Mitkoivanov's Weblog

ноември 27, 2014

ЩЕ НИ ПРОСТЯТ ЛИ? – реплика

Filed under: Uncategorized — Tags: , , , , — гравитон @ 9:41 pm

IMGP4241 Всеки път, когато се движа по хладните, гранитни павета, на култовия пловдивски бул. „Иван Вазов“ и вървя под сенките на огромните, тежки, вмирисани на тютюн, прах и мухъл, тютюневи складовe; аз потръпвам и се замислям… Обзема ме една дълбока печал и болка: за техните строители, за хората работили в тях, за милионите отровени от никотина …За онези хиляди жени и деца, събуждали всеки ден, с тропота на дървените си налъми още не изгрялото, скрито и през деня от дебелите тухлени стени, пребледняло слънце. Представям си ги, как като трудолюбиви мравки – вечер тътрят уморените си нозе към Кючук Париж и Герджика, към Беломорски и Джендема, към Орхан махала и околните села,  за да занесат на пребледнелите си деца храна и… жълтата гостенка.
В такива моменти в съзнанието ми, тютюневия квартал се превръща в огромен октопод. Мощните му ненаситни пипала се провират по застланите от хилядолетията на града, една върху друга улици, и достигнали до бедните, работнически домове, изсмукват и последните капки живот от техните обитатели…
Мислейки си за всичко това, днес повече от всякога, аз не мога да се наслаждавам на някогашното тежко строителство на тютюневия град, на неговата архитектура и орнаментика по фасадите, на замаха на малцината инвеститори и предприемачи, на техните богатства и разкош…
… Предпочитам другия, пълен с жизнерадост и светлина живот. По мила ми е светлината и семплата архитектура на достъпната за всеки работник съкровищница – НБ „Иван Вазов”, на Младежкия дом и Пеещите светлинни фонтани в Борисовата градина, на Партийния дом и огромния, облян в светлина и въздух централен площад, на Градския дом на културата „Борис Христов”, (бивш Профсъюзен дом на културата „Стефан Кираджиев”- водач на пловдивските тютюноработници, повел ги да защитят правата си и към един по светъл и смислен живот. )…
И тук е редно да отбележа: само най-предубедени и зомбирани хора могат да не признаят, че те бяха сбъднали мечтите си! Свидетелство за това са построените от пловдивската работническа класа и Народната Република, просторни и функционални сгради на: Висш селскостопански институт, Висш институт по хранително вкусова промишленост, новия Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, Текстилния комбинат „Марица”, Завода за пишещи машини, Завода за запаметяващи устройства, Завода за автоелектроника, Завода за дървообработващи машини, Мотокарния завод „Рекорд”, Обувния завод „Петър Ченгелов”, Държавното индустриално предприятие „България”, КЦМ и редица други…все учебни заведения и предприятия, които произвеждаха кадри и продукция за повече от 101 страни в света. Всеки ден от Пловдив потегляха по 28 – 30 влака с промишлена продукция , със селскостопанска продукция: с грозде, дини, плодове и зеленчуци за целия свят… Днес изнасяме децата си!
Затворихме  домовете на културата в заводите, разрушихме и самите заводи, забравихме какво е питателна балансирана храна в работническите столове, какво бяха хилядите почивни станции по морето и планината….
… Сравнявам двата свята на моя живот: блуждая из срутения тютюнев град; разхождам се из просторния, изпълнен с въздух и светлина,  ЖК „Тракия” и все по често си казвам: Два свята – единия е излишен!?.. Изборът ни беше ли правилен!?.. Пропъдените по света поколения,  ще ни простят ли?

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: