Mitkoivanov's Weblog

ноември 1, 2013

НАДЛЪГВАНЕ – разказ

Filed under: разкази — Tags: , , , , , — гравитон @ 10:54 am

slide0007_image083

Тази есен се кротна топла и послушна, като загоряла вдовица.  Вечерите  притихнаха, луната се оцъкли, като златна пендара на  момина шия    и  звездите замигаха съучастнически. Виното  прекипя!

Под  бавния валеж  от  „позлатени”  лозови листа,  Гочо Едрия и Орлю  Дребния,  вече два часа и трета кана лудо недоизбистрено вино, разтягат  масали под лозата на Гочо. Приказват си, замезват  с луканков салам „Чичовци” и се надлъгват.

И дамата са пазачи в  селската кооперация, та не са се презорили много с работа. Имат бол свободно време.

Бавен, спокоен и добродушен, Едрия си има  даже хоби –  риболова. Остане ли свободен от смяна,   натоварва такъми в стария  „Москвич”,  качва в ремаркето половин чувал  жито, царевица, качамак и кюспе за подмамване  на рибата в язовира, събира  цяла кофа тлъсти, като дебели макарони  червеи,  гарнира ги с попови прасета  и спал не спал,  140 килограмовото му   телосложение се телепортира  на селския  микроязовир. Седне  Едрия под чадъра на  удобния пластмасов  стол, обгърне с генералски поглед  дузината навирени, като гаубици рибарски пръти и  чака, някой по -глупав от него шаран да  дръпне опънатата до средата на язовира корда, за да се понесе над водата   сигналния  звън.  Ще рече,  някой любопитен шаран или толстолоп  да налапа  въдицата, да дръпне кордата и да разклати звънчето. Тогава се почва една борба, едно надхитряне  и навиване на макарата, докато  едрата риба бива измъкната  майсторски  на тинестия бряг, където  поляга като уморено прасенце  в кална  кочина.  Само че , Едрия  риба не яде. За туй , обикновено,  на десетина  метра от брега човека, монтира и барбекюто със запалени дървени въглища.  После,  било за обед или за вечеря, от  нагорещената  скара  се  разнася  над  огледалната повърхност на водата,   апетитния  мирис на печени свински пържоли, Даже хищните щуки и водните плъхове край брега,  надигат носове да подушат.  Опича  Дебелия за себе си и другите рибари,   начуканите  и  овкусени по негов си начин, вълчи мезета  и ги гарнира  с червено вино и  охладени в язовира ракия и бира . Тъй  събралите се на  импровизираната софра рибари замезват.  Неусетно,  под напора на алкохола,  развързват бездънните  торби със спомени и случки за хванати и изтървани все едри риби и  прекарват вечерта на нощния риболов. Слънцето  отдавна е залязло зад склона.  Огледалния образ на грейналата луна се  пързаля безшумно  по гладката  като ледена пързалка вода.   Наострила слух и луната  се заслушва в  поредната рибарска история.  Щурци пеят в нощната  тишина, но  само плясъкът на някой  разиграл се , присмехулен  шаран нарушава идилията, та  извърта завистливите  погледи на рибарите. Рибарските пръти по брега  свеждат  замислено  върхове  и чакат  запокитената,   чак в средата на язовира  дънна  стръв,   да излъже  рибата…И така цяла нощ.

Ама това е за хобито на  Едрия. А Дребния  е друго  нещо. То и прякора му го показва. Дребния, ще рече  метър  шейсет и пет, слаб кокалест, с  увиснали невчесани като гората,  пожълтели от пушене мустаци и гъста,  четиниста,  изрусяла от слънцето коса.  Под  стърчащите на среден път кичури и  набразденото му  чело,   святкат  като на зверче две  пъстри,като   есенни шумки – пронизващи  очи.  Движенията му  са точни  и бързи. По тялото му няма и  грам  мазнинка. Само кости,  спечени мускули и суха  опъната кожа.

По характер  Дребния е сприхав и избухлив.  Даже   говора му, е    високо декламирана  скороговорка и по скоро прилича на стрелба.  Е сега е време да спомена, че неговото хоби е ловджалъка.   Още от малък обикаляше с баща  си полето и горите, преследваше де що пернат и космат дивеч имаше  и можеше да  измине  по следите на заек или вълк десетки километри. Имаше здрави нерви и търпение та можеше десетки часове да чака  на пусия и  да дочака  глиган, вълк и даже мечка.  Ще  рече имаше и той какво да разказва. А що дивеч бе изтрепал, няма да ви разправям. Ще ви кажа, че и той като Едрия,  дето ловеше десетки килограми риба но риба не хапваше;  и той  55 годишния  човечец,   какъвто и дивеч  да донесеше  в къщи от лов, дивечово месо не кусваше. Ще рече не беше му за месото и кожите, а за хобито. Удоволствие му правеше  да преследва, да чака, да излезе очи в очи със звяра и с  точен изстрел  да порази живинката, била тя птица или звяр. Имаше в него нещо котешко…

 Та както ви казах  в  началото,    седнали  са двамата  под есенната лоза  в двора на Едрия, пият  си пиенето и си приказват.

