Mitkoivanov's Weblog

октомври 27, 2013

И ТЯ НЕ ДОЙДЕ ! ДОЙДЕ ЕСЕНТА!

IMGP4030

Като се занизаха едни слънчеви и приятни дни, та цяла седмица. Не циганско лято, а приказка. Земята изпръхна от  последните дъждове. От тежестта на небесните капки, августовските жеги  и под напора на напиращия прохладен вятър, листата на дърветата, първо позлатяха, после се преоблякоха от  весело червено  до игриво кафяво и като танцуваха  се спуснаха на земята,  та я завиха за сън.   Облекчени от обраните плодове, клоните  на дървета изправиха снаги и се приготвиха да подпрат снега. Така е всяка година. След Димитровден се задава зимата.

             За това и аз, като добрите стопани от Пордим,  се захванах до  Димитров ден да приключа със селско стопанската работа из двора.Обрах зеленчуците и плодовете, направих зимнина и даже виното  прекипя в бъчвите. После със събраните листа от двора  и кестените от булеварда пред нас, запалих огън и пушеците, като се извисяваха към небето,  издигнаха надвисналите  за  утринни слани облаци,  увлякоха и мъглите  и над Пордим  огря слънце. Правата ми лопата се разтича из почистения от листа двор, преобърна рохкавата почва и от  досега и с майката земя блесна.

              Светна и къщата. Изпрах килимите и тъканите мамини черги, направих  основно почистване на къщата и през измитите до блясък прозорци, веселото слънце  погали бяло бронзовите печки по стаите, сякаш  да и предаде отговорността за топлината през следващите 5 месеца.

              Както се досещате дойде и Димитровден. Моя имен ден. Пък на всичко отгоре Св.Димитър е  светията закрилник и на градчето ни.Затуй и вчера  цял ден в Пордим цареше оживление!  Сутринта бе отслужена празнична служба в белокаменната църква  Св.Димитър  и се започна: то небяха спортни състезания и изяви на читалищни самодейни състави, то не бяха хора и песни,то не беше рев на автомобили от състезания,   ами скъп гост ни беше Народната  Артистка Татяна Лолова. След срещата въздуха над  градчето  затрептя  от изпълненията на група  Б.Т.Р. …  Накрая   мощни фойерверки  озариха небето над селището в което бе изработен мирния Сан Стефански договор и  поредната годишнина от обявяването на Пордим за град завърши.Продължи Димитровден!

                Да,  Димитровден е голям празник за мен. Не  само  е празник на гр.Пордим, не  само е мой имен ден, но и имен Ден на внукът ми Димитър. За туй и аз като всички носещи това свято име се приготвих за посрещане на гости. Натъкмих софрите, издокарах всичко както си му е реда и се  занадявах…. Телефоните ми пощуряха, Skypе ми загря. Поздравяваха ме с именния ден множество приятели, предаваха ми най-светли и  благотворни пожелания  не само от  страната, но и искрени приятели от чужбина.  Поздрави ме и сина и отиде в Пловдив, при майка си,  моята половинка от 43 години… Поздрави ме и от името на внука… А аз ги чаках  на гости…

                 И Тя не дойде!..  Дойде ЕСЕНТА!

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: