Mitkoivanov's Weblog

март 30, 2017

ДНЕС СЕ НАВЪРШИХА 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН РАДОЕВ

Приятелите му в родния Пордим, го наричаха Дашката!

А когато поет и драматург, личност, като Стефан Цанев , вече е нарекъл приживе, а и след смъртта на поета, драматурга, личността и Човека – Иван Радоев, с признателното УЧИТЕЛЮ, то трудно се намират повече думи за преклонение пред творчеството и жизнения път на ИСТИНСКИ СВОБОДНИЯ ТВОРЕЦ – ИВАН РАДОЕВ!
Иван Радоев ни учеше – „Човек свършва там живота си, където каже: Няма смисъл!” Смисълът в неговия живот и творчество, бе в очакването и търсенето, в предаване надеждата „Да се появи позитивното, съзидателно начало”. И още”Щом човек не може да бъде вечно жив, значи не може да бъде и вечно мъртъв. Довиждане Човечество и си опичай акъла!”
Това му примирение и тихо крещяща борбеност , го превърна в непреходност и легенда!

„Децата са от там, от където са бащите им! Това е закон на кръвта. И който не зачита този закон, той цял живот ще се влачи по земята, докато един ден умре, като изоставено куче!“

„Ще си направя аз едни цървули и с тях ще сляза на гарата – на Пордим.

–  Макавей си дошъл,  ще кажат хората, със сина си дошъл…  и останал!“

 

Advertisements

КНИЖКА БЕЗ МИШКА

Filed under: внуче, разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 11:11 am

    Написах детска книжка. Озаглавих я „Книжка без мишка”. Последно  описвах  костюма на една мишка. Оказа се непосилна задача. Не можах да определя цвета на мишия костюм. Опитах да го опиша, като „миши цвят”, но се сетих, че днешните деца не са виждали мишка. После си рекох, ще определя цвета на мишия кожух, като – „цвят на пепел”. Да но те, съвременните деца не са виждали и жив огън, та камо ли пепел…

      Взех мишката на компютъра и я пуснах да изгризе цялата книжка.         Сега имам мишка, но нямам книжка!

Започвам отначало!

 

Create a free website or blog at WordPress.com.