          Преди години каква риба имаше? – кахъреше се  Едрия. – Преди десетина години, отивам за риба на Дунава до  Никопол.   Цяла седмица  приготвям такъми, примамки и хранилки, цяла седмица се стягам за голям риболов. Бяха се оплакали  рибари, че някакъв голям  сом все им изпокъсва и въдиците и мрежите. Разпитах аз хубаво, къде и кога се появява животното и като натоварих  и ремаркето с такъми,   отивам още в петък вечерта на казаното място. Цяла нощ дебна, захранвам и не бързам да хвъргам въдици.   На сутринта в събота, ама така към 9-10 часа, кога знам, че рибата е много изгладняла, вадя от колата едно цяло пиле, закачам го  на една  въдица, едра като ченгел и дето цяло прасе ще издържи  и хвърлих на дъно  в реката, при захранката. Зачаках! Чакам аз и не бързам. Ще  ми дойдеш ти,  викам си,  и паля цигара след цигара (тогава още пушех). Чакам половин час  – нищо, чакам час – нищо. Чакам два часа – нищо.  По едно време ми замириса на разваленото пиле, ( а,  забравих да ти кажа че три дни го държах , пилето ,на топло у нас,  та да почне да се разваля и да мирише  отдалече). Взирам се аз в дълбокото и дебна, а ма пак нищо, че като стана 12,  като рече онази дебела корда дръннн, па  като се опъна…. Едва успях да се хвърля и  да хвана пръта… Таман хванах  здраво… и  кордата  се отпусна малко , почнах да изтеглям и да навивам на макарата.Ама  животното  тегли  право към румънския бряг…помъкна ме ти казвам,  като луда крава телето си…  Паднах  и се тътразя по задник ,  с краката напред , право към реката..Остана има няма метър до водата…и ще цопна вътре. Замъкна ме , викам си във Влашко… замъкна ме на дъното….Ох, слава богу че се намери един пън, та ме посрещна между двата крака и ме спря…. Каква болка усетих няма да ти казвам, но  очите ми не искри,  а  цели огньове избълваха. …Страшна болка ти казвам… ама аз държа, не пускам… Шари пущината, шари ту на ляво, ту на дясно, кордата свисти и реже водата…. Гледам, че по едно време  водата се разпори като от  торпедо към мене, кордата се отпусна и аз започнах да навивам ама не мога да смогна на макарата…    успях да стана и почнах да се въртя като пумпал и да навивам кордата около мен. Торпедото иде към мене. Гледам като наближи на дестина  метра до брега укроти се…   Че като  се надигна водата, като от подводница кога излиза на повърхността и си показа главата. Цяло прасе ти казвам… Сомска  глава с уста цяло агне да глътне.Погледна ме  право в очите с биволските си очи и … изви се  и хукна обратно към дълбокото и средата на Дунава… Аз държа, навивам кордата на  голите си ръце и  ръкавите  и се опитвам да го задържа. От ръцете ми  тече кръв,  от челото ми ручи пот, а от гърба ми излиза пара и напрежение.    И тъкмо се засили животното пак към Влашко, за моя радост един  граничен катер  се понесе  по реката та го завърна. Подплаши се рибата, обърна се и пак заплува към брега… към мене. Сега викам си е момента…или ти мене или аз тебе…. и хукнах назад, дърпам  кордата и го влача към брега на бегом.. Както се беше засилил,  направо на три метра по чакъла на брега се  потътрузи и спря. Умори се. Спря да си почине. Ама за мене почивка няма. Тичам край едно дърво та увивам кордата и като се въртя обратно на часовниковата стрелка, развивам навитата около тялото ми корда,  докопвам брадвата и стигам до сома. А той премигва и се кани  пак да хукне навътре. Че като го халосах с тъпото на брадвата по главата, опашката му  подскочи та изпляска  и направи  има-няма,  яма половин метър. Тряснах  го  за всеки случай още веднъж  по главата и се проснах до него,  безсилен. Победих го. Повече не мръдна…. Ами после като  го  натоварих  на ремаркето?!   Че то чудовището му с чудовище , цели два метра  влачи  опашка зад ремаркето!?… Повярвай ми, едва го  дотътрих до вкъщи  и  храних половината село  два месеца с прясна, сомска риба, че и за зимата имаше…

          Брей, не думай бе.! Ама вярвам ти! Голям  зор си видял. – рече събеседника му и като отпи два три големи  гълтока от виното,  усмихна се  лукаво и започна: – Аз пък да ти кажа по-миналата  есен отивам на лов в гората на  Дейкови локви.  Наканил се бях да обстрелям една лисица..  Ама не щеш ли  едно сърне насреща.  Пък ловът на сърнета забранен. Викам си кой ще ме види и бум.. убих го.  Да ама след него излезе майка му и тича да се бие. Без да му мисля много и докато се усетя дигнах пушката: бум и утрепах и нея.  Стана ми съвестно и таман се чудя какво да ги правя, насреща ми излезе таткото на сърнето.   Изправил  се още  в началото на гората, стои, гледа ме с тъмните си влажни очи и не  ме пуска да мръдна.  А река  да престъпя навътре и елена  навежда  заплашително глава, разклаща заканително   разклонените си  рога,  не дава  да мръдна. Ядосах се. Дигнах пушката и бам… с един изстрел между веждите го  трупясах и него.  Стоя и се чудя какво да правя… А ме види горския,  не ми мърда затвора.  Ами сега. И таман разсъждавам объркан, какво да правя,  ето ти  го и горския излезе. Изправи  се  до  едни храсти и ми вика:”Какво правиш бе човек? Направо си за затвора.”

Не му мислих много. Дигнах  пушката и докато се усетя, гръмнах го. Хептен се обърках. Не знам, какво да правя.И таман мислех   да го погребвам и него,  чувам  от храстите стенания. Гледам една двойка, момче и момиче,  тъкмо се любели,  изправят се  те и ме гледат уплашено. Ще ме издадат викам си… и бум, бум, гръмнах и тях… Тогава пък зад завоя на пътя се зададе една учителка с  цял клас осем, девет годишни  деца….

          Ей, а стига бе!Спри се! Остави поне невинните деца да живеят! – прекъсна го  Едрия възмутено.

          Хубаво, ще ги оставя живи, ама само ако и ти намалиш дължината на сома и го събереш поне в  ремаркето!

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: