Mitkoivanov's Weblog

май 22, 2012

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В БДЖ

Съкращения в БДЖ

   

              Когато  рано тази сутрин дрънченето на празните чаши  в салонния бюфет,  подземния тътен и люлеенето на  стария бащин дом, ме събуди,     веднага се досетих, че има земетресение.   Не се изплаших.   Преживял  съм и  други  по-големи земетресения,  като  онова от Вранча  и другото от   Стражица.  Някои от стените на  къщата и до сега стоят с пукнатини,  а в съзнанието ми, пак   изплува  гледката с   вълнообразното движение на  релсите от коловозното развитие на гара Пловдив, където  живеех в малките блокчета до сами 6-ти челен и лично видях, как  релсите се надигаха  като морски вълни.

               И този път, двадесетината секунди се изнизаха като въздишка.  Къде от страх да не се повтори, къде от любопитство,  излязох  пред  къщи.   Пордимското небе  блестеше като огромен  звезден воал,  метнат от   виртуозен илюзионист. Само за броени минути,   3-4 метеорита се стрелнаха  от  различни  посоки и скорост  и оставяйки за кратко  следи, изгоряха. Беше  3 часа на 22 май 2012 г. Кучетата  масово се разлаяха. Тук там се  включи и   тревожно крякане на кокошки,  плах  птичи глас по дърветата… После всичко  утихна. Уличните лампи си светеха,  прозорците на околните къщи  жумяха заспали в тишина.  От  към маслобойната, както обикновено си се носеше непрекъснатата , еднообразна   песен на машините…   Първо тихо, после засилващо се до силно и отново затихващо  нагоре  по релсите на Згалевския баир  премина  влак. Животът си потече в нормалното русло.

               –       Щом  влаковете си пътуват, значи няма нищо страшно ! – казах си аз, бившия железничар, дето  като на  баща му и дядо му , живота е  минал  край железницата. Аз, стария железничар, който  от опит знае, че  „В кондиция ли е железницата,  значи и държавата е добре. И обратното!” А то, сега какво земетресение някакво? Нищо работа. Виж това дето става с железопътния транспорт в България е друго нещо. Истинско земетресение   ги друса железничарите вече над 20 години.  Изподруса ги. Къде бяха 82 хиляди  – къде са 25. Съкратиха  ги. Не останаха вече…А къде  бяха пътнически влакове с 15 вагона, къде са с един? …  Ама още  съкращения  щяло да има…. Ей право да  Ви кажа, в това раздрусано време, не ми мирише на  реорганизация,  оптимизация  и модернизация, а  най ми  мирише на приватизация и по скоро на  чиста ликвидация!  Защото като съкратите вагона или локомотива  и вече няма  да има влак! … 
                                               
      Вижте и    Най – Бързия влак в света!

Advertisements

януари 6, 2012

МЪГЛА – опит за репортаж

    

Днес  е  6.01.2012 година, облякох  зимните дрехи, нахлупих  шапка върху наивната си старческа глава и се запътих в гъстата бюрократична мъгла, да  получа подновеното  си СУМПС(свидетелство за управление на моторно превозно средство).  Прекосих  с градския транспорт целия град( щото за сведение на читателите,  дето не са от Пловдив),  ЖР Тракия е в единия край на града,  а КАТ е захвърлен зад „Шекер  махала” и  битпазара.  Разстояние,  има-няма  над 15 км. с автобус 44 и билетче от цял лев. Слизам на спирката на  окръжна болница и от там през гората, калищата и студената зимна мъгла,  теглен от любопитство и необяснимо  желание да съм изряден. В  10 часа се нареждам  на опашка от  30 човека.  Двете служителки работят усърдно, професионално, дружелюбно и бързо. Ще рече:  с настроението си, и те като служителките в V РПУ, осъзнават, че са лицето на  МВР и правят всичко възможно да компенсират,  поне част от недостатъците в системата.

               След около 30 минути идва и моя ред.  Служителката  поема  акуратно документите ми  и минутите потичат.

              През панорамното, чисто стъкло,   виждам с какво усърдие и отговорност,  Тя   търси готовите ми документи в огромния класьор…  После в една странична купчина… След това  във втора… Следва  кратка консултация с колегата  в стаята… Минутите  изтичат и се наливат в напрежението на опашката… Документите   ги няма.  Служителката  излиза до съседната стая и там пак  търси и се консултира с колежките си… Документите ги няма…  Чувствам се виновен, служителката още повече. ..Опашката набъбва. Документите ги няма.

                   След близо 20 минути служителката се „предава”:

                    –   Съжалявам Господине! Навярно са върнати за нещо  в РПУ. Може би за подпис или за някакъв пропуск… Много се извинявам! Потърсете ги в районното  управление, където са подадени…

                    Поемам от чевръстите и ръце  документите,  които и дадох с номера на заявлението и срещнал  в погледа  и неудобството от неуспешната работа ……… се извинявам и аз  …..После  уточнявам :  Значи там да ги търся, нали? 

                    И се оттеглям под облекчителната въздишка на опашката…

                     Навън е мъгла и хлад.  Мургави  търговци на незаконни цигари ми досаждат  през  метри… На спирката, пред битпазара, 113 се  кани да потегли.  Притичвам и се качвам. Потегля. Дизеловия двигател буботи  и бълва на пресекулки  отровни сажди. Нещо в машината на МВР и държавата издиша…

                    …  През  мъглата  на  Централна гара, стрелките на времето  показват 12 без 15…  Тъкмо викам си ще заверя ЖП легитимациите  на съпругата  и на  89 годишната си  майка.  Привилегията  да има  ЖП легитимация и няколко свободни (разбирай безплатни билети) и остана от починалия ми баща, за неговите 48 години работа в БДЖ.  И дядо ми беше железничар,  и аз. Три поколения железничари е изпращала жената в пек и студ, в проливни дъждове и зимни виелици, затуй с гордост носи  признанието,  съпруга на железничар. Безплатните билети.. пак ги връщам неизползвани. Не е пътувала с тях.. но ги имаше и тази година…и  това  стопля старческата и вдовишка душа.

                    В 12 без 10 съм там където беше „Пътническа служба”- Пловдив. Вратата е непоклатима.  Зачитам се в налепените бележки за работно време.  – Няма. Има кратка бележка  „ „Пътническа служба” се премести на ул.”Васил Априлов” 3. Старото  ЖПУ“.

             Стигам пред забутана в задния двор на кино „Гео Милев” затворена врата. Вече е обед. Почивка от 12 до 12 и 45…

                    Тръгвам обратно към гарата. Купувам си пътьом новия вестник „Преса”… Трябва да се ориентирам в този мъглив свят… Пия бавно черното горещо кафе. Наслаждавам се на  горчивината в кафето и  живота. Усещам сладостта на  малките бели   кристали…

                   Убивам още половин час. Когато влизам в новите канцеларии не мирише на фалит.Мирише на прясно боядисано, дограмата е сменена с алуминиева, в двора е пълно със служебни автомобили…нови… стари са вагоните и локомотивите!

                  Служителките и тук са отзивчиви. Прибират старите неизползвани билети на майка ми, слагат по един печат за заверка в легитимацията и  казват да дойда пак след  15-ти, за билетчета .

–           Защо ?-  питам. – Нали   важат от 1-ви януари?

–          Такива са нарежданията!  След 15 ти. Още не са пристигнали от  София!

                  –      Ааа, разбирам, мениджърите, икономисти трябва да преброят колко листчета ще отпуснат!  Правят икономии!

                  С една дума и тук не свърших работа. Ударих на камък. Тръгнах отново към спирката на гарата. Пред сградата на бившия „Трансстрой”  6-7 годишно момиченце се е свило, като безпризорно котеце  върху замръзналия бетон,  протяга  премръзнала лапичка  и проси в мъглата, надежда…

                … След още  20 минути и трети  лев за билет,  автобус 29 ме  понася към Тракия. Тук мъглата е  по-гъста. Скрежът по дърветата  ги прави красиви.  В V РПУ,  служителките   се справят успешно с постоянната опашка пред гишетата…  Отново съм на ред.  Подавам на приветливата служителка номера на документите си за подновяване на СУМПС и  обяснявам  ситуацията…  И се започна пак една суматоха… Ровене из хартиени документи…  в компютърната система… прозвъняване на телефони до  КАТ и  ул.”Волга” в областната  Паспортна служба… консултации между колежки…   нови телефонни разговори. Напразно. Никой в системата не може да посочи,  каквато и да е информация  за потъналите в системата на МВР документи за СУМПС от 5.01.2012 години… Опашката и тук нараства… Служителките  с неудобство ме  молят  да изчакам в чакалнята пред гишетата…Уютно е. Топло. Чисто. Функционално.Хората от опашката ме поглеждат  съчувствено… никой не може  да ми помогне…Аз съчувствам на служителките…. Разтварям пак новия брой на вестник „Преса” и търся  спокойно информация!. ..

             След  близо час се предавам. Гладен съм. Служителката отново се извинява и ме информира, че продължават да търсят.

–           Ще ги потърся в понеделник – успокоявам  я аз.

–          Но първо мини от тук – усмихва се тя и ме изпраща.

Разделяме се като  приятели. .. Не  ме  яд. ..Пробивам  си път през тракийската мъгла, край паметника на законотвореца Кан Крум и съм  в къщи.  Нося си новия   в-к  „Преса”.  С него ще опитам  да поразсея  мъглата  в системата на МВР и  Държавата.

          

август 7, 2009

НОВА АТРАКЦИЯ В БДЖ

   IMGP4293             След като  попитах ЧАКАЛНЯ ЛИ Е ИЛИ ГЪЛЪБАРНИК,

  наскоро  пак бях  на гара Плевен. Голям ремонт  захванали хората. Браво! Само, че сега новите управляващи да не вземат да спрат парите за ремонта, че отидоха напразно досегашните усилия!

   И още нещо, ръководството на гарата е  включило автоматична звукова система за плашене на гълъбите. Минат, не минат минута две и във въздуха, под високия таван на чакалнята се разнасят враждебни крякания и звуци на хищни птици. Пътниците  си представят, че са в гората, истинската, а не в гората от проблеми които изникват пред българските железници.  Оглеждат се хората за сови, бухали, кукумявки и соколи, и се дивят на непукизма на все така  цвъкащите многобройни гълъби над тях. Голяма атракция Ви казвам!  Но не е по-голяма от тази с предстоящите железничарски  съкращения.  Ще почакаме, ще видим! Може пък тези управляващи и да успеят с ликвидацията на БДЖ. Тъй де, щом няма икономическа изгода?… Какво, социални функции ли имала?… Я оставете тези неатрактивни приказки. Там от където идва новия финансов министър няма такива глезотии. Само не знам като почнат да стачкуват железничарите каква атракция ще стане!…

май 29, 2009

ЧАКАЛНЯ ЛИ Е ИЛИ ГЪЛЪБАРНИК ? – фоторепортаж

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , — гравитон @ 11:06 pm

IMGP4008

Не им стигат другите проблеми на железниците ни,   ами и чешити като мен все се заяждат.  Ама какво да правя като съм гласоподавател за европейския парламент  и претенциите ми пораснаха. Станах европеец, плащам данъци и за ЕС,  и искам и нашите гари да са като европейските?  Ей на, вчера 29 май 2009 година , чакам ускорения бърз влак 2602 от Варна за София в чакалнята на гара Плевен. Обед е, а той пак взе, че закъсня, с което си действие предизвика у мен раздразнение и опасение, че ще си изтървя в  София връзката за Пловдив, както и стана. И тъй като времето от пристигането на пътническия, до потеглянет на ускорения  се увеличи над час, имах достатъчно време да поразгледам чакалнята и перона на северната   врата на града на Българо-Руската дружба. Вярно е,  по времето на управлението на така наречените „демократи” от СДС и особено на кмета Зеленогорски, Плевен вече не е онзи притегателен туристически магнит за туристите, особено руските. Вярно е,  докараха  го до там да няма  и от страната посетители на музеите,  костницата и панорамата, но все пак жп гарата си е  лицето на града и съответно трябва да има вид на прилично умита, сресана и гримирана мома.

IMGP3922 

     За съжаление, онова което видях, няма нищо общо с изискванията за чистота и уют на чакащите пътници, камо ли с претенциите за европейска гара. Това дето мазилката от тавана на козерката на първи перон се е срутила все пак е простено, макар да говори, че стопанина и не е на място. Простено е щото  в момента вече се извършва ремонт.  Но това, че мозайката в чакалнята и перона е мръсна, разбира се не е простено, още повече, че не видях някой да чисти. Нали всяко поредно съкращение почва и завършва с чистачките? На всичко от горе,  из краката на пътницете си се провират цяло ято гълъби. Разхождат се и цвъкат по пода, а като се подплашат и излетят с размахването на крилете си завихрят  доволно голя облак от прах. Горките птици, така добре са се настанили  и  засипват пътниците с гугукане, гълъбови любовни песни, прах и перушина, както и доволно количество  изцвъквания  по дрехите на чакащите или наредени на касите пътници.

      Наблюдавам ситуацията около мен и най-нормално в съзнанието ми изпълзява въпросът: ТОВА ЧАКАЛНЯ ЛИ Е ИЛИ ГЪЛЪБАРНИК ?  Пък после си викам, я да им подскажа на отговорните фактори, тъй и тъй правят ремонт, да вземат да монтират поне в чакалната  от онези модерни устройства с ултразвук, дето плашат птиците и не струват милиони. В прочем,  този проблем стои  и пред редица  други гари в страната ,  като например гара  Подуене.

 IMGP4005

           IMGP4010         

       И още на един въпрос не можах да си отговоря.  Защо за обезтревяване на гаровите коловози преди време се използваха  химикали,  а сега жива сила с ръчни моторни косачки. Вижда ми се като гайда с компресор? Че то ефекта от това косене е една седмица, до следващия дъжд?    IMGP3926

юни 25, 2008

АТРАКЦИЯ И БЕЗОТГОВОРНОСТ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 10:10 am

       Ако тръгнете и Вие с обедния влак 40104 , Стара Загора – Русе, ще имате едно незабравимо преживяване. Попадате в 3 изключително  редки вагончета. Честно казано, аз дето имам над 40 години трудов стаж  в БДЖ, за първи път ги виждам. Безкупейни вагони с номера 50522747001-8, 002-6 и 003-4.  С цели, не отваряеми прозорци. През един имат от горе малки, отваряеми на вътре и готови да посрещнат главата Ви, при всяко залюляване на влака фортички. За сядане, цели пейки, макар с видимо положени усилия за чистота и изправност. Прави добро впечатление, че липсват дори и кръпки по облечените в зелена изкуствена кожа седалки. Чистототата общо взето, също на нивото за което позволяват тези половин вековни вагони.

Тръгваме от Стара Загора с 10 минути закъснение и както си му е реда започваме да се притесняваме няма ли на Горна Оряховица да си изпуснем връзките към Шумен и Варна, за  Левски, Троян, Ловеч  и Плевен. Влакът,  теглен от мощен електровоз, се засилва да катери Балкана. Вагоните хукват след него, устремени към височините на Стара планина и в зависимост от състоянието на железния път ту забързват, ту забавят своя ход. Клатене, друсане и скърцане, като от стари просъхнали бъчви, съпътстват усукванията на вагоните на всеки завой. Почти половината от неоновите осветителни тръби не светят, но това не пречи а напротив, засилва емоциите, породени от чувството за страх и несигурност, с всяко ново влизане в многобройните тунели на през балканската линия. Особено в самите тунели, смесицата от  шумове е  толкова разнообразна, че ти идва да зажумиш и да затвориш с две ръце ушите си.  Както казах, прозорчетата и повечето странични /външни/    врати стоят постоянно отворени. Това и състояние позволява, шума от колелетата, спирачките и триещите се части под вагоните, да нахлува, да превзема пространството в  „конските вагони” и да стегне сърцето Ви, с никога не проверявани децибели. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

       

     Тук драги читателю, спирам описанието на това екстремно пътуване. То не може да се опише! Може само да се изживее и изстрада.

      И наистина бих приключил до тук, ако естествено в гражданската ми съвест не изникнаха редица, тревожни въпроси… Допустимо ли е в този тежък участък на БДЖ, да пътуват, толкова допотопни вагони, морално и материално изхабени? Пожароопасни (защото са от стари горяеми материали), с необезопасени външни врати, особено опасни за децата, с не самозатварящите се и самозаключващи се в движение врати и постоянно зеещи като ями, готови да глътнат всеки момент, дете или възрастен пътник. И недай си боже, когато стане това, какво?  Новините пак ще отразяват в емисиите си, пак ще се искат и може би, ще се подадат оставки от министри и генерални директори, но това няма да върне сред живите пострадалите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

     Разбирам, че тук са «скрити» тези стари вагони. Разбирам затрудненията на БДЖ. Но не разбирам, до кога ще се допуска безотговорност? До кога наскоро внесени вагони ще стоят неизползваеми? До кога политици и висшестоящи ръководители в МТ и БДЖ, няма да си вършат работата и ще внасят пътнически вагони, без необходимите резервни части, без необходимото обучение на  персонала за обслужването и,  и голяма част от тях ще се разкомплектоват за резервни части и скрап?  До кога, морално и материално остарели вагони ще превозват нас, «новите европейци», застрашявайки живота ни?..

 

 

Create a free website or blog at WordPress.com.