Mitkoivanov's Weblog

март 28, 2014

НАСЛЕДСТВО!

Изображение

Когато баба Мара Монкова си отиде от белия свят, природата се разсърди. Зимата уж  мека и топла  се развилня,    виелицата и студа се спуснаха  в  гъста мъгла от бели като памук парцали и студ.  Ама студ  и сняг, дето виелицата за броени часове  промуши навсякъде и като зави с дълбоката си белота земята,  навакса за цялата година.    Такава зима, покойната помнеше само кога работеше на времето във  фермата  на „Дрен”,  та трябваше по два пъти на ден да минава напряко,  през завеяните от сняг до кръста  ЖП линии и ниви.

Множеството  хората влизаха при покойната, палеха свещ за бог да я прости и то не толкова за да стоплят душата и,  а по скоро  да стоплят своите. Зъзнеха, пристъпяха от крак на крак, разменяха тъжни и опечалени по някоя дума за живота и, и коментираха колко работна и разбрана жена била.

Накрая последвани  от  звуците на траурната музика, катафалката и шествието преминаха през центъра на Пордим, спряха за по минутка пред  сградата на ТКЗС-то и църквата и потънали в белотата на гробищния парк я изпратиха. Така баба Мара Монкова потъна  в зиналия  черен гроб и се сгуши в обятията  на отдавна починалия си мъж. Черната замръзнала пръст,  от шепите на близки и изпращачи, забарабани по дъските над ковчега, камбанния звън заглъхна и хората като хапнаха и пийнаха за бог да я прости се разотидоха.  Отредиха я…

Времето  неотклонно потече по обичайното си русло. Животът не беше свършил! Минаха девет  дена, после четиридесет, после два месеца  и снега се стопи.  Двете  сгушени гургулици  огласиха  с песента си осиротелия двор и събудиха пролетта. Най напред  надникнаха  едрите  бели  кокичета и минзухарите , после игликата  постла пъстрото си килимче, а  когато  розовите и сините зюмбюли разпръснаха  уханията  си, разцъфнаха  жълтурчетата и елегантните  бели  нарциси. Белия  божур  проби  с нежните си червеникави  вейки  гнилите листа  и коравата земя и се приготви  да покаже с едрите си пухкави цветове, защо го наричат императорско цвете. Синчецът и момината сълза  разклатиха  малките си камбанки  и зазвъняха веселата песен на  живота. Разноцветните лалета изправиха като знамена  цветовете си и одобрително  се залюляха  от топлия  повей.  По напъпилите кестени запърхаха  скорци,   високо в синьото небе  се изви ято  завърнали се щъркели. В разцъфналите  сливови клонки зажужаха пчели,  после  ги примамиха  прасковените цветове и  цъфналите кайсии…  Цветната градина и двора на баба Мара възкръснаха!  Орязаните лози заплакаха.

…И днес  хората, като  отиват и се връщат  от работа или  с покупки.  Минават по широкия булевард , извиват  глави  към ажурната ограда и радостните и  погледи   потъват  в цветната красота, оставена  ни от  баба Мара.

Мнозина се питат:  Ще бъде ли съхранена  тази красота?

ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

 

март 25, 2014

ЛЪЖАТ ВИ, ЛЪЖАТ ВИ МИЛИ ДЕЦА!

ИзображениеСнимката която виждате е правена преди повече от четвърт век. Снимката която виждате е от посещение на земеделски кооператори от гр.Пордим, пред паметника на Бузлуджа.  Болшинството от тях са членове на тогавашната БКП. Те не са извън земни! Те са редови селскостопански работници: животновъди, полевъди, зеленчукопроизводители и лозари, инженери, механизатори хора на наемния труд. Те произвеждаха и допринасяха България да изнася селскостопанска продукция в над 100 страни по целия свят. Построеното от тях още се разграбва и повече от 25 години не може да се приватизира и разруши. Тях ги ограбиха. Ограбиха и Вас! И Ви лъжат!

Виждате ли усмивките на лицата и, виждате ли дрехите и външния им вид, виждате ли увереността и спокойствието с което са стъпили здраво върху поредното стъпало на градения от тях живот!?

         Да Ви се виждат гладни и недоволни! Да Ви се виждат измъчени и угнетени? Да Ви се виждат лъгани и объркани?

Не ! Те просто знаеха за какво живеят и работят! Те имаха щастието да живеят в един по справедлив и човешки обществен строй! Те живееха и работеха задружно! Те бяха строители на собствения си живот и Родина!

          И бяха щастливи!

март 1, 2014

ПРЕДПРОЛЕТНО !

Filed under: По света, Фотография — Tags: , , , , — гравитон @ 12:53 am

Изображение

              Ако  Ви  попитам  какво виждате на снимката, мнозина ще изредят:  сиво, скучно, студено, безлично и безперспективно зимно небе. Други ще допълнят, че виждат преплетени, заскрежени и замръзнали,   безформени клонки, които,  като затворнически решетки  препречват  погледа  към  въздушния безкрай и оплитат всеки порив за движение.  Трети,   дори може и да споменат, че виждат  и две премръзнали нещастно  самотни   гугутки.  А четвърти,   даже ще  чуят  зъзнещата зимна тишина  и   песимизма на заснетия миг…

            Вгледайте се по внимателно! Чуйте сърцата  си!

            Кажете не са  ли  кривите клонки,  като пукнати в ледената  кора на небето?  Не чува те ли  тихия пукот  от  напиращата  в млечното  дълбоко  небе  пролетна  светлина?  Не усещате ли  топлината  между двете сгушени  птици?  Не усещате ли синхрона в ударите на птичите сърца  и набъбването на  дървесните пъпки?  Виждате ли как спокойно са се хванали с розовите си пръстчета  в  клонките на майката природа  и  тъй търпеливото  очакват    неотменния пролетен  повей?  

         Пролетта чука на прага на душите ни! Отворете сърцата си! Бъдете оптимисти! Порадвайте  се!  Насладете се  на  пробуждането на природата за нов живот!

            А ако  се заслушате  в стаената птича песен,  в  техните мисли и мечти, в душите  Ви ще зазвучи любовната  жизнеутвърждаваща  мелодия  за  порива,   да отгледат потомство и да  полетят   на воля  в синевата!

Create a free website or blog at WordPress.com.