели четири часа. Болките в трошения през детството  крак,   не му даваха да заспи.  Настойчиво го връщаха по пътеките на изминалия  живот. Независимо от отворените  очи, блуждаещото  съзнание го носеше над  земята. Летеше над равното Мизийско поле, прелиташе над Балкана и се извисяваше над бучащото море. Тялото му не съществуваше,  сънят бягаше.  Отстъпваше на трескавите разбъркани мисли, препълнили   66 годишна му глава. Беше време за равносметка…Време за въпроси без отговори…

Така и не разбра кога се изнизаха годините. Как живя? Къде бе грешил?  Беше ли добър и полезен за близките си или с годините,  се бе превърнал  в егоист и самовлюбен, на никого ненужен човек? Беше сам и тъжен! Осъзнатото  нещастие го убиваше… Веселите щастливи мигове се отдалечаваха някъде в миналото. Идваше края…

На главната в Пловдив

IMGP6292

юни 3, 2013

ИЗПОВЕД

Нашата сватбена снимка

юни 1, 2013

ТАЗИ ГОДИНА МИ СТИГА ТОВА СЛАДУРЧЕ

IMGP3473  Та казвам Ви, миналата година беше това:(ПОРЕДНА КИНОЛОЖКА ИЗЛОЖБА В ПОРДИМ | Mitkoivanov’s )

За тази година ми стига и  сладурчето  от кадъра…

IMGP3471 IMGP3470

Блог в WordPress.com.