Mitkoivanov's Weblog

май 21, 2017

ПРИТЧА ЗА ДВАТА ВЪЛКА!

Filed under: По света, внуче — Етикети:, , , — гравитон @ 11:23 am

Вие прочетете това за 20 секунди, но ще го запомните за цял живот.

Някога отдавна, стар индиaнец открил на своя внук жизнена истина.

  • -Всеки човек, постоянно води вътрешна борба. Това произтича, защото вътре в нас живеят два вълка – започнал мъдрия индианец.
  • -Как два вълка – попитало малкото момче, чието невинно лице просветнало в неподправено любопитство.
  • -Единият от тях се явява Злото. То е страх, гняв, завист, гордост, алчност, егото, подлост, лицемерие, жалост и чувство за вина. Но другият вълк – това е Доброто. Радост, спокойствие, надежда, мекост, милосърдие, щедрост, истина и вяра! – казал старият индианец.
  • -А… кой вълк побеждава, дядо? – попитало момчето, чиито очи били пълни с вълнение.
  • -Винаги побеждава този вълк, който ти храниш! – усмихвайки се казал, мъдрия дядо.

(Прочетено в МИРТЕСЕН /mirtesen.ru/|

Advertisements

май 1, 2017

ОКОЛО ПЪРВИ МАЙ И ТРУДА НА ПОЛИТИЦИТЕ

Filed under: По света, Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 10:24 pm

http://kerchevandsons.com/bg/novini/razgaryt-na-seitbata

Mitko Ivanov Гошо Георгиев Не обичам да споря, но от вчера ме гложди съмнението прав ли си, като ми думаш:“Не мешай хляба на хората с политиците! Просто слънце трябва и всичко ще е на ред!“… Е, не заради слънцето, защото то от хилядолетия все си е на небето, огрява си по разните му географски ширини и сезони, но плодородието на земята и труда на хората , се оказва че зависят и от политиците.!? Ей на, политиците ни, през последните 27 години, ни докараха до там, че изсякохме голяма част от горите си и не само да изгаряме дървесината си, но и да я изнасяме в чужбина. От коле се знае, че където има ГОРИ има достатъчно ДЪЖДОВЕ И УМЕРЕНИ ТЕМПЕРАТУРИ… А чувал ли си нещо за ЗАЛЕСИТЕЛНИ ПОЯСИ И СНЕГОЗАДЪРЖАНЕ ? Ми то сега, в Северна България, като завее северняка и извее и малкото навалял сняг в долищата и по сипеите. А народът го е казал: ДЪЛБОК СНЯГ – ДЕБЕЛ КОМАТ!… Та сега, като погледнеш еднообразните, безкрайни блокове (прави, равни и дълги десетки километри) и сам разбираш, че няма кой да спре нито суховея, нито мразовете, над незавитите стръкове… Ами за НАПОИТЕЛНИТЕ НИ СИСТЕМИ, какво ще кажеш??? Къде ги? Бастисахме ли ги? Питай политиците ни! Ни плоча, ни тръба остана по каналите в полето… Няма да те питам къде ни е ЖИВОТНОВЪДСТВОТО? Тук таме, по селата ни има още руини от модерните кравеферми, свинезаводи и овцеферми, дето подхранваха със суровини преработвателната ни, хранително вкусова промишленост. За туй сега ядем ГМО месо, от американски пуйки, австралийски и аржентински агнета и телета, радваме се на бананите и вносните американски, полски и др. ябълки или салати и зеленчуци от Холандия, Великобритания, Турция, Македония, Гърция и къде ли не още вносни стоки… Радваме се на пълните си дебели търбуси и баджаци!.. Спирам! Няма да питам къде са нашите плодове и зеленчуци, няма да питам къде са ни не само консервите и натуралните сокове, къде са ни пресните плодове и зеленчуци, десертните сортове грозде и тн. и т н…. Ще кажа само, че пак днешните ни политици, дето ги избираме, ни доведоха до там, да засяваме все слънчоглед, пшеница и рапица, най-вече за износ, та да върнем някое евро или долар, взети на заем… Чувал ли си нещо за СЕИТБООБРЪЩЕНИЕ?.. Чувал ли си нещо за естественото ОПРАШВАНЕ което извършват пчелите? Да, ама не! .. Колко пчелни семейства изтровихме с поголовното, не добре контролирано изкуствено наторяване, с инсектицидите и пестицидите , насаждани в плодородната ни земя?… И какво, слънцето ли е виновно или политиците ни? Та нали те ни водят, нали те със законите си създават условията за нашия труд и развитие!?… А е ПЪРВИ МАЙ! ПРАЗНИК НА ТРУДА ИЛИ ДЕН НА ПРОТЕСТ!

март 30, 2017

ДНЕС СЕ НАВЪРШИХА 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН РАДОЕВ

Приятелите му в родния Пордим, го наричаха Дашката!

А когато поет и драматург, личност, като Стефан Цанев , вече е нарекъл приживе, а и след смъртта на поета, драматурга, личността и Човека – Иван Радоев, с признателното УЧИТЕЛЮ, то трудно се намират повече думи за преклонение пред творчеството и жизнения път на ИСТИНСКИ СВОБОДНИЯ ТВОРЕЦ – ИВАН РАДОЕВ!
Иван Радоев ни учеше – „Човек свършва там живота си, където каже: Няма смисъл!” Смисълът в неговия живот и творчество, бе в очакването и търсенето, в предаване надеждата „Да се появи позитивното, съзидателно начало”. И още”Щом човек не може да бъде вечно жив, значи не може да бъде и вечно мъртъв. Довиждане Човечество и си опичай акъла!”
Това му примирение и тихо крещяща борбеност , го превърна в непреходност и легенда!

„Децата са от там, от където са бащите им! Това е закон на кръвта. И който не зачита този закон, той цял живот ще се влачи по земята, докато един ден умре, като изоставено куче!“

„Ще си направя аз едни цървули и с тях ще сляза на гарата – на Пордим.

–  Макавей си дошъл,  ще кажат хората, със сина си дошъл…  и останал!“

 

януари 24, 2017

ИМЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ – АСЕН ПОПОВ !

basa-1735k-1-25-1-asen_popov%2c_19361phpthumb1

 

Само преди 20 дни театралната ни  общественост  отбеляза  90 годишнината от откриване сградата на народния театър „Иван Вазов”.  Малцина  театрали  знаят, че сред имената на, оставилите  диря  с творчеството си в театъра, стои и името  Асен Попов (1895-1976).

Кой е Асен Попов?

Преди да спра вниманието Ви на неговия творчески път и заслугите му, за да остане в историята на българския театър, искам да напомня, че Асен Попов е роден на 24 януари 1895 година,  в  тогавашното село Пордим. Да,  селището  в което,  при  обсадата на Плевен в Руско – Турската война 1877-78 година, са се намирали Главната квартира на Император Александър ІІ  и на  румънския княз Карол І ви. Тук освен че е взето решението за зимното преминаване на Стара планина, е разгледан и одобрен и Санстефанския мирен договор, а също, е осъществен и първия телефонен разговор в  България. Пак в Пордим, точно срещу къщата в която се е намирала главната квартира на руската Освободителна армия и днес се намира родния дом на един от патриарсите на българската драматургия – драматурга Иван Радоев.

Но сега думата ни е за Асен Попов.

Асен Попов (1895-1976) – е български художник – сценографграфик иживописец[1]. Запомнен е с новаторството си в българския театрален декор, защото прави някои от първите триизмерни произведения за българската сцена – с обемен, а не само с рисуван декор.

Както споменахме  вече,  Асен Попов е роден на днешната дата –   24 януари 1895 в ПордимПлевенски окръг[2].

През 1914 започва да учи Живопис в Художественото индустриално училище при проф. Петко Клисуров, но след края на Първата световна война през 1920 продължава обучението си в Ленинград под ръководството на проф.Осип Браз. През 1922 се завръща в София и завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.

През 1925 Асен Попов започва работа като сценограф в театрите извън столицата, включително в родния Пордим. Това допринася за развитието на концепцията му за единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. Той експериментира с декорите, най-вече,  на любителските неакадемични сцени. Едновременно с това,  работи във Варненския общински театър, където оформя постановките на „Багдадския хамалин“ от Ж. Льометр, „Чародейка“ от Спажински, „Терез Ракен“ по Емил Зола. През 1936 сценографира Шекспир, разбивайки театралната площадка. Повтаря това и през 1939 в Народен театър, София с „Ученикът на дявола“ по Фр. Молнар. Поставяйки като режисьор „Иванко” на Васил Друмев, Асен Попов дори премахва театралната завеса.

Между 1934 и 1942 в Народния театър Попов постига най-интересните сценографски решения на класическите сцени от „Еленово царство“ (Г. Райчев) „Света Йоана“ (Б. Шоу), „Хамлет“ (Шекспир), „Най-важното“ (Н. И. Евреинов), „Пред изгрев“ – (Ст. Савов), „Златният кинжал“ – (П. Апел), „Орлеанската дева“ – Фр. Шилер (1943).

Асен Попов е сценограф и на Народната опера за „Момичето от Златния запад“ (Пучини), „Фиделио“ (Бетовен), „Орфей“ (Глук), „Отвличане от сарая“ (Моцарт), „Цигански барон“ (Калман), а също така и множество сценографски оформления за оперетни постановки, като например „Лизистрата“ в театър „Одеон“[3]. Асен Попов прави постановки и след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм. Най-новаторски е декорът на „Млада гвардия“ – по А. А. Фадеев (1947), където, според Вера Динова-Русева:” …създава експресия, условен декор с романтично извисено пластично пресъздаване на идейното съдържание…”

Асен Попов и Владимир Мисин подготвят първата постановка на Варненската народна областна опера – операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана с премиерна постановка на 7 септември 1947[4].

       Асен Попов създава графики, живопис и илюстрации за книги. Той е сред малкото представители на сецесиона в българската живопис. След  9 септември 1944 Попов рисува предимно пейзажи и портрети в реалистичен стил(„Църквата в село Славяново, Плевенско“, „Майка ми”, „Съпругата на художника Тодора Попова, „Баща ми“, „Овчарче“). Той е автор и на ликорезбите (от периода 1925-1930): „Погребение“, „Трифон Зарезан“, „Тодоровден“, „При болния мъж, „Жетварка“, „Орач“, „Майка“, „Улично момиче“. Удостоен е със званието Заслужил художник на НРБ[5].

Асен Попов умира на 6 март 1976 в София.

 

септември 4, 2016

СЪРДЕЧЕН ПОЗДРАВ

Сърдечен поздрав към участниците в традиционния събор на българите работили и учили в бившия СССР. Добра среща на язовир „Копринка“ на 11 септември 2016 година!

август 19, 2016

ОСИРОТЯ ЛИ БЪЛГАРИЯ ? – кратък разказ

Filed under: По света, разкази — Етикети:, — гравитон @ 1:44 am

 

        Баба Геновева гони деветдесетте.  Цял живот  работи по нивите. В най-богатите години на социализма, беше помощник готвачка в големия ресторант на селото ни. Тогава ресторантите, сладкарницата и кръчмите се  пълнеха с хора.  В събота и неделя, примамени от миризмата на кебапчета и танцова музика, на  дансинга  в селкоопа излизаше цялото село. Младежта танцуваше, а по-възрастните замезваха и си пиеха  питиетата  раздумвайки.

        Сега сухата, жилава  старица е  сама. Преди година време почина мъжа и чичо Гошо. Беше пощальон. Колко радости е разнесъл с писмата и телеграмите, брой нямат.  Ама почина. Беше прехвърлил деветдесетте.   До последно, слабите им   изнемощели тела се щураха   из зеленчуковите лехи и овощни дръвчета в двора. Гледаха по-рано и прасенце, ама  последните години, като остаряха много и почнаха да не им стигат силите,  останаха само с кокошките.  Прескачаше  чичо Гошо до  пазара в Плевен и  продаваше къде яйца, къде зеленчуци и плодове,  събираха по някой и друг лев да помогнат на сина си. Изучиха го.  Купиха му и апартамент  в  Свищов, където се изучи и  задоми. Родиха му се двама внуци та  изучи и тях  и старците бяха щастливи и горди…

         От как почина чичо Гошо, баба  Геновева рухна и тялом и духом. От пролетта  самотата почна да я убива. Стои сама на стъпалата на овехтялата къща и си говори. С някого. Ей тъй кротко, но на висок глас му  разказва   живота си, за сина си, за внуците си. И нито плаче, нито се смее. Само си говори и все и се струва, че някой ще влезе и ще я окраде… Страхува се. Самотата е лошо нещо…

          Снощи като се прибирах  по тъмно, по засенчената от кестени и черници улица и я чух  да си говори пред тях, тихо, като скимтене на изхвърлено кученце.  Беше седнала на каменните стъпала на някогашния склад, от към улицата и стоеше самичка. В тъмното.  Отидох  при нея.

  • Лельо Геновево, – викам и – ти ли си? Какво правиш? Късно е!
  • Ти кой си? – попита тя недоверчиво, стиснала дървото с което се подпираше  и пазеше през деня от бездомните кучета.
  • Митата съм,  на баба Мара  Монкова. Не ме ли позна?
  • Митата??? – наведе глава към мене старицата и очите и проблеснаха, като две загасващи въгленчета.
  • Аз съм , аз съм, лельо Геновево, ама вече е късно. Що не се прибереш да си легнеш? Да ти помогна  ако искаш? – подадох и ръка и я докоснах.

     Тя  протегна своята, но не за да се подпре, а  нежно и дружелюбно да задържи моята. Усетих в ласкавата и суха кожа топлината на България.

  • Той Николайчо ще си дойде в събота. Идва си и през седмицата ама си има работа – за разказва умилена жената. –  Миналата седмица правѝ сватба. Ожени големия внук, Гошко!   Той работи в Пловдив, а пък малкия е в чужбина… Разпръснаха ни се децата леля, разпръснаха се по целия свят.
  • Знам лельо Геновево. Така е и моя Николай е в чужбина, в  Германия е!
  • За събота и неделя ще си дойде… Той си идва още в петък, наглежда ме моя Николайчо…
  • Знам лельо Геновево, знам. Виждаме се. Ама пак викам, че вече е късно, време е да се прибираш. Легни си да поспиш.
  • Не ми се спи леля! Аз малко спя. Ще постоя  тука на улицата! Искам да погледам!..

       Беше тиха и топла августовска нощ. Само  щурците си шушукаха нещо, под бездънното, звездно небе!

март 3, 2016

БЪЛГАРИНО!?

1440013511704Българино, ти който по някаква случайна прищявка на объркано време, си се добрал до управлението над търпеливия български народ, спри се на десния завой! Застани пред стопа до тази светиня!  В нея, преди 138 години, е подготвен Санстефанския Мирен договор! Помисли!.. Тук, в

Къща музей „Великий княз Николай Николаевич“

гр. Пордим се възроди България! От тук Главното командване на Руската армия ръководеше боевете при Плевен и взе решение за зимния преход през Балкана! Тук се обмисляше възкръсването на България!    Запитай се, достоен ли си за пролятата кръв, на своите освободители!

Спри,  огледай се, ослушай се и премини съобразявайки се с преминаващия влак на световните промени!

Днес е 3-ти март – празника на един изстрадал народ. Ден за благодарност и размисъл! Опитай да бъдеш верен и полезен на народа си!

 

февруари 24, 2016

Трифон Трифонов (1954-2006)

Ralitsa Trifonova

Времето лети, но хубавите спомените са вечни! Споделям този личен клип с Вас за да си спомним за Трифон Трифонов.

www.youtube.com

YOUTUBE.COM

 

Коментари

Mitko Ivanov Ралица, мило дете, моите най-искрени съболезнования! Татко ти е прекрасен човек! Имах щастието да работя с него едва три години, но той беше най-близкия ми Човек! Само някакви си три години, а вече 30 години от тогава и десета след кончината му, Той е в спомените ни, в мислите ни, защото се раздаваше в работата си, в грижовното си отношение към хората и доброжелателността си към тях!..Как ви обичаше само, майка ти, брат ти, теб – неговата малка принцеса! Жалко, че днес майка ти не може, както някога, когато се прибирахме с утрото на Коми земя от Младежката дискотека на Коцето, да ни посрещне с онази кротка усмивка на влюбена жена и да ни предложи за закуска от прекрасната си рибена чорба!.. Благодаря ти за клипчето. Татко ти обичаше Тотьо Кутуньо… и колко приличаше на него!  Песента и тогава и сега, порасло момиче,  е за теб! Поздрави на брат ти и майка ти .. татко ти е с нас!

Тото Кутуньо – Времето си отива (превод)

Toto Cutugno – Il Tempo Se Ne Va (BG sub)

YOUTUBE.COM

февруари 11, 2016

СТРАННАТА АГРЕСИЯ НА РУСИЯ

Filed under: По света — Етикети:, , , , , — гравитон @ 8:44 pm

 

ИЛИ ЗАЩО ПОЛОВИНАТА СВЯТ Е ЗАДЪЛЖЕН НА РУСИЯ!

На страниците на  сайта миртесен.ру  http://vashmnenie.ru/blog/43599511594/Pochemu-pol-mira-obyazanyi-Rossii-po-grob-zhizni?utm_campaign=transit&utm_source=main&utm_medium=page_0&domain=mirtesen.ru&paid=1&pad=1,  http://Nicholas Werner пишет:

Много неочакван пост издаде на своята страница във Facebook  –  Veikko Korhonen   от Финландия.

В резултат от „агресията” на Русия –  половината  Европа и Част от Азия, са получили държавност от ръката на Русия (СССР)!

Дайте да си спомним кой именно:

  • Финландия, в 1802 и 1918 година. До 1802 година никога не е имала собствена държава.
  • Латвия,  в 1802 и 1918 година. До 1802  година не е имала собствена държава.
  • Естония,  в 1918 г. (до 1918 г. никога не е имала собствена държава).
  • Литва, възстановява държавата си  в 1918 г. също благодарение на Русия.
  • Полша, е възстановена с помощта на Русия  два пъти, в 1918 и 1944 г. Разделянето на Полша, между СССР и Германия,  е много кратък период(  месеци).
  • Румъния, се ражда в резултат на руско – турската война и става по волята на Русия 1877-1778 година.
  • Молдавия, като държава се ражда вътре в СССР!
  • България, се възражда,  като държава в резултат на победата на руското оръжие в руско – турската война 1877 – 1778 г. За „благодарност”, държавата България, в двете световни войни участва на страната на анти руските коалиции. Сега България е член на НАТО, и на нейна територия са разположени бази  на САЩ. След 1945 година  на нейна територия няма ни един руски войник.
  • Сърбия, като суверенна държава, се ражда също в тези войни.
  • Азербайджан, като държава се оформя за първи път само в състава на СССР!
  • Армения,  се съхранява физически и се възражда, като държава  само в състава на СССР.
  • Грузия,  се съхранява физически и се възражда, като държава само в състава на СССР.
  • Туркмения, никога не е имала държавност и се оформя само в състава на СССР.
  • Киргизия,   никога не е имала държавност и се оформя като държава само в състава на СССР.
  • Казахстан, никога не е имала държавност и се оформя само в състава на СССР.
  • Монголия, никога не е имала държавност и се оформя само в състава на СССР.
  • Белорусия и Украйна, също  са придобили държавност, като следствие от Великата Октомврийска Революция в състава на СССР, а през 1991 година  и  пълна независимост.

Още може да се почете руско-съветската роля в раждането и развитието на такива страни като Китай, Виетнам, Северна Корея,  Индия,  Гърция (Русия  отблъсква турците обратно през 1821 г.), Алжир, Куба, Израел, Ангола, Мозамбик, и т.н…

Това е такава странна „агресия” от страна на Русия!

 

 

 

 

февруари 8, 2016

Карнавалния вторник в Кьолн!

Filed under: По света, Фотография — Етикети:, , — гравитон @ 4:16 pm

20160208_112852 ^0360733D4CAADB7C8E128338F5ECEBC08E6E4BC97BFF79BAEB^pimgpsh_fullsize_distr ^47DD79F94C71874FBEE01B0173E68CBB73786CA39B535969EA^pimgpsh_fullsize_distr ^6E56DC74177E63EF46D6CA23A05C6AAC40FFAD4E966DC9982C^pimgpsh_fullsize_distr

8.02.2016 г. Следобедния парад на костюмирани групи  и общества от предградията на Кьолн, продължава до полунощ!    Чак тогава, на фона на голям „плач и ридания”ритуално ще бъде изгорен „Nwbbel” – голямата сламена фигура!

В пепелната сряда „оцелелите” ще успокоят махмурлука си с традиционната рибна вечеря.

Older Posts »

Блог в WordPress.com